Решение № 324 от 09.05.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. София, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО I ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Петя Г. Крънчева Тропчева

Членове:

Антон Н. Урумов

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100603020 по описа за 2022 година

Производството е по реда на глава XXI-ва от НПК.

С присъда от 01.03.2022 г., постановена по НОХД № 9914/2020 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 10 състав, подсъдимият М. С. И. е признат за невиновен и на основание чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Срещу шървоинстанционния съдебен акт е подаден протест от прокурор при Софийска районна прокуратура, в който се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на присъдата. Държавното обвинение оспорва фактическите обстоятелства, приети за установени от първата инстанция, а именно че реакцията на подсъдимия произтича от действията на служителите на затворническата администрация, които изнесли вещите му от килията и разпилели снимките на децата му по пода. Изразява се несъгласие и с извода на съда, че виковете и обидите, отправени към служителите, както и трясъкът от счупване на вещта в коридора на 12та група в Затвора-гр.София, не представляват възпрепятстване на затворническата администрация да премести лицето в т.н. „буферна зона“. Прави се искане за отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимото лице да бъде признато за виновно по повдигнатото му обвинение.

1

Защитата не е взела становище по депозирания протест.

В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста, като намира присъдата на първия съд за неправилна и незаконосъобразна. Иска постановяването на нова такава, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършване на посоченото престъпление, за което да му бъде определено справедливо наказание.

Защитата на подсъдимия И. – адв. П., пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна. Посочва, че в процесния случай първостепенният съд е изложил правилен анализ на доказателствения материал и аргументирано е изградил правните си изводи. Релевира доводи за обективна несъставомерност на повдигнатото на подзащитния М. И. обвинение за престъпление по чл. 270, ал. 1 от НК.

Подсъдимият И. в своя защита посочва, че поддържа казаното от защитника си и моли да бъде оправдан. В последната си дума моли да бъде оправдан.

Съдът, като прецени изложените в протеста доводи и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, в съответствие с изискванията на чл. 313 НПК, намира за установено следното:

За да постанови присъдата си, първоинстанционният съдебен състав е събрал и обсъдил детайлно и задълбочено, в качеството им на гласни и писмени доказателствени средства обясненията на подсъдимия И. (л. 84 и 85 от съдебното производство пред СРС), показанията на свидетелите П.П. (л. 86-87 от съдебното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК), Г.М.Х. (л. 87-88 от съдебното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК), В.Г.Г. (л. 89 от съдебното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК), Д.Г.К. (л. 117118 от съдебното производство и приобщените от досъдебното по реда на чл. 281 НПК), Н.Б.М. (л. 119-120 от съдебното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК), С.Д.С. (л. 120-121 от съдебното производство и приобщените от досъдебното производство по реда на чл. 281 НПК), З.И.М.Д. (л. 151152 от съдебното производство), Е.Д. (л. 185-186 от съдебното производство) и Р.С.П.

(л. 186-187 от съдебното производство); акт за сдаване и встъпване в длъжност от 15.08.2019 г. (л. 28 от делото); заповед № Л-3626 от 2019 г. на ВПД Главен Директор на главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (л.29 от делото); Заповед № Л-181 от 23.07.2019г. на Началника на Затвора – гр.София (л. 30 от делото); длъжностна характеристика за длъжността „Началник на сектор „Надзорно-охранителна дейност“ III-I категория в затвор“ (л. 31-32 от делото); протокол за претърсване и обиск с бл. № 001954 от 04.10.2019 г. (л. 83 от делото); заповед № ЧР-05-328/01.11.2019 г. на Министъра на правосъдието (л.40 от досъдебното производство); акт за встъпване в длъжност от 06.11.2019 г. (л. 41 от досъдебното 2 производство); длъжностна характеристика за длъжността „Началник на сектор „Надзорно-охранителна дейност“ III-I категория в затвор“ (л. 42-45 от досъдебното производство); длъжностна характеристика за длъжността „Командир на отделение“ в затвор III-I (л. 46-49 от досъдебното производство); акт за сдаване и встъпване в длъжност от 16.11.2016 г. (л. 50 от досъдебното произвоство); заповед № Л-4547/2 от 07.11.2016 г. на главен директор на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието (л. 51 от досъдебното производство); докладна записка от Е.Д. (л. 99 от досъдебното производство) и свидетелство за съдимост на подсъдимия И..

