Определение № 377 от 23.02.2026, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 377 гр. Бургас, 23.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

Р. КОСЕВА заседатели: В. ПАВЛОВА при участието на секретаря Г. В. СТЕФАНОВА в присъствието на прокурора Г. Д. П. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Наказателно дело от общ характер № 20252120204434 по описа за 2025 година

СЪДЪТ след като съобрази становищата на страните и самостоятелно прецени в тайно съвещание въпросите по чл. 248, ал.1 НПК, на основание чл.

248, ал.5 и ал. 6 НПК

Съдът намира, че следва да изложи аргументи по въпросите по чл.248,ал.1, т.3 НПК:

Като оцени конкретната специфика на материално-правната норма в чл.206,ал.1 НК, настоящият състав прие, че обвинението съдържа увреждащи дефицити поради неостраними по реда на чл.248а,ал.1 НПК противоречия между обстоятелствената и заключителната му част, които съществено засягат правото на защита на подсъдимия К., което налага обвинителният акт да бъде третиран като процесуално непригоден. Допуснатото съществено процесуално нарушение е изявено още в стадия на привличането на обвиняемия в това процесуално качество и се изразява в непълно и противоречиво съдържание на постановлението по чл.219 ал.3 НПК.

Съдебната практика и правната доктрина са изяснили нормативното съдържание и логическа същност на престъплението по чл.206,ал.1 НК, като е възприето ,че изпълнителното деяние на обсебването може да се изрази както в разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне./ така Р.608-91-I, Решение № 46/2014 г. по н. д. № ****г., II НО на ВКС, Решение № 231/2001 г.

1 на I НО на ВКС и Решение № 35/2009 на III НО на ВКС и мн.др. Решение № 651 от 16.12.2024 г. на ВКС по н. д. № 914/2024 г., I н. о., НК ). Неясен остава моментът на твърдяното с обвинителния акт противозаконно присвояване на процесния лек автомобил в контекста на посочения механизъм на присвояване чрез отказ за връщане на вещта. В случая тезата за обсебване на чуждо имущество чрез бездействие, което деецът е владеел на правно основание, се свежда в твърдение в ОА за неизпълнение на задължение за извършване на определени действия /предаване на автомобила на собственика Г. Н. М. до изтичане на установен в нотариална покана срок – 7 дни, считано от връчването й/, след който момент бездействието според прокурора съставлява израз на намерение за задържане на имуществото като свое.

Въпросът относно началния момент /датата/, на която отказът да се върне вещта придобива съставомерни измерения по см. на чл.206,ал.1 НК остава неизяснен. В отклонение от критериите за непротиворечиво обвинение въпросът за времето е обвързан с хаотично изброяване на различни дати в обстоятелствената част и съпътстващи ги разсъждения с предположителна стойност, в т.ч. юридически референции относно валидните в гражданскотопроцесуално право фикции при връчване на нотариална покана, без ясна връзка и логическа приемственост между своеобразието от възможни дати в обст. част и окончателно очертания в диспозитива момент на съставомерно своене– неустановена дата в периода от 24.06.2020 г. до 28.08.2020 г.

Точният момент на преустановяване действието на легитимното правно основание за владение, е основен правнорелевантен факт, който не просто определя времето на деянието като формален елемент на обвинението по см. на чл.246,ал.2 НПК. Моментът,в който деецът узнава за отпадане основанието му за владение се ползва всякога като отправен ориентир за преценка на тезата в ОА за манифестираната недвусмислена промяна на отношението към поверената му във владение вещ като към своя. Следователно,приемайки от фактическа страна, че подс.К. е отказал да върне вещта, която владеел на правно основание /лек автомобил ***, който владеел по силата на нотариално заверено пълномощно /, при поискване от нейния собственик, подсъдимият е започнал да я свои, прокурорът е дължал законосъобразен отговор на въпроса, 2 на коя дата подсъдимият е узнал,че собственикът е поискал връщане на вещта и от кой момент бездействието по повод задължението да я върне, осъществява състава на изпълнителното деяние по чл.206,ал.1 НК. Видно от твърденията по този въпрос в обстоятелствената част на обвинителния акт нотариалната покана от пострадалата Г. М. за връщане на л.а. **** с рама № *** била връчена на майката на К. на 18.06.2020г. със задължение да му я предаде, което задължение св.К.а изпълнила.

