Решение № 11680 от 17.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11680 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. И. ДОКОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20241110130523 по описа за 2024 година

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е образувано е по искова молба на „...” ЕАД срещу А. К. М. и И. А. М., като наследници на К. И. М., с която са предявени при условията на разделност обективно и субективно съединени осъдителни искове за следните суми: сумата от 1521,58 лв. – стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2021 г. – м.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, сумата от 194,75 лв. – лихва за забава върху главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2022 г. – 17.04.2024 г., сумата от 54,93 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и сумата от 11,93 лв. – лихва за забава върху тази главница, дължима за периода 16.07.2021 г. – 17.04.2024 г., които суми се претендират при квоти 2/3 за А. К. М. и 1/3 за И. А. М..

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответниците на адреса на топлоснабдения имот: гр. ..., аб. № ...., инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците като собственици на топлоснабдения имот, имат качеството на потребител на услугите на ищеца съобразно наследствените квоти. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, последните са изпаднали в забава, с оглед на което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответниците А. К. М. и И. А. М. в срока по чл. 131 ГПК подават отговор на исковата молба, с който правят отвод за недопустимост на предявените искове, при 1 твърдението, че ползвател на имота е Анка Кънева, преживялата майка на починалата им наследодателка, която е запазила правото си на ползване върху имота. По същество поддържат, че не са потребители на топлинна енергия. Сочат, че съгласно представения договор между ЕС и ТЛП се дължи сума за отчитане на топлинен разпределител и водомер, което не съответства на заявената от ищеца сума, че не са ангажирани доказателство за заплащането им от ищеца на топлинния счетоводител.

Оспорва съдържанието на представените от ищеца изравнителни сметки, прави възражение за нередовно водено счетоводство от последния. При горните съображения молят за отхвърляне на предявените искове.

Третото лице-помагач „....“ ЕООД с молба от 07.03.2025г. е посочил, че предявените искове са основателни и доказани.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл.

235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения иск - че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума.

От представения Нотариален акт за дарение на недвижим имот № .., том ..., дело № ../1995 г. по описа на И. Д., I-ви нотариус към Нотариална служба при СРС, се установява, че на 07.04.1995 г. А. Г. К. е дарила на дъщеря си К. И. М. своя собствен недвижим имот, представляващ апартамент .., находящ се в гр. ... – процесният имот, като дарителката А. Г. К. си запазва правото на ползване върху целия апартамент докато е жива.

Представена е и молба-декларация от 23.05.2002г., подадена от К. М., с която последната е поискала да й бъде открита партида за процесния имот, като е посочила, че досегашният потребител е била Анка Кънева, че семейството са състои от трима члена, като е декларирала, че дължимата сума ще бъде поета от нея, съответно, че ще използва недвижимия имот за жилищни нужди на членове на нейното семейство.

От ангажираното по делото удостоверение за наследници се установява, че К.

И. М. е починала на 02.08.2020 г., оставяйки за свои наследници преживял съпруг – А.

К. М. и син И. А. М..

От служебно изготвена справка НБД за гражданско състояние, по искане на ищеца, се установява, че вещният ползвател А. Г. К. не е починала.

От представените от ищеца по делото съобщения към фактури, извлечение от сметка за аб. № ...., както и от индивидуални справки за отопление и топла вода и документи за главен отчет, представени от третото лице-помагач и неоспорени по делото, се установява, че за имота на горния адрес партида е била открита под аб. № .... на името на К. М..

Съгласно представения по делото протокол от проведеното на 16.05.2002 г.

Общо събрание на собствениците на етажната собственост, находяща се в гр. ..., етажните собственици са взели решение да се сключи договор с „....“ ЕООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните собственици, неоспорен от ответниците, които с подписите си са удостоверили горното решение, сред които и под № 29 е посочено лицето К. И. М., срещу което е положен саморъчен подпис.

2

Представен по делото е и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „...“ ЕАД – възложител и „....“ ЕООД – изпълнител , при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ – 024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на облигационно правоотношение между страните. По този въпрос съдът намира следното:

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл.153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.

2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди (“битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди, така и Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018г., постановено по т. дело № 2 по описа за 2017г. на ОСГК на ВКС.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен 3 състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия. При наличието на такъв договор, сключен относно доставката на топлинна енергия в процесния имот, е без значение дали освен страната по така възникналото договорно правоотношение /клиент, потребител/ има и друго лице, притежаващо вещни права върху имота. Следователно, за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

Съдът намира, че по делото е безспорно установено, че Анка Кънева има учредено вещно право на ползване върху процесния имот, което не е погасено за процесния период. При пораждането на ограничено вещно право на ползване възниква т. нар. конститутивна сукцесия (учредително правоприемство), тъй като собственикът отделя от притежаваното от него абсолютното сложно субективно право на собственост едно вещно правомощие и го предоставя да бъде упражнено от друг правен субект, който има право да ползва чуждата вещ по предназначение и да извлича естествените и гражданските плодове, които тя дава - арг. чл. 56, ал. 1 ЗС.

Съгласно правната норма, уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, респ. по чл. 153, ал. 1 ЗЕ при учредено ограничено вещно право на ползване. Потребител на топлинна енергия е неговият носител, т.е. вещният ползвател. При наличие, обаче, на подадена молба-декларация или други данни по делото, че голият собственик е поискал да бъде титуляр на партидата за процесния имот, т.е. същият е отправил предложение до „...“ ЕАД за сключване на договор за доставка на топлинна енергия и това предложение е било прието, с оглед изричните мотиви в цитираното по-горе тълкувателно решение съдът е длъжен да приеме, че облигационно правоотношение е възникнало между голия собственик и ищеца, доколкото това е последващо извършването на дарението и учредяване на правото на ползване договорно отношение. С депозираното пред ищеца заявление-декларация от 23.05.2002 г. волеизявлението на К. М. за договорно обвързване с ищеца е достигнало до последния. От счетоводното открИ.е на партидата на името на наследодателката на ответниците се установява и писменото приемане на ищеца и изричното сключване на писмен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ за продажба на топлинна енергия за процесния имот между „...“ ЕАД и К. М..