Решение № 1647 от 10.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1647 гр. Пловдив, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330116912 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Т. М. П., ЕГН **********, с адрес ******, срещу Застрахователна компания „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, ЕИК 000694286, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Триадица, пл. „Позитано“ № 5, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума от 300 (триста) лева., частично от 5 000 (пет хиляди) лева, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди по отношение на собственото на ищеца МПС - товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „******“, с per. № ******, изразяващи се в увреди на следните части на автомобила: фар ляв - със степен на увреждане за подмяна, фар десен - със степен на увреждане за подмяна, в следствие настъпилото застрахователно събитие на 04.10.2023г., ведно със законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на завеждането на настоящата искова претенция - 17.11.2023г. до датата на окончателното изплащане на задължението.

Ищецът твърди, че е собственик на товарен автомобил, марка „Фолксваген“, модел „******“, с per. № ****** , за който на 17.01.2023г. бил подновил автомобилната си застраховка „Каско Стандарт“ с полица № ****** към ответната Застрахователна компания „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, с дата на влизане в сила - 19.01.2023 г. и валидност до 18.01.2024г.

Посочва, че на 04.10.2023 г. бил управлявал въпросния автомобил с разрешената от ЗДвП скорост по главния път между гр. Пловдив и гр.

Съединение – 19,6 км, ІІІ-805, зад товарен автомобил, спазвайки необходимата 1 дистанция. Сочи, че в този момент внезапно започнали да хвърчат камъни от пътното платно, завихрени от гумите на намиращото се пред него МПС, и да се удрят в предната част на управлявания от ищеца автомобил, който незабавно бил намалил скоростта, за да увеличи дистанцията между двете МПС. Впоследствие се установило, че двата предни фара на собствения на ищеца автомобил били счупени. Твърди се в исковата молба, че на следващия ден – 05.10.2023 г. била заведена щета при ответното застрахователно дружество под номер ******, като се представили необходимите документи от Т. П. и бил заснет увредения автомобил, респ. бил изготвен опис на претенцията № ******18.10.2023г. На дата 31.10.2023 г. обаче П. получил отказ от Застрахователна компания „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД за заплащане на обезщетение. Ищецът счита този отказ за незаконосъобразен, като поддържа, че му се дължи обезщетение по чл. 405 КЗ, доколкото между страните съществувало валидно застрахователно правоотношение и същевременно не била налице някоя от нормативно установените предпоставки, даващи право на застрахователя да откаже да заплати обезщетение. Сочи, че дължимото му обезщетение съобразно чл. 386, ал. 2 КЗ следва да е равно на действително причинените му вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие, които в случая той е изчислил да са в размер на 5000 лв. По изложите съображения моли за уважаване на иска и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Застрахователна компания „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, с който се релевира възражение за местна подсъдност по чл. 108, ал. 2 ГПК и неприложимост на чл. 115, ал. 2 ГПК в случая, в подкрепа на което се цитира съдебна практика. По същество се оспорва исковата претенция. Оспорва се настъпването на застрахователното събитие на посочената дата, реализирането на описания от ищеца механизъм на същото и на твърдяната от него увреда, като ответникът счита, че липсват доказателства, които да установяват тези обстоятелства. Липсвало покрит застрахователен риск, тъй като процесните увреждания съществували към датата на сключване на застрахователния договор, което изключвало отговорността на застрахователното дружество.

Оспорва да съществува валидно застрахователно правоотношение, тъй като договорът не е бил влезнал в сила между страните, предвид отсъствието на заснемане на застрахования лек автомобил. Възразява се срещу размера на претендираните вреди, като счита, че при изчисляването им следва да се вземе стойността на ремонта в „доверен сервиз“. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените разноски.

С разпореждане от 12.03.2024 г. и на основание чл. 219, ал. 1 ГПК по делото е конституиран „Гаранционен фонд“, ЕИК 121446665, с адрес: гр.София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.4, като трето лице - помагач по делото на страната на ответника ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуърънс Груп“ АД.

От третото лице – помагач е постъпил отговор, с който се излагат възражения за нередовност на исковата молба и за неоснователност на предявения иск. Счита за недоказан твърдения механизъм на настъпване на 2 застрахователното събитие, като оспорва да е налице непозволено увреждане.

Твърди и излага съображения от правно и фактическо естество с оглед липсата на противоправно поведение на водача на товарния автомобил, както и че ищецът с поведението си и при несъобразяване на дистанцията си с последния е допринесъл за настъпване на вредите. Сочи, че вина за процесното ПТП има ищецът Т. П..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В тежест ищеца бе при условията на пълно и главно доказване да установи, че между него и ответното застрахователно дружество е съществувало валидно правоотношение по повод твърдяното имуществено застраховане на вещ по застраховка „Каско Стандарт“ на автомобил марка „Фолксваген“, модел „******“, с per. № ******; че в периода на застрахователно покритие по посоченото МПС са настъпили увреди в резултат на твърдяното събитие от дата 04.10.2023 г., явяващо се покрит риск по застраховката; следваше да се установи естеството, размера и обхвата на вредите, механизма на тяхното причиняване, мястото на настъпване на твърдяното ПТП и стойността на ремонта за тяхното отстраняване.

От материалите по делото се установява, че между главните страни съществува процесното правоотношение по имуществена застраховка на автомобил марка „Фолксваген“, модел „******“, с per. № ******. Това е видно от представената с исковата молба застрахователна полица № ******, която е подновена съгласно изрично отразеното в нея в част „Допълнителни условия“, което изключва необходимостта от нови оглед и заснемане на автомобила при сключването й. Независимо от това, към отговора е приложен и протокол № ****** от 18.01.2022 г. за оглед на ППС при сключване на полица каско, касаещ настоящия автомобил, както и снимков материал от огледа.

