Решение № 9534 от 25.08.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 9534 гр. София, 25.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20211110127120 по описа за 2021 година

„А.н.и“ АД е предявило срещу Т. Г. АНГ. осъдителни искове с правно основание чл. 51 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 7907.03 лв. с ДДС, представляваща неплатено възнаграждение по т. 4.6 (1) и (2) от Договор за специално обслужване на продавач от 23.11.2019 г., както и сумата от 790.70 лв., представляваща неустойка за забава върху главницата, съгласно т. 9.1, изр. 1 от Договор за специално обслужване на продавач от 23.11.2019 г. начислена за периода от 20.08.2020 г. до 30.08.2020 г.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за специално обслужване на продавач, по силата на който се е задължил да осъществява посредничество при продажбата на описания имот, находящ се в гр. Бургас, кв. Сарафово, к-с „... при уговорено възнаграждение от 3 % без ДДС от продажната цена при прехвърляне на имота, което възнаграждение се дължи при продажба в срока на договора, независимо дали купувачът е представен от ищцовото дружество. Поддържа, че в изпълнение на договора ищцовото дружество е снимало имота, бил е поставен транспарант на имота, рекламирало го е на собствения си сайт, както и в сайта imot.bg, alo.bg, в различни групи за продажба в социалните мрежи, както и в социалната платформа „Workplace”, били организирани „отворени врати“ за оглед, както и било прозвънявано на клиенти. Твърди, че служител на ищеца /С.М./ е давал отчет за действията си на ответника, като купувачите са харесвали имота, но са се отказвали заради високата цена, като ответникът се съгласил да я намали на 105000 евро, но купувач отново не се намерил. Били представени двама потенциални купувачи на ответника, правени били огледи.

Поддържа, че в кол центъра на дружеството позвънило лице, представило се като М.Г., който се интересувал от закупуването на имот, отговарящ на офертата на процесния имот. След направата на оглед, М.Г. се отказва от услугите на ищеца, сочейки, че вече си е купил имот. На 17.08.2020 г. ответникът подава заявление за прекратяване на договора с ищцовото дружество, като според последния договорът се счита прекратен от 23.08.2020 г. и до тази дата ответникът е следвало да се въздържа от продажба на имота, съгласно условията на т. 4.1 от него. В исковата молба е посочено, че 1 процесният имот е продаден на Ц.Х.а на 20.08.2020 г. с учредено право на ползване на М.Г., като нот ариалния акт бил вписан на 21.08.2020 г. Ищецът поддържа, че има право на възнаграждение, съгласно т. 4.6 (1) и (2) от договора в размер на 7907.03 лв. или 3 % от фиксираната в него сума за продажба според т. 6 от същия. Възнаграждението се дължи, ако в срока на договора е осъществена сделка, независимо дали купувачът е представен от „АНИ“ АД или не. В исковата молба е посочено, че на 14.10.2020г. до ответника е отправена покана за плащане на дължимото възнаграждение, но плащане не последвало. Предявена е и претенция за неустойка на основание т.9.1, изр. 1 от договора в размер на 790.70 лв. Моли съда да уважи исковете.

Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната прави уточнение на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Сочи, че договор за обслужване не е сключван. Евентуално, поддържа, че ищецът не е изпълнил задълженията си по договора, като не е осъществил връзка за сключване на сделката между продавача и купувача. Навежда доводи за непрофесионално отношение на служителите на ищцовото дружество, както и че прекратяването на договора следва да се счита от подаването на писменото заявление, а не според твърденията на ищеца-от 23.08.2020г. Оспорва претенцията за неустойка.

