Решение № 4399 от 18.10.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 4399/18.10.2019 г. , гр.Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 19.09.2019 г., в състав:

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА при секретаря

Й.Трендафилова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2230 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е с правно основание чл.357 от КТ и чл.128 от КТ.

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищцата Е.П.П. ЕГН **********,*** 4 срещу ответника „А.Е.Г."

ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул.

"Свети Атанасий" No

8, представлявано от управителя П.И.Иванов съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на следните искове:

1/ конститутивен иск с правно основание чл.357 вр.чл.188, т.3 от КТ за отмяна на Заповед № 1/02.01.2019 г. на работодателя, с която на ищцата й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение ” , като незаконосъобразно.;

2/ осъдителен иск с правно основание чл. 128 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 600,00 лв., представляваща сбор от дължимо и незаплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2018г. – 500,00 лв. и за месец декември 2018 год.- 100,00 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

3/ осъдителен иск с правно основание чл. 224 от КТ за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в общ размер от 800,00 лв., представляваща сбор от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск- за 2016 г. - в размер на 400 лева за 20 дни неползван годишен отпуск и за 2018 г. - в размер на 400 лева, за 20 дни неползван годишен отпуск, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда-11.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: твърди се , че ищцата Е.П.П. е работила при ответника „А.Е.Г." ЕООД, на длъжност Обслужващ бензиностанция, газстанция по трудов договор от 14.09.2004 г., като първоначално регистрирания трудов договор в ТД на НАП - Варна е от 03.12.2004 г. на длъжност сервитьор - барман.

Като дългогодишен и доверен служител освен задълженията си като Обслужващ бензиностанция, газстанция, ищцата е била задължавана да извършва и други несвързани с трудовите й задължения дейности, възлагани от работодателя за които в последните година и половина е следвало да получава допълнително възнаграждение в размер на по 100 лв., за положения извънреден труд.

На 06.12.2018 г. управителя П. И., обвинява работника Е.П.П., че поради забавяне от нея да заприходи горива, за които не са й предоставени документи от работодателя, след извършена проверка от НАП на работодателя е съставен акт.

Е.П.П. се почувствала обидена и несправедливо обвинена, поради което заявила, че желае да напусне. На следващия ден, а именно: 07.12.2018 г. е проведена среща между работодателя П.И.и работника Е.П.П., на която П.И.попитал ищцата, дали е размислила за напускането си. След като Е. категорично заявила, че желае да напусне и желае да й бъдат изплатени, всички отпуски и положения извънреден труд, в отговор получила заплаха от управителя Петър Иванов, че за отчетите нова смяна които е пускала с „X" отчет по негово нареждане под-предлог, че той по този начин, ще си отделя личните си от служебните пари, ще й бъде повдигната наказателна отговорност и ще лежи от една до шест години. След отправените заплахи, разговора отново преминал в добрия тон и работодателя казал на Е.П.П., да подаде молба в счетоводството на фирмата като посочи дата за освобождаване от 10.12.2018 г.

На 10.12.2018 г. Е.П.П., така както са се разбрали с работодателя, подава молба за освобождаване от длъжността Обслужващ бензиностанция, газстанция, по взаимно съгласие, считано от 10.12.2018 г., като попълва готов формуляр на молба предоставен й в счетоводството на дружеството.

На

21.12.2018 г. ищцата получава искане за писмени обяснения, свързани с установени финансови злоупотреби за които работодателя твърди, че работникът е уведомен на 06.12.2018 г., връчено от помощник нотариус Диана Градева.

Е.П.П. изпраща исканите писмени обяснения на електронната поща на работодателя [email protected] на 01.01.2019 г., в отговор на което на 03.01.2019 г. отново чрез помощник нотариус Диана Градева на ищцата е връчена Заповед № 1/02.01.2019 г. с която й е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и трудовото правоотношение е прекратено , на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ.

Работодателя е подал и жалба за извършени финансови злоупотреби срещу работника Е.П.П. в Пето

РУ, за което на 21.01.2019 г. ищцата е дала показания пред разследващия инспектор в Пето РУ к.к. „Златни пясъци".

Ищцата не е съгласна и изцяло оспорва, като незаконосъобразна връчената Заповед № 1/02.01.2019 г. с която й е наложено дисциплинарно наказание - уволнение и трудовото правоотношение е прекратено , на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, поради следното:

1. Ищцата е работила на длъжност Обслужващ бензиностанция, газстанция за работодателя от края на 2004 г. до края на 2018 г., за 14 г. на работника Е.П.П., не е налагано дори наказание мъмрене.

Посочения в Заповед № 1/02.01.2019 г. мотив: „Във всяка смяна на бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ находяща се в местност „Траката", гр. Варна, е пускала по няколко отчета „НОВА СМЯНА" (без да има такова право), като винаги един от тях липсва за период от около един час от смяната й, като с това свое действие ме е въвеждала в заблуждение и ми отчитала по-малко налични пари в брой." „Всеки отчет който служителя е прилагала и съответно отчитала пред мен в качеството ми на управител се разминава в часа на започване на смяната и, т.е. парите, които са постъпвали от продажби извършвани в обект бензиностанция ЕЛИТ ЕНЕРДЖИ за времевия период, за който отчет липсва (около един час при всяка смяна на служителя) и не ми е представян са присвоявани от служителя П., което представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал. I, т. 4, предл. 1-во от

