Решение № 3553 от 28.09.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3553 гр. В., 28.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 50 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Маринова при участието на секретаря Боряна Д. Митова като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело № 20253110112489 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Н. С. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: град В., Район О., ул. „Б.“ № ***, срещу ЗЕАД „Б. В. И. Г.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: град С., Район Т., пл. „П.“ № * за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,23 евро - частичен иск от общо 1 241,92 евро, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждания на облицовка предна броня и калник преден десен - алуминиев, причинени на собствения на ищеца лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № ********, в резултат на настъпило на 23.06.2025 г., около 08:10 часа, в град В., ул. „Х.“ № *, ПТП по вина на водача на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ рег. № ********, застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, обективирана в Застрахователна полица № ****************** г., със срок на действие от 14.05.2025 г. до 13.05.2026 г., за което е образувана Щета № ******/******* г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 28.11.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № ********. На 23.06.2025 г., около 08:10 часа, същият бил паркиран в град В., ул. „Х.“ № *, като водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ рег. № ********, при маневра на преден ход, блъснал автомобила на ищеца.

Сочи се, че водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ признал вината си, като бил подписан двустранен Констативен протокол от същата дата. Заявява се, че последният бил застрахован по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 14.05.2025 г. до 13.05.2026 г. при ответното дружество. Последното било уведомено за процесното ПТП на ***** г., за което била образувана Щета № 1

*******/******* г., изготвени опис и снимков материал.

Посочено е от ищеца, че получил по процесната щета обезщетение от 571,01 лева, която била недостатъчна за възстановяване на увредения й автомобил.

С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция. Претендира заплащане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като се оспорва предявеният иск по основание и размер.

Не се оспорва, че между собственика на лек автомобил „Рено Клио“ рег. № ******** и ответника е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 14.05.2025 г. до 13.05.2026 г.; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № ********; че на посочените дата и място и при посочения механизъм е настъпило ПТП, по повод на което е съставен двустранен Констативен протокол от 23.06.2025 г.; вида на вредите по процесното МПС; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 571,01 лева като обезщетение по посочената щета.

Оспорват се от ответника наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и всички щети по автомобила на ищеца, както и размерът на претендираното обезщетение като завишен, с оглед настъпилите увреждания.

Поради това, се иска отхвърляне на предявения иск. Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск. Претендира заплащане на разноски за производството.

В открито съдебно заседание ответникът не се явява и не изразява становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

По аргумент от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, за допустимостта на съдебно предявената претенция е необходимо да бъде предварително проведената извънсъдебна процедура. Не е спорно по делото, че такава е проведена, както и че увреденото лице – ищец в настоящото производство не е съгласно с размера на определеното и изплатено обезщетение по заведената от ответното дружество Щета № *************/***** г.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: валидно застрахователно правоотношение към датата на настъпване на процесното ПТП, както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а именно: реализирането на противоправно деяние /виновно причинено от водача на лек автомобил „Рено Клио“ рег. № ********/, от което като пряка и непосредствена последица са настъпили твърдените имуществени вреди в правната сфера на ищеца в заявените размери.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти, с изключение на вината на делинквента, която се презюмира. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да докаже изпълнение на задължението за репариране на претърпените вреди или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения срещу размера на претендираното обезщетение.

2

Безспорно между страните е, че между собственика на лек автомобил „Рено Клио“ рег. № ******** и ответника е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“ с период на действие 14.05.2025 г. до 13.05.2026 г.; че ищецът е собственик на лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № ********; че на посочените дата и място и при посочения механизъм е настъпило ПТП, по повод на което е съставен двустранен Констативен протокол от 23.06.2025 г.; вида на вредите по процесното МПС; че ответникът е заплатил на ищеца сумата от 571,01 лева като обезщетение по посочената щета.

Установи се, на следващо място, от представения по делото Констативен протокол от 23.06.2025 г., съставен и подписан от участниците в произшествието, съдържанието на който не е оспорено от ответника, че на 23.06.2025 г., около 08:10 часа, лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № ******** /собственик на ищеца/, бил паркиран в град В., ул. „Х.“ № 5, като водачът на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ рег. № ********, при маневра на преден ход, блъснал същия. От този механизъм се налага извод за доказано противоправно поведение на водача на лек автомобил марка и модел „Рено Клио“ рег. № ********.

