Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1010 от 06.08.2026, Окръжен съд - Стара Загора

Съд
Окръжен съд - Стара Загора
Дело
Въззивно частно гражданско дело 542/2026
Вид
Определение № 1010
Подписан
06.08.2026
В сила
06.08.2026
Състав
Мариана Мавродиева Мавродиева, Веселина Косева Мишова, Иванела Атанасова Караджова

Цитирани разпоредби

  • чл.49, ал.1 · Закон за наследството
  • чл.52 · Закон за наследството

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1010 гр. Стара Загора, 06.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева

Членове:

Иванела Ат. Караджова

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Въззивно частно гражданско дело № 20265500500542 по описа за 2026 година Производството е образувано по въззивна частна жалба от Г. Д. Х. чрез адв. М. К. против определение 1279/03.07.2026г., постановено по ч. гр.д. № 1763/2026г. по описа на Районен съд – Казанлък, с което молбата му за отказ от наследство е върната, а производството по делото - прекратено.

Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, необосновано и постановено при непълнота на доказателствата. Твърди се, че производството пред първоинстанционния съд е било образувано по заявление за отказ от наследството на Д.П.И., починал на *** г. С разпореждане № 4163 от 15.06.2026 г. съдът му указал да представи в цялост удостоверение за родствени връзки на починалото лице. С молба от 18.06.2026 г. частният жалбоподател твърди, че е изпълнил указанията на съда, но съдът приел, че то е непълно, тъй като липсвали първата и втората страница от удостоверението и не може да направи преценка за наличието на родствена връзка. Представеният документ бил с непълно съдържание и не било видно от доя държавна институция е издаден и какво се удостоверява с него. Частният жалбоподател счита, че необосновано и без да кредитира представените документи съдът е приел, че указанията му не били изпълнени. По този начин го лишил от правна защита срещу кредиторите на починалия му братовчед. Иска се съдът да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е основателна.

Производството по ч.гр.д. № 1763/2026 г. по описа на РС – Казанлък е било образувано по заявление от Г. Д. Х. за вписване на отказ от наследството на Д.П.И., починал на *** г. Със заявлението са били представени преписизвлечение от акт за смърт, удостоверение за наследниците на починалото лице и три броя удостоверения, издадени от РС – Казанлък на А.Д.М.; Т.Х.У. и 1

П.Д.И. за вписване на отказите им от наследството на Д.П.И..

С разпореждане № 3797 от 04.06.2026 г. първоинстанционният съд е оставил заявлението без движение с указания по редовността му, а именно заявителят да представи доказателства за наличието на родствена връзка между него и починалото лице, доказващи качеството му на наследник. С молба от 11.06.2026 г. заявителят представя два броя удостоверения на родствени връзки – на Д.П.И. и на Д. Х. Д.. Удостоверенията са издадени от Община С.З..

С разпореждане № 4163 от 15.06.2026 г. първоинстанционният съд отново е оставил заявлението без движение, като е приел, че в удостоверението за родствени връзки на Д.П.И. липсват първа и втора страница и е дал срок заявителят да представи удостоверението в цялост. С молба от 18.06.2026 г. заявителят е представил удостоверение със същото съдържание.

С обжалваното определение съдът е приел, че от представените доказателства не може да се извърши преценка за наличието на родствена връзка между заявителя и починалото лице. Представеният документ бил с непълно съдържание и от приложената от него част не можело да се установи от коя държавна институция е издаден и какво се удостоверява с него. Приел е, че поради това съдопроизводствените действия не могат да продължат и е прекратил производството по делото.

Определението е неправилно.

В своята постоянна практика (Р-434-2010 г., I г. о.; Р-162-2012 г., II г. о.;

О- 869-2012 г., IV г. о.; О- 891-2014 г., IV г. о. и др.), ВКС приема, че неизпълнението на неправилни или неясни указания на съда не влече след себе си неблагоприятни последици за ищеца, респ. не съставлява основание за прекратяване на делото. Съгласно чл.49, ал.1 ЗН, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл.52 ЗН, отказът от наследство става с писмено заявление до районния съдия по местооткриването на наследството. Частният жалбоподател е подал такова писмено заявление, в което той писмено е обективирал своята воля да се откаже от наследството на починалия Д.П.И..

Допълнително, съобразно първоначалните указания на съда, заявителят е представил удостоверения за съпруга и родствени връзки – на Д.П.И. и на Д.

Х. Д., който е общ наследодател. Видно е, че удостоверенията са издадени от длъжностното лице по гражданското състояние при Община С.З.. В случая, действително удостоверението за съпруга и родствени връзки на Д.П.И. съдържа трета и четвърта страница, респ. роднините от № 20 до 37. Това обаче е несъществено и не влияе на редовното сезиране на съда, нито на възможността му да се произнесе по същество. Това е така, защото ако съдът беше разгледал и преценил представеното от страната удостоверение за родствените връзки на общия наследодател Д. Х. Д., щеше да установи родствената връзка между заявителя и починалото лице. Видно е от това удостоверение, че той е имал съпруга и три деца, в т.ч. и заявителят Г. Д. Х..

Като негови роднини са посочени още родителите му – починали, и сестра – 2

А.Х.У., също починала и оставила като наследници Д.П.И. и Ж.П.У..

Следователно А.Х.У. е леля на заявителя Г. Д. Х., а Д.П.И. – негов първи братовчед. С други думи, само удостоверението за съпруга и родствени връзки на Д. Х. Д. е достатъчно, за да се установи родствената връзка между заявителя и починалия Д.П.И.. Друг е въпросът, че това обстоятелство се установява и от стр.4 от удостоверението за родствени връзки на Д.П.И. – видно е, че заявителят е посочен като първи братовчед на лицето.

Предвид на това въззивният съд намира, че неправилно заявлението на Г. Д. Х. е било оставено без движение за втори път. Посочената от съда нередовност не била от значение за правилната преценка на съда и не съставлява нередовност, чието неотстраняване влече връщане на заявлението.

Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да се върне на Районен съд – Казанлък за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия.

Воден от горните мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1279 от 03.07.2024 г., постановено по гр.д. № 1763/2026 г. по описа на Районен съд – Казанлък, и ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3