Решение № 15 от 15.05.2024, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Кюстендил, 15.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Търговско дело № 20221500900033 по описа за 2022 година

Производството е по реда на Глава Тридесет и втора – „ Производство по търговски спорове“, чл.365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по исковата молба на П. Я. Я., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр**********, подадена чрез пълномощника му адв.Л.С., от АК-Смолян, с адрес за връчване на призовки и съобщения в гр.*******, против „***“ ЕООД, с ЕИК **, със седалище и адрес на управление в гр.с.К., общ.Д., обл.К., ул.****, представлявано от управителя А.К.; Б. Й. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес в с.К., общ.Д., ул.**** и В.

С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*********.

С определение с №24 от 07.02.2023г., на основание чл.232 от ГПК, поради оттегляне на иска, производството по делото е прекратено в частта относно предявения от П. Я. Я. иск против ответника В. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр.*********.

Предмет на разглеждане е иск за осъждане на ответниците „***“ ЕООД, с ЕИК **, и Б. Й. И., с ЕГН **********, да заплатят солидарно на ищеца сума в размер на 140 000 лева, дължима на основание сключено между страните споразумение за погасяване на дълг от датата 07.02.2020г., подписано от П. Я., длъжник „***“ ЕООД и Б. И., като поръчител и солидарен длъжник, за уреждане на вземане, произтичащо от реално дадена в заем парична сума от заемодател ДЗЗД „**“ на заемател „***“ ЕООД в изпълнение на договор за заем от 19.11.2018г., вземането по който е било прехвърлено от заемодателя на ищеца Пл.Я. с договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2020г., както и за осъждането им да заплатят солидарно на ищеца и законната лихва върху сумата от 140 000 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 14.07.2022г., до окончателното изплащане.

В исковата молба и в молба – уточнение се твърди, че на 19.11.2018г. между ДЗЗД „**“, вписано в Регистър Булстат с ЕИК ***, като заемодател и „***“ ЕООД, като заемател е бил сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят предоставил на заемателя, чрез извършване на няколко превода по банков път, паричен заем 1 на обща стойност от 290 000 лева, а задължението на заемателя да върне получената в заем сума е било изпълнено частично, чрез погасяване на сума в размер на 150 000 лева. Твърди се, че вземането за остатъка, възлизащ на исковата сума от 140 000 лева, е било прехвърлено от заемодателя ДЗЗД „**“ на ищеца П. Я. Я. с договор за цесия от 31.01.2020г., за което заемателят „***“ ЕООД е бил надлежно уведомен на 31.01.2020г. Сочи се, че на 07.02.2020г. е сключено споразумението за погасяване на дълг между цесионера П. Я., длъжника по договора за паричен заем – „***“ ЕООД и лицата Б. И. и В. С., като поръчители и солидарни длъжници, в което страните са се съгласили относно размера на задължението на дружеството към Пл.Я. и падежа на изпълнението му, а именно – в 5-дневен срок след получаването от длъжника-заемател на плащане по договор №03/04/1/0/02868 от 14.12.2017г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Подмярка 4.1.

„Инвестиции в земеделските стопанства“ от Мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014г.-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, за изпълнение на одобрен проект №03/04/1/0/02868, чрез плащане по банков път. Твърди се, че след извършване на справка в Регистрите на Държавен фонд „Земеделие“ ищецът установил, че окончателното плащане по договора е било извършено на 27.04.2022г., но независимо от това задължените по споразумението лица не извършили превод на сумата от 140 000 лева, включително и след отправянето на покана за доброволното й изплащане.

С тези доводи се предявява иск с правно основание чл.288 от ТЗ във вр. с чл.240 във вр. с чл.79 ал.1 пр.1 във вр. с чл.99 във вр. с чл.86 ал.1 от ЗЗД.

В срока за отговор ответникът „***“ ЕООД, представляван от управителя си, е депозирал такъв. В отговора се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Оспорват се: 1/ договора за заем от 19.11.2018г., с довод, че същият е нищожен, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.252 от НК, тъй като е бил сключен в нарушение на законовата забрана за извършване на банкови сделки без разрешение, при договаряне на лихва от 3 %, сочещо, че се цели реализиране на печалба от дейност, която може да бъде извършвана само след издаване на надлежно разрешително; оспорва се заемателят да е получил посочената в договора сума, както и се прави възражение, че представения документ, обективиращ договор за заем от 19.11.2018г., е с подменено съдържание, доколкото първата страница не е номерирана, нито подписана от страните, а е била съставена и подменена за целите на исковия процес; 2/ протокол от проведено Общо събрание на ДЗЗД „**“ от 31.01.2020г., с довод, че не е била спазена процедурата по свикване на същото; счита се, че взетите решения са незаконосъобразни и противоуставни, а протоколът не е бил надлежно съставен, не отразява всички изказвания и искания на присъстващите, не е ясно кой е бил протоколчик, няма подпис на такъв, нито е посочено кой с какъв процент участва при гласуването и как се е провело то; оспорва се отразеното в протокола решение да е било взето надлежно, оспорва се да е било провеждано на 31.01.2020г. Общо събрание въобще, като се изтъква, че протоколът е бил съставен по-късно за целите на производството; 3 / договора за прехвърляне на вземане от 31.01.2022г.

