Решение № 139 от 02.08.2023, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Ловеч, 02.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ А. при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20234300500216 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против решение № 36/13.03.2023 г., по гр.д. № 225/2022 г. на PC Т., с което съдът е отхвърлил следните искове, предявени от въззивника Й. А. Й.: по чл. 124, ал. 1 ГПК (против въззиваемата Д. А. Й.), за признаване за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, и на част от двуетажна сграда с идентификатор *** (две стаи и баня на първия етаж в дясната част от къщата, две стаи на втория етаж в дясната част от къщата и мазе в лявата част от къщата), по КККР на с. Г., одобрени със Заповед № РД18-1788/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК; по чл. 108 ЗС (против въззиваемия Г. О. А.) за признаване за установено, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор ***, и на част от двуетажна сграда с идентификатор *** (две стаи и баня на първия етаж в дясната част от къщата, две стаи на втория етаж в дясната част от къщата и мазе в лявата част от къщата), по КККР на с. Г., одобрени със Заповед № РД18-1788/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, и за осъждане на ответника да предаде владението върху същите имоти; по чл. 26, ал. 1 ЗЗД (против Д. А. Й. и Г. О.

А.) за установяване нищожност на Договор за доброволна делба на недвижим имот–сграда, с акт № 98, том 111, общ. рeг. № 2671/19.11.2021 г., вписан в Служба по вписванията гр. Т., вх. рeг. № 2480/19.11.2021 г., акт № 84, том II, дело № 808/2021 г.

Във въззивната жалба са направени оплаквания за неправилност на решението, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводственте правила и необоснованост, свеждащи се до: необсъждане от районния съд на изводите 1 на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза и доказателствата по делото, без обосноваване защо те не се кредитират; необсъждане от районния съд на показанията на свидетелите, установяващи упражняваното от ищеца владение, без обосноваване защо същите не се кредитират; неправилно изграждане на извод от районния съд, че имотът не подлежи на придобиване по давност; неправилно от районния съд, че владението на ищеца върху имота няма за последица придобиването му по давност; непроизнасяне на районния съд по доказателственото искане на ищеца по чл.

190 ГПК и липса на обсъждане през призмата на чл. 161 ГПК на бездействието на ответника по представяне на исканите от ищеца доказателства, с цел доказване законния статут на къщата; неправилно отхвърляне на иска за недействителност на договора за доброволна делба, с водещото съображение за непосочване на основание за съсобственоност върху сградата по наследяване; необоснованост на решението, доколкото от неговото съдържание не ставало ясно: защо се кредитират свидетелите не ответниците, защо имотът има характер на земеделска земя и защо същият подлежи на възстановяване. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за постановяване на ново такова, с което да бъдат уважени предявените искове и да се присъдят разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба, моли се за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивникът-ищец участва в съдебното заседание лично и чрез процесуалния представител по пълномощие адв. С. С., който поддържа жалбата, навежда доводи за нейната основателност, моли за отмяна на решението, за уважаване на предявените искове и за присъждане на разноските по делото. В представените по делото писмени бележки, процесуалният представител доразвива съображенията си в подкрепа на тезата за основателност на предявените искове.

Въззиваемите-ответници вземат участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н. Х., който оспорва въззивната жалба, като в хода на устните състезания излага съображения за правилност на обжалваното съдебно решение, моли за неговото потвърждаване и за присъждане на разноските по делото.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е вА.дно и допустимо.

Предявените вещни искове се (установителен по чл. 124, ал. 1 ГПК против въззиваемата Д. А. Й. и ревандикационен по чл. 108 ЗС - против въззиваемия Г. О. А.) се основават на твърдение за придобито от ищеца въз основа на давностно владение право на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, и върху част от двуетажна сграда с идентификатор *** (две стаи и баня на първия етаж в дясната част от къщата, две стаи на втория етаж в дясната част от къщата и мазе в лявата част от къщата), по КККР на с. Г., одобрени със Заповед № РД181788/30.10.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и за упражнявана без основание фактическа власт върху същите имоти от 2 ответника Г. О. А.. От ищеца се поддържа, че ответниците оспорват собствеността му върху поземления имот и върху реална част от находящата се в него жилищна сграда, претендирайки свои изключителни права на собственост върху тях. Предявеният иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД (против Д. А. Й. и Г. О. А.) за установяване нищожност на Договор за доброволна делба на недвижим имот–сграда, извършен с акт № 98, том 111, общ. рeг. № 2671/19.11.2021 г., вписан в Служба по вписванията гр. Т., вх. рeг. № 2480/19.11.2021 г., акт № 84, том II, дело № 808/2021 г., се основава на твърдения, че бидейки собственик на съответните реални части от сградата, ищецът не е участвал в делбата й.

От ответниците са направени защитни възражения, като една част от тях са основани на твърдения за придобиване на поземления имот по сделка от лица, притежаващи собствеността по реституция, а друга част от възраженията са основани на оспорвания и правни доводи, отричащи претендираните от ищеца права.

Първоинстанционният съд е обявил решението си, произнасяйки се по заявените от страните искания и възражения с отхвърляне на предявените вещни искове и на иска за нищожност на договора за доброволна делба.

