Решение № 171 от 07.08.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ 171/07.08. 2020 год. гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 01.07.2020 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА при секретаря Ели

Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ в.т.дело № 185 по описа за

2020 год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК.

С решение № 42 от

13.01.2020год. постановено по т.д. № 65/2019год. по описа на ВОС, ТО, съдът е:

Осъдил ЗД "БУЛ ИНС"

АД, ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С Пи К Д Кда заплати на Е.С.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си М.И.С. и С.Д.С.,*** следните суми: -10 000 лв, представляващи сборно обезщетение за претърпени неимуществени вреди като болки и страдания, понесени поради телесни увреждания (разкъсно-контузна рана на ляво стъпало и счупване на лъчева кост на лява ръка), наложилото се лечение и психическа травма (тревожно-депресивна реакция), резултат от ПТП, причинено от водач, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД 158/17г на ПРС и застрахован за риск „гражданска отговорност“ с полица № 02114000206115 в период от 03.01.2014г. до 03.01.2015 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху това обезщетение, считано от 16.01.17г. до окончателното плащане на обезщетението, на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ:

Отхвърлил е иска за горницата над 10 000 лв до претендиран размер от 30 000 лв., и за присъждане на законна лихва за периода от увреждането на 18.04.2014г до 15.01.17г.: Осъдил е

ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Н.Н.Д. сумата от 572 лв, представляваща съразмерна на основателния размер от претенцията част от минимално възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска услуга за процесуално представителство, на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв, вр. чл. 78, ал.1 ГПК: Осъдил е ищеца да заплати на ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр.

София, сумата от 1477,33лв представляваща съразмерна на неоснователния размер от претенцията част от направените от ответника съдебно деловодни разноски на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК: Осъдил е ЗД "БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, гр. София, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд - гр.Варна, следните суми: 400лв, представляваща дължима по делото държавна такса по основателния размер на иска, на основание чл.78 ал.6 от ГПК и 200 лв представляваща съразмерна на основателния размер от претенцията част от авансирани от бюджета разходи за допуснати експертизи, на осн. чл. 78 ал.6 ГПК.

Недоволен от решението е останал ищецът Е.С.Д., действащ със съгласието на родителите си М.И.С. и С.Д.С., който го обжалва чрез адв.Н.Д. от САК, в частта с която искът е отхвърлен за разликата над 10 000лв. до размер от 15 000лв.

Счита решението в обжалваната част за неправилно- поради противоречие с материалния закон и необосновано, по изложени съображения.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението, поради необоснованост: Решението е необосновано в обжалваната част, понеже съдът не се е съобразил със заключението на СМЕ, според която общият срок на проведеното лечение на травмите е около 2 месеца и заключението на СПЕ-същата е установила симптом н остра стресова реакция непосредствено след ПТП и последвало разстройство в адаптацията и протрахирана тревожно-депресивна реакция, продължила около година и половина. Изследваните от психиатъра данни за проявите на освидетелстваното лице се потвърждават и от социалния доклад. Според въззивника, неправилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля Д, тъй като тя е близка до семейството, като именно видно от тях е, колко трудно ищецът е преживял катастрофата и физически и психически.

Изложени са съображения за неправилност на решението, поради противоречие с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, понеже определеният размер на обезщетение е прекомерно занижен.

При определяне размера на обезщетението съдът не е изследвал и анализирал факти и обстоятелства, които са от значение при определяне на справедлив размер на обезщетението. Даденото от съда разрешение е в противоречие със задължителната практика на ВКС относно критериите за определяне на справедливо по см. на чл.52 ЗЗД обезщетение за причинени при ПТП неимуществени вреди, намерила израз в ППВС №4/68год.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в частта му с която съдът е отхвърлил иска за горницата над 10 000лв. до размера от 15 000лв., преставляваща дължимо обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди и искът да бъде уважен до посочения размер.

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима, поради което следва да бъде разгледана.

Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуаален представител, счита жалбата за неоснователна.

Въззивната жалба е редовна и надлежно администрирана.

В съдебно заседание въззиваемата страна чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Производството е образувано по искова молба от Е.С.Д., ЕГН **********, действащ със съгласието на родителите си М.И.С. и С.Д.С.,***, представляван от адв. Н. Д. (САК), със служ. адрес: *** Белчев 2, 4 полуетаж, офис №4 срещу ЗД "БУЛ ИНС" АД,

ЕИК *********, гр. София, 1407, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано от С. С Пи К Д. Ков, чрез адв. А. (САК) със служ. адрес ***. Н.