Видно от приложеното по делото Свидетелство за регистрация Част I № ******** от 14.07.2020 г., собственик на увредения лек автомобил марка и модел „Мерцедес С 500 4 Матик“ с рег. № ********, е Н. С. Г..

Настъпилите имуществени вреди се установяват от експерти на застрахователя след извършен оглед на превозното средство и са описани в съставения Опис на претенция № ******************* г,, както и от заключението по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, като същите са, както следва: увреждания на облицовка предна броня и калник преден десен – алуминиев.

Наличието на пряка причинно-следствена връзка между посочените щети и противоправното поведение на застрахования водач е прието за безспорно установено в производството.

По отношение на субективния елемент от фактическия състав на деликтната отговорност, а именно вина на делинквента, е налице оборима презумпция, уредена в чл. 45, ал. 2 ЗЗД, според която вината се предполага до доказване на противното. Обратно доказване за опровергаване на презумпцията не е проведено от страна на ответника, с оглед което съдът приема, че вредоносното действие е извършено виновно.

От изложеното следва, че предявеният иск е доказан по основание и за застрахователя е възникнало задължение да заплати на ищеца като увредено лице застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди.

Правният спор в настоящото производство се съсредоточава върху размера на дължимото застрахователно обезщетение.

Не се спори между страните, че ищецът е получил от ответното дружество обезщетение по процесната щета в размер на 571,01 лева.

Съгласно разпоредбите на чл. 386, ал. 1 и ал. 2 КЗ, обезщетението се равнява на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като същото не следва да надвишава застрахователната сума (лимита на отговорност). В хипотеза на частично увреждане, каквато е настоящата, релевантна за определяне размера на действително претърпените вреди е възстановителната застрахователна стойност, която според разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ се равнява на стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Посоченият стойностен еквивалент на претърпяната вреда се определя като пазарната цена на увреденото имущество към датата на застрахователното събитие. В този смисъл е трайно установената съдебна практика, обективирана в Решение № 167/11.05.2016 г. по т.д. № 3

1869/2014 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 235 от 27.12.2013 г. по т.д. № 1586/2013 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 37 от 23.04.2009 г. по т.д. № 667/2008 г. по описа на ВКС, I Т.О., Решение № 209 от 30.01.2012 г. по т.д. № 1069/2010 г. по описа на ВКС, II Т.О., Решение № 115 от 09.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. по описа на ВКС, II Т.О. и други.

От заключението по допуснатата Съдебно-автотехническа експертиза, което съдът кредитира, предвид неговата обоснованост, включително в открито съдебно заседание, както и поради липсата на основание за съмнение в неговата правилност, се установява, че щетите по автомобила възлизат на 1 537,25 евро. При определяне на посочената стойност вещото лице е съобразило цената за оригинална част - преден десен калник, с оглед нейните качествени характеристики, както и средната пазарна цена на труда, в съответствие с извършена справка в 30 сервиза на територията на град В., половината от които с европейски сертификат за качество. Определената от експерта стойност съответства на пазарните условия към момента на настъпване на застрахователното събитие и е съобразена с изискването за покрИ.е на стойността, необходима за възстановяване на вещта във вида, който е имала към момента на увреждането.

От определеното застрахователно обезщетение в размер на 1 537,25 евро следва да бъде приспаднато доброволно заплатеното такова в размер на 391,95 евро. Следователно неизплатената част от дължимото застрахователно обезщетение е в размер на 1 245,30 евро, поради което предявеният иск се явява доказан изцяло и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 28.11.2026 г. до окончателното изплащане на задължението.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от него в настоящото производство разноски, като претендираните и доказани такива са, както следва: 49,81 евро - държавна такса, 100 евро – депозит за вещо лице и 330 евро с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.

Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, цената на предявения иск, извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, установените в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа размери, съдът намира за съответно претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 330 евро.

Поради това, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 479,81 евро.

Дължимите суми следва да се присъдят в евровата им равностойност по фиксинга на БНБ, на основание чл. 3, вр. чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.