Определение № 3508 от 09.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Ерик Василев

Таня Орешарова като разгледа докладваното от Таня Орешарова Касационно гражданско дело № 20238002102818 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Г. Р. Б., чрез адв. Ж. Н.-Т.- САК, срещу въззивно решение № 463 от 28.03.2023 г., постановено по въззивно гр. дело № 629 по описа за 2022 г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр. д. № 195/2007 г. по описа на Районен съд – Царево. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният Г. Р. Б. против В. Р. М. /починала в хода на производство и заместена от своите наследници Д. К. М., Ф. К. М. и Я. К. М./ иск за обявяване нищожността като привиден на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17, том VІІ, н.д. № 2877/1981 г. на нотариус при БРС, с който Г. Б. е продала на своите родители Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 446 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел *, в кв. * по действащия план на града с подробно описани граници и построените в него сгради.

В касационната жалба са релевирани оплаквания по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.

Искането е за отмяна на решението и уважаване на предявения иск.

В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Във връзка с него поставя следните въпроси, обобщени от настоящия състав: 1. Длъжен ли е съдът да изгради своите фактически и правни изводи въз основа на съвкупна преценка на доводите на страните и на всички събрани допустими и относими доказателства по делото, включително и съдебни експертизи? При противоречиви крайни изводи на съдебните експертизи съдът трябва ли да обоснове защо възприема или не всяка една от тях? – твърди се противоречие с т. 19 от ТР № 182001 г. на ВКС, ОСГК, решение № 24/2010 г. по гр.д. № 4744/2008 г. на ВКС, 1

І г.о.; решение № 241/2013 г. по гр.д. № 3194/2013 г. на ВКС, І г.о.; решение № 107/2015 г. по т.д. № 4680/2013 г. на ВКС, І т.о.; решение № 270/2015 г. по гр.д. № 7515/2013 г. на ВКС, І г.о.; решение № 90/2018 г. по гр.д. № 2710/2017 г. на ВКС, І г.о.; решение № 815/2011 г. по гр.д. № 1713/2009 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 139/2019 г. по гр.д. № 4375/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 264/2015 г. по гр.д. № 6457/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 211/2021 г. по гр.д. № 64/2020 г. на ВКС; 2. Длъжен ли е съдът при данни за заинтересованост на свидетел да направи преценка и да обсъди в решението си дали заинтересоваността на свидетеля е повлияла на достоверността на показанията му? – твърди се противоречие с решение № 1203/1956 г. по гр.д. № 5106/1956 г. на ВС, І г.о.; решение № 338/2013 г. по гр.д.

№ 1269/2012 г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 240/2013 г. по гр.д. № 3274/2012 г. на ВКС, І г.о.;

3. Може ли съдът да изгради решаващите си изводи на доказателства, събрани при пренебрегване ограниченията по чл. 218з, ал. 3 ГПК (отм.)? – твърди се противоречие с решение № 1013/2009 г. по гр.д. № 182/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о. 4. Допуска ли процесуалният закон възможността съдът да обсъди и обоснове правните си изводи единствено с текста на писмените заключения на вещите лица по съдебни експертизи, без да вземе предвид отговорите на въпросите на вещите лица, дадени в о.с.з. преди приемането на същите експертизи? – твърди се противоречие с решение № 59/2020 г. по гр.д. № 3624/2019 г. на ВКС, ІV г.о.; 5. Длъжен ли е съдът да оцени заключението на експерта съобразно неговата обоснованост и може ли да игнорира изцяло заключението и сам да се произнесе по въпроси, относно които не притежава нужните специални знания? – твърди се противоречие с решение № 60097/2022 г. по т.д. № 1624/2020 г. на ВКС, І т.о.; решение № 193/2015 г. по гр.д.

