Решение № 117 от 09.07.2022, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 117 гр. Ихтиман, 09.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Административно наказателно дело № 20221840200091 по описа за 2022 година Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. СТ. К. против Наказателно постановление № 21-1204-000806 от 22.06.2021 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП на жалбоподателката е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, като неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон.

Претендират се сторените разноски по списък.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да изрази становище по фактите и приложимия по делото закон.

Депозирана е молба, в която се оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е основателна.

От фактическа страна:

На 14.06.2021 г. свидетелят П.П. в качеството на младши автоконтрольор при ОДМВР – София, в присъствието на свидетеля В.А., съставил Акт № 322082 от 14.06.2021 г. за установяване на административно 1 нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП срещу жалбопоодателката В.К. за това, че на 14.06.2021г. в 14:30 часа в община Ихтиман по път автомагистрала № А-1 жалбоподателката, в качеството на водач при управление на л.а. марка „....“ модел „....“ с рег. № ..... в района автомагистрала „Тракия“ на 34 км. с посока на движение към гр. София, поради движение с несъобразена скорост с атмосферните условия, дъжд и стичаща вода през платното за движение, се удря в ляво по посока на движение в еластична мантинела.

Актът е подписан без възражения от въззивницата.

Въз основа на акта е издадено обжалваното в производството Наказателно постановление № 21-1204-000806 от 22.06.2021 г. на началника група към ОДМВР – София, сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лв.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява единствено от АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност. Същият е подписан без възражения от жалбоподателката. Не е оборен от други доказателства и намира подкрепа в показанията на свид. П. и А.. Те не са очевидци на пътно-транспортното произшествие, а са контатирали последиците от него, които свид. П. пресъздал в процесния АУАН. Свидетелите нямат ясен спомен за процесното деяние, но това е обяснимо предвид изтеклия значителен период от време (приблизително 1 година) между нарушението и разпитите им. Обяснимо е и с естеството на работата им, която предполага констатиране на множество разнородни нарушения всеки ден, поради което е невъзможно да имат спомен за всяко едно от тях. В случая съществено е, че и двамата свидетели поддържат изцяло написаното в акта, както беше посочено той е подписан без възражения от жалбоподателката, следователно няма причина да се счита, че посочените в него фактически обстоятелства са извратени от полицейските служители. При това положение АУАН следва да се кредитира в цялост. Същият намира частична подкрепа в справката от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Пловдив, която потвърждава, че на 14.06.2021 г. следобедните часове има регистриран валеж. Макар да не е посочено, че е регистриран валеж към 14:30 часа от това не може да се направи извод, че такъв не е имало, тъй като справката дава обща информация за съответните географски райони и е абсолютно точна единствено за местата, където има поставени метрологични средства за измерване. Лисват данни такива да са поставени на 34-ти км. от АМ „Тракия“. Доколкото полицейските служители непосредствено са се уверили в състоянието на пътното платно и атмосферните условия, то няма пречка възприятията им, обективирани в процесния АУАН, да не бъдат кредитирани.

Въз основа на посочените по-горе доказателствени източници съдът изгради фактическите изводи, които съвпадат изцяло с възприетите от административнонаказващия орган.

От правна страна:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и 2 юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.

Съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал. 5, чл. 57 и чл.

58, ал. 1 ЗАНН.

Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при които са били извършени нарушенията.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в законоустановения 6-месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Налице е пълно съответствие между словесното описание на релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.

Нарушението е описано с всички съставомерни признаци. Несъставянето на АУАН в присъствието на втори свидетел не представлява съществено процесуално нарушение, още повече, че същият е подписан бе възражения от въззивницата. Изложеното важи и за необсъждането в НП.

Съдът изцяло споделя правните изводи на

АНО.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателят правилно е ангажирана.

Нарушението от водач на МПС на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, ако е довело да причиняване на пътно-транспортно произшествие (ПТП), е санкционирано с разпоредбата на чл. 179, ал. 2 ЗДвП. В този смисъл административно нарушение е не самото движение с несъобразена скорост, а причиняването на ПТП в резултат на движение с несъобразена скорост.

Съгласно §6, т. 30 от ДР на ЗДвП, пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно 3 средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

В задължителната съдебна практика (ТР-28-84-ОСНК) е изяснено още, че в първата хипотеза на чл. 20 ЗДвП се предвижда задължение на водачите за движение със скорост, съобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и интензивността на движението, маркировката, състоянието на водача и други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението. величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори, колкото повече и по-неблагоприятни са те в пътната обстановка, толкова по-малка трябва да бъде скоростта на движението в сравнение с максимално предвидените такива.

Ето защо преценката дали е извършено административно нарушение съгласно горепосочената санкционна разпоредба изисква да се установят както всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, така и на причинените повреди, като последните обаче не са съставомерен признак на административното нарушение, поради което за последните е необходимо да има данни дори да не са изрични описани. В тази насока следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване.

При конкретния вид нарушения в съдебната практика по административнонаказателни дела е изяснено, че е достатъчно от формална страна да бъде посочено, че скоростта не е съобразена с обстоятелствата, за да са изпълнени изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН (Решение № 2348 от 17.12.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2658/2020 г. и Решение № 685 от 7.08.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 401/2017 г.).

В случая това е изпълнено като е посочено, че скоростта не е била съобразена с атмосферните условия – дъжд и стичаща се вода през платното за движение. Несъмнено установено по делото е, че на мястото, където е настъпило ПТП, са налични тези неблагоприятни фактори. Водачката жалбоподател не е съобразила скоростта си с тях, загубила е контрол над управлението на автомобила и е реализирала ПТП, като се е ударила в ляво по посока на движението в еластичната мантинела. Може да се направи извод, че единствената пряка и непосредствена причина за този резултат е движение с несъобразена скорост, както е приел актосъставителят, а впоследствие и АНО. Причинени са вреди, както на мантинелата, т.е. стопанисващия пътя АПИ, така и на управлявания автомобил. При това положение правомерното поведение, с оглед разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, е предполагало движение с по-ниска скорост, която да позволява безопасно преминаване на участъка.

С оглед изложеното жалбоподателката законосъобразно е наказана на основание на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП за това, на 14.06.2021 г. в 14:30 часа в община Ихтиман по път автомагистрала № А-1 жалбоподателката, в качеството на водач при управление на л.а. марка „....“ модел „....“ с рег. № ... с посока на движение към гр. София, в района автомагистрала „Тракия“ на 34 км. с посока на движение към гр. София, поради с несъобразена с пътните и атмосферни условия скорост, дъжд и стичаща вода през платното за движение, се удря в ляво по посока на движение в еластична мантинела.

4

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост във форма на вината небрежност. Жалбодателката не е предвиждала настъпването на последиците – загубване на контрол на автомобила и реализиране на ПТП вследствие на избраната скорост, но е била длъжна и е могла да ги предвиди, ако е взел предвид дъжда и стичащата се по пътното платно вода.

Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. За конкретния състав няма предвидено изключение, с оглед на което административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е правилно ангажирана.

За прецизност е нужно да се посочи, че в АУАН и НП ненужно е възпроизведена и втората хипотеза на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачът да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, тъй като в случая не е избрана съобразена скорост, т.е. първата хипотеза на цитираната норма. Така или иначе допуснатата неточност не представлява съществено процесуално нарушение и вмененото нарушение, посредством описанието му, е ясно.