Същевременно пак в обстоятелствената част е разсъждавано, че в случая приложение намира фикцията по чл.54 ГПК с референции към несъответстващо на тази процесуална разпоредба правно съдържание, а именно, че в хипотеза на нередовно връчване, нотариалната покана следва се счита връчена на адресата след 14 дни. При това положение прокурорът приел, че датата на формалното фингирано връчване е 02.07.2020г. Все в този аргументативен контекст представителят на обвинителната власт е направил изводи, че след тази дата, от 03.07.2020г. започва да тече едноседмичният срок, указан в нотариалната покана за връщане на МПС. Същевременно и влизайки в противоречие с така изградения юридически анализ относно фингираното връчване по реда на ГПК, прокурорът приел, че акредитация заслужават и твърденията на обвиняемия „в неподписана жалба /стр. 635, папка №4 /, подадена в БРП на 09.12.2024г./ писмото е на стр. 634/“, според които К. е получил поканата изпратена от нотариуса едва на 29.06.2020г., когато майка му и баща му са дошли в гр. Ст. Загора. Неяснотата относно начина и времето на връчване на нотариалната покана се задълбочават допълнително с уточнението в обстоятелствената част, че поканата всъщност е била получена от подсъдимия в кабинета на нотариуса и там той узнал съдържанието на задължението за връщане на процесното МПС *** /вероятно отново се визира като дата 29.06.2020 г. При условие на неяснота на тезата относно момента на връчване на нотариалната покана в обст.част, респ. датата, на която въздържането от дължимо действие за връщане на автомобила е израз на намерение за задържане на имуществото като свое, съдът не може да приеме за логически валиден и формално удовлетворяващ изискването на чл.246, ал.2 НПК изводът в заключителната част на ОА, че присвояването е осъществено на неустановена дата за времето от 24.06.2020 г. до 28.08.2020 г. И това е така, т.к. без прецизност и при явно демонстрирана непоследователност при определяне времето на възникване на основни правнозначими факти /узнаване 3 задължението за връщане на автомобила /, въвеждането в диспозитива на противоположни и фактически несъвместими заключителни изводи /за започнало присвояване, включително и преди датата на връчване на нотариалната покана/ окончателно дистанцира съдържанието на обвинителния акт от стандарта за ясно и непротиворечиво обвинение. Казано по друг начин, липсата на консолидирана и ясна воля в обстоятелствената част относно датата на връчване на нотариалната покана на подс. К., не може да бъде компенсирана по–късно чрез абстрактно разширяване като период, в който попада неустановената /предположителна/ дата на съставомерно присвояване по см. на чл. 206, ал.1 НК. И това е така, т.к. в принципен план подобен заключителен извод отразява неправилно логически организирана мисловна дейност, според която според БРП е възможно присвояването да е извършено на 24.06.2020 г. и преди датата /една от датите 02.07.2020 г. или 29.06.2020г./ на връчване на нотариалната покана, на която прокурорът твърди,че подсъдимият за първи път узнава за задължението за действие.

Предположението и вероятностният извод, с който се характеризира то, са свързани с невъзможност за ефективен и ясен прочит на доказателствата, необходим за формирането на категорично становище и за установяване с прецизност на основни фактически елементи, сред които несъмнено е времето на осъществяване на престъплението. Степента на конкретност, до която следва да се достигне при установяването на всеки елемент от фактическата картина на събитието на престъплението в обвинителния акт зависи от значението, което детайлизацията има за правилното решаване на делото. На тази база се определя и нивото на достатъчната осведоменост за отделните факти, която в случая не е удовлетворително изпълнена в рамките на настоящия процесуален инструмент. Изграждането на множество версии относно деянието и свързаните с него обстоятелства, в т. ч. и точната предикатна хронология на определени събития, които имат строго придадена им правна стойност за определяне механизма и времето на престъпното посегателство, е възможно в един доста по-ранен етап, напр. при започване на разследването. Но на вниманието на съда тези версии се представят в консолидиран вид, сведени до един единствен извод на прокурора относно обстоятелствата по чл. 102 НПК. Този извод на прокурора определя фактическия мащаб, който ограничава и задължава процесуалните усилия на 4 съда до проверка на възможността деянието, описано в обвинителния акт да е извършено на посочените в този акт дата, начин и механизъм, а не дали е възможно да е извършено на различни дати в рамките на абстрактно формулирани и несъвместими с твърденията за други релевантни действия и събития периоди. Съдът не се наема да оспорва принципното положение, че във властта изключително на органите на досъдебното производство е да инкриминират фактите, които преценят, но възприетият подход на процедиране в случая на въвеждане на една противоположна по показател време с други релевантни събития обвинителна версия, минира изобщо възможността, съдът да установи фактическите обстоятелства по делото така, както ги определят доказателствата. Този подход влияе негативно и върху непосредствения процесуален защитен интерес на обвиняемото лице – да разбере и да се информира по достатъчно ясен и достъпен начин за фактите, съответстващи на предявеното му юридическо обвинение. Съдът не изключва изобщо възможността при инкриминиране присвояване на чужда движима вещ по см. на чл.206, ал.1 НК, да бъде посочена и неустановена дата в период с начален и краен момент. При подобен случай обаче прокурорът следва да изложи еднозначно тезата, ако счита липса на достатъчно сигурни доказателства за момента на узнаване на елиминиращия правното основание за владение документ /нотариална покана/, в какъв времеви интервал от начална до крайна дата подсъдимият евентуално е узнал съдържанието на нотариалната покана, и съобразно този период на узнаване, в какъв срок след това на неустановена дата в период от начална до крайна дата е осъществил изпълнителното деяние на състава обсебване по см. на чл. 206, ал.1 НК. В случая предвид илюстрираното противоречие между изводите за дата на узнаване на поканата и неустановената дата в период на осъществяване на криминализирания в чл. 206, ал.1 НК състав на обсебване, съдът приема,че не е изпълнено възложеното от закона в чл. 246, ал.2 НПК задължение.

Посоченият пропуск представлява съществено нарушение на процесуалните правила, защото не дава възможност на обвиняемото лице да разбере в какво се обвинява, да узнае обвинението в неговата цялост и последователност, чрез логически издържано и хронологично проследимо пресъздаване на всички онези факти, свързани с релевантните предхождащи деянието събития и конкретно свързаните с претендираната спрямо него престъпна деятелност.

В обстоятелствената част на обвинителния акт, следва да бъдат 5 очертани фактите, които обуславят престъпната съставомерност на деянието, в което е обвинен и участието на подсъдимия в него, чрез посочване времето, мястото, изпълнителното деяние, механизъм на извършване, предмет, пострадало лице, вредоносни последици; да представи доказателствата, подкрепящи очертаната фактическа обстановка; и визира приложимия наказателен закон, чрез определяне на правната квалификация на деянието.

Предвид гореизложените съображения това изискване не е изпълнено в цялост, поради което съдът намира, че са изпълнени предпоставките за прекратяване на съдебното производство и връщане на досъдебното производство на прокурора.

На основание чл.249, ал.1 и ал. 2 вр. чл.248, ал.1, т.3 НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ: