Решение № 152 от 30.06.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Кюстендил, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Б.

Евгения Хр. Стамова като разгледа докладваното от Ваня Др. Б. Въззивно гражданско дело № 20251500500090 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава Четиридесет и първа "Присъединяване на кредитори и разпределение на събраните суми", чл. 463 от ГПК "Решение по разпределението".

Образувано е по жалба с вх. № 142/22.01.2025 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – гр. Дупница, депозирана от Б. Р. К. и Л. Благоева К., чрез пълномощника им адв. Николай Николов от АК - Сливен, насочена срещу разпределения на постъпили суми по изпълнително дело № 68/2021 г. по описа на СИС при РС - Дупница, обективирани в протоколи от 19.12.2024 г. и 17.01.2025г., предявени на 20.01.2025г.

Жалбоподателите оспорват правилността на обжалваните разпределения с довода, че са извършени в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновани. Изложено е, че ИД 68/2021 г. по описа на СИС при ДРС е образувано въз основа на издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист, по ч.гр.д. № 1959/2021 г. като се сочи, че до момента от ДСИ незаконосъобразно разпределения се изготвят и предявяват по две заповеди за изпълнение - по ч.гр.д. № 1958/2021 г. и ч.гр.д. № 1959/2021 г. по описа на ДнРС. В жалбата се сочи, че изпълнителните действия са насочени към пенсията на длъжника Б. К., върху която бил наложен запор. Изпълнението се приема за незаконосъобразно, а разпределението извършено в нарушение на чл. 446 ГПК и приетото в ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, доколкото същото касаело цялата удържана месечна пенсия на жалбоподателя К.. Счита се, че запорът върху пенсията на длъжника К. можел да бъде изпълнен само за размера над секвестируемия доход, съгласно разпоредбата на чл.446 ГПК, а именно за сумата над 933.00 лева. Изтъква се, че срещу издадените заповеди за изпълнение били подадени от длъжниците и приети за основателни от съда възражения по чл.423 ГПК, като с определение, постановено по в.ч.гр.д. №122/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил принудителното изпълнение било спряно за вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 1958/2011 г. по описа на РС – Дупница, а въпросът със спиране на изпълнение на заповедта по ч.гр.д. № 1959/2021 все още бил висящ. Счита се, че производството е 1 перемирано на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Междувременно, поради постъпилото в срок и уважено възражение по чл.423 ГПК, взискателят бил принуден да подаде иск за установяване съществуването на вземането си, за което било образувано процесното изпълнително дело, като исковото производство все още не било приключило. Преди завеждане на делото обаче взискателят прехвърлил чрез цесия вземането си, което действие не било надлежно съобщено на длъжниците. Поддържа се, че заповед за изпълнение не може да бъде издадена срещу лица без обичайно местопребиваване на територията на РБ, а претенции срещу такова лице могат да се предявяват само по исков ред. Отделно не било отчетено от органа по принудително изпълнение, че вземането е погасено чрез плащане, за което по делото били представени 45 броя банкови бордера.

Ето защо се поддържа искане за отмяна на обжалваните разпределения и извършване на нови разпределения от съда над сумата от 933.00 лева до пълния размер на пенсията на длъжника К. от 1187.66 лева, евентуално, ако се приеме, че вземанията са неясни или не съществуват, се иска делото да бъде върнато на съдебния изпълнител за извършване на ново разпределение. Претендират се разноски.

Заявено е искане взискателят „Банка ДСК“ АД да бъде задължен да представи информация дали е сключила договор за цесия за процесното вземане, респективно да представи договора за цесия.

