Решение № 89 от 01.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. Пазарджик, 01.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Венцислав Г. Петров като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело № 20255200900125 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 , изр. 1 от ЗТРРЮЛНЦ.

Подадена е жалба вх. № 6880/24.06.2025 г. от „СУИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД, ЕИК 201085660, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул.

„Цар Освободител“ № 34, ет. 2, ап. 3, чрез управителя С. П. К., упълномощила адв. Д. К. от САК, срещу отказ на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ (АВ) № ******* г., даден по заявление рег. № ***.

Излага се, че отказът е незаконосъобразен, поради което се моли за отмяната му и даване на задължителни указания за вписване на заявените промени. Твърди се, че предизвестието за напускане по чл. 125, ал. 2 от ТЗ от съдружника С. К. е получено от нея в качеството й на управител на дружеството и с изтичането на тримесечния срок прекратяването е настъпило автоматично. Отделно от това, въпреки че няма изискване съдружниците да бъдат уведомени, същата като управител е свикала и Общо събрание, на което да се разглед въпросът за напускането й. Другият съдружник не е присъствал, но е бил редовно уведомен на основание чл. 47, ал. 1 от ГПК. Излагат се подробни доводи относно неправилната преценка на ДЛР, обусловила отказа за вписване, а именно относно вземането на решение за съдбата на освободените дружествени дялове.

Жалбата е допустима, представена е в заверено копие, придружено с копие от приложените документи към заявлението и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25, ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Депозирана е на 19.06.2025 г. в преклузивния 7-дневен срок по чл. 25, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, 1 предвид данните за изпращане на отказа по електронен път – 18.06.2025 г. , от легитимирано лице по чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ – адвокат с изрично пълномощно.

Постъпил е отговор на жалбата от АВ по чл. 25, ал. 2 от ЗТТРЮЛНЦ.

Излага становище за неоснователност на жалбата, като преповтаря доводите на ДЛР, разгледало процесното заявление.

Предмет на жалбата е отказ рег. № *** от 18.06.2025 г. за вписване на промени по партидата на „СУИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД, изразяващи се в заличаването на съдружника С. П. К..

Съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:

Подадено е заявление А4 № *** о т „СУИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД, чрез адв. Д. К., упълномощен от С. П. К. като управител на дружеството, на основание чл. 15, ал. 1, т. 4 от ЗТРРЮЛНЦ за вписване на промени в обстоятелствата.

Правомощията на съда в производството по глава двадесет и първа от ГПК определят съответно и правомощията му в производството по обжалване на отказ на длъжностното лице по регистрацията, като водят до извода, че при осъществяване на контрола по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ съдът дължи самостоятелна проверка на предпоставките за извършване на заявеното вписване, заличаване или обявяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ уважаването на заявлението зависи от изпълнението на изискванията, предвидени в чл. 21 от З Т Р Р ЮЛ Н Ц . Регистърното производство е безспорно охранително производство, при което се извършва формална проверка за наличието на законовите предпоставки за вписване на заявеното обстоятелство, като, ако ДЛР констатира очевиден порок, то може да постанови отказ, подлежащ на обжалване.

От данните по партидата на дружеството и наличните по настоящото дело писмени доказателства е видно, че съдружници в „СУИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД са Д. А. К. и С. П. К. (в търговския регистър посочена като С. П. Г. Г. – представено е удостоверение за идентичност на лице с различни имена), като всеки притежава по 1 дял в размер на 1 лев от общия капитал в дружеството от 2 лева.

На 16.03.2025 г. съдружникът С. К. е подала уведомление до дружеството, с което заявява, че не желае повече да бъде съдружник в същото и е готова да продаде дела си на оставащия съдружник или лице, избрано от него по номинална стойност. В случай, че не се постигне споразумение моли уведомлението да се счита за предизвестие за напускане по смисъла на чл.

125, ал. 2 от ТЗ, като след изтичане на тримесечен срок от получаването му 2 участието й в дружеството да се счита прекратено по силата на закона. Това уведомление е получено от С. К., в качеството й на управител на „СУИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД на същата дата – 16.03.2025 г.

