Решение № 1587 от 07.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1587 гр. София, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Р. Диева при участието на секретаря Павлинка П. Славова като разгледа докладваното от Валерия Р. Диева Търговско дело № 20231100902233 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Ищецът ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.” твърди, че на 27.08.2018 г. сключил с ответника „Алгара Билд” ООД договор, по силата на който се задължил да извърши работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“.

Ищецът заявява, че извършил възложената му работа, която ответникът приел, видно от подписания между страните Протокол-Образец 19 № 1 от 31.01.2019 г., поради което за ответника възникнало задължение да му заплати уговореното възнаграждение за това, което е в размер на 319 603.77 лв. Ответникът погасил част от това свое задължение чрез извършени плащания, но към настоящия момент не е изпълнил част от него в размер на 51 600.97 лв., която сума е част от тази, за която е издадена фактура № 0000004213/ 31.01.2019 г. Поради изложеното ищецът моли „Алгара Билд” ООД да бъде осъдено да му заплати сумата от 51 600.97 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“, възложена с договор за изработка, сключен на 27.08.2018 г. Претендира законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сторените по делото разноски.

Ответникът „АЛГАРА БИЛД“ ЕООД в подадения от него отговор на исковата молба излага становище за недопустимост, евентуално – неоснователност на предявения срещу 1 него иск. Навежда възражение за нищожност на сключения на 27.08.2018 г. договор, тъй като между страните не съществувало съгласие за сключване на процесния договор и за постигане на целения с договора резултат, а именно – монтаж на ментална конструкция, т.е. същият се твърди да е привиден. Оспорва изпълнението на СМР по представения Протоколобразец 19 № 1 относно количеството и качеството предвид липсата на съставени документи съгласно ЗУТ. Предвид изложеното поддържа, че не дължи и плащане в претендирания размер. При условията на евентуалност релевира възражение за прихващане с вземане, което е възникнало на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, в размер на 16 000.43 лв. – неустойка за забавено изпълнение на уговорените СМР по чл. 8.1 от договора, представляваща 5% от общата цена по договора /320 008.68 лв./ съгласно уточнителна молба от 26.02.2025 г.

С допълнителна искова молба от 10.04.2025 г. ищецът поддържа исковата молба.

Сочи, че данъчна фактура №4213/31.01.2019 г. е в размер на неразплатена главница от 51 600.97 лв., като ответното дружество било ползвало данъчен кредит по същата. Освен това „АЛГАРА БИЛД“ ЕООД бил извършил и частични плащания по така издадената фактура. По делото бил представен двустранно подписан Акт протокол-образец 19 от 31.01.2019 г. и пълният обем СМР бил приет от възложителя без забележки. Ето защо счита, че искът е основателен и моли за неговото уважаване.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът оспорва иска. Заявява, че никога и по никакъв начин ответникът не бил възлагал на ищеца извършване на СМР.

Поддържа, че отношенията между страните в процеса били привидни и като такива – нищожни. Действителният възложител по договора било трето лице – „САММИ РАМЬОН“ АД, който превеждал суми, които дължал на ищеца, на „Медия интер груп“ ЕООД, който пък ги превеждал на ответното дружество, а то от своя страна ги превеждало от свое име на ищеца. Моли за отхвърляне на предявения срещу него иск.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

При така заявените от ищеца обстоятелства съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже настъпването на следните факти: 1) че между страните е възникнало облигационно отношение по договор за изработка с предмет извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция;

2) че ищецът е извършил възложената му с договора работа; 3) че ответникът е приел извършената работа; 4) че за ищеца е възникнало задължение по силата на сключения договор за изработка да заплати възнаграждение за извършената работа в претендирания с исковата молба размер.

В тежест на ответника във връзка с направените от него възражения е да докаже, че е налице твърдяната привидност на сключения на 27.08.2018 г. договор.