Представени са и документи – Свидетелство за регистрация Част І, от което е видно, че собственик на автомобил марка „Фолксваген“, модел „******“, с per.

№ ****** е именно ищецът П.. Следователно е налице валидно застрахователно правоотношение между Т. М. П. и ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД по повод имуществено застраховане на процесния автомобил по застраховка „Каско Стандарт“ съгласно полица № ******, с период на покритие от 19.01.2023 г. до 18.01.2024 г. В тази връзка възраженията на ответното застрахователно дружество, че застрахователния договор не е влязъл в сила и липсва годно правоотношение между страните, което да породи задължение за ответника да заплаща застрахователно обезщетение се намират за неоснователни.

Установи се по делото и че на 05.10.2023 г. е заведена при ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД щета под номер ******, касаеща претенция на Т. П. за твърдени увреди по предните фарове на процесния автомобил „Фолксваген ******“ до степен, налагаща тяхната подмяна. Това е видно от представените с исковата молба, а и с отговора на исковата молба 3 писмени доказателства – Заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 05.10.2023 г. и опис на претенция № ******/18.10.2023 г.

Посочено е в заявлението, че застрахователното събитие било настъпило на 04.10.2023 г. по описания и в настоящата искова молба начин.

Безспорно е между страните, че от застрахователното дружество е заявен отказ да се изплати исканото обезщетение, съгласно уведомително писмо с изх. № 271/30.10.2023 г., копие от което е представено и от двете главни страни в процеса. Причина за отказа е убеждението на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншуранс Груп“ АД, че се търси обезщетение във връзка със стари щети.

С оглед на горното съдът счита, че същинският спор между страните се заключава в това дали твърдените увреди по двата предни фара на автомобил марка „Фолксваген“, модел „******“, с per. № ******, собственост на ищеца Т. П., се настъпили в резултата на твърдяното застрахователно събитие от 04.10.2023 г. или представляват щети, които са били налични към предходен момент, вкл. и към момента на сключване на договора.

В тази връзка следва да се отбележи, че при доказателствена тежест за ищеца, последният не установи при условията на пълно и главно доказване, че действително е настъпило твърдяното застрахователно събитие от дата 04.10.2023 г., а именно, че при управление на застрахования автомобил „Фолксваген ******“ с разрешената от ЗДвП скорост по главния път между гр.

Пловдив и гр. Съединение – 19,6 км, ІІІ-805, зад товарен автомобил, спазвайки необходимата дистанция, внезапно започнали да хвърчат камъни от пътното платно, завихрени от гумите на намиращото се пред автомобила на ищеца МПС, и да се удрят в предната част на процесния автомобил, в резултат на което да са му причинили твърдените щети по двата предни фара.

Единственото доказателствено средство, ангажирано от ищеца в тази насока, е приетото по делото заключение по САТЕ, което не е оспорено от страните и е кредитирано от съда като пълно и компетентно изготвено от специалист в съответната област на науката и техниката. Според вещото лице обаче видимите от снимковия материал по заведената щета и при сключването на полицата увреди по двата предни фара на автомобила - пукнатини са следствие на удар и/или притискане от друго тяло, например предна броня при удар, и последващо действие от експлоатационното загряване на фара, но не и от падане на камъни, отхвърлени от неизвестно МПС, тъй като характерното увреждане при такова събитие е тип цокълче, а видните пукнатини на прозрачният елемент съществено се различават от посоченото. Този извод не само че не подкрепя изложеното от ищеца, но и поставя под сериозно съмнение неговата достоверност. Други доказателства или доказателствени средства не са събрани за установяването на ищцовите твърдения, касаещи настъпване на посоченото в исковата молба застрахователно събитие.

Посочено е в експертизата и обстоятелството, че увредите по двата предни фара на застрахования автомобил марка „Фолксваген“, модел „******“, с per. № ****** са видни, както на приложения снимков материал от щета № ******, така и на този от сключване на застрахователната полица 4

№******. Следователно може да се направи обоснован извод, че те са били налични към датата на възникване на процесното застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско Стандарт“.

При възприетото по-горе положение исковата претенция се явява недоказана по своето основание. За неоснователни пък се намират съображенията на ищеца, че доколкото щетите били възникнали през време на периода на покрити по застрахователната полица, то ответникът дължал обезщетение за тях и следвало да се уважи исковата претенция. Това е така, доколкото от една страна искът е заведен за конкретни щети, за които се твърди, че са настъпили в резултат на конкретно застрахователно събития, явяващо се покрит риск по застраховката. Предвид, че реализирането на визираното от ищеца събитие не се установи, то не може да се присъдят търсените суми, дори и при доказване на щетите по автомобила и техния размер, тъй като би се пренебрегнало заявеното с исковата молба основание на претенцията и съдът би се произнесъл по непредявен иск. Недоказването на причината за настъпване на вредите също има за последица отхвърляне на иска и защото не може да се установи дали щетите са в резултат на настъпил покрит риск по застраховката, за който застрахователното дружество отговаря, т.е. не се доказва възникването на основание за търсене на отговорност на застрахователя да заплати обезщетение. От друга страна, в хода на настоящото производство не се доказа по безспорен начин и твърдените от ищеца увреди да са били реализирани през периода на застрахователното покритие по полица № ******, което отново води до извод за неоснователност на иска.