Михайлов № 7 вх.Б ап.2 за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., поддържан в размер на 15 000лв. пред въззивната инстанция, представляващи болки и страдания от понесено телесно увреждане (разкъсно-контузна рана на ляво стъпало и счупване на лъчева кост на лява ръка), наложилото се лечение и психическа травма, резултат от нараняването, причинено от водач – застрахован собственик на МПС, признат за виновен извършител на престъпление по НОХД 158/17г на ПРС, ведно със законната лихва от увреждането на 18.04.2014г до окончателно изплащане на обезщетението по посочена от законен представител банкова сметка. ***, ищецът твърди, че понася и настъпилите в резултат на преживяната катастрофа промени в психическото си състояние. Сочи, че заради ужасния шок и нараняванията които е претърпял, дълго време не можел да заспива и все още сънува кошмари от преживяното, изпитва силно безпокойство за живота си и и за живота на своите близки, също пострадали от тази катастрофа. Счита, че изживяния шок променил живота му и го направил нестабилен, а съжителството му с инвалидизираните от същото ПТП родители породило у него убеждението за безнадеждност и уязвимост.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното, относно обжалваната част от решението:

В процеса не е спорно, че водачът И С, е бил застрахован с полица № 02114000206115 от 03.01.2014г. до 03.01.2015 г за управление на л.а. „ОПЕЛ ВЕКТРА“ с рег. № ТХ ХХХХ НХ по поет от ответното застрахователно дружество риск „гражданска отговорност”. Същият е предизвикал ПТП на 18.04.2014 по път Айтос-Тервел, за което е осъден по НОХД 158/2017 г. по описа на ПРС. Не спорен и механизма на извършеното ПТП-при движение на автомобила с превишена скорост водачът е загубил контрол върху поднеслия върху плъзгавото платно автомобил, който излязъл от пътя и се преобърнал по наклон надолу докато спрял на таван. Така при съприкосновението на тялото на пътуващия в средата на задна седалка пътник Е.С. с детайли от купето, била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в долна трета, което обусловило затруднения на крайника за период около 2 месеца с поставена гипсова имобилизация както и разкъсно-контузна рана на ляво стъпало.

Уврежданията се установяват от приключилото наказателно производство- наказателният съд е наложил наказание за виновно и противоправно причиняване на престъпен резултат – средна телесна повреда на пътника Е.С., пътуващ в средата на задна седалка, като несъмнено е установил причиняване на счупване на лява лъчева кост в долна трета, което обусловило затруднения на крайника за период около 2 месеца именно като съставомерен резултат от преобръщането на автомобила в резултат на нарушените правила за движение от застрахования водач.

Съобразно изслушаната и неоспорена от страните СМЕ, както и представената медицинска документация в резултат от ПТП ищецът е получил следните увреждания: Счупване на лява лъчева кост в долна трета, което обусловило затруднения на левия горет крайник за период около 2 месеца. Разкъсна контузна рана в областта на лявото стъпало. Описаните увреждания са наложили гипсова имобилизация на левия горен крайник и извършване на шев на раната на левия долен крайник.

Вещото лице ортопед установява че след проведеното лечение на травмите телесното здраве е възстановено, като общия срок на лечението не е надхвърлил 2 месеца. Описанатта разкъсно-контузна рана е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучава за 2-3 седмици.

Според заключението на вещото лице д-р М.Т, по допусната съдебно психиатрична експертиза, същото е установило при освидетелстване на детето, симптоми на остра стресова реакция в следствие на изживян стрес непосредствено след ПТП. Впоследствие са възникнали психопатологични симптоми, покриващи диагностичните критерии за разстройство в адаптацията, протрахирана тревожно-депресивна реакция. Това разстрвойство е настъпило поради значимите неблагоприятни жизнени промени-дистрес от катастрофата и последвалите медицински манипулации, переспективите относно двамата му родители продължила около година и половина, проявила се като тревожност, безпокойство, нарушения на съня, депресивни преживявания и чувство за безперспективност, както и затруднения в общуването и участие в учебния процес. Това влошено състояние на психиката пряко е обусловено от настъпилите промени в ежедневието на ищеца като резултат от ПТП. Според експерта проведената психотерапия с детето е спомогнала за възстановяване на емоционалното, социалното и академичното функциониране на личността.

Пострадалото дете в продължение на 6 месеца е бил включен в психотерапия-индивидуално и групово, в резултат на което е възстановил цялостното функционирането си. Според дадените обяснения от вещото лице в съдебно заседание, психотравмата е била доста тежка и ако не е била проведена психотерапия, ищецънт е щял да се справи по-трудно. В момента същият е възстановен, но травмата е оставила следи.

Изследваните от психиатъра данни за проявите на освидетелстваното лице се потвърждават и от социалния доклад, в който запознатите с ежедневието на семейството общински служители са изложили обстоятелствата по отглеждането на детето.

За установяване на понесените от ищеца болки, страдания и неблагоприятни психически изживявания по делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката

Данаилова.Според нейните показания, непосредствено след инцидента, детето е било много уплашено, плачело е много, впоследствие се променил характера му-проявявал агресивност, проблеми в училище, затвореност, сам не можел да пътува в кола и автобус. Според свидетелката и понастоящем ищеца не е преодолял случилото се, промяната в характера на ищеца все още не е преодоляна-затваря се сам в стая, не общува с деца.

Съобразно разпоредбата на чл.300 ГПК, направените констатации в наказателното производство са задължителни за гражданския съд.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че на 18.04.2014год. И А Спри управление на МПС, поради нарушаване правилата за движение по пътищата е причинила ПТП, при което поради непредпазливост причинила средна телесна повреда на ищеца Е.С.Д., изразяваща се в счупване на лява лъчева кост в долна трета, което обусловило затруднения на левия горен крайник за период около 2 месеца и Разкъсна контузна рана в областта на лявото стъпало, което обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период не по-малък от 20 дни. Установи се като следствие от извършеното ПТП и настъпила психическа травма, с продължителност на основните признаци около година и половина, като все още същата не е преодоляна окончателно.