При изграждане на свободното си вътрешносъдийско убеждение относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, съдът е кредитирал изцяло показанията на свидетелите З. Д. М.И., Р.П., П.П., Д.К., Николай Мирчев, Е.Д. и С.С. по отношение на времето и мястото, на обстоятелството, че е имало разпореждане за преместването на М. И. в „буферната зона“, поради което се състояло претърсване и обиск на останалите лишени от свобода в килията му, както и че в коридора пред килията на подсъдимия били изкарани всичките му вещи и мебелите от спалното помещение, като е счел, че са обективни, безпристрастни и непротиворечиви. Съдът е дал вяра и на показанията на изброените по-горе свидетели, както и на обясненията на подсъдимия, като е преценил, че добросъвестно, в логична и последователна хронология, възпроизвеждат събитията около описаната от служителите на затворническата администрация фактическа обстановка. Съдебният състав, постановил атакувания съдебен акт, е кредитирал и писмените доказателствени средства, събрани по делото, които кореспондират с описаната фактическа обстановка и съответстват на обстоятелството, че в действителност се е състояло твърдяното претърсване и изземване.

Пред настоящата инстанция нови гласни или писмени доказателствени средства не са ангажирани. Въззивният съд изгради изводите си по фактите изцяло въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателствени източници.

Въз основа на така събрания доказателствен материал, съдът е приел за установено от фактическа страна, че на 04.10.2019 г. свидетелят Е.Д. – инспектор „Социална дейност и възпитателна работа“ в Софийски централен затвор към 2019 г., отправил предложение, инкорпорирано в докладна записка от 04.10.2019 г., лишеният от свобода М. И. да бъде преместен в т.нар. „буферна зона“. Последвало устно разпореждане от страна на свидетеля Г. Х. към Д.К. за преместването на подсъдимия и поради тази причина около 16:00 часа на 04.10.2019 г. К. и негови колеги отишли в килията на И. - 12-та група, 13-то спално помещение, където К. го информирал, че трябва да си събере багажа, понеже го местят в друго помещение на затвора. Подсъдимият И. се изнервил и попитал какво налага преместването му, а К. му отговорил, че е задължен да изпълни разпореждането. И. казал, че преместването 3 му се прави нарочно, но започнал да прибира нещата си. Впоследствие всички вещи и мебели от килията на И. били изкарани в коридора, за да бъдат претърсени, като цялото спално помещение също било претърсено за тайници и забранени вещи. В хода на извършваното претърсване дрехите и снимките на децата на И. били разхвърлени по земята, което разгневило подсъдимия и го провокирало да повиши тон към служителите, които извършвали претърсването и обиска, казвайки им да внимават с него. В резултат от претърсването били намерени телевизор и музикални колонки, за които служителите на затвора поискали документи от подсъдимия И., че вещите са негови, но последният не им представил такива. Изтъкнал им ядосано, че има регистър, в който всички вещи се описват и от който може да се установи собствеността им, но надзирателите продължили да му искат документи. Афектиран от цялостната обстановка, подсъдимият счупил една от вещите си, удряйки я в земята, при което Д.К. го предупредил да бъде по-спокоен, а подсъдимият му отвърнал да внимава с него и с Х. да не му се правят на началници, като му казал, че знае каква кола кара К. и че ще му остане само „Каско-то“ от автомобила. Спрямо К. подсъдимият отправил и обидни реплики. В отговор К. му казал да спре да се държи по този начин и го предупредил, че ако не престане да се държи по този начин, ще бъдат използвани помощни средства, след което подсъдимият И. си замълчал и започнал да събира багажа си. За извършеното претърсване и обиск на 12-та група, 13-то спално помещение свидетелят Р.П. съставил протокол с № 001954/04.10.2019 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че с деянието си, подсъдимият М. И. не е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на престъплението по чл. 270, ал. 1 от НК, като е преценил, че към момента на извършване на деянието, подсъдимият И. е изразил единствено вербално несъгласие, буйност, невъзпитание, но не и активно поведение, насочено към оказване на съпротива, посредством която подсъдимият да възпрепятства изпълнение на нареждане от съответните органи. Приел е, че подсъдимият с поведението си е предизвикал словесна агресия, но в действията му не се корени намерение да попречи на надизрателите да изпълнят задълженията си. Ето защо е признал подсъдимия М. С.