Във връзка с възражението на ответника за недопустимост на настоящото 2 производство, поддържано в хода на целия процес, включително и в писмената защита, съдът намира следното. Съгласно чл. 126 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. С цитираната разпоредба е установена забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита, като целта на забраната е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. За да се избегне обвързването на страните с противоречива по съдържание сила на присъдено нещо, съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск.

В случая след извършена служебна справка се установява, че от страна на ищеца са били инициирани срещу ответника още две търговски дела – гр. д. № 2050/2023 г. по описа на СГС и гр. д. № 2379/2023 г. по описа на СГС. Търговско дело № 2050/2023 г. e образувано въз основа на искова молба с вх.№ 101912/06.11.2023 г., но с влязло в сила разпореждане № 1214 от 09.02.2024 г. на Софийски градски съд, ТО VI-13 състав, исковата молба е върната и производството е прекратено. Търговско дело № 2379/2023 г. e инициирано с искова молба с вх.№ 120723 от 21.12.2023 г. по описа на СГС, ТО, ТО, VI-6 състав, като с влязло в сила разпореждане № 683 от 24.01.2024 г. производството по делото е прекратено.

Доколкото и двете посочени търговски дела са прекратени с влезли в сила съдебни актове, то не е налице хипотеза на чл. 126 ГПК – не са налице едновременно разглеждани от съда две дела, които имат идентични страни и спорен предмет и в рамките на които се търси идентична съдебна защита. Единственото висящо дело със страни ЕТ „Металик – И.М. – Е.М.” и „Алгара Билд” ООД и с предмет заплащане на сумата от 51 600.97 лв., представляваща неплатено възнаграждение за извършване на работа по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция на „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“, възложена с договор за изработка, сключен на 27.08.2018 г., е настоящото.

Предвид изложеното отводът на ответника за недопустимост е неоснователен.

Предявеният иск е допустим, поради което следва да се пристъпи към разглеждането му по същество.

По делото е представен договор за строителство от 27.08.2018 г., от който се установява, че между „АЛГАРА БИЛД“ ООД като възложител и ЕТ „МЕТАЛИК - И.М.“ като изпълнител е сключен договор, по силата на който възложителят възлага, а изпълнителят се задължава да извърши със собствени средства, машини, съоръжения и работна сила изработка, доставка и монтаж на метална конструкция съгласно представения работен проект на обект: „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м.

„Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“ при условията, посочени в договора.

3

Съгласно чл. 2.1, ал. 1 от договора възложителят се задължава да заплати на изпълнителя възнаграждение за действително извършени дейности, както следва: изработка, доставка и монтаж на метална конструкция (2,55 лв/кг); очаквано количество – 104 578,00 кг при очаквана стойност 266 673.90 лв., като за строителните и монтажните работи възнаграждение се дължи за действително изпълнени и приети количества (отчетени с протоколи образец 19) по единични цени от договора, а единичната цена е без включено ДДС. В чл. 2.1, ал. 2 от договора е посочено, че възнаграждението се заплаща, както следва:

- авансово плащане в размер на 30 % от стойността на договора, в срок до 5 календарни дни, след подписване на договора;

- поетапни плащания на база на действително приетите и извършени СМР, като пропорционално се приспада преведения аванс до неговото изчерпване.

- изплащането се извършва в срок до 15 календарни дни след подписване и представяне на протокол – образец 19 за действително извършени и приети без възражения и забележки и подлежащи на разплащане видове работи и представяне на фактура.

Съгласно Раздел III договорът влиза в сила след превеждане на мобилизационен аванс съгласно т. 2.1, ал. 2 от договора и предоставяне на пълна проектна документация.

Страните не спорят, че авансът е платен от ответника, както и че пълната документация е предоставена на изпълнителя, поради което и договорът е влязъл в сила.

Съгласно чл. 3.2 срокът за изпълнение на строително-монтажните работи, предмет на договора, е 50 календарни дни, и започва след превеждане на мобилизационния аванс.

