Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2267 от 06.11.2023, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Гражданско дело 321/2023
Вид
Решение № 2267
Подписан
06.11.2023
Състав
ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 114 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 232, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 143 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 345, ал. 1 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 2267 гр. Бургас, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря ДИАНА СТ. СИВОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Гражданско дело № 20232120100321 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от „Йеттел България" ЕАД (с предишно наименование „Теленор България" ЕАД), ЕИК ******, със седалище и адрес управление: гр. ***** , действащо чрез пълномощника си адв. Г. З. от САК, срещу Р. П. Г., ЕГН **********, с настоящ адрес: *****, извън регулацията № 1, общ. ******, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД за приемане на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на 97,99 лв. /деветдесет и седем лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода 18.11.2019г. до 17.05.2020г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 17.07.2019г.; сумата в размер на 70,04 лева /седемдесет лева и четири стотинки/, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода от 18.11.2019г. до 14.02.2020г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 18.11.2019г.; сумата от 197,82 лева /сто деветдесет и седем лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща дължими лизингови вноски за периода 18.11.2019г. – 17.05.2020г. по Договор за лизинг от 17.07.2019г. с предмет устройство Nokia 4.2 Dual Pink Sand; сумата от 12,96 лева /дванадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, 1 представляваща дължими лизингови вноски за периода 18.11.2019г. – 17.05.2020г. по Договор за лизинг от 17.07.2019г. с предмет базови аксесоари; сумата от 106,87 лева /сто и шест лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща дължими лизингови вноски за периода 15.11.2019г. – 14.05.2020г. по Договор за лизинг от 07.09.2018г. с предмет устройство Nokia 3.1 Black; сумата от 102,29 лева /сто и два лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 17.07.2019г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по договора; сумата от 162,67 лева /сто шестдесет и два лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 17.07.2019г., формирана като разликата между цената на устройството Nokia 4.2 Dual Pink Sand без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг от същата дата; сумата от 72,54 лева /седемдесет и два лева и петдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ***** от 18.11.2019г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по договора, както и сумата от 20,64 лева /двадесет лева и шестдесет и четири стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за Мобилни услуги с предпочетен номер ****** от 18.11.2019г., формирана като разликата между цената на устройството Nokia 3.1 Black без абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг от 07.09.2018г., ведно със законна лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 10.10.2022г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 3132/17.10.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6431/2022г. по описа на РС-Бургас, 5-ти състав.

По твърдения в исковата молба, между „Йеттел България“ ЕАД (с предишно наименование „Теленор България" ЕАД) и ответника са сключени следните договори: за клиентски номер **** – Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 17.07.2019г., както и два договора за лизинг от същата дата, съответно за мобилно устройство NOKIA 4.2 Dual Pink Sand и за базови аксесоари; за клиентски номер ****– Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер **** от 18.11.2019г., както и Договор за лизинг от 07.09.2018г. за мобилно устройство NOKIA 3.1 Black. Сочи се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника по договорите, същите са едностранно прекратени от „Йеттел България“ ЕАД, съответно на основание чл.11, ал.1 от Общите условия на договор за лизинг /за договорите за лизинг/ и на основание чл. 19б от Общите условия на оператора за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги /за договорите за мобилни услуги/. Като последица от посоченото неизпълнение, на осн. чл. 11 от договорите за мобилни услуги, съответно Раздел III и Раздел IV от допълнителните споразумения към същите, в тежест на длъжника – настоящ 2 ответник били начислени и договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги. Излага се, че всички непогасени и изискуеми задължения на ответника към „Йеттел България“ ЕАД са обединени, съответно във Фактура №****. за клиентски номер *** и Фактура № *****. за клиентски номер ****, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването им.

Поради неплащане на задълженията ищецът е подал заявление по реда на чл.

