Решение № 168 от 29.04.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 168 гр. Русе, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Антоанета А.а при участието на секретаря Ева Д.а като разгледа докладваното от Антоанета А.а Гражданско дело № 20234500100593 по описа за 2023 година

Ищецът С. В. Д. от гр. Русе твърди, че на 07.04.2023 г. около 10 ч настъпил пътен инцидент с участието на автобус марка „Скания“, модел „КЕВ“ с ДК № ***, управляван от Г. К. Г., който се движел по бул. „България“ с посока на движение от гр.

Русе към Дунав мост. В района на бензиностанция „Петрол“ при извършване на маневра обратен завой станал причина да се реализира ПТП с пресичащия платното за движение ищец, който пострадал. За случая бил съставен Констативен протокол за ПТП № 270/78. Ищецът намира, че вина за настъпилото ПТП има водачът на тежкотоварния автомобил, който не съобразил поведението си на пътя и по този начин грубо нарушил разпоредбите на ЗДвП- чл. 5 и чл. 116.

Пострадалият бил откаран в УМБАЛ „КАНЕВ“ Русе с оплаквания от болка в лява ТБС и невъзможност за движения в същата. След проведени изследвания му била поставена диагноза – фрактура на шийката на лявата бедрена кост. Получените от ищеца травми му причинили болки и страдания, които били в значителна степен в началото на възстановителния период, който продължавал и към настоящия момент.

Травматичните увреждания му причинявали болки и страдания дори и в покой, като се усилвали до степен на нетърпимост при всяко негово движение. Това го принуждавало да бъде в легнало положение. За задоволяване на ежедневните си нужди от хранене, обличане, тоалет разчитал на семейството си, което допълнително засилило чувството на безпомощност и уязвеност у него. Считал се за постоянно бреме на своите близки и роднини. Твърди, че преди инцидента не е имал двигателни проблеми и бил активен за възрастта си човек, като водил нормален начин на живот. След ПТП-то настъпили редица неблагоприятни промени в ежедневието му –загуба на сън, неспокойство, унило състояние на духа, трудно придвижване. Изпитвал страх и уплаха от случилото се, като споменът за инцидента щял да бъде завинаги в съзнанието му оттук нататък.

Ищецът твърди, че по отношение на тежкотоварен автомобил марка „Скания“, 1 модел „КЕВ“ с ДК № *** била налице валидна застраховка ГО със срок от 20.09.2022 г. до 19.09.2023 г. с ответното застрахователно дружество. Поради това отправил към него писмена претенция и искане за определяне и изплащане на обезщетение. С писмо от 20.06.2023 г. застрахователят отказал да му изплати такова.

Претендира да бъде осъден ответникът да му заплати 40 000 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди –болки и страдания, вследствие на ПТП от 07.04.2023 г., причинено от тежкотоварен автомобил марка „Скания“, модел „КЕВ“ с ДК № ***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.06.2023 г. – датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ЗК Лев Инс“ АД е депозирал отговор на исковата молба, в който взема становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение. Оспорва твърденията, че при осъществяване на процесното ПТП за ищеца са настъпили описаните от него увреждания и че към настоящия момент не се бил възстановил напълно. Оспорва сочения механизъм на ПТП. Твърди, че ударът е бил непредотвратим за водача на тежкотоварния автомобил с оглед поведението на пешеходеца. Основната причина за инцидента било безразсъдното поведение на ищеца по пътното платно, който ходел по него без да се увери, че не пречи на движението. Липсвало чувство за самосъхранение у ищеца, бил невнимателен и не се огледал. Движел се в непосредствена близост до преминаващите автомобили и автобуси. Попаднал в опасната зона за спиране на процесното МПС. Не е следвало да навлиза и да пресича пътното платно на нерегламентирано място.

Твърди, че основна причина за настъпване на процесното ПТП са преките действия на ищеца. Заявява, че ударът не е станал на пешеходна пътека, като ищецът не е пресичал на такава. Възразява, че ищецът не е пресичал пътното платно по най-краткия възможен начин, а диагонално на платното за движение, като с това увеличил престоя си на пътното платно и станал първопричина за настъпване на инцидента. Навежда твърдение за принос на пострадалото лице за настъпване на вредоносния резултат в размер на 95%. Намира, че травматичните му увреждания са възникнали в причинна връзка и в резултат на собственото му поведение като пешеходец, тъй като нарушил чл. 108, ал. 1 ЗДвП, чл. 113, ал.1, т. 1 и т. 2 ЗДвП. Твърди още, че след инцидента ищецът бил нехаен към здравето си, отказал предложената хоспитализация. Това негово поведение също намира за съпричинително обстоятелство към вредоносния резултат, тъй като поради безотговорното поведение към собственото си здраве, ищецът умишлено увеличил възстановителния период. Заема позиция, че заявените травми били резултат от самоувреждане. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на пътния инцидент неимуществени вреди, за техния интензитет и проявление, твърденията за периода, през който са търпени, като оспорва и твърдението за настъпване на такива вреди, които да обосновават размера на исковата претенция. Възразява, че водачът на процесното МПС не се е движил с превишена или несъобразена скорост. Единствената причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на ищеца, в резултат на което причинил собственото си увреждане. Пешеходецът имал възможност да възприеме и проследи движението на МПС-то, движещо се по пътното платно и да се съобрази с неговото приближаване без да предприема разхождане по платното за движение. Твърди, че с това си неправомерно поведение пострадалият навлязъл в опасната зона на водача на ППС, поради което ударът бил непредотвратим за водача Г.. Пешеходецът попаднал в опасната зона за спиране на МПС-то. Поради това намира за неустановена твърдяната 2 противоправност на поведението на водача на МПС-то. Оспорва и размера на претендираните вреди като ги намира за недължими, прекомерни и противоречащи на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. По аргумент за неоснователност на главния иск намира за неоснователен и иска за законна лихва. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП /л. 6 - л. 7/ се установява, че на 07.04.2023 г. ищецът като пешеходец е пострадал при ПТП с участието на автобус марка „Скания“, модел „КЕВ“ с ДК № ***, управляван от Г. К. Г..

