Решение № 260067 от 24.06.2022, Районен съд - Добрич

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

Град Добрич, 24.06.2022 година

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ДВАДЕСЕТ И ПЪРВИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА при участието на секретар БОРЯНА ХРИСТОВА разгледа докладвано от районния съдия гр. дело №3671 по описа за 2019г. и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Д.С.С. с ЕГН **********

***, представляван от процесуалния си представител адвокат Х.Х. с адрес ***, офис 10 срещу ОД на МВР – Добрич с административен адрес гр. Д., ул.“***“ №**, като са предявени следните обективно кумулативно съединени искове /след направен частичен отказ от исковете и изменение на размерите им на осн. чл.214 от ГПК, допуснати с протоколно определение от открито заседание, проведено на 08.10.2020г./, а именно:

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1942.67 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 10.10.2016г. – 10.10.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (11.10.2019 г.) до окончателното плащане;

- за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 253.20 лева, представляваща обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г.

В исковата молба се твърди, че ищецът е служител на ОД на МВР - Д. В периода от 10.10.2016г. до 10.10.2019г. е заемал длъжността „Полицай“ и „Старши полицай” - „младши полицейски инспектор, група „ООР“ в РУ – Б. при ОД на МВР-Д. Трудовата си дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец 09.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР – Д. и графици от Началник РУ – Б. за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период (съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице била празнота в нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл.9, ал.2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по който ищецът е формирал претенцията си в общ размер от 1942.67 лева, следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен. Претендира и обезщетение за забава в размер от 253.20 лева, считано от 10.10.2016г. до датата на предявяване на исковете – 10.10.2019г. /като размерът на двете претенции е изменен от ищеца и съдът е допуснал на осн. чл.214 от ГПК направеното изменение, съобразено със заключението на вещото лице по ССчЕ с протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 08.10.2020г./ Ищецът претендира направените съдебни разноски.

В законоустановения едномесечен срок, ответникът е представил отговор на исковата молба. Противопоставените от ОД на МВР-Д. възражения се основават на следните обстоятелства:

През процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл.

142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната заплата. В чл. 178, ал. 1 и чл.

179, ал. 1 от ЗМВР за изброени допълнителните възнаграждения, които се изплащат на държавните служители. В чл. 179, ал. 4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители от МВР.

Именно поради спецификата на работата на държавни служители - полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ.

В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.

ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните служители в МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма, допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение разпоредбите на НСОРЗ.

В чл. 187, ал. З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на отчетен период. Но извънреден труд е налице само ако работникът или служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е налице в конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на работното време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за преобразувания труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за извънреден труд и съответно за заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки. Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се заплаща нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР, която изключва общия ред.

Ответникът счита, че за дата от 10.10.2016г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а за периода от 11.10.2016г. до 10.10.2019г. искът е неоснователен и недоказан. Изтъква, че четвъртото тримесечие на 2019г.

- месеците Х, ХІ и ХІІ, не е приключило, което не може да даде пълна представа за отработените часове по смисъла на чл. 187, ал. 3, изречение първо от ЗМВР.

Ответникът навежда и довода, че ищецът не може да претендира едновременно заплащане на допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за извънреден труд за същите часове. Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следва да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се трансформира в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Ответникът претендира разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.

Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР – Д., както и, че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици, при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. З от ЗМВР.

По делото са приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение №6 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и за ищеца, през исковия период.

Въз основа на съставените от ответника отчетни форми, назначеното по делото вещо лице Е.Й. е дало заключение по ССчЕ /л.172-178/, неоспорено от страните, според което ищецът е полагал труд при сменен режим и сумирано изчисляване на работното време, включително през исковия период. Положил е общо 1920 часа нощен труд, представени по тримесечие.

Установено е, че при сумираното отчитане на работното време през тримесечните периоди в рамките на процесния, работодателят не е извършвал преобразуване на часовете нощен труд в дневни. На ищеца е заплатена сумата от 3273.68 лева за положените от него действително отработени (без превръщане на часовете нощен труд в дневни) часове извън редовното работно време общо 484 часа. От данните за действително отработеното от ищеца по график в рамките на процесния период, следствие превръщане на нощните часове в дневни, се установява, че от ищеца има положен труд извън редовното работно време от превръщане на нощни часове в дневни от общо 275 часа, с дължимо възнаграждение 1942.67 лева, които не са начислени и изплатени. Считано от месеца, следващ тримесечието, т.е. от 01.01.2017г. до датата на подаване на исковата молба /10.10.2019г./ обезщетението за забава, определено от размера на законната лихва, възлиза на 253.20 лева.