Решение № 8322 от 06.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8322 гр. София, 06.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110117193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по първоначална искова молба на К. Л. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ..........., срещу „..............“ АД, ЕИК ............ със седалище и адрес на управление: гр. ......, с която е предявен за разглеждане отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в общ размер на 2 145,68 лева (след допуснато изменение на иска по чл. 124, ал. 1 ГПК чрез намаляване на неговия размер в проведеното на 11.03.2026 г. открито съдебно заседание), представляваща начислени суми по Договор за паричен заем № ............. г., сключен между ............“ АД и К.

Л. Т., вземанията по който са прехвърлени на „..............“ АД с договор за цесия и са претендирани с покана за доброволно изпълнение изх. № .............

В първоначалната искова молба се твърди, че на 22.05.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № ............. г. между ............“ АД – кредитор, и К. Л. Т. – кредитополучател, за заемна сума в размер на 1 900,00 лева. Ищецът твърди, че по така сключения договор му е била начислена допълнителна такса за експресно разглеждане на документи, която е била разсрочена на равни части и съответно е била дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. В договора била включена и клауза, съгласно която кредитополучателят следвало в тридневен срок от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение – банкова гаранция или поръчители, при изключително завишени изисквания, които според потребителя били практически неизпълними от него. Предвидено било, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят ще дължи заплащане на неустойка, която се разсрочва на равни части и е дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва. През м. февруари 2025 г. ищецът получил писмо от „..............“ АД, съставляващо уведомление за извършена цесия между посоченото дружество и дружеството-кредитор – ............“ АД, в което била обективирана и покана за доброволно изпълнение на непогасената част от задълженията по процесния договор за кредит, включваща следните суми: 1 535,84 лева – главница, 301,23 лева – лихва, 610,88 лева – неустойка, 916,09 лева – разходи. Ищецът счита, че договорът за кредит е недействителен, 1 тъй като разходите за експресно разглеждане и за неустойка за непредоставено обезпечение не са били включени от кредитора в ГПР, с което умишлено е заобиколен ЗПК. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, счита, че единствено дължима по договора за потребителски кредит е чистата стойност на кредита, като в случая същата следвало да се редуцира с извършените от кредитополучателя извънсъдебни плащания в общ размер на 780,00 лева. Предвид изложеното поддържа, че недължими от него са всички суми над сумата от 1 120,00 лева до пълния предявен размер на претендираните в поканата за изпълнение сума от 3 364,04 лева, или недължима е сума в общ размер на 2 244,04 лева, включваща част от главница, лихва, неустойка и разходи. Моли за постановяване на съдебно решение, с което да бъде установена недължимотта на сумата от 2 244,04 лева.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „..............“ АД, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Излага доводи, че процесният договор за паричен заем е действителен и при сключването му са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК ответникът по първоначалния иск „..............“ АД е предявил насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. 23 ЗПК, за осъждане на К. Л. Т. да заплати на „..............“ АД сумата от 681,34 лева (съобразно уточнение на НИМ, направено с молба от 12.08.2025 г.), представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от завеждане на НИМ до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се навеждат фактически твърдения, че на 22.05.2023 г. е сключен Договор за паричен заем № ............. г. между ............“ АД – кредитор, и К. Л. Т. – кредитополучател, при спазване на разпоредбите на ЗПК. По силата на Приложение № 1/04.02.2025 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.12.2016 г., ............“ АД е прехвърлило на „..............“ ООД (чийто правоприемник е „..............“ АД), вземанията си спрямо К. Л. Т. по договора за заем от 22.05.2023 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. По реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника К. Л. Т. е било изпратено от ............“ АД, чрез упълномощения за това цесионер „..............“ АД, уведомително писмо за извършената цесия, което е било надлежно връчено чрез писмо с обратна разписка. Съгласно сключения договор за заем, ............“ АД се е задължил да предостави на К. Л. Т. сумата в размер на 1 900,00 лева, като страните се договорили, че чрез този договор ще се рефинансира задължението на кредитополучателя по друг договор помежду им – договор № ..... г., и направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения. С подписването на договора от 22.05.2023 г. кредитополучателят се е задължил да върне на кредитора сума в общ размер на 3 585,60 лева, ведно с договорената лихва и таксата за експресно разглеждане, на 30 двуседмични погасителни вноски, всяка от по 119,52 лева. В погашение на задълженията по договора, кредитополучателят е извършил извънсъдебни плащания в общ размер на 1 218,36 лева, с което били погасени съответно главница в размер на 364,16 лева, договорна лихва в размер на 189,47 лева, неустойка в размер на 185,92 лева, такса за експресно разглеждане в размер на 278,81 лева и разходи и такси за извънсъдебно събиране в размер на 200,00 лева. При това положение за ищеца по НИМ възникнал правен интерес от съдебно търсене на сумата от 681,34 лева (съобразно уточнение, направено с молба от 12.08.2025 г.), представляваща неизплатената част от чистата стойност на кредита, ведно със законната лихва от завеждане на НИМ до окончателното плащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът по НИМ оспорва предявения насрещен иск по основателност. Поддържа, че ищецът по НИМ не е доказал съществуването на валидно основание, от което извлича предявените субективни права, като в тази връзка оспорва съществуването на оригинал на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения 2

