Решение № 211 от 12.08.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Велико Търново , 11.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20204001000352 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 175 от 22.07.2020 г. по т.д. № 83/ 2019г. по описа на Окръжен съд- Габрово е обявено за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността на „Велттед инвест” ООД (н)-гр.Габрово, ЕИК 107555781, действието, извършено от „Велттед инвест“ ООД /н./гр.Габрово, по внасяне на непарична вноска в капитала на „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД-гр.Габрово, изразяваща се в право на собственост върху недвижими имоти, описани подробно в решението. С решението е осъден „Велттед инвест“ ООД /н./-гр.Габрово да заплати по сметка на ОС-Габрово държавна такса в размер на 202969 лв., на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.

В законоустановения срок срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „Велттед Инвест“ ООД (в несъстоятелност)-гр.

Габрово, чрез пълномощника адв.П.Б.. Счита решението за недопустимо, а ако съдът счете за допустимо-за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, и необосновано. Излага, че неправилно ОС-Габрово е приел, че 1 искът е допустим , след като кредитор, какъвто банката твърди да е, може да предяви този иск само ако синдикът бездейства, а в случая не били представени доказателства, че синдикът бездействал. Счита, че съвместно участие на синдик, със самостоятелна процесуална легитимация на ищец и кредитор на несъстоятелността не било предвидено в чл.694 ал.1 ТЗ. Съдът не бил обсъдил и доводите за порочност на представителната власт на процесуалния представител на ОББ, като в случая не било доказано, че исковата молба е подписана от лице, което е юрисконсулт.

Първоинстанционният съд не бил обсъдил и доводите, че с иска по чл.135 от ЗЗД не може да се иска обявяване на апорт за относително недействителен, тъй като същият не е действие на длъжника по смисъла на чл.135 ЗЗД, а представлявал сложен фактически състав, който съдържал и административни елементи. Не било доказано, че ищецът притежавал качеството на кредитор с прието вземане по см. на ТЗ и предвид на това-не притежавал активна процесуална легитимация в настоящото производство.

Неправилен бил изводът на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като апортът е извършен на 23.01.2015г., а началната дата на неплатежоспособност на „Велттед инвест“ ООД е 31.12.2017г., съответно твърдяните от ОББ вземания са станали изискуеми най –рано на 30.03.2016г. Предвид на това, към датата на апорта не е имало увреждане на