С нотариална покана, отправена до другия съдружник Д. К., управителят на дружеството С. К. свиква ОС на 29.05.2025 г. от 18:00 часа с единствена точка в дневния ред: Обсъждане на постъпилото предизвестие за напускане от съдружника С. К. и предложеното от нея изкупуване на дружествения й дял, както и приемане на решение във връзка с напускането.

Поканата е оформена от нотариуса, като редовно връчена на основание чл. 47, ал. 5 от ГПК – след залепване на уведомление и изтичане на срока за получаването й от канцеларията на нотариуса. Видно от протокол от 29.05.2025 г. от заседанието на Общото събрание на съдружниците същото не е проведено поради липса на кворум предвид неявяването на съдружника Д.

К..

С Решение № 7 от 14.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 926/2018 г., І т. о. е прието, че последиците при прекратяване на участието се проявяват спрямо дружеството и по отношение на съдружниците (възниква необходимост от изменение на дружествения договор относно размера на дяловете, с които всеки съдружник участва (по чл. 115, т. 5 ТЗ) и относно размера на капитала по чл. 115, т. 4 ТЗ), като упражняването на правото на едностранно прекратяване на участието се осъществява чрез волеизявление, което има адресат, но не се нуждае от приемане с насрещно волеизявление. Посочено е също така, че ако волеизявлението за прекратяване на участието се разгледа като едностранна сделка, доколкото с него се прекратяват или се поражда необходимост да се изменят права и задължения, за оттеглянето на това волеизявление не се прилага правилото на чл. 13, ал. 2 ЗЗД.

С Решение № 14 от 27.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 1453/2014 г., II т. о. , е прието, че на органния представител действително е признато правото волята му като физическо лице да бъде счетена във външните отношения спрямо третите лица за воля на юридическото лице, но не и в отношенията със самия него, т. е. сключване на търговска сделка между дружеството, представлявано от управителя му и самия управител в качеството му на физическо лице попада в забраната по чл. 38, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД – договаряне сам със себе си, като това не влиза в противоречие с приетото в т. 2 на ТР № 3/2013 г. на ОСГТК, доколкото последното е относимо към хипотезата на чл.

38, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД – т. н. множествено представителство.

По аргумент от цитираната съдебна практика, след като управителят, представляващ дружеството не може да сключва сделка със себе си като физическо лице, то на същото основание управителят не би могъл и да получава волеизявление от себе си (че възнамерява да прекрати участието си в 3 дружеството), тъй като с получаването правните последици на едностранната сделка настъпват, а с изтичането на предизвестието по чл. 125, ал. 2 ТЗ членственото правоотношение щ е се прекрати по право, с което ще бъдат засегнати правата и задълженията на оставащия съдружник. Доводи биха могли да се черпят и приетото по т. 4 от ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС относно забраната да се получава уведомление по чл. 141, ал. 5 от ТЗ чрез управителя, който го отправя, тъй като подобно връчване създава заплаха уведомлението да остане скрито за дружеството и да не може да изпълни целта си – да се предприемат действия за вземане на решение по чл. 137, ал. 1, т. 5 ТЗ, а в настоящия казус – да се предприемат действия за вземане на решения по чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ.

Друг е въпросът, че и след ТР № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС съдебната практика продължава да е противоречива относно въпроса следи ли служебно регистърният орган, респ. съдът в охранителното производство относно съдбата на освободените дялове от напусналия съдружник – вж. напр.

Решение № 94 от 7.04.2025 г. на ВнАС по в. т. д. № 147/2025 г.

Като обобщение, отказът подлежи на потвърждаване като правилен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностно лице по регистрацията (ДЛР) към Агенция по вписванията – ТРРЮЛНЦ (АВ) № ******* г., даден по заявление рег. № ***, за вписване на промени по партидата на „СУИЙТ ЕНЕРДЖИ“ ООД, ЕИК 201085660, със седалище и адрес на управление: гр.

Пазарджик, ул. „Цар Освободител“ № 34, ет. 2, ап. 3.

Решението подлежи на обжалване от жалбоподателя пред Пловдивския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщението.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________ 4