Решение № 51 от 23.01.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. гр. Хасково, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20235640101684 по описа за 2023 година

Предявени са от Р. Я. М. с ЕГН:********** от гр.*************, ул.*************, адв.Т. В., против Агенция по вписвания, гр.София, 1111, бул.„Елисавета Багряна” №20, представлявана от изпълнителния директор Даниела Митева за Служба по регистрацията – Хасково, Регионална дирекция – Пловдив, Главна дирекция „Регистри“ в Агенцията по вписванията, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 и чл.128 ал.1 т.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищцата твърди, че заемайки длъжност „Главен специалист“ в Служба по регистрация /СР/ гр.Хасково, РД-Пловдив, Главна дирекция „Регистри“ на Агенция по вписванията /АВп/, със Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. на ИД на АВп й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение" на основание чл. 195 ал. 1, вр. чл. 187 ал. 1 т. 10, чл. 188 т. 3 и чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ, вр. чл. 189, чл. 193 ал. 1 и чл. 194 от КТ, а със Заповед № ЧР-01-412/14.06.2023г. на ИД на АВп било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.

330 ал. 2 т. 6 от КТ, считано от деня следващ датата на връчване на заповедта.

С втората заповед било разпоредено още да й бъде изплатено обезщетение на основание чл. 224 ал. 1 от КТ, а също така на основание чл. 221 ал. 2 от КТ да 1 се удържи от последното й трудово възнаграждение обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, в размер на брутното трудово възнаграждение /БТВ/ за срока на предизвестието. Двете заповеди й били връчени на 15.06.2023г.

Посочва се, че налагането на дисциплинарно наказание в издадената заповед било мотивирано с проява на системно неетично поведение на ищцата към колежката й В. К. - старши специалист в CP - Хасково и служители на РД -Пловдив с месторабота гр. Хасково в АВп, констатирано чрез депозирани от последната на служебния е-mail писма до директора на РД - Пловдив на 23.01.2023г. и 04.04.2023г., и обективирано в докладна записка с peг. № 92-05-115/04.04.2023г. на В. Т. - директор на РД - Пловдив. В заповедта се твърдяло, че с цитираните e-mail писма В. К. уведомила директора на РД - Пловдив за грубо и непристойно поведение на ищцата, изразяващо се в упражняване на психически тормоз и вербална агресия, което водело до неблагоприятна работна атмосфера и затруднения при изпълнението на служебните задължения в Cлужбата по регистрация Хасково. В заповедта било прието, че с действията си ищцата нарушила трудовата дисциплина, съгласно чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ и раздел V т.3.9 от Правилника за вътрешния трудов ред на АВп, приет със Заповед № РД-01521/27.09.2019г., във връзка с разпоредбите на чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в АВп, утвърден със Заповед № РД-91207/14.05.2020г., както и че допуснатото от ищцата нарушение на трудовата дисциплина било тежко нарушение, предвид на което, и с оглед обстоятелствата, при които било извършено, както и последвалото поведение на ищцата, следвало да й се наложи дисциплинарно наказание „уволнение" по чл. 190 ал. 1 т. 7 от КТ. Издаването на посочената заповед обусловило издаването и на Заповед № ЧР - 01 - 412/14.06.2023г., с която било прекратено ТПО на ищцата на основание чл. 330 ал. 2 т. 6 от КТ.

Според ищцата, така наложеното дисциплинарно наказание било незаконно, а издадените заповеди - незаконосъобразни, поради което обжалва същите в срок.

На първо място поддържа, че при издаването им са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконност на уволнението и отмяна на атакуваните заповеди, без спорът да се разглежда по същество.