410 ГПК, въз основа на което, по ч.гр.д. № 6431/2022г. по описа на РС-Бургас, 5-ти състав, в негова полза е издадена Заповед № 3132/17.10.2022г. за изпълнение на парично задължение, като на основание чл. 415, ал. 1 ГПК същият е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземанията си по заповедта, предвид обстоятелството, че последната е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

По същество се моли за уважаване на исковете и присъждане на сторените разноски, както в исковото, така и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител адв. Т. Т., е депозирал отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Застъпва се, че процесните договори за предоставяне на електронни съобщителни услуги незаконосъобразно са били прекратени едностранно от ищеца. Сочи се в тази връзка, че не са били налице законовите и договорни предпоставки за прекратяване на същите, в т.ч. неизпълнение от страна на ответника. Оспорва се процесните фактури да са получени от ответника, поради което се счита, че същите не биха могли да ангажират договорната му отговорност. Прави се възражение за изтекла погасителна давност за процесните задължения, като се застъпва, че в случая е приложима кратката тригодишна давност. Прави се и възражение за нищожност на процесните неустоечни клаузи, тъй като се счита, че същите са неравноправни по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, а същевременно ответникът – потребител не е имал възможност да влияе върху съдържанието на договорите, доколкото същите са бланкови, сключени при изначално и едностранно поставени от страна на оператора условия.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове, а в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на заплатения от ищеца адвокатски хонорар.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С предварително депозирана молба вх. № 36718/04.10.2023г. по хода на делото, чрез процесуалния си представител адв. З., заявява, че поддържа предявените искове и моли за уважаването им, ведно с присъждане на сторените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Излага и подробно становище по същество на делото.

В съдебно заседание ответницата се представлява от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Т., който поддържа депозирания от него писмен отговор и оспорва предявените искове като неоснователни, поради което и моли за отхвърлянето им.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал и 3 като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

П р е д я в е н и т е обективно кумулативно съединени положителни установителни искове са с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Същите съдът приема за допустими, доколкото са налице общите предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.

422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013г., ОСГТК на ВКС), установени от приобщеното заповедно дело.

Основателността на исковете е обусловена от успешно проведено от ищеца пълно и главно доказване на следните обстоятества, от които произтичат претендираните от него права, а именно: наличието на валидно облигационно правоотношение между страните въз основа на процесните договори за лизинг и допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги; своята изправност – точното изпълнение на задълженията си по тях, в т.ч. предоставянето на договорените мобилни услуги и лизингови вещи; валидното едностранно прекратяване на договорите от страна на мобилния оператор; наличието на валидни клаузи за неустойка при предсрочно прекратяване на договорите; настъпването на изискуемостта на задълженията, както и техния размер.

Не е спорно между страните, а и се установява от същите, приобщени като писмени доказателства по делото, че между ищеца като оператор /с предходното му наименование „Теленор България" ЕАД/ и ответницата като потребител са сключени: Допълнително споразумение от 17.07.2019г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ****, с което е активиран абонаментен план Total + 33.99 promo 29.99 за срок от 24 месеца, както и Допълнително споразумение от 18.11.2019г. към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *****, с което е активиран абонаментен план Total + за срок от 24 месеца.

В настоящия случай реалното предоставяне на договорените мобилни услуги в процесните периоди не е оспорено от ответницата – потребител на същите, което от своя страна обуславя изправността на мобилния оператор по процесните договори – основание за възникване на задължението на ответницата като потребител за заплащането им.

Предвид липсата на спор и по въпроса за правилното остойностяване на така предоставените от мобилния оператор – ищец услуги в издадените в периода 15.12.2019г. – 18.05.2020г. 8 бр. фактури, също приобщени към материалите по делото, съдът намира исковите претенции с предмет незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за доказани не само по своето основание, но и по размер, поради което същите следва да бъдат уважени изцяло.

Представени и приети като писмени доказателства по делото са и сключени между страните Договор за лизинг от 17.07.2019г. с предмет мобилно устройство Nokia 4.2 Dual Pink Sand; Договор за лизинг от 17.07.2019г. с предмет пакет базови аксесоари и Договор за лизинг от 4

07.09.2018г. с предмет мобилно устройство Nokia 3.1 Black.

Съгласно договорите от

17.07.2019г., ответницата като лизингополучател е получила от ищеца – лизингодател за временно и възмездно ползване, съответно мобилно устройство Nokia 4.2 Dual Pink Sand със сериен номер: *****на цена от 252,77 лева, платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 10,99 лева и пакет базови аксесоари – Basic accessories clear case Nokia 4.2 СС-142 с продуктов номер: *** на цена от 17,24 лева, платима на 23 месечни вноски, всяка в размер на 0,72 лева. По силата на договора за лизинг от 07.09.2018г. ответницата е получила за временно и възмездно ползване мобилно устройство Nokia 3.1 Black с IMEI: