Решение № 568 от 16.05.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

Град Добрич, 16.05.2019 година

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в следния състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА

П. при секретаря Румяна Радева, като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 1699 по описа на ДРС за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на „****, със седалище и адрес на управление ***, с която срещу Г.П.Г., ЕГН ********** *** са предявни следните кумулативно обективно съединени искове:

- иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца част от сумата, предмет на издадената по ч.гр.д. №3945/2017г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2118 от 27.10.2017г., а именно: сумата от 96,93 лева - представляваща незаплатена цена на далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 23.12.2015г. за периода от 20.12.2015г. до 19.05.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 27.04.2018г. до окончателното плащане;

- осъдителен иск за заплащане на сумата от 59,97 лв. (след допуснато по реда на чл. 214, ал.1 от ГПК изменение относно размера на предявения иск) – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 23.12.2015г;

- осъдителен иск за заплащане на сумата от 311,80 лв., от която 296,21 лв. – незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 23.12.2015г. към договор за предоставяне на далекосъобщителна услуга от 23.12.2015г. и 15,59 лв. – допълнителна сума за придобиване на устройството, дължима на основание чл. 2 от договора за лизинг.

Претендират се разноските, сторени в заповедното и в настоящото производство.

В исковата молба се навеждат твърдения, че по подадено заявление по чл.410 oт ГПК е била издадена заповед за изпълнение, която е връчена лично на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е подал възражение. Това обосновава правния интерес в настоящото производство. Твърди се сключване на договор между страните от 23.12.2015г. с индивидуален потребителски номер, за предоставяне на далекосъобщителни услуги. По силата на договор за лизинг от същата дата на ответника е предоставен мобилен телефон – ***, платим на

23 месечни вноски, всяка на стойност 15,59 лв. с ДДС, като е предвидено те да се фактурират с месечните сметки за ползвани мобилни услуги.

Въз основа на договорите са издавани фактури - общо 3 и едно кредитно известие, а неплащането е основание за предсрочното прекратяване на договорите, начисляване на неустойка и подадено заявление по чл.410 от ГПК.

Уточнено е, че на осн. т. 11 от

Договора за мобилни услуги и чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг договорите са прекратени предсрочно, считано от 11.04.2016г. /датата на спиране на достъпа на клиента до мобилната мрежа на опреатора/ поради неплащане на три последователни месечни фактури – за месеците януари, февруари и март 2016г. на ответника е начислена неустойка в размер на 344,81 лева, която е формирана от сбора на стандартните месечни абонаменти в размер на 20,69 с ДДС за периода от 11.04.2016г. до края на първоначално предвидения срок – 23.12.2017г. На ответника е начислена и сумата от 311,80 лв., от която 296,21 лв. – незаплатени лизингови вноски /за 19 месеца х 15,59 лв./ по договора за лизинг и 15,59 лв. – допълнителна сума за придобиване на устройството, дължима на основание чл. 2 от договора за лизинг.

С писмена молба преди съдебно заседание ищцовото дружество заявява, че поддържа исковата молба. Претендираната неустойка в размер на 59,97 лв. е съобразена с постигнатата на 01.11.2018г. между ищеца и КЗП спогодба, съгласно която размерът на неустойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и която е приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с клиентите-физически лица.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, редовно уведомен, не е представил отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично. Моли съдът да разсрочи изпълнението на решението с оглед материалното му положение. Декларира, че освен от труд, няма други доходи. Месечното му възнаграждение възлиза на 580 лв.

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По заявление на ищеца за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3945 по описа за 2017г. на Добричкия районен съд. С разпореждане от 27.10.2017г. е издадена заповед от същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът да заплати следните суми: 1) 753,54 лева

(седемстотин петдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), представляваща потребени и неизплатени далекосъобщителни услуги по договор от 23.12.2015г. за периода 20.12.2015г. до 19.05.2016г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (24.10.2017г.) до окончателното плащане. 2) 102,99 лева (сто и два лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 05.06.2016г. до 09.10.2017г. 3) 205 лева (двеста и пет), представляваща направените съдебно-деловодни разноски по частно гр. дело № 03945/2017г. по описа на ДРС. Заповедта е връчена надлежно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал възрежение с твърдения, че не дължи претендираното вземане.

С разпореждане от 19.03.2018г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението е връчено на 28.03.2018г.

Исковата молба за част от вземането (а именно за сумата от 96,93 лева) е подадена по пощата на дата 27.04.2018г. Предявените искове са допустими, подлежат на преценка по основателност.

Предявените искове черпят правното си основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД. Искът за сумата от 96,93 лева е предявен като установителен в срока по чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, наличие на облигационна връзка между страните, с твърдяния предмет /вкл. и наличието на валидна клауза за неустойка/, от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията си по договора, т. е. че е предоставил услугите, за които се претендира заплащане на цена, а по повод претендираната от ищцовата страна неустойка, то следва да докаже - кога и от кого е прекратено договорното правоотношение, по какъв начин страната, която упражнява правото си да прекрати договора е уведомила другата страна, както и наличието на основание за търсене на неустойка.