Моли съда да отхвърли исковете. Претендира разноски. Пред съда процесуалния представител на страната поддържа отговора на исковата молба и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на насрещната страна.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен договор за специално обслужване на продавач от 23.11.2019 г. сключен между Т. Г. АНГ. в качеството му на продавач и „ АНИ“ АД, съгласно който на ищеца се възлага да осъществи при изключителни права посредничество при продажба на следния недвижим имот, а именно: тристаен апартамент, намиращ се в гр. Бургас, ... с продажна цена 112300 евро срещу възнаграждение по т. 4.6 от договора. Съгласно т. 4.1 от договора продавачът се задължавал за срок от 3 месеца да не продава имота, самостоятелно или чрез посредничеството на друго лице освен „АНИ“ АД, който единствен получавал изключителното право да предлага имота и да посредничи при сключване на сделка за продажба на имота. Договорът автоматично продължавал действието си за нов тримесечен период при същите условия, в случай че липсва писмено волеизявление за прекратяване, направено от някоя от страните не по-късно от 5 дни преди изтичането на предходния тримесечен период, като клаузата имала многократно действие. В т. 4.6(1) е предвидено, че продавачът се задължавал да заплати на „АНИ“ АД еднократно възнаграждение при продажба на имота, в деня на сключване на предварителния договор, а ако не се подписва такъв – в деня на продажбата на имота /чрез сключване на нотариален акт или по друг начин/, като възнаграждението е дължими независимо дали купувачът е представен от „АНИ“ АД. Съгласно т. 4.6(2) размерът на възнаграждението без ДДС 3 % от продажната цена на имота, но не по-малко от 600 евро. В т. 4.8 е посочено, че възнаграждението по т. 4.6 е дължимо поради самият факт на свързване на страните по сделката. В т. 6 от договора е посочено, че за целите на настоящият договор продажна цена означава цената, посочена в предварителния договор за покупко-продажба на имота ако е сключен в присъствието на „АНИ“ АД, а иначе – цената посочена в настоящия договор, 2 като ако такава цена не е била посочена се взема предвид цената посочена в нотариалния акт или друг документ за придобиване на имота. Съгласно т. 9.1 от процесния договор е посочено, че при забава на продавача за заплащане на цялото или на част от възнаграждението на „АНИ“ АД, той дължал неустойка в размер на 1 % на ден от дължимата сума, но не повече от 10 %, като ако забавата продължава повече от 1 месец, продавачът дължал неустойка в размер на 4 % от продажната цена посочена в настоящият договор.

По делото е представено заявление с вх. № 83 от 17.08.2020 г. подадено о т Т. Г. АНГ. до ищеца, с което се иска прекратяване на сключения на 29.11.2019 г. между стр аните ексклузивен договор за имот, находящ се в гр.

Бургас, ....

Представен е договор за обслужване на купувач от 06.03.2020 г., сключен между Г.М. и „АНИ“ АД, по силата на който на ищеца е възложено да посредничи при придобиване на имот, представян от него срещу заплащане на възнаграждение. Съгласно приложения регистър на недвижими имоти на 06.03.2020 г. на Г.М. е бил предложен тристаен апартамент, находящ се в гр.

Бургас, ... при цена 101700 евро.

Представен е договор за обслужване на купувач от 27.05.2020 г., сключен между Т.М.Р. и „АНИ“ АД, по силата на който на ищеца е възложено да посредничи при придобиване на имот, представян от него срещу заплащане на възнаграждение. Съгласно приложения регистър на недвижими имоти на 27.05.2020 г. на Т.М.Р. е бил предложен процесния недвижим имот при цена 101700 евро.

Съгласно нотариален акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот № 156 от 20.08.2020 г., том 11, рег. № 2680, дело № 324/2020 г. се установява, че Т. Г. АНГ. и В.Н. А.а продават на Ц.Р.Х. следния свой недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота град Бургас, ..., за продажна цена в размер на 89000 евро.Видно от нотариалния акт Т. Г. АНГ. и В.Н. А.а учредяват на М.Р.Г. пожизнено и възмездно право на ползване върху имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с адрес на имота град Бургас, ... за продажна цена в размер на 1000 лв.