Посочено е, че началната дата на монтаж е 15.09.2018 г., а крайната дата – 15.10.2018 г.

Установява се от представените по делото фактури, че на 29.08.2018 г. ЕТ „Металик – И.М.“ е издал фактура № 4114 на стойност 96 002.60 лв. – аванс по Договор, 30%, изработка, доставка и монтаж на метална конструкция за обект: „Предприятие за преработка на мляко, с. Здравец, община Аврен“, както и Фактура № 4213 от 31.01.2019 г. на стойност 222 601.16 лв. – СМР по протокол № 1 от 31.01.2019 г. за същия обект. Първата фактура на стойност 96 002.60 лв. (аванс) е заплатена от ответника. Спорът е относно втората фактура от 31.01.2019 г., по която не се спори, а и се установява от заключението на приетата ССчЕ с вх. на СГС № 106653/07.10.2024 г., че са извършени частични плащания в размер на общо 171 000.19 лв. и е останал незаплатен остатък от 51 600.97 лв.

От представения на л. 35-40 от делото Протокол-образец 19 № 1 от 31.01.2019 г., подписан от представители на двете страни, се установява, че към 31.01.2019 г. са изпълнени с качество, отговарящо на нормативите и подлежат на заплащане въз основа на този протокол СМР по изработка, доставка и монтаж на метална конструкция, вкл. грундирана за обект „Предприятие за преработка на мляко в УПИ V-00316 в кв. 64 от м. „Курията“ в землището на с. Здравец, община Аврен“, като общата стойност за металната конструкция от 104 118.88 кг е посочена в размер на 265 503.14 лв. без ДДС (респ. 318 603.77 лв. с ДДС).

Този протокол е подписан от ответника в качеството на възложител и служи за доказване на факта, че ищецът е изпълнил посочените в протокола работи, които са приети от ответника 4 без възражения. Протоколът има качеството на разписка по смисъла на чл. 77 ЗЗД, издадена от кредитора-възложител с нарочната цел да служи на ищеца за доказване на изпълнението.

В подкрепа на този извод са и показанията на разпитания по делото свидетел Д.А.М., които съдът кредитира като обективно и безпристрастно дадени, от които се потвърждава, че на процесния обект за извършени действия във връзка с изработване и монтаж на метална конструкция, като няма данни от страна на възложителя да са предявявани каквито и да е претенции във връзка с това. Следва да се посочи, че Протокол-образец 19 № 1 от 31.01.2019 г. е по естеството си е частен свидетелстващ документ, носещ подписа на оспорилата ги страна, поради което съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 3 ГПК тежестта на доказване неистинността на документа пада върху страната, която го е оспорила – в случая „Алгара билд“ ООД, който до приключване на устните състезания по делото не е ангажирал годни доказателства, опровергаващи съдържанието на така оспорения от него двустранно подписан протокол. Напротив, в подкрепа извода на съда, че извършените СМР са надлежно изпълнени, с нужното качество и количество, е приетото по делото заключение на ССчЕ, изготвено от вещото лице Р. С., от което се установява, че процесната фактура № 0000004213/31.01.2019 г. с данъчна основа 185 500.97 лв. и начислен ДДС 37 100.19 лв., на обща стойност 222 601.16 лв. с включен ДДС е осчетоводена по счетоводна сметка 411 Клиенти по партида на ответника. Ответникът е декларирал пред НАП процесната фактура като фактура за получена доставка с описание в дневника на покупки „СМР“, от което може да се направи извод, че процесната фактура е осчетоводена при ответника. По предоставени счетоводни данни по делото от ищеца се констатира, че ответникът е извършил няколко частични плащания по процесната фактура, получени при ищеца по банков път, в общ размер на 171 000.19 лв. Към датата на исковата молба констатираният неплатен остатък от задължението за главница по процесната фактура е в размер на 51 600.97 лв.