Решение № 133 от 22.03.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Велико Търново, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

ХРИСТО ТОМОВ

Ирена Колева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20214100500637 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от

„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс – Е, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, представлявано заедно от всеки от двамата Н.Й.Н., И.Г.Г. и Р.Г.Л., чрез адв. А. М. от ВТАК против Решение № 843 от 14.07.2021 година, постановено по гр.д. № 655/2021 година по описа на РС – Велико Търново. С решението е прието за установено, че Г. Х. П. и Д. Х. П. не дължат на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - СЕВЕР“ АД, ЕИК 104518621 сумата от 810,73 лева, представляваща начислена сума за ел. енергия по фактура № 0106467621/11.01.2021 година за периода 11.10.2020 до 08.01.2021год., извършена на основание чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.

Обжалва се изцяло горепосоченото решение като в жалбата се навеждат оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Решението било постановено при необосновани изводи на първоинстанционния съд със събраните по делото доказателства.

Проверката на СТИ е извършена на посочената дата и в съответствие с чл. 49 ал. 3 от ПИКЕЕ е съставен констативен протокол, който отразява констатирано вмешателство в СТИ, което довело до неизмерване на преминаващото количество ел. енергия. Констативния протокол, съставен по предписания от ПИКЕЕ ред, съставлява годно доказателство и 1 констатациите в него се подкрепят от останалите доказателства по делото. СТИ измерва с грешка към датата на проверката. СТИ е било изправно и технически годно да измерва количеството ел. енергия, потребена от абоната – ищеца по делото. Не били правилни изводите на съда за недоказаност хипотезата на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, тъй като констативният протокол е съставен при спазване на правилата на чл. 49 от ПИКЕЕ, констатирана е неправомерна намеса в схемата на СТИ, довела до неотчитане на почти 1/3 от потребената ел. енергия, спазени за правилата на чл.49, ал.3 от ПИКЕЕ за подпис от двама свидетели, като същата не изисква присъствие на абоната или негов представител, а отсъствието му да е надлежно удостоверено, което е сторено. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да отхвърли предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, подаден от адв. Б. М. – пълномощник на ищците, чрез който се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни доводи относно основателността на предявения иск и правилност на решението на районния съд. Оспорва процедурата по начисляване на коригираното количество ел. енергия и неспазване на чл. 49 от ПИКЕЕ. Развиват доводи по наведените оплаквания – липсват предпоставки за извършване корекция на сметката на ищците на основание чл.50, ал.2 от ПИКЕЕ, издадена е фактура на името на починалия техен наследодател, а реален ползвател в процесния период е било трето лице – неговата бивша съпруга. Оспорва доводите на жалбоподателя, че свидетелят е такъв само на отсъствието на абоната и счита, че ПИКЕЕ изискват същият да е възприел изцяло протоколираните констатации и действия. Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд. Отправя искане към въззивната инстанция да постанови решение, с което да бъде потвърдено това на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора не са направени доказателстевни искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Първоинстанционният съд се е произнесъл в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва делото да бъде разгледано по същество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди 2 събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от ищците Г. Х. П. и Д. Х. П. отрицателен установителен иск против „Електроразпределение“ АД гр. Варна по чл. 124, ал. 1 от ГПК, чрез който се претендира да бъде прието за установено, че ищците не дължат на ответника сумата от 810,73 лв., по фактура от 11.01.2021 година, представляваща стойността на начислена ел. енергия за обект по партида с аб. № 0510613068 и клиентски № 1500022958.

Ищците Г. Х. П. и Д. Х. П. излагат, че са наследници на Х.И. П., починал на 28.06.2009г., на чието име се води партидата за потребена ел.енергия за недвижим имот, намиращ се в гр. Велико Търново, ул. „А.Р.", по партида с клиентски №1500022958 и абонатен №0510613068. Твърдят, че при направена проверка в сайта на доставчика на ел. енергия установили, че за този обект е издадена фактура от 11.01.2021г. на стойност 810,73лв. и оспорват нейната дължимост, тъй като не са изразходили ел. енергия на посочената стойност и същата е неправилно начислена. Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, че не дължи процесната сума. Претендира разноски.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна в постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба оспорва иска. Твърди, че сумата се дължи от ищеца. Сочи, че е извършена проверка на СТИ от служители на „Електроразпределение Север“ АД, които са съставили констативен протокол по предвидения ред в ПИКЕЕ. Излага, че е налице законово основание за извършената корекция според чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен.

Претендира разноски.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не намира за нужно да я възпроизвежда.