Взискателят по изпълнителното дело и ответник по жалбата – „Банка ДСК“ АД, чрез пълномощника главен юрисконсулт Галя Кирилова изразява становище за неоснователност на жалбата и възразява срещу изложените в нея твърдения. Позовава се на т. 1 от ТР № 2 по т.д. № 2/2021 г. на ВКС, очертаваща нарушенията във връзка с изготвено по изпълнително дело разпределение, водещи до неговата незаконосъобразност и поддържа, че обжалваният акт не страда от такива пороци. Възразява се срещу заявеното доказателствено искане, приемайки го за неотносимо към правния спор и се твърди, че договор за цесия не е сключван. Иска се оставяне на жалбата без уважение. Претендират се деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Органът по принудително изпълнение не е депозирал мотиви във връзка с обжалваното действие.

При изпълнение на задължението си да съблюдава спазването на правилото на чл. 458 ГПК, гарантиращо правото на участие като страна в изпълнителното производство на присъединените по право взискатели и доколкото няма данни съдебният изпълнител да е изпратил съобщение до НАП, с което да я е уведомил за разпределението предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е изискал информация от НАП за актуалния размер на публичните задължения на Б. Р. К. и на Л. Б. К.. В указания от съда 14-дневен срок от уведомяването е постъпило писмо вх. № 1741/08.04.2025 г. от ТД на НАП София, офис Кюстендил, в което е посочено, че при извършена проверка в информационната система на НАП за длъжниците Б. и Л. К. не са установени изискуеми публични задължения.

С оглед разпоредбите на чл. 463, ал.1 във вр. с чл. 278, ал. 1 от ГПК жалбата следва да бъде разгледана в закрито заседание.

След като се запозна с жалбата и с приложените към нея писмени доказателства, съдът констатира следното:

Изпълнително дело № 68/2021г. по описа на СИС при РС – Дупница е образувано на основание постъпила молба от взискателя „Банка ДСК“ АД, след като първоначално образуваното срещу длъжниците Б. Р. К., ЕГН: ********** и Л. Б. К., ЕГН: ********** изпълнително дело № 129/2011г. по описа на СИС при РС – Дупница е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. По изпълнителното дело са приложени два изпълнителни листа, издадени съответно по ч.гр.д.№ 1958/2011 г. и по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на 2

РС – Дупница, въз основа на заповеди за незабавно изпълнение срещу длъжниците за събиране на следните парични задължения: 1/ по ч.гр.д. № 1958/2011г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 686864/24.06.2004 г. в размер на 1845.70 лева; лихва за периода 30.10.2006 г. – 12.07.2011 г. в размер на 542.49 лева; обезщетение за забавено плащане в размер на 20.50 % годишно върху главницата, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 47.76 лева; 2/ по ч.гр.д.№ 1959/2011 г. – главница, дължима по договор за кредит „Експресо“ № 689481/02.12.2005г. в размер на 8 726.60 лева; лихва за периода 30.07.2007 г. – 12.07.2011 г.; обезщетение за забавено плащане в размер на 15.75 % годишно върху неплатената главница, дължимо за периода от 14.07.2011 г. до окончателното изплащане на задължението и разноски по делото за платена държавна такса в размер на 192.10 лева.

До длъжниците са били изпратени покани за доброволно изпълнение - и двете връчени при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, като са съставени и констативни протоколи от 11.08.2021 г. /л. 73 и 74 от изпълнителното дело/, обективиращи изводите на съдебния изпълнител относно връчването. Екземпляри от поканите за доброволно изпълнение са получени и от процесуалния представител на длъжниците – адв. Николов, на 04.08.2023 г./л. 158 и 159 от изпълнителното дело/.

Съдебният изпълнител е уведомил ТД на НАП – гр. Кюстендил за започнатото срещу длъжниците принудително изпълнение, като е изискал информация за наличие на публични задължения на същите. От постъпилите удостоверения с изх. № 100372101872795 и 100372101872881, и двете от 20.05.2021 г. /л. 51 и 52 от изпълнителното дело / се установява, че към посочената дата длъжниците нямат публични задължения.

Въз основа на извършените проучвания на имуществото на длъжниците е пристъпено към действия по принудително изпълнение.