2

Сочи, че с писмо изх. № 92 - 05 - 115/04.04.2023г., получено на 05.04.2023г., от нея били поискани писмени обяснения във връзка с нарушения на служебните й задължения, обективирани в докладна записка с peг. № 92-05-115/04.04.2023г. на В. Т. - директор РД – Пловдив, но доколкото не й било предоставено копие от тази докладна записка и тя не била запозната с твърдяните в нея нарушения, работодателят формално не бил изпълнил задължението си по чл. 193 ал. 1 от КТ да й предостави възможност да даде писмени обяснения относно нарушенията, установени с нея. В цитираното писмо било интерпретирано съдържанието на жалби от В. К., с които същата уведомила директора на РД Пловдив за нейно непристойно поведение, изразяващо се в ежедневно и систематично упражняване на психически тормоз и вербална агресия към нея, което довело до неблагоприятна работна атмосфера при изпълнение на служебните задължения на CP – Хасково, но жалбите не били приложени към него, нито били посочени обстоятелствата по изложените в него твърдения, поради което на ищцата не била дадена възможност да се защити и даде отговор на жалбата. Като допълнение се посочва, че в това писмо се сочела жалба на К. от 24.01.2023г., а в издадената заповед за налагане на дисциплинарно нарушение се цитирала друга нейна жалба по имейл от 23.01.2023г., като за допуснато нарушение от ищцата на тази дата не било искано обяснение по чл.193 от КТ. Освен това, в писмото се искали обяснения от ищцата за допуснато от нея поведение, което рефлектирало към работата на службата в която работи, като се твърдяло, че в проведени разговори от директора на РД – Пловдив, служители на Служба по вписванията в гр. Хасково потвърдили „систематичното непристойно държане" на ищцата, което уронвало престижа на АВ и затруднявало работния процес в CP - Хасково, за което сигнализирала В. К. с e-mail от 24.01.2023г., но в писмото не било посочено с какво точно поведение ищцата уронила престижа на АВ и затруднила работния процес в СВ - Хасково, както и други обстоятелства по случая, с което не й била дадена възможност да даде обяснения за нарушенията, в които била обвинена. С оглед изложеното, според нея, работодателят напълно формално бил изпълнил процедурата почл.193 ал.1 от КТ, като липсата на конкретика в писмо изх. № 92 - 05 115/04.04.2023г. относно допуснатите от нея нарушения, квалифицирани като нарушения на етични норми в Кодекса за поведение на служителите в АВ, в Кодекса на служителите в държавната администрация и в Етичния кодекс на 3 служителите на АВ, следвало да се приравнят на пълно неизпълнение на задължението му по чл. 193 ал. 1 от КТ. На 07.04.2023г. ищцата подала писмени обяснения, в които оспорила всички обвинения на колежката си К. за неетично поведение към нея и за допуснати нарушения в трудовата дисциплина, но работодателят не изпълнил задължението си да събере и оцени всички доказателства преди да наложи дисциплинарното наказание като прецени и тежестта на допуснатите нарушения, което било съществено процесуално нарушение.

Поддържа се и допуснато съществено процесуално нарушение на чл.195 ал.1 от КТ. В Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. се излагали мотиви, че наказанието се налагало за това, че ищцата системно проявявала неетично поведение към колежката си К. и служители на РД- Пловдив с месторабота гр.Хасково в АВп, но в заповедта липсвало посочване на това какво било това неетично поведение към служители на РД-Пловдив с месторабота гр.Хасково в АВп, не били посочени имената им, нито подавани от тях жалби или сведения в тази връзка, поради което според нея в тази част заповедта била лишена от мотиви, в нарушение на чл.195 ал.1 от КТ. От ищцата не били изискани писмени обяснения за неетично поведение към други служители освен към К., поради което незаконосъобразно й било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и за това нарушение.

В заповедта липсвало изложение на конкретни фактически обстоятелства, чрез които нарушенията се обективирали и обуславяли дадената им правна квалификация, не било посочено и кога било извършено нарушението.

Също така, в Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. било посочено, че нарушението на ищцата било констатирано чрез депозирани по служебния емейл писма до директора на РД - Пловдив на 23.01.2023г. и 04.04.2023г., но налагането на наказание със заповед от 14.06.2023г. относно констатирано нарушение на 23.01.2023г. било в нарушение на 2 - месечния срок по чл. 194 ал. 1 от КТ. Според ищцата, изпращането на докладна от директора на РД Пловдив на 04.04.2023г., целяла заобикаляне на този срок и съставлявало злоупотреба с права и не следвало да се взема предвид. Без значение в тази връзка било определянето на нарушенията на ищцата като „системни", поради липса на мотиви за системност на нарушенията, и неприложена квалификация 4 по чл. 190 ал. 1 т. 3 от КТ.