№ 5685/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение № 8/2019 г. по гр.д. № 1295/2018 г. на ВКС, І г.о.; решение № 310/2019 г. по гр.д. № 1166/2019 г. на ВКС, ІV г.о. Касаторът излага и доводи за очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответниците по касация Ф. К. М., Я. К. М. и Д. К. М. в самостоятелни писмени отговори по чл. 287 ГПК излагат съображения за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. пето ЗЗД за обявяване нищожността поради привидност на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 17 от 09.11.1981 г., том VІІ, н.д. № 2877/1981 г. на нотариус при БРС, с който Г. Р. Б. е продала на своите родители Р. Г. Р. и Ф. С. Р. недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 446 кв. м., находящо се в [населено място], съставляващо парцел *, в кв. * по действащия план на града, с построените в него сгради.

С решение № 46 от 25.08.2008 г. по гр. д. № 195/2007 г. на РС-Царево първоинстанционният съд е отхвърлил този иск и е прекратил производството по насрещния иск, предявен от ответницата против ищцата за заплащане на суми за подобрения, обезщетение за лишаване от ползване на имота и за причинени имуществени вреди. В прекратителната си част решението е влязло в сила като необжалвано. В отхвърлителната част решението е 2 обжалвано от Г. Р. Б. и е потвърдено с решение № ІІ-236 от 11.03.2009 г. по гр. д. № 830/2008 г. на Бургаски окръжен съд. С определение № 28 от 11.01.2010 г. по гр. д. № 1047/2009 г. на ВКС, ІV г. о., не е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради което то е влязло в сила от 11.01.2010 г.

По молба на Г. Р. Б. с решение № 175 от 20.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1597/2019 г., IV г. о., влязлото в сила решение на БОС е отменено на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд от етап събиране на доказателства. Отмяната е допусната поради представено „Заявление“ от Ф. С. Р. от 11.06.1985 г., с което се удостоверява, че с нотариалния акт от 09.11.1981 г. не е извършила продажба, а целта била при действието на забраните по ЗСГ да се създаде възможност Г. Б. и съпругът й да придобият друго жилище в [населено място]. В решението си ВКС е приел, че се касае за новооткрито писмено доказателство, което по отношение на Ф. Р. има характера на обратно писмо, с което се признава привидността на договора за покупко-продажба от 1981 г., а по отношение на Р. Р. – на начало на писмено доказателство. Постановеното след отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК въззивно решение от 26.03.2021 г. по в. гр. д. № 941/2021 г. по описа на ОС-Бургас е било отменено с решение №100 от 21.04.2022 г., на ВКС IV г.о., по гр.дело №2440/2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда от етапа на определяне състав на тричленна експертиза, при спазване разпоредбата на чл. 157, ал. 3 ГПК /отм/.

В обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че ищцата Г. Б. и ответницата В. М. (починала преди подаване на молбата по чл. 303 ГПК и заместена от правоприемниците си – наследниците си по закон – Д. К. М., Ф. К. М. и Я. К. М.) са сестри, дъщери на Р. Р. (починал през 1987 г.) и Ф. Р. (починала през 1992 г.). В представения по делото нотариален е посочено, че ищцата е продала на родителите си процесния недвижим имот, заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда и лятна кухня за сумата от 5 000 лв., за която е записано, че е получена в брой от продавача. По делото се спори дали страните по сделката са имали волята да я сключат и са целели правните й последици, или сделката е била привидна, дали е била заплатена цената по договора за покупко-продажба, както и дали представеното по делото „Заявление от 11.06.1985 г.“ от Ф.

Р. е автентичен документ, т. е. дали е подписан от посоченото в него лице.

Съдът е приел, че при липсата на други изрични уговорки в съдържанието на договора за покупко-продажба, след като и двамата съпрузи са били преки участници по договора, то правото на собственост върху процесния имот е придобито от двамата купувачи съвместно.

Когато страните по сключен договор се съгласяват, че си дължат не уговорените в него престации, а други, различни от тях, този договор е привиден, като за доказване на привидността му и действителното прикрито съглашение обичайно изготвят обратно писмо.

Без значение е кога то е съставено – преди, след или заедно с явния договор. Ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единият съпруг, другият следва положението му - материалноправно и процесуално, включително при доказването на симулацията. Когато договорът е нищожен като привиден, то и двамата съпрузи не придобиват никакви вещни права и за тях не възникват насрещни солидарни задължения – 3 при абсолютната симулация, респ. придобиват такива права и за тях възникват такива насрещни солидарни задължения по прикритата сделка – при относителната симулация.