Представена е и справка от Агенцията по вписванията по отношение на Т. Г. АНГ. , от която е видно, че нотариалния акт за учредяване право на ползване и продажба на недвижим имот е вписан на 21.08.2020 г.

Представена е извадка от електронната поща на ищеца от 20.07.2020 г., в която е посочено наличието на запитване за процесния имот от купувач М.Г..

От представената покана за доброволно изпълнение с изх. № 39 от 13.10.2020 г. се установява, че ищецът е пок анил ответника в срок от 5 работни дни от получаване на писмото да заплати дължимото по процесния договор възнаграждение в размер на 3369 евро, както и неустойка в размер на 337 евро.Видно от известието за доставяне същата е получена от ответника лично на 15.10.2020 г. В резултата на поканата ответникът е подал отговор получен от ищеца на 23.10.2020 г., с който се отказва заплащането на посочените в поканата суми.

Като свидетел по делото е разпитан С.М. в качеството си на служител на ищеца. Свидетелят посочва, че с ответника бил сключен договор за продажба на негов имот в гр. Бургас, ..., като по договора били извършени всички услуги и действия при продажба на имот, а именно консултиране за цената, професионално заснемане от фотограф, презентиране на имота на колегите от регионалния офис на „Адрес“. представяне на имота в платформата на ищеца, рекламиране по всички платформи и сайтове продажба на имоти, включително и в социалните мрежи, като на имота бил поставен и транспарант. Посочва, че било организиран и отворени врати за имота, на 3 който присъстваха около 21 човек, включително и регионалния директор на „Адрес“, като на ответника му била изпратена информация, снимки и видео запис, като постоянно била поддържана връзка с него. Свидетелят твърди, че когато е започнал да продава имота първоначалната цена била 112300 евро, като след направена консултация през месец януари цената била намалена с 2000 евро, като в последствие цената пак била намалена до 105000 евро.

Посочва, че били проведени два огледа на имота, като потенциалните купувачи харесвали имота, но не искали да го закупят заради цената. Твърди, че впоследствие имало обаждане от клиент, което било прието от нейна колега и бил определен оглед, тъй като клиентът искал да купи имота.

Огледът не се осъществил, тъй като клиентът, който се казвал М.Г. заявил, че си бил купил друг имот в Бургас. Твърди, че впоследствие ответникът е поискал да прекрати сключения договор, поради което дошъл в офиса в Бургас и подал заявление за прекратяване, при което свидетелят го предупредил, че следвало да изчака да изтече срока да договора преди да го продаде.

Разпитан е и свидетеля В. А.а, чийто показ ания съдът цени по чл. 172 от ГПК, доколкото се явява съпруга на ответника. Свидетелят посочва, че съпругът се е занимавал с комуникацията с служителя на ищеца г-жа М., като на техните разговори по телефона била присъствала и тя, тъй като ответникът говорил на високоговорител, когато шофирал. Посочва, че през месец януари имало организирани отворени врати, имало камп ания, в която всички служители да се снимат и по този начин да помагат имота да достигне до повече хора, след което имало и два огледа. Посочва, че имотът не се продал чрез ищеца, а бил продаден от тях през лятото на 2020 г. Посочва, че с ответника се свързал някакъв господин, които му бил взел телефона от собственика на комплекса и на същия ден се видели с него и той харесал жилището и се споразумели за цената. Ответникът намерил адвокат, с които да се оформят документите и няколко дни по късно подписали договора по сделката. Посочва, че ответникът бил провел среща с брокера на недвижими имоти, на която тя не била присъствала, на която среща била подписана разписка, която останала в брокера, която среща била преди продажбата на имота. Посочва, че купувачът на имота много бързал, защото щял да пътува, като казвал, че ако не сключат бързо сделката няма да има сделка и те се съгласили. Като на самата сделка разбрали, че той бил пълномощник на друго лице и това усложнило процеса, защото се наложи свързване с Българското консулство в Англия.