По същество ищцата поддържа незаконност на наложеното дисциплинарно наказание, тъй като тя не била допуснала изброените в Заповед № ЧР - 02 - 02/14.06.2023г. нарушения, за които била санкционирана.

Оспорва изложените в заповедта твърдения за допуснати от нея нарушения на трудовата дисциплина, съгласно чл. 187 ал. 1 т. 10 от КТ, вр. раздел V т.3.9 от Правилника за вътрешния трудов ред на АВ, вр. чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация и чл. 13 ал. 1 и ал. 2 от Етичния кодекс на служителите в АВ; ч е „системно проявява неетично поведение" към колежката си В. К. и към служители на Регионална дирекция „Пловдив" с месторабота - гр. Хасково в Агенция по вписванията, и с поведението си е уронила престижа на АВ и е затруднила работния процес в C P – Хасково; както и че се касае за нарушения, установени чрез депозирани по служебния е-мейл писма до директора на РД Пловдив на 23.01.2023г. и 04.04.2023г. от В. К., обективирани в докладна записка с peг. № 92-05- 115/04.04.2023г. на директор РД - Пловдив.

От своя страна ищцата заявява насрещни твърдения, че не е нарушила цитираните норми, както и че не е имала системни прояви на неетично поведение към В. К. и към служители на РД - Пловдив с месторабота гр.

Хасково в АВ. Поддържа, че съвестно и качествено изпълнявала служебните си задължения и не била допуснала поведение, уронващо престижа на АВ и затрудняващо работния процес в CP - Хасково. Твърди, че оплакванията на К. били неверни по съдържание и били продиктувани от нейното лично негативно отношение към ищцата, като служител с по - висока длъжност, чието място на работа се стремяла да заеме, а също така, че директорът на РД - Пловдив не била предприела никакви действия обективно да изясни верността на жалбите на В. К. и представила на ИД на АВ невярна констатация в докладна записка с peг. № 92-05-115/04.04.2023г., че ищцата била допуснала неетични прояви, които довели до уронване на престижа на АВ и затруднили работния процес в CP - Хасково.

Поддържа се също, че при налагане на дисциплинарното наказание работодателят не бил съобразил критериите по чл. 189 ал. 1 от КТ. Не било съобразено, че производството било инициирано от служител с ясно изразено лично негативно отношение към ищцата, както и че ако ищцата била допуснала нарушения на етичните норми на поведение, то те не били тежки нарушения, тъй като не били довели до неблагоприятни последици за подалата жалби К., не били уронили престижа на АВ и не били затруднили работния процес в C P - Хасково. Следвало да с е има предвид и това, че ищцата била дългогодишен служител, срещу който не били постъпвали други оплаквания.

Освен горепосочените основания, в исковата молба ищцата изрично се позовава и на допуснато от страна на работодателя нарушение на изискването на чл.8 ал.1 от КТ за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения и оспорва презумпцията на чл. 8 ал.2 от КТ. Поддържа, че прекратяването на трудовото правоотношение не било извършено в интерес на работата и с оглед нуждите й, а били израз на тенденциозно негативно отношение към ищцата.

Сочи се още в исковата молба, че със Заповед № ЧР - 01 5 412/14.06.2023г. на ИД на АВп било разпоредено от последното трудово възнаграждение на ищцата да се удържи обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ в размер на БТВ за срока на предизвестието, т.е. за 1 месец. Тя подала възражение на 19.06.2023г., че не дава съгласие за удръжка от трудовото й възнаграждение на обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ, но получила отговор изх. № 92-05-115/04.07.2023г., че възражението й не се уважава, към който бил приложен фиш за начислено трудово възнаграждение за м. юни 2023г. От него било видно, че се удържа обезщетение в размер на 1369.00 лв. на основание чл. 221 ал. 2 от КТ и по банков път бил изплатен остатък в размер на 765.68 лв. от дължимото възнаграждение за м. юни 2023г. Според ищцата, с удържане на сумата 1369 лв., представляваща обезщетение по чл. 221 ал. 2 от КТ от начислената й за изплащане за месец юни 2023г. сума в общ размер 2499.33 лв., без тя да е дала съгласие за това, работодателят допуснал нарушение на задължението си по чл. 128 т. 2 от КТ да й заплати цялото дължимо и изискуемо възнаграждение за м. юни 2023г.