По изпълнителното дело са постъпили суми, разпределени по реда на чл. 460 от ГПК, които не са били достатъчни за удовлетворяване на горепосочените кредитори.

В резултат на налагането на запор върху получаваната от длъжника Б. К. пенсия, на 19.12.2024г. по изпълнителното дело е постъпила сумата от 1187.66 лева, а на 15.01.2025 г. е постъпила сумата от 1187.66 лева.

С протокол от 19.12.2024 г. ДСИ е извършил разпределение на сумата от 1187,66 лева Събраната сума е разпределена както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 127.93 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лева д.т. по чл. 40 ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 91.93 лева – д.т. по чл. 53 ТДТССГПК. На основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД с остатъка в размер на 1059.73 лева частично е погасено вземането за лихва в общ размер на 1176.12 лева като найобременително и старо такова.

С протокол от 17.01.2025 г. ДСИ е извършил разпределение на сумата от 1187,66 лева Събраната сума е разпределена както следва: на основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД е удържана сумата от общо 126.85 лева за разноски по изпълнителното дело, представляваща сбор от 36 лева ДТ по чл. 40 ТДТССГПК - за изготвяне и предявяване на разпределение, и 90.85 лв. – д.т. по чл. 53 ТДТССГПК. На основание чл. 76, ал. 1 ЗЗД с остатъка в размер на 1086.81 лева изцяло е погасен остатъкът от вземането за лихва в размер на 116.39 лева, като найобременително и старо такова, законната лихва върху главницаа за период от 24.03.2021 г. – 15.01.2025 г. и частично главница 529.68 лева.

В протокола за разпределение изрично е посочено, че с постъпилата по изпълнителното дело сума се погасяват вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д .№ 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница.

Разпределенията са предявени на страните на 20.01.2025 г., за което е бил съставен 3 протокол от същия ден – л. 780 от делото.

Установява се, че срещу издадените по ч.гр.д.№ 1958/2011г. и ч.гр.д. № 1959/2011 г., двете по описа на РС – Дупница, заповеди за изпълнение, са подадени възражения по реда на чл.423 от ГПК, като са образувани съответно в.ч.гр.д.№ 122/2024 г. и в.ч.гр.д.№ 119/2024 г. по описа на ОС – Кюстендил. Въззивните производства са приключили с постановяването съответно на

Определение

№

201/05.04.2024г., влязло в сила на

05

.04.2024 г. и на Определение № 277/13.05.2024 г., влязло в сила на 13.05.2024 г. С посочените съдебни актове възраженията са приети, като с определение № 201/05.04.2024 г., постановено по ч.гр.д. №122/2024 г., изрично е разпоредено спиране на изпълнението на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК от 15.07.2011г. по ч.гр.д.№1958/2011г. по описа на РС – Дупница.

Определение № 277/13.05.2024 г. не съдържа разпореждане за спиране на изпълнението на заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС – Дупница.

При тези установени обстоятелства съдебният състав приема следното от правна страна:

Жалбата е подадена срещу извършени разпределения на суми, събрани в изпълнителното производство, от надлежни страни, в законоустановения тридневен срок по чл.462 ал.2 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

По своето естество изпълнителният процес, като вид граждански процес, е верига от последователно развиващи се процесуални действия на страните по него и на съответния съдебен изпълнител, бил той частен или държавен. За да се спре процесът, се налага постановяването на изричен акт, като едва при наличието на такъв и то влязъл в сила, съответният съдебен изпълнител дължи преустановяване на дължимите действия по конкретното изпълнително дело. Преди това съдебният изпълнител дължи подчинение на веднъж вече издадения изпълнителен лист.

В конкретната хипотеза с обжалваните разпределения – видно от изрично посоченото в протоколите - са погасени вземания, за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1959/2011 г. по описа на РС - Дупница въз основа на заповед за изпълнение по същото дело.