Решение № 603 от 03.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 603 гр. Велико Търново, 03.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20224110102768 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба на Д. Р. М., в която се излагат твърдения, че на 17.12.2004г. е придобил правото на собственост спрямо недвижим имот, намиращ се в *.

Изтъква, че с решение *, бракът му с ответника е прекратен с развод, като на последния е предоставено ползването на жилището. Излагат се твърдения, че съгласно решението между страните е възникнало наемно правоотношение като за периода от 25.06.2019г. до 24.11.2020г. ответникът е ползвал имота и дължи на ищеца заплащане на наемна цена от 2380 лв. С оглед гореизложеното, се отправя искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочената сума, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността на предявения иск. Изтъква, че е ползвал имота до 20.06.2020г., поради което не дължи наемна цена за времето от 20.06.2020г. до 24.11.2020г., а претенцията за заплащането й от 25.06.2019г. до 25.10.2019г. е погасена по давност. С оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковата претенция за посочените периоди и за присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото е иск по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 57 от СК.

1

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 17.12.2004г. ищецът сключил договор за продажба като придобил правото на собственост спрямо *. Във връзка с прекратяване на брака между страните с развод и предоставяне на ответника упражняването на родителските права спрямо детето *, с решение * е утвърдено споразумение по чл. 51 от СК, с което ползването на горепосоченото жилище е предоставено на С. Й.. От постановяване на решението до 20.06.2020г. ответникът и детето живели в имота като във връзка с изнесено имущество от него възникнал спор с ищеца. За установяване на фактическото състояние на 29.10.2020г. е извършен оглед на апартамента в присъствие на представител на Д. М. и на С. Й., като в съставения за това протокол *, че запазва достъпа си до жилището и ще предаде владението на собственика в най-кратък срок. На 10.11.2020г. ответникът променил настоящия си адрес, който съвпадал с адреса на жилището, а на 24.11.2020г. предал на ищеца ключовете за имота. От заключението по допуснатата съдебна техническа-оценъчна експертиза се установява, че месечната наемна цена за ползване на жилището е определена на 270 лв., а тази за периода от 25.06.2019г. до 24.11.2020г. – на 4590 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

На основание чл. 57, ал. 1 от СК, по силата на съдебното решение, с което на ответника е предоставено ползването на процесното жилище, между страните е възникнало наемно правоотношение. Поради липса на специални правила за уреждане на правоотношението, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 228 - 239 от ЗЗД. Тъй като семейното жилище е собственост на ищеца, по аргумент от чл. 56, ал. 2 от СК правоотношението е следвало да съществува докато С. Й. упражнява родителските права спрямо *или до освобождаване на процесния имот и предаване държането му на собственика. В разглеждания случай от постановяване на съдебното решение до 24.11.2020г. ответникът е бил държател на имота на ищеца като задължението да върне наетата вещ е изпълнено с предаване на ключовете за жилището. Промяната на адресната регистрация на наемателя и преустановяването на фактическото ползване на имота от него и от ненавършилото пълнолетие дете на 20.06.2020г. са ирелевантни за съществуване на правоотношението тъй като не установяват изпълнение на задължението по чл. 233, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД.

За периода от 25.06.2019г. до 24.11.2020г. имотът е бил предаден за ползване на ответника, което е довело до възникване на задължението му по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД да заплати на ищеца наемна цена от 2295 лв. При изчисляване на дължимите от С. Й. плащания следва да бъде взето предвид, че съгласно чл. 57, ал. 2, изр. 2 от СК не се дължи наем за ползваната от ненавършилото пълнолетие дете жилищна площ. Поради това дължимият наем следва да се намали наполовина - от 270 лв. на 135 лв. месечно. По отношение на вземането за наемна цена от 540 лв. за периода от 25.06.2019г. до 25.10.2019г. е изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД и то е недължимо. От изискуемостта на вземането до предявяване на иска на 07.11.2022г., когато давността е прекъсната съгласно чл. 116, б. „б” от ЗЗД, е изминал по-голям срок от три години, поради което исковата претенция в тази част е неоснователна. Поради изложеното претенцията по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 57 от СК е 2 основателна и следва да бъде уважена само за периода от 26.10.2019г. до 24.11.2020г. и за сумата от 1755 лв. /13 месеца х 135 лв./, и отхвърлена за разликата до 1840 лв. Поради липса на изпълнение в срок на паричното задължение на ответника, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, той дължи на ищеца заплащане на обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице от 1224,96 лв., а на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение от 210,08 лв.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Осъжда С. Н. Й. с ЕГН: ********** *, да заплати на Д. Р. М. с ЕГН: ***********, сумата от 1755 лв. /хиляда седемстотин петдесет и пет лева/ - главница, представляваща наемна цена за периода от 26.10.2019г. до 24.11.2020г. за ползване на семейно жилище *, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.11.2022г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 1224,96 лв. /хиляда двеста двадесет и четири лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Отхвърля като неоснователен предявения от Д. Р. М. с ЕГН: ********** *, срещу С. Н. Й. с ЕГН: ********** *, иск по по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 57 от СК, в частта за разликата от 1755 лв. до 1840 лв., представляваща наемна цена за периода от 26.10.2019г. до 24.11.2020г. за ползване на семейно жилище *.

Отхвърля като неоснователен поради погасяване по давност предявения от Д. Р. М. с ЕГН:

********** *, срещу С. Н. Й. с ЕГН: ********** *, иск по по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 57 от СК, в частта за разликата от 1840 лв. до 2380 лв., представляваща наемна цена за периода от 25.06.2019г. до 25.10.2019г. за ползване на семейното жилище *.

Осъжда Д. Р. М. с ЕГН: ********** *, да заплати на С. Н. Й. с ЕГН: ********** *, сумата от 210,08 лв. /двеста и десет лева и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 3