От представените по делото доказателства се установява, че страните са сключили договор за мобилни услуги от 23.12.2015г., с приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни лица. По силата на договор за лизинг от същата датата ответникът е получил мобилно устройство марка „Samsung”, модел „Galaxy A3 Gold” на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 15,59 лв. всяка. Ответникът е издал в полза на мобилния оператор запис на заповед за сумата от 358,57 лв.

Съгласно договора за лизинг лизингополучателят има право да придобие собствеността, върху предоственото за ползване устройство, като подпише с лизингодателя договор за изкупуване на устройството най-малко десет дни преди изтичането на срока на договора за лизинг, след като заплати допълнителна сумата от 15,59 лв. Представена е декларация - съгласие, подписана от ответника, с която последният заявява, че е подписал екземпляр от ОУ на ищцовото дружество, както и че му е предоставена и получена от нея информация по чл.4, ал.1 от ЗЗП.

Приложени са ОУ на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010г.

По делото са представени фактури с начислени суми на кл.№ ***, както следва: 1. - фактура №***/20.01.2016г. за отчетения период на потребление 20.12.2015-19.01.2016г. с начислена за периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в размер на 33,94лв., платима в срок 04.02.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер;

2. –фактура №***/20.02.2016г. за отчетения период на потребление 20.01.2016-19.02.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 2.04лв., 15.59лв. - дължими лизингови вноски, и 33.94лв.- незаллатен баланс по предходна фактура №***/20.01.2016г., като общодължимата сума по фактурата възлиза на 51.57лв., платима в срок 06.03.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер; 3. – фактура №***/20.03.2016г. за отчетения период на потребление 20.02.2016-19.03.2016г. с начислена за периода сума за плащане в размер на 19,99лв., 15.59лв. - дължими лизингови вноски, и 51.57лв.- незаллатен баланс по предходна фактура №***/20.02.2016г., като общодължимата сума по фактурата възлиза на 87.15лв., платима в срок 04.04.2016г. Към фактурата е приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

4. Кредитно известие №***/20.04.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторинирана сумата в размер на -5,81 лв., начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 15,59 лв. и е отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 87,15 лв., при което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 96,93 лв., платима в срок 05.05.2016г. Приложено е и извлечение от детайлизираната справка от потреблението на ползвания номер.

Въз основа на представените писмени доказателства по отношение на претендираната главница, с оглед наличие на писмено съглашение между страните, липса на твърдения и доказателства от страна на ответника за плащане на потребените мобилни услуги по процесния договор, за което са издадени гореописан фактури за периода от 20.12.2015г. до 19.05.2016г., съдът приема, че искането по главницата в размер на общо 96,93 лв., следва да се уважи. С оглед установеното по-горе следва да се уважи и претенцията на ищеца за законна лихва върху размера на главницата, представляваща дължими мобилни услуги от датата на подаване на исковата молба (27.04.2018г.), до окончателното изплащане.

Съгласно разпоредбите на чл.92, ал.1 oт ЗД неустойката представлява предварително определен от страните размер на обезщетението за вредите, които изправната страна би претърпяла от неизпълнението на договора. Фактическият състав на претенцията за неустойка по чл.92 oт ЗЗД включва кумулативното наличие на следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно задължение и уговорена неустойка за неизпълнението на това задължение.

Неустойката може да бъде договаряна за различни форми на неизпълнение и да се кумулира само ако различните форми на неизпълнение не се поглъщат. С други думи - не може да се претендира неустойка за забава, ако е налице пълно неизпълнение. Без значение е с какви думи страните означават неустойката, но тя трябва да е определена или определяема по размер и да е ясно кое задължение се обезпечава с неустойка.

От приложения по делото договор за мобилни услуги се установява, че при неплащане в срок на задължения за предоставени услуги доставчикът има право едностранно да прекрати договора, а същевременно договорът за мобилни услуги съдържа клауза за уговорена неустойка в размер на дължимите месечни абонаментни такси до края на договора. В хода на производството не са представени доказателства за прекратяване на договора. Процедурата по чл.87, ал.1 от ЗЗД не е спазена, т.е. не е налице законосъобразно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, въпреки твърденията на ищцовото дружество за това, че прекратяването следвало от уговореното между страните. Тук следва да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87, ал.1 от ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. С оглед уговорения начин на изчисляване на неустойката - оставащите до края на договора за мобилни услуги абонаментни такси, установяването факта на получаване на писмено предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и за размера на иска. В случая по делото не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което да му предостави подходящ срок за изпълнение, а дори да се приеме, че исковата молба служи като изявление за разваляне на договора за мобилни услуги, то това разваляне е станало едва с получаване на препис от същата и далеч след съставянето на процесната Ф-ра *** от 20.05.2016г. на стойност 753,54 лева, включваща неустойка за предсрочно прекратяване на договора за услуги в размер на 344,81 лева (от която в настоящото производство след допуснато изменение на иска се претендира сумата от 59,97 лв. – сбор от три стандартни за ползваната от ответника програма месечни абонаментни такси), като същевременно е изтекъл и срокът на действие на процесния договор.