Решение № 67 от 09.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. София, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100512480 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 20169767 от 09.08.2021 г., постановено по гр. д. № 15593/2020 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, е признато за установено в отношенията между „Ю.Б.“ АД и М. Л. Н., че последната дължи на „Ю.Б.“ АД, на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.240 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ и чл.86 ЗЗД, сумата от 14 730 лв., ведно със законната лихва за периода 04.05.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1 127, 07 лв. за периода 01.03.2011 г. – 24.04.2012 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 1 129, 36 лв., както и е отхвърлен за наказателна лихва в размер на 36, 13 лв. лв. за периода 01.09.2011 г. – 24.04.2012 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 22179/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав. Обявено е за недоказано оспорването по реда на чл.193 ГПК на автентичността на подписа на М. Л. Н., положен за кредитополучател с имената М. Л. Б. по договор за потребителски кредит № FL568000 от 01.02.2010 г. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, сумата от 1 107, 52 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство, съразмерно с уважената част от исковете и след извършена компенсация с дължимите от ответника разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Ищецът е осъден да заплати на СРС сумата от 3 лв. – разноски, извършени от бюджета на съда в полза на ответника за депозит за графологическата експертиза в исковото производство, на основание чл.78, ал.6 ГПК вр. с чл.83, ал.2 ГПК.

Решението е постановено при участието на „Е.М.“ ЕООД.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която са уважени 1 предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ответницата М. Л. Н..

Излага съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Счита, че решаващият съд не е обсъдил всички релевирани по делото възражения срещу преядените искове. Неправилно решаващият съд е приел, че макар, че кредитът не е обявен за предсрочно изискуем преди завеждане на делото, се дължи заплащане на законна лихва за периода 04.05.2012 г. до окончателното изплащане. Счита, че решаващият съд не е съобразил задължителните разяснения, дадени с ТР № 3/27.03.2019 г. по търк. Д. № 3/2017 г. на ВКС, ОСГТК.счита, че по делото не е доказано обявяването на кредита за предсрочно изискуем преди завеждане на делото. направеното изявление в исковата молба, че обявява кредита за предсрочно изискуем не може да доведе до целения правен ефект, тъй като вземането е прехвърлено на „Е.М.“ ЕООД, което дружество е конституирано като трето лице – помагач на ищеца. След като цедентът е изгубил качеството си на кредитор, същият не може да прави материалноправни изявления и да обяви кредита за предсрочно изискуем. По делото не са ангажирани доказателства за възникнали задължения за авансови такси и изкупени разноски, поради което неправилно е прието от съда, че със сумата от 1 069, 69 лв. са погасени сумите от 601, 78 лв. - лихви, изкупени разноски в размер на 395, 01 лв. и авансови такси по изпълнително дело № 02516/2019 г. в размер на 72 лв.

Излага съображения, че приложима в случая е 3 – годишната давност по отношение на претендираните от ищеца лихви. Поддържа, че прекъсването на давността от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение възниква, само ако изпълнението е предприето действително незабавно, респ. в разумен срок и при липса на бездействие от страна на кредитора, в каквато насока е формираната съдебна практика. По делото не са представени доказателства за спиране или прекъсване на давността. С оглед на това счита, че вземането за претендираната от ищеца главница е погасено по давност. Счита, че предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск е недопустим поради липса на процесуална легитимация на ищеца, предвид извършената на 18.01.2016 г. цесия на процесните вземания в полза на третото лице – помагач на ищеца. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявените искове.

Претендира сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба ищецът „Ю.Б.“ АД оспорва същата. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. С обжалваното решение съдът е достигнал до обосновани изводи. Окончателният падеж на вземането е настъпил преди устните състезания. Също така уговорките за настъпване на предсрочната изискуемостта постигнати през 2011 г., а ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК не може да има обратно действие, на основание чл.14 ЗНА. Счита, че процесните суми са установени и от допуснатата и изслушана съдебно – счетоводна експертиза. Твърди, че изпълнителният лист е издаден през 2016 г. В установения 5 – годишен давностен срок е образувано изпълнително производство. На основание чл.116, б.“в“ ЗЗД от значение за прекъсване на давността е изявлението на кредитора, с което се иска принудително удовлетворяване на вземането му.