Според съда обаче, с оглед необходимото другарство на съпрузите в исковото производство за нищожност и разкриване на симулацията, горните материалноправни съображения могат да бъдат споделени само тогава, когато обратното писмо, подписано само от една от страните по договора и неподписано от участващия като страна по него съпруг, има достоверна или безспорна дата, преди или към датата на сключването на договора. Когато обратното писмо няма такава достоверна или безспорна дата, подписаното само от единия съпруг обратно писмо е непротивопоставимо като такова на другия съпруг и има по отношение на последния значението само на начало на писмено доказателство, респ. и на предпоставка за допускане и на свидетелски показания по чл. 165, ал. 2 ГПК, които да бъдат преценени от съда в съвкупност с всички събрани по делото доказателства.

Поради посочените съображения съдът е приел за ключово за разрешаването на спора да се установи автентичността на подписа върху заявлението от 11.06.1985 г., за което тежестта на доказване се носи от ищцата, която ще се ползва от документа. Във връзка с този въпрос при първото разглеждане на делото от въззивния съд са били назначени една единична и две тричленни съдебно-почеркови експертизи, а в производството при новото разглеждане на делото пред БОС е назначена още една тричленна съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице А. по единичната съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че подписът в заявлението, обект на експертизата, и подписите върху сравнителния материал от името на Ф. Р. са положени от едно и също лице. Като сравнителен материал е ползван нотариалния акт, представен по делото, и къс от линиран лист с ръкописен текст. В заключението си вещото лице посочва, че в подписа, обект на експертизата, се установява разстройство на координацията на движения, проявяващо се с признаци, каквито се наблюдават и при имитация. Вещото лице сочи обаче, че тези признаци със същите характеристики и степен на изява са проявени и в сравнителния материал и затова трябва да се приемат като характеристики за писмено-двигателния навик на Ф. Р., а не като свидетелстващи за извършена имитация.

Заключението по тричленната съдебно-почеркова експертиза, назначена при повторното въззивно разглеждане на делото поради допуснати процесуални нарушения при определяне състава на предходната тричленна експертиза, е, че подписът за „заявител“ в Заявлението от 11.06.1985 г. е изписан от Ф. Р.. Заключението е подписано с особено мнение от в. л. М., според когото подписът, обект на експертизата, не е положен от Р., а е изпълнен със стремеж за наподобяване. Вещите лица са използвали като сравнителен материал не само двата нотариални акта по н. д. № 2877/1981 г. на нотариус Т. Т. при БРС – представения по делото и наличния в Службата по вписванията- [населено място], но и подписа, положен в паспорта на Ф. Р., издаден на 26.12.1984 г. Съдът подробно е описал установените от вещите лица общи характеристики на подписа, обект на експертизата, и установените съвпадения между него и подписите – сравнителни образци. Заключението на вещите лица С. и Н. е, че установените съвпадения в общите и частни графически признаци между подписа-обект на изследването и подписите-сравнителни образци, са устойчиви и характерни, липсват 4 признаци на нарушение както в сравнителните образци, така и в обекта на изследване. По отношение момента на полагане на подписа дават отговор, че поради отсъствието на стандартна процедура и методика, приложими към различните химикални пасти, е невъзможно да се отговори на въпроса за времето на полагане на подписа-обект на експертизата. Вещото лице М., подписал експертизата с особено мнение, е изложил подробни съображения защо според него подписът, обект на експертизата, е положен със силно забавено темпо, и е констатирал редица различия между него и сравнителните образци. Експертът сочи, че установените съвпадения в количествено отношение преобладават над различията, но бавният темп на изпълнение и ниската обработеност на подписа, обект на експертизата, снижават значението им за идентификацията. Доколкото в материалите по делото няма данни за наличие на тежки хронични заболявания или други здравословни проблеми на Ф. Р., то наличието на описаните признаци за необичайно забавен темп, спиране, прекъсване на движенията и т. н., не се дължи на такива проблеми. Вещото лице сочи, че описаните признаци на различия са характерни за някои способи за имитация.