С оглед извода за допустимост на атакуваното съдебно решение, съдът следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Като обсъди събраните пред първата и в настоящата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са роднини и произхождат от общия наследодател А. Ибримов Б. (А. Й. Б., според удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 87/21.06.2922 г.), починал на 28.04.2015 г., като ищецът Й. А. Й. е негов син, Д. А. Й. – негова дъщеря и Г. О. А. – негов внук (дете на О. А. Й.), което не се спори и се установява от приетото удостоверение за наследници изх. № 42/29.03.2922 г.).

Не се спори между страните, а и това е видно от приетите по делото скици на Община Т. и на СГКК Ловеч, че поземлен имот с идентификатор *** и двуетажна сграда с идентификатор *** по КККР на с. Г., са идентични на УПИ (парцел) ХV, кв. 34 по регулационния план на с. Г. (с площ от около 1030 м 2), с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда.

От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че по кадастралния и регулационен план на с. Г., одобрен със заповед № 4780 от 1963 г., процесният имот е извън регулацията на селото и попада в блок на ТКЗС, че през 1986 г. се разширява урбанизираната територия на селото, като със заповед № 708 от 18.09.1986 г. на Председателя на ИК на ОбНС - Т. се допуска изменение на регулационния план - с раздел III, местност ***, се създава кв. 34, включващ парцели XII, XIII, XIV, XV и XVI. Парцел XV е процесният имот, застроен с двуетажна жилищна сграда. От заключението се установява, че със заповед № 366 от 2001 г. е попълнена кадастралната основа на приетата регулация, включваща кв. 34, като попълването съставлява нанасяне на 2МсБЖ в УПИ XV, че за сградата не са открити строителни книжа. С изменението на регулацията (от 1986 г.) се отнема част от парцели 3

XIV и XV в източния им край за прокарване на улица по осови точки 82, 96, 105 и 106, което мероприятие (предвидената улица) не е реА.зирано. При изслушването му в съдебно заседание, вещото лице разяснява, че при евентуално реА.зиране на същото мероприятие, част сградата би останала на улицата („на тротоара“). Установява се от заключението, че парцел XV, кв.

34, с площ 1030 м2, находящ се в с. Г., м. „***“ не е съществувал като такъв преди образуването на ТКЗС. От заключението се установява, че в Общинска служба „Земеделие“ гр. Т. се съхранява решение № К 1037 от 08.05.2002 г. за възстановяване правото на собственост във възстановими стари реални граници на наследниците на А. С.А., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху няколко земеделски имота, сред които овощна градина 1,030 дка, местност „***“ (т. 4 от решението), че когато е съществувало ТКСЗ и е предприето строителството на сградата не е имало парцел XV, доколкото земята е била извън регулация, в блока на ТКЗС, че не се идентифицира документ, удостоверяващ учредено право на строеж от ТКЗС и че за извършеното строителство на сградата не се установяват строителни книжа. За построената в имота сграда с идентификатор *** от главния архитект на Община Т. е издадено удостоверение за търпимост изх. № УТИД-04-20-27(1)/24.03.2021 г.

От показанията на свидетелите Е.Й.., Ю.К., А. Й., А.М. Й., О. Й., Н.К., И.У. и А.И. се установява, че строителството на сградата е започнало през 1981 г. и е завършило през 1985 г., че построяването на двуетажната сграда е извършено върху земя, предоставена от ТКЗС на А. Й. Б. (общият наследодател на страните), без да има издадени строителни книжа. Къщата е изградена от наследодателя на страните А./А.Б., съвместно със синовете му Е.Й.., Й. Й. и О. Й.. От последните двама в започването на строежа включил само О., тъй като по това време Й. е бил в казарма. След уволнението му, Й. взел участие в строителството на къщата до нейното завършване, а О. влязъл в казарма докато сградата се строяла и се уволнил при завършването й. Тази последователност в участието на всеки от двамата братя в построяването на къщата се установява от показанията на свидетелите А. Й., А. Е., И.У., като достоверността им тази част произтича и съответства на казаното от тях за продължителността и поредността, в която двамата братя са били на редовна военна служба, предвид несъмнените данни за годините на тяхното раждане (Й. - 1962 г. и О. – 1964 г.), с оглед срока на същата служба (две години) и минималната възраст за призоваване (18 г.), установени до 1989 г. (вж. чл. 21 и чл. 24 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България отм.). След построяването й в груб строеж, в едната част от къщата останал да живее общият наследодател на страните (А. Б.), а в другата (стаите от „дясната страна“) заживели ищецът Й. Й., неговата съпруга (св. А. Й.) и децата им, като от показанията на част от свидетелите (св. Е.Й.. и св. А. Й.) се установява, че ползваната от наследодателя на страните част от къщата (лявата половина) била обещана за О. срещу задължение той да го гледа. В периода 1995 – 2000 г. („преди повече от 25 години“ – св. Е.Й..) ищецът напуснал имота – заминал да работи в гр. София, установявайки се за постоянно там (със спорадични завръщания в селото), а неговата съпруга (св.

А. Й.) продължила да живее в къщата, обитавайки дясната половината от нея, до около 2019 г., когато била принудена да я напусне - била изгонена от О. Й. и членовете на неговото семейство. Свидетелят О. Й. и баща му А. Й. правили неуспешни опити да узаконят сградата, срещА. се с част от наследниците на А. С.А., то които търсели съдействие в качеството им на собственици на 4 земята. През 2012 г. настъпило влошаване на отношенията между О. Й. и неговия баща, който се установил в дома на една от дъщерите му, където след няколко години (през 2015 г.) починал.