Определение № 782 от 14.03.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 782 гр. София, 14.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Андрей Ангелов

Членове:

Биляна М. Вранчева

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20241100601047 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Образувано е по постъпила в СГС частна жалба от И.А.С., чрез защитника му адв. Х.Х. – САК, срещу Определение № 3699 от 31.10.2023г. по ЧНД № 14322/2023г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав. С първоинстанционния съдебен акт е било потвърдено Постановление от 08.09.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, е било прекратено на правно основание чл.243, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НК.

В жалбата се излагат твърдения, че атакуваното Определение е неправилно и незаконосъобразно. В допълнение е изтъкнато, че процесното Определение е постановено без да се изясни фактическата обстановка, при непълнота на доказателствата и не са били обсъдени възраженията, направени в първоинстанционната жалба. Сочи се, че възприетата от СРС и СРП идентична фактическа обстановка не отговаря на доказателствата по делото.

Излагат се твърдения и, че възприетия механизъм на пресичане на И.С. /от дясно на ляво, без да се огледа/ почива единствено на показанията на водача на товарния автомобил Г.И., който е заинтересовано лице. Счита се, че разследването не е проведено в съответствие с НПК. На следващо място е направен подробен анализ на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-техническа експертиза, като се достига до извода, че в нея са поставени въпроси, с които не са изследвани всички относими към конкретния случай факти. Също така е изтъкнато, че експертизата не е изготвена спрямо изискванията на НПК – използван е софтоуерен продукт, използването на какъвто не е предвиден в НПК. Посочва се, че в мотивите на първоинстанционния акт този въпрос не е засегнат. Освен 1 горепосоченото според жалбоподателя липсват данни цялото МПС да е било извън аварийната лента, както и, че пострадалият И.С. е пресичал лентата за движение. Отбелязва се, че водач на лек автомобил следва да управлява същия освен с разрешената скорост и с такава, която е съобразена с пътната обстановка. В заключение отново се моли за отмяната на атакуваното Определение.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен от И.А.С. на 16.11.2023г., а от адв. Х.Х., в качеството му на пълномощник на И.С., на 27.11.2023г. Жалбата е депозирана на 28.11.2023г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл.

243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация, тъй като според данните от делото И.А.С. е конституиран като пострадало лице от престъпление от общ характер по смисъла на чл. 343, ал.1, б. „б“, във вр. с чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК. С оглед изложеното, Съдът намира жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 11040/2023г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 3366/2023г. по описа на СРП е образувано на 15.02.2023г. по реда на чл. 212, ал.2 от НПК за това, че на 15.02.2023г., около 15:15ч. в гр. София при управление на моторно превозно средство – влекач „ДАФ ХФ430ФТ“ с рег. № СВ **** ТЕ с полуремарке „КьогелСН24“ с рег. № СВ **** ЕВ от Г.И. И. ЕГН ********** по „Северната скоростна тангента“ с посока от бул.

„Ботевградско шосе“ към ул. „Чепинско шосе“ и на 3,6км. след кръстовището с бул.

„Ботевградско шосе“, нарушил правилата за движение, визирани в ЗДвП, участва в ПТП с намиращия се на платното за движение пешеходец И.А.С., ЕГН **********, като по непредпазливост му е причинил телесна повреда, изразяваща се във фрактура на базата на черепа, фрактура на челото, фрактура на дясната орбита на десен и ляв максиаларен синуит, фрактура на зигоматична кост в дясно, фрактура на 8-ми торакален прешлен, фрактури на 7, 8, 9 ребра в дясно, фрактура на 3, 4, 12 ребра в ляво. С опасност за живота.

По делото не са привлечени лица в процесуалното качество на обвиняеми.

С постановление от 08.09.2023г. на прокурор при СРП досъдебното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НПК поради липса на осъществен състав на престъпление. С Определение № 3699 от 31.10.2023г. на СРС постановлението е било потвърдено. След подробен анализ, както на събраните доказателства и изложеното от прокурора в постановлението за прекратяване на наказателното производство, така и на изложените в жалбата аргументи, Съдът е счел, че материалния закон е приложен правилно, а постановлението е законосъобразно и правилно.

Предмет на въззивната проверка е правилността и законосъобразността на първоинстанцинния съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция намира, че изводите, до 2 които е достигнал първоинстанционния съд са правилни и изцяло почиват на събрания доказателствен материал.