Между страните няма спор, че автобус марка „Скания“, модел „КЕВ“ с ДК № ***, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 07.04.2023 г., е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към към датата на настъпване на събитието при ответното дружество.

Приложен е лист за преглед на пациент в Спешното отделение, от който се установява, че е бил закаран в „УМБАЛ Канев“ АД от екип на ЦСМП на 07.04.2023 г. в 9:55 ч като му е направена рентгенография на тазобедрена става. Установена е фрактура на ляво бедро. Ищецът е отказал предложената хоспитализация въпреки дадените разяснения за състоянието му и е напуснал лечебното заведение в 10:55 ч.

За установяване на търпените неимуществени вреди от ищеца страна са ангажирани гласни доказателства- показанията на св. АДТ- негова съседка. Същата изнася данни, че знае за инцидент със С., който се случил на 07.04.2023 г., когато той заедно с още една тяхна съседка и нейния син отивали към пощата, която е в „Напорни тръби“ да си вземат пенсията. След 10:00 часа тази съседка й се обадила и й казала, че някакъв автобус на завоя до бензиностанцията „Петрол“ блъснал С. и го откарали в болницата. Тя го придружила до там, като след като му направили снимка, докторът го попитал дали има осигуровки. С. обяснил, че няма и те са го извадили в коридора и там стоял два часа докато намерят някакъв превоз да го приберат. Прибрали го с такси вкъщи. Двама човека го вкарали на гръб, изобщо не можел да стъпва на крака си.

Свидетелства още, че ищецът нямал никакви спестени пари, работел спорадично където намери и това наложило хората от махалата- общо 5 къщи да се погрижат за неговото оцеляване. С. нямал никакви роднини. Всеки според възможностите си дал пари, събрали около 200 лв., за да могат да му купят инжекциите, които лекарят от Спешна помощ му изписал за 30 дни. Купували му и течен аналгин, за да го обезболяват. Два месеца С. не ставал от леглото. Свидетелката му носела храна почти всеки ден и продължавала да го прави. Други съседи също му носели храна. Всичко те му купували. Свидетелства още, че се случвало понякога да няма възможност да занесе храна и когато му се обадела, той й казвал, че три дни не се е хранил. От около 10 години свидетелката му плащала тока и водата. Дава още показания, че след като изминали тези два месеца, в които С. напълно лежал, започнал да става, но не стъпвал на болния крак. Тогава адвокатът му донесъл проходилка и ищецът започнал да се придвижва само с нея. След Нова година свидетелката започнала да го моли да махне проходилката и да прави опити да се движи с бастун. Той обаче ми отказвал,, тъй като много го боляло. Страхувал се да стъпи на този крак. Казвала му да го заведат в болницата, но той казвал, че няма осигуровки и няма как да го приемат. Заявява, че С. ако има пари ще отиде в болницата, но няма нито една стотинка и няма как.

Свидетелства, че С. продължавал да изпитва болки, но се притеснявал много да се 3 оплаква, тъй като свидетелката настоявала да се движи, да прави обиколки от единия край на улицата до другия, да се раздвижва.

По делото е приета съдебномедицинска експертиза, вещото лице по която след запознаване на приложените по делото писмени доказателства и личен преглед на ищеца дава заключение, че той е получил счупване на лява бедрена кост в горната трета, което увреждане следва да се преценява по медико-биологичен признак: трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник за срок повече от тридесет дни.

Според експерта, няма данни за провеждане на лечение от специалист и проследяване на състоянието му. Пострадалият е в домашни условия. По негови данни ползвал обезболяващи, доставяни от близки. Ползвал проходилка от скоро в домашни условия.

Ищецът е имал изразени болки след травмата, а също и при раздвижване на крайника.

Раздвижването не е провеждано под лекарски контрол. Няма данни за проведена рехабилитация. Възстановяването му е забавено- след шестия месец се придвижва с проходилка. Вещото лице дава заключение, че описаното счупване на лява бедрена кост е резултат от действието на твърд тъп предмет, характерно е за получаване при падане от собствен ръст и може да бъде получено при ПТП на 07.04.2023 г. Към момента пострадалият е в рамките на възстановителният период. Няма медицинска документация от специалист ортопед за състоянието на крайника към момента. До момента ищецът не е провеждал контролни прегледи от специалист ортопед и няма препоръки за провеждане на лечението. Поради тези факти, според вещото лице, не може да се даде прогноза за възстановяването на функцията на левия долен крайник на пострадалия. При оперативно лечение възстановителния период на такива травматични увреждания е около дванадесет месеца, като крайникът не следва да се натоварва до шестия месец Според експерта, отказът от хоспитализация и болнично лечение удължават възстановителния период. При непровеждане на болнично лечение възможността от възникване на усложения е по-голяма.

При изслушването му по реда на чл. 200 ГПК, експертът разяснява, че хипотрофията е намаляване обема на мускулатурата, най–често поради обездвижване на крайника. В конкретния случай тя е доста силно изразена за периода от травмата до момента на прегледа. По-тежко изразената хипотрофия, каквато е тя в настоящия случай може да се обясни с липсата на реанимация и възстановителни процедури и провеждане на адекватно лечение, каквото е оперативното. Тази хипотрофия, според вещото лице, е в причинно-следствена връзка от травматичното увреждане от процесното ПТП.