(вероятно се има предвид 2020г.) с довод, че същият е нищожен, тъй като основанието за сключването му е нищожна сделка – договор за заем от 19.11.2018г., в хипотезата на чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.252 от НК; счита се, че този договор не е произвел действие, тъй като прехвърля вземане по нищожен договор за заем, както и се възразява, че цесионерът не е заплатил цената по него; поддържа се, че договорът за цесия е привиден, съставен с оглед настоящото дело; 4/ споразумението за погасяване на дълг от датата 07.02.2020г., с довод, че същото е с подменено съдържание - първата страница на документа е подменена с изгодна за ищеца такава; счита се, че споразумението е и нищожно, доколкото е сключено във връзка с нищожния договор за заем, който също е и подменено съдържание, а също и във връзка с договора за прехвърляне на вземане, който не би могъл да произведе действие, поради липсата на законосъобразно взето решение на Общото събрание на ДЗЗД „**“ по 2 протокол, който следва да бъде отменен.

С тези доводи, подробно аргументирани от ответника „***“ ЕООД, се прави искане за отхвърляне на предявения иск и присъждане на сторените по делото разноски.

В рамките на дадения законов срок е постъпил и писмен отговор на исковата молба от ответника Б. Й. И., подаден чрез пълномощника му адв.Ев.Й. от АК-Кюстендил.

Изразява се становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск.

Аргументират се идентични оспорвания на твърденията на ищеца и на представените от него документи с тези, изложени в отговора на „***“ ЕООД, като се излагат допълнителни възражения и оспорвания, а именно: 1/ ответникът Б.И. не е бил уведомен лично в качеството му на поръчител, за сключения между ДЗЗД „**“, като цедент, и П. Я., като цесионер, договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2022г. (вероятно се има предвид 2020г.), поради което този договор не може да произведе действие спрямо него; 2/ оспорва протокол от 07.02.2020г. за предаване от П. Я. на налични парични средства от касата на дружеството в размер на 125 031.82 лева и на цялата налична счетоводна документация на дружеството, ведно с всички документи, удостоверяващи съществуването на договор за паричен заем от 19.11.2018г. и уведомление за прехвърляне на вземането в полза на П. Я. Я. като физическо лице, както и отразеното в протокола получаване на посочените парични суми и документи; твърди, че на 07.02.2020г. И. е закупил 1 дял с номинална стойност 1 лев от капитала на „***“ ЕООД, представлявано от П. Я., в качеството му на едноличен собственик на капитала на дружеството, подписал е и спесимен, но от П. Я. са му били представени и други документи, на които е бил заблуден да положи подписи, като му е било обяснено, че те са били необходими във връзка с промените в дружеството; 3/ на 17.02.2020г. е било подадено заявление А4 за вписване на промяна в обстоятелствата относно „***“ ЕООД, в това число прехвърляне на дружествени дялове и нови управители; твърди се, че промяната в капитала, приемането на нов съдружник и избора на нов управител имат действие от момента на вписването на тези обстоятелства в ТР (конститутивно действие), като членственото правоотношение между дружеството и приобретателя на дялове възниква от вписването, поради което към датата 07.02.2020г. Б. И. и В. С. не са имали нито качеството на съдружници, нито на управители на дружеството, съответно не са имали представителна власт да го представляват, нито да извършват сделки от негово име; 4/ сочи се, че обезпечаването на дълг на търговско дружество от физическо лице, в т.ч. чрез сключване на договор за поръчителство, не може да се приеме като дадено за цел извън и независимо от всяка търговска дейност или професия, защото това физическо лице няма според закона, в случая към 07.02.2020г., тесни професионални (функционални връзки) с посоченото дружество. В отговора следва позоваване на практика на ВКС във връзка с понятието „добри нрави“ и нищожността на договорите при накърняването им, разгледана при съпоставяне със свободата на договаряне.