Както първоинстанционния съд, така и прокурора в мотивите, с които са обосновали своите актове са направили изключително подробен и задълбочен анализ на доказателствения материал. Съдът е взел под внимание показанията на св. М.Ф. и на св. Г.И., сателитните снимки от района на местопроизшествието, данните от тахографа на товарния автомобил, заключенията на видео-техническата и авто-техническата експертизи, протокола за оглед на местопроизшествието и скицата на ПТП. Базирайки се на гореизброената доказателствена съвкупност първоинстанционният съд правилно е възприел, че извода на прокурора относно невъзможността на водача на товарния автомобил да спре е правилен. От тахографа на товарния автомобил е установено, че И. е карал със скорост около 74 км/ч, която е по-ниска от максимално допустимата. От заключението на комплексната видео-техническата и автотехническата експертиза е видно, че в момента да удара скоростта на автомобила е била 51,88 км/ч. С категоричност е установено, че шофьорът е предприел действия по спиране и опит за предотвратяване на удара, но очевидно е изпаднал в обективна невъзможност. От съществено значение в настоящия казус е поведението на пешеходеца и пострадал С..

Доказателствата безспорно водят до извода, че същият е предприел внезапно пресичане на платното за движение и то на място, което не е било обособено за пресичане или движение на пешеходци. С това си поведение С. е поставил св. И. в ситуация, която не е имал възможност нито да предвиди, нито да избегне и предотврати, поради което на последния не следва да се ангажира наказателна отговорност. Гореописано напълно кореспондира с възприетото, както от прокурора, така и от първата инстанция, че се касае за „случайно деяние“ по смисъла на чл. 15 от НК. В жалбата до настоящата инстанция, жалбоподателят отново е посочил, визираните в чл. 20 от ЗДвП задължения за водачите на МПС. Тук следва да се посочи, че настоящата инстанция напълно се солидализира с изложеното от първата инстанция. В конкретния случай водачът на автомобила в пълна степен е съобразил поведението си на пътя с вменените му от закона задължения и не е допуснал нарушение по смисъла на Закона за движение по пътищата. Още повече, че нарушение е било допуснато единствено от пострадалия при предприемането му на действия по пресичане на място, където това не е разрешено. Възникналият пътен инцидент се дължи изцяло на субективното поведение на пострадалия С.. Дори и забелязал спрелия автомобил на С., шофьорът не е имал задължение да предвиди евентуално внезапно пресичане от негова страна.

Несъстоятелно се явява и твърдението, изложено в настоящата жалба, че първоинстанционния съд не е взел отношение в мотивите си относно направените в жалбата възражения, касаещи комплексната експертиза. Съдът е намерил възраженията в тази насока за неоснователни. При коментара на кои доказателства се позовава /стр. 5 от Определение/, изрично е посочил, че кредитира процесната експертиза и не възниква каквото и да било съмнение относно правилността на заключението. Също така е посочено, че заключението е обективно, всестранно и пълно. Както вече е посочено заключението е дало обосновани отговори, които напълно кореспондират с останалите доказателства по делото.

Самостоятелния анализ, който въззивната инстанция дължи напълно подкрепя извода на 3 предходната инстанция.

На базата на всичко гореизложено, Съдът достигна до извода, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. Обжалваното определение е правилно, мотивирано и законосъобразно.

Настоящата инстанция приема за правилен и почиващ на доказателствата по делото извода на прокурора и на първоинстанционния съд, че на водачът на автомобила не следва да се търси вина, тъй като не се е поставил сам в невъзможност да възприеме пострадалия, както и не е бил длъжен, нито е могъл да предвиди неговите действия. Извод, който напълно кореспондира с визираното от законодателя в нормата на чл. 15 от НК.

Така мотивиран и на правно основание член 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК, Съдът :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 3699 от 31.10.2023г. по ЧНД № 14322/2023г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, с което е било потвърдено Постановление от 08.09.2023г. на наблюдаващия ДП прокурор при СРП, с което наказателното производство по ДП № 11040/2023г. по описа на СРТП-ОР-СДВР, пр. пр. № 3366/2023г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал.1, пр.3 от НК, е било прекратено на правно основание чл.243, ал. 1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1, пр.2 от НК е било прекратено.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Препис от определението да се изпрати на страните, за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4