КТ"

„Установих, че извършването на гореописаното нарушение е започнало от 06.06.2017 г. и е продължило до момента на установяването му на 05.12.2018.“

Така посочените мотиви в заповедта са неверни и неоснователни. Злоупотребата на доверие е съзнателно, желано и неправомерно деяние и поведение. То се свежда до умишлено използване от страна на работника на доверието на работодателя, за да извлече за себе си или за другиго облага или да се навреди на работодателя. Доказателства в тази насока не са събрани и не са връчени на работника. Напротив работодателят е злоупотребил с доверието на работника като е указал начина , по който да се отчита и ясно е осъзнавал, че по този начин не отделя личните от служебните си пари, а поставя в зависимост работника и контролира положението , за да го изнудва и да не му заплаща дължимите суми, при напускане на работа.

2. Независимо, че е била задължена от работодателя, да се отчита на два отделни отчета, за да може той да раздели личните от служебните си пари, Е.П.П., е издавала касов бон за всяка една продажба. Т.е. получените суми от продажби на горива и други стоки на бензиностанцията са заприходени в касата на дружеството.

3, За периода от 06.06.2017 г. до 05.12.2018 г., поради голямото текучество на персонал, на бензиностанцията са правени множество ревизии и не са установени липси, както на горива и стоки, така и на отчетени суми от продажбите.

4. Съгласно чл. 194. (1) "Дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му".

На следващо място: Заповед № 1/02.01.2019 г. с която на работника Е.П.П. е наложено дисциплинарно наказание уволнение, е издадена след като трудовия договор е прекратен с входирана от работника молба, считано от 10.12.2018 г.

По смисъла на чл.220, ал.2 КТ страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Е.П.П., не е посочила в молбата си срок на едномесечно предизвестие, а конкретна дата на прекратяване на трудовото правоотношение, като се е позовала на постигнатото взаимно съгласие, така както се е договорила с работодателя, считано от 10.12.2018 г.

В случай, че работник или служител заяви основание за прекратяване на трудовия договор, при което дължи да предизвести работодателя си, съгласно чл. 326 от КТ, но в изявлението за прекратяване не спази срока, то договорът се прекратява преди срокът на предизвестието да е изтекъл и след като договорът вече е прекратен, работодателят не може да упражнява дисциплинарна власт.

И на последно място: От 2004 г. на работника не връчван и не разполага с нито един екземпляр от сключените трудовите договори, длъжностни характеристики и други документи подписвани в счетоводството на работодателя. Единствените документи с които разполага работника Е.П.П., са приложените към искането за писмени обяснения - копие от молба от 10.12.2018 г. и към Заповед № 1/02.01.2019 г., копия от трудов договор № 10/01.02.2017 г.

С оглед на изложеното , ищцата сезира съда с искане да уважи предявената искова претенция, като моли ответникът да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.

Ответната страна „А.Е.Г." ЕООД, ЕИК: ********* , със седалище и адрес на управление:***-н Приморски, ж.к. кв.Виница, ул.

"Свети Атанасий" No

8, представлявано от управителя П.И.Иванов, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирала отговор на исковата молба, в който се излага, че се счита исковата молба за процесуално допустима и основателна единствено в частта й, в която се претендира на ищцата Е.П.П. да бъде заплатена сума в размер на 800 /осемстотин/ лева представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2016 и 2018 години.

В останалата част исковата претенция се оспорва и се счита за неоснователна и недоказана въз основа на следните съображения:

Уволнението на ищцата със Заповед №

1/02.01.2019 год. за налагане на наказание дисциплинарно уволнение, чиято отмяна се иска е законосъобразно извършено, спазена е процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието, събрани са дадените такива и са оценени, наказанието е наложено с мотивирана писмена заповед, в която нарушението на трудовата дисциплина е посочено по разбираем за работника начин . /Решение

№ 182/07.10.2015 г. по гр. дело № 1284/2015 г. на Ш-то гр. отд. на ВКС/, в преклузивния двумесечен срок за налагане на наказанието, който тече от датата на откриване на нарушението, в конкретния случай то е открито на 05.12.2018год., съобразно това издадената заповед е в регламентирания от закона срок, заповедта е издадена от оправомощено лице - управителя на дружеството ответник.

В конкретния случай се касае за нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал. 1, т.4, предл. първо от КТ, като законът изрично допуска дисциплинарно наказание -уволнение да се бъде налагано при злоупотреба с доверието на работодателя. Това обстоятелства обуславя достатъчна тежест на нарушението за налагане на най-тежкото наказание дисциплинарно уволнение.

Относно сочената в исковата молба, молба за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие от 10.12.2018 год. твърдим, че същата не е одобрена и е отхвърлена с резолюция на управителя на дружеството, поради което неоснователни са твърденията изложени в исковата молба, че трудовия договор на ищцата е бил прекратен считано от дата 10.12.2018 год. В случая не е налице документ, обективизиращ съвпадането на две насрещни писмени волеизявления. Твърдим, че върху представеното с исковата молба копие от молба за освобождаване от длъжност по взаимно съгласие от 10.12.2018 год. е извършена манипулация с цел осуетяване на възможността да бъде прочетена поставената от управителя на дружеството ответник резолюция, с която молбата бива отхвърлена. В подкрепа на горното в първото по делото съдебно заседание ще представим същата в оригинал.