Ответникът формулира искане за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноските по делото.

В представената от ищеца допълнителна искова молба във връзка с твърденията, възраженията и исканията на ответниците се изтъква следното: 1/ че ответникът Б. Й. И. е бил напълно наясно с подписването на всички документи, свързани с придобИ.ите от него дружествени дялове от капитала на другия ответник - „***“ ЕООД, както и с финансовото състояние на дружеството – подписал е лично молба-декларация по чл.122 от ТЗ от 06.02.2020г. за приемането му като съдружник и за обстоятелството, че е запознат с актуалното финансово състояние на дружеството; подписал е договор за покупко-продажба на дружествени дялове по чл.129 ал.2 от ТЗ с нотариална заверка на подписите, в който И. е декларирал, че е запознат с правното и фактическо състояние на дружеството и дружествените книжа и приема дружеството в състоянието, в което е към датата на подписването на договора, като е отразено, че същото няма публични задължения за 3 данъчни и осигурителни плащания и няма задължения към трети лица, освен посочените в баланса на дружеството към 07.02.2020г. в общ размер на 140 000 лева, дължими по договор за заем и договор за прехвърляне на вземане от 31.01.2020г. на П. Я. Я. като физическо лице; 2/ във връзка със съгласуваните възражения на ответниците за нищожност на договора за заем от 19.11.2018г., договора за прехвърляне на вземане от 31.01.2020г. и споразумението за погасяване на дълг от 07.02.2020г. се противопоставя теза, че и трите оспорени договори са действителни, истински, не противоречат на каквито и да било императивни правни норми, не са сключени привидно или с цел да заобиколят закона, надлежно са били изпълнени и осчетоводени; възразява се да съществува пречка за сключване на договори за заем между лица (физически или юридически) за финансово подпомагане, при условие, че има реалност на сделката, поради което се оспорват възраженията за нищожност на договора за заем на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.252 от НК, както и тези, свързани с липсата на подписи на всички страници от договора; изтъква се реалното получаване от „***“ ЕООД в периода 28.11.2018г. - 03.12.2018г. по банкова сметка общо на сума в размер на 290 000 лева (70 000 лева на 28.11.2018г., 80 000 лева на 29.11.2018г. 70000 лева на 30.11.2018г. и 70 000 лева на 03.12.2018г.), като получаването на сумата е намерило счетоводно отражение в съставените счетоводни отчети на дружеството за 2018г. - 2021г., обявени по партидата му в Търговския регистър; във връзка с възражението за нищожност на представеното с исковата молба протоколно решене на ДЗЗД „**“ се изтъква, че съгласно Учредителния договор на дружеството решенията по дейността на дружеството се взимат с единодушно съгласие на съдружниците, като всеки от тях има право на един глас, както и, че липсва уредба на каквато и да било процедура по свикване и провеждане на ОС на ДЗЗД, нито за оформяне на протоколното решение на съдружниците в него, които да не са били спазени до такава степен, че да засягат валидността на взетите решения; оспорва се и възражението за нищожност на споразумението за погасяване на дълг от 07.02.2020г., което се позовава на нищожността на договора за заем от 19.11.2018г. или на взетото решение от 31.01.2020г. на ОС на ДЗЗД „**“ грВ. за продажба на вземане по договор за паричен заем от 19.11.2018г.; 3/ във връзка с оспорването на документи, поради липса на подписи на страните на първите им страници се изтъква, че същото е направено единствено за обосноваване на някаква защитна теза, без да държи сметка, че в други документи и страници от тях е възпроизведено оспореното съдържание, като същите са надлежно подписани от ответниците, а част от волеизявленията им са с нотариално удостоверяване на подписи и съдържание; счита се, че направеното оспорване по отношение на частни документи, които не съдържат подписи на ответниците, не следва да бъде разглеждано в производството предвид на императивната забрана по чл.193 ал.1 от ГПК, с довод, че никой от ответниците не е заинтересована страна по смисъла на същата разпоредба; уточнява се, че всеки от документите, по отношение на които е заявено обсъжданото оспорване, е бил разпечатан двустранно, като подписите на страните са положени на гърба на съответната оспорена като съдържание страница; 4/ поддържа се изложеното в исковата молба, че със споразумението за погасяване на дълг от 07.02.2020г. ответникът Б. Й. И. е поел лично поръчителство, като се е задължил да отговаря в лично качество, солидарно с дружеството, за задълженията за плащане на останалата заемна главница и за възнаградителната лихва по договора за заем от 19.11.2018г.