Решение № 269 от 30.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 269 гр. С.З., 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Въззивно търговско дело № 20245501000341 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 204/05.03.2024г., постановено по гр.д. № 3034/2023г. по описа на Районен съд – С.З., с което са отхвърлени предявените от „А.Б.Б.“ ЕООД против А. Г. А. искове за установяване съществуването на вземанията на „А.Б.Б.“ ЕООД в общ размер от 206,47 лв., както следва: главница в размер на 167,93 лв., договорна възнаградителна лихва в размер на 7,17 лв. за период от 25.08.2021 г. до 17.11.2021 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 31,37 лв. за период от 25.08.2021 г. до 21.07.2023 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 11.01.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 666/2023 по описа на Районен съд - С.З., като неоснователни.

Въззивникът „А.Б.Б.“ ЕООД излага съображения, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Моли въззивния съд да отмени същото и да уважи предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от особения представител на въззиваемия А. Г. А., с който взема становище, че жалбата е неоснователна, като излага съображения в тази връзка. Моли същата да бъде оставена без 1 уважение и да се потвърди обжалваното решение.

Окръжен съд – гр. С.З., в настоящия състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.9, ал.1 ЗПК във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД и с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 99, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „А.Б.Б.“ ЕООД моли съда да признае за установено, че А. Г. А. дължи главница в размер на 167, 93 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 7.17 лв. за периода от 25.08.2021 г. до 17.11.2021 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 31.37 лв. за периода от 25.08.2021 г. до 21.07.2023 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземанията. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът, чрез назначеният си особен представител – адв. С., заявява че предявените искове са недопустими, поради липсата на активна процесуална легитимация на ищеца, а при условията на евентуалност - за неоснователни, поради липса на вземане на посоченото от ищеца правно основание, а именно: задължения за главница и лихва по договор за паричен заем.

По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен заем № 4241054/25.08.2021 г., „И.А.М.“ АД, като заемодател е предоставил на А. Г. А., като заемател, сумата от 200 лв., като последният се е задължил да върне същата сума в размер на 12 седмични погасителни вноски в размер на 17,51 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,00 % и годишен процент на разходите в размер на 46,49 %.

Видно от договор за предоставяне на гаранция № 4241054 от 25.08.2021 г., сключен между „Ф.Б.“ ЕООД, като гарант и А. Г. А., като потребител, гарантът се е задължил да издаде гаранция за плащане в полза на „И.А.М.“ АД, с наредител – потребителя, с цел - гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем. За поемане на това задължение е 2 уговорено с договора, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 89,88 лв., платимо разсрочено на дванадесет седмични вноски, всяка от които в размер на 7,49 лв. От преводно нареждане от 05.04.2022г. се установява, че „Ф.Б.“ ЕООД е превело по банкова сметка на „И.А.М.“ АД сумата в размер на 242,76 лв., с основание – „CREDIT ID 4241054”.

Съгласно рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.03.2022 г., приложен по ч. гр. д. № 666/2023 г. по описа на Районен съд – С.З., „Ф.Б.“ ЕООД прехвърля на „А.Б.Б.“ ЕООД свои ликвидни и изискуеми вземания, индивидуализирани в Приложение № 1 към същия договор. Видно от същото приложение, под № 2510 е вписано името на ответника с размер на задължението 317,66 лв.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 666/2023 г. по описа на Районен съд С.З., съдът е издал в полза на „А.Б.Б.“ ЕООД срещу А. Г. А., заповед № 370/17.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение за сумата в размер на 167,93 лв. главница, 7,17 лв. – договорна лихва за периода от 03.09.2021 г. до 19.11.2021 г., 7,66 лева – законна лихва за забава за периода от 03.09.2021г. до 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.01.2023 г. до изплащане на вземането. Длъжникът не е открит на известните му адреси, поради което съобщението до него е приложено по делото на основание чл.47, ал. 5 от ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания, заявителят е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по заповедта.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД , задължение на цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне за вземането, което уведомяване има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор /цедента/, законодателят е въвел изискването именно старият кредитор да съобщи за прехвърляне на вземането. Съдебната практика е последователна в разбирането, че е допустимо предишният кредитор да упълномощи новия кредитор за уведомяване на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, както и че уведомление, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с 3 връчване на същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията съгласно чл.

99, ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД . Това обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о.; Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. и др.

В настоящия случай, за твърденията на „А.Б.Б.“ ЕООД, че длъжникът е уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща с имейл от 05.04.2022 г. не са представени доказателства.

Въззивният съд не приема, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията с подаването на исковата молба и приложенията към нея, тъй като в тях не се съдържат изпратено уведомление нито от името на „Ф.Б.“ ЕООД, нито от името на „А.Б.Б.“ ЕООД.

Поради това въззивният съд намира, че извършеното прехвърляне на вземания няма действие по отношение на А. Г. А., тъй като за извършеното прехвърляне не му е съобщено по предвидения от закона ред, т. е. не е спазено изискването на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД – цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и длъжника. Ето защо „А.Б.Б.“ ЕООД няма качеството на кредитор на ответника А. Г. А..

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 204/05.03.2024г., постановено по гр.д. № 3034/2023г. по описа на Районен съд – С.З..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5