Срокът на погасителната давност спира да тече от деня на предявяване на 2 иска чрез подаване на искова молба. Счита, че давността не е изтекла към момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнени, към датата на образуване на изпълнителното производство, както и към момента на приключване на устните състезания. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част претендира сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр. с чл.430 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 01.02.2011 г. е сключил договор да потребителски кредит FL568000, по силата на който предоставил на ответницата кредит в размер на 14 730 лв., срещу насрещното й задължение да върне сумата с 5 % възнаградителна лихва за първите девет месеца, а след този период лихвата е променлива. Годишният процент на разходите възлиза на 13, 21 %,като ответницата следва да върне сумата от 26 898, 04 лв. Страните са уговорили, че погасителните вноски по кредита се заплащат ежемесечно на първо число на съответния месец. Крайният срок за издължаване на кредита е 01.02.2021 г. В чл.15, ал.5 от договора е предвидено, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора вземането на банката по кредита автоматично става изцяло предсрочно изискуемо без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Считано от 01.09.2011 г. е налице неизпълнение на дължимите погасителни вноски, поради което кредитът е станал предсрочно изискуем. Дори правото на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем да не е надлежно упражнено преди подаване на заявлението, същото може да бъде упражнено и осъществено в хода на исковото производство. В случай, че съдът приеме, че кредитът не е надлежно обявен за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението, то с исковата молба отправя изрично изявление в този смисъл и обявява задължението на ответника по процесния договор за предсрочно изискуемо.

Това обстоятелство следва да бъде зачетено на основание чл.235, ал.2 ГПК.

Въз основа на заявление е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК срещу ответницата за сумата от 14 730 лв. – главница, 1 129, 36 лв. – договорна лихва за периода 01.03.2011 г. – 24.04.2012 г. и 36, 13 лв. – наказателна лихва за периода 01.03.2011 г. – 24.04.2012 г.

Ответницата е депозирала възражение срещу постановената заповед.

Претендира установяване на вземанията му, за които е постановена заповедта за изпълнение, а в условията на евентуалност – осъждане на ответницата да заплати посочените суми. Отправено е искане за конституиране по делото на трето лице – помагач – „Е.М.“ ЕООД, тъй като по силата на сключен на 18.01.2016 г. договор за прехвърляне на вземания е прехвърлил на посоченото дружество всички свои вземания по отношение на ответницата, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. На основание чл.99, ал.3 ЗЗД уведомява длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията.

3

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. На 17.08.2010 г. е сключила с ищеца договор за потребителски кредит № FL 546279, по който е извършвала плащания. Оспорва сключването на процесния договор от 01.02.2011 г. оспорва обявяването на кредита за предсрочно изискуем по надлежния ред.

Твърди, че не е надлежно уведомена от кредитора за това. Счита, че към 02.09.2011 г. не са били налице предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, тъй като ищецът се позовава на неизпълнение за периода 01.09.2011 г. – 01.04.2012 г. не е налице възможност за обявяване на кредита за предсрочно изискуем със задна дата. В исковата молба е направено волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем без са посочени основанията за това. През 2017 г. е уведомена от „Е.М.“ ЕООД, че претендираните от ищеца вземания се водят в посоченото дружество.

Твърди, че е платила сумата от 879, 39 лв. излага съображения, че неравноправни са клаузите на чл.3, ал.2; чл.3, ал.6 и чл.6, ал.2 от процесния договор, тъй като липсва информация за това как банката ще промени базовия лихвен процент, размера на лихвата по кредита и размера на месечните вноски на кредитополучателя. На кредитополучателя не са известни предпоставките, при наличието на които банката едностранно може да промени отделни клаузи от договора. Счита, че посочените клаузи са сключени във вреда на потребителя. Позовава се на изтекла погасителна давност. На 27.04.2016 г., след близо 4 години от постановяване на заповедта за изпълнение, заявителят е върнал издадения през 2012 г. изпълнителен лист.

На 05.05.2016 г. СРС е анулирал оригиналите и е издал нова заповед за изпълнение и на 17.05.2016 г. е издал нов изпълнителен лист. „Е.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, е образувал изпълнително производство на 19.08.2019 г. Едва пред 2020 г. е узнала за постановената заповед срещу която е депозирала възражение. Счита, че поради бездействието на кредитора, продължило близо 8 години, след завеждане на заповедното производство давност не е текла с оглед на това към момента на предявяване на иска давността е изтекла и не може да започне да тече нов давностен срок. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

Въз основа на заявление от 04.05.2012 г., подадено от „Ю.И Е.Д. Б.“ АД, на 23.05.2012 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 22179/2012 г. по описа на СРС, І ГО, 120 състав, срещу М. Л. Б. за сумата от 14 750 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 04.0.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва в размер на 1 129, 36 лв. – договорна лихва за периода 01.03.2011 г. – 24.04.2012 г., наказателна лихва в размер на 36,13 лв. за периода 01.09.2011 г.

– 24.04.2012 г. и разноски по делото в размер на 317, 91 лв. – държавна такса и 567, 91 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

На 23.05.201 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на постановената заповед.

На 06.06.2012 г. заявителят е получил заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.