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който ищецът цели да се установи между страните със сила на присъдено нещо фактът на недължимост на исковата сума.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността на иска.

По оплакванията в жалбата:

Видно от приложения към делото Констативен протокол № 5500727/08.01.2021г. служители на ответното дружество са извършили проверка на СТИ, обслужващо обекта и 3 отразили, че „по време на проверката електромерът измерва преминаващата през него ел.енергия с грешка минус 31,3%, като при сваляне на капака на клемния блок се установило, че входящия и изходящия фазов проводник на трите системи са събрани в една клема № 9 и по този начин част от консумираната електрическа енергия не се измерва от СТИ”. Протоколът е подписан от двамата служителите на жалбоподателя, извършили проверката, от лице, живущо на адрес и от по-късно повикан служител на полицията, като и четиримата са разпитани през първоинстанционния съд. В констативния протокол е отразено, че е възстановена правилната схема на свързване.

Констатациите по-горе са основанието, на което жалбоподателят, позовавайки се на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ да извърши корекция на потреблението в размер на 3960 квтч за тримесечен период. На база същите констатации е изготвено и заключението на допусната от РС Велико Търново съдебно-техническа експертиза, според която при описаната в КП схема на свързване към електроразпределителната мрежа не е възможно СТИ да измерва цялата потребена електроенергия, както и че констатациите съдържат данни за неправомерно вмешателство върху схемата на свързване.

От показанията на разпитаните по делото свидетели е видно, че никой, освен служителите на дружеството не е присъствал изцяло на проверката и нито един от тримата други свидетели не потвърждава да е възприел начина на свързване и възстановяването на правилната схема. Според показанията на св. П. – служител на полицията, когато той и колегите му са пристигнали на адреса, таблото е било отворено, висели са кабели и им било обяснено, че проблемът е някъде отзад, не се касае за кражба на ток, а за някакво малко нарушение. Св. К.Й. са категорични, че и на двамата е говорено от служителите на „Електроразпределение Север“ АД гр. Варна за грешен монтаж и отстрА.ване на грешката, но не им е показван начина на свързване – двете събрани клеми, нито им е разяснявано, че така не се отчита потребена енергия.

Тези данни от фактическа страна дават основание на съда да приеме, че оплакването на жалбоподателя, че при съставен в съответствие с изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ КП, са налице предпоставките на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ , е неоснователно. Категорично по делото е установено, че процесното СТИ измерва в класа си на точност и неточното отчитане е отразено само в КП и по данни от показанията на свидетелите на ответника.

Съгласно актуалният текст на ПИКЕЕ към датата на проверката съществува законово основание операторът на съответната мрежа едностранно да коригира сметката на потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната ел. енергия, без да е необходимо виновно поведение на потребителя и без да се изисква установяване и на периода на грешно измерване/неизмерване. Предпоставка за това е техническата проверка на процесното СТИ да е извършена по реда, посочен в приложимите ПИКЕЕ, а чл.49, ал.1 от ПИКЕЕ изисква констативен протокол, съставен по реда на чл.49 от ПИКЕЕ. Изрично и императивно е изискването КП да се подпише от ползвателя или негов представител, като съгласно чл. 49, ал. 3 от ПИКЕЕ, при отсъствие на ползвателя или на негов представител, КП се подписва от 4 представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора. В настоящия случай се установи, че е съставен КП за извършена проверка, който е подписан от представители на оператора, от представител на ползвателя – св. Т.И.К. и от представител на полицията -св. Х.М., част от неговото съдържание се опровергава от свидетелските показания на подписалите го лица. Изискването на от чл. 49, ал. 2 и ал. 3 от ПИКЕЕ е не за простото подписване на КП, а то удостоверява присъствието им при констатиране на описаните обстоятелства, т.е. изисква се ползвателят или негов представител, респ. свидетелят да присъстват на проверката и да възприемат непосредствено извършените от служителите действия, които са намерили отражение в съставения КП. В случая последното действие е възстановяване на място правилното свързване на СТИ, т.е. чрез СТЕ или метрологична експертиза не са установени намесите, налични според служителите на жалбоподателя и описани в КП. Свидетелските показания не установяват присъствие на представител на ползвателя по време на цялата проверка, а категорично се установи, че нито този представител, нито последният свидетел са възприели отразените: проверка с еталонен уред, сваляне капак на клемен блок, установяване на събиране на входящ и изходящ фазов проводник на трета система в клема № 9. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че в нарушение на изискванията на чл. 49, ал. 2 и ал.