И. за невиновен в осъществен състав на престъпление с горепосочената правна квалификация, като на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение.

Настоящата инстанция изцяло споделя както фактическите, така и правните изводи на Софийски районен съд, изложени в мотивната част на постановената първоинстанционна присъда, като намира, че същите почиват на задълбочен анализ на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателствени средства.

Така, изцяло следва да бъдат споделени изводите на контролирания съд досежно личността на подсъдимия И. – неговата възраст, социален статус, личностова 4 характеристика и съдебно минало. Същите са формирани въз основа на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства – и в частност на обясненията на подсъдимото лице и отразеното в свидетелството за съдимост за подсъдимия, поради което са безпротиворечиво установени.

Въззивният съд възприе изцяло изводите на първостепенния съд, относими към обстоятелството, че поради отправени заплахи от страна на подсъдимия към друг лишен свобода и към моторно превозно средство на Е.Д., последният е изготвил докладна записка, с която се предлагало преместването на И. в т.нар. „буферна зона“.

Изводите на първия съд по отношение на посочените по-горе факти и обстоятелства, са изградени въз основа на задълбочен и правилен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Е.Д., Д.К. и Г.

Х., които са напълно единни, еднопосочни, взаимно допълващи се и непротиворечиви. Въз основа на така събраните по делото гласни доказателствени средства, съдът установи по несъмнен и категоричен начин датата и мястото на извършване на инкриминираното деяние.

Настоящата инстанция няма основание да не сподели изводите на решаващия първостепенен съд досежно състоянието на подсъдимия И., когато разбрал за местенето си в т.нар. „буферна зона“, тъй като същите почиват по съществото си на правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни доказателствени средства и в частност – на показанията на свидетелите Д.К. и Р.П., както и на обясненията на подсъдимото лице, които в тази им част са напълно единни, еднопосочни, взаимнодопълващи се, логични и житейски убедителни, поради което и следва да се приеме, че са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Действително, както е посочил и първият съд в мотивите си, прави впечатление, че в показанията си разпитаният служител П.П. единствен сочи, че подсъдимият И. е отказал да извади вещите си и да бъде преместен. В тази връзка, свидетелят П.П. едновременно твърди, че не е присъствал в момента, в който е бил изваден багажа на И. и му е било казано, че ще бъде преместен и да си изнесе багажа, а същевременно дава показания, че е присъствал, когато К. е казал на И. да си изнесе багажа. Правилно СРС е приел, че в тази им част показанията на този разпитан по делото надзирател са непълни и вътрешнопротиворечиви, като се явяват и изолирани от останалия доказателствен материал, поради което и същите не са били кредитирани с доверие. Отделно от това, следва да се посочи, че изрично в показанията си свидетелят Р.П. изтъква, че няма вариант, при който подсъдимията И. да е попречил на затворническата администрация да извърши претърсването. Тези факти и обстоятелства, обаче, се установяват въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите Д.К., С.С., Е.Д. и И., които са в достатъчна степен единни и логични, за да залегнат в основата на изводите на съдилищата по фактите. Въз основа на същите съдът установи, че подсъдимият И. е реагирал агресивно и бурно, след като е разбрал за преместването си 5 от свидетеля К., като по негово разпореждане излязъл пред килията си, за да бъде извършено претърсването и обиска на килията му.