(цесия) от 01.12.2016 г. и Приложение № 1/04.02.2025 г. към него и формулира доказателствено искане по реда на чл. 183 ГПК за представянето на последните в оригинал.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед на съвпадащите в тази им част изявления на страните, с проекта на доклад, обективиран в Определение № 4042/29.01.2026 г. и обявен за окончателен без възражения на страните в проведеното на 11.03.2026 г. първо открито съдебно заседание, съдът е отделил, на основание чл. 153 ГПК вр. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1./ наличие на облигационно правоотношение по договор за паричен заем № ............. г. между ............“ АД и К. Л. Т.; 2./ че главницата по договора за паричен заем е в размер на 1 900,00 лева; 3./ плащане на сумата от 1 218,36 лева от К. Л. Т. в погашение на задълженията му по договор за паричен заем № ............. г.; 4./ уведомяване на К. Л. Т. за сключен договор за цесия между ............“ АД и „..............“ АД, в чийто предмет са включени задълженията му по договор за паричен заем № ............. г., ведно с получаване на покана за доброволно изпълнение, с която „..............“ АД го кани да заплати следните суми: 1 535,84 лева – главница, 301,23 лева – лихва, 610,88 лева – неустойка, 916,09 лева – разходи.

От представения по делото и неоспорен от страните Договор за паричен заем № ............. г . (л. 21-24) се установява, че същият е сключен между ............“ АД – като заемодател, и К. Л. Т. – като заемател. По силата на така сключения договор заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата в размер на 1 900,00 лева срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената сума чрез заплащане на 30 броя двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на по 119,52 лева, първата от които платима на 05.06.2023 г., а последната – на 15.07.2024 г., заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 49,38 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя възлиза на 3 585,60 лева, с включена такса за експресно разглеждане по чл. 1, ал. 3 от договора в размер на 1 194,90 лева.

Съгласно чл. 5, ал. 1 от договора заемателят се задължава в 3 – дневен срок от усвояване на сумата по заема да предостави на заемодателя едно от изрично посочените в договора обезпечения, а именно: поръчител – физическо лице или банкова гаранция. В чл. 5, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение в срок на задължението за осигуряване на обезпечение заемателят дължи заплащане на неустойка в размер на 796,80 лева, платима на равни части към всяка погасителна вноска, като в този случай общият размер на задължението по договора възлиза на 4 382,40 лева, а размерът на всяка отделна погасителна вноска – 146,08 лева.

По делото е представен и приет като писмено доказателство Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 01.12.2016 г. (л. 26-29), по силата на който „.............. ООД, като цедент, е прехвърлил на „..............“ ЕООД, като цесионер, свои ликвидни вземания. Съгласно Приложение № 1 към договора за цесия от 04.02.2025 (л.

31-33), т. 125, сред вземанията, предмет на цесията, са и тези по процесния договор за заем № ............. г., чийто актуален размер към 04.02.2025 г. е както следва: 1 535,84 лева – главница, 301,23 лева – възнаградителна лихва, 1 526,97 лева – остатък такси/неустойки/разходи за забава, или общ неизплатен остатък в размер на сумата от 3 364,04 лева.

По делото не се спори, че ищецът по първоначалната искова молба е бил уведомен за извършената цесия, което обстоятелство се потвърждава и от изявленията на същия в сезиращата съда първоначална молба и ангажираните към нея доказателства за получена 3 покана за доброволно изпълнение на сумата в общ размер именно на 3 364,04 лева. В срока по чл. 131 ГПК отвтеникът по НИМ навежда възражения срещу действителността на сключения договор за цесия, които съдът намира за неотносими към предмета на делото, доколкото длъжникът по договора за заем не е легитимиран да оспори валидността на договора за цесия по иск относно цедираното вземане, освен в предвидените в закона случаи, когато прехвърлянето на вземането е изрично забранено или допустимо при изрично установени условия, които не са спазени, какъвто не е разглеждания случай (в този смисъл Решение № 398/24.06.2024 г. на ВКС по гр.д. № 3006/2023 г. на ВКС, I ГО; Решение № 60256/07.03.2022 г. по гр.д. № 3590/2020 г. по описа на ВКС, IV ГО., и др.) С насрещната искова молба „..............“ АД признава факта, че К. Л. Т. е извършил извънсъдебно доброволни плащания по процесния договор на стойност 1 218,36 лева.

Изявленията на ищеца по НИМ, обективирани в НИМ, съдът цени по реда на чл. 175 ГПК, като признания на неизгодните за страната факти, че ответникът по НИМ е извършил извънсъдебни плащания в погашения на задължения по процесния договор на стойност 1 218,36 лева, както и че сумите, предмет на предявения отрицателен установителен иск в действителност са били начислени на ищеца, което обстоятелство се потвърждава и от съвкупния анализ на събрания писмен доказателствен материал, в т. ч. и приложената към ИМ покана за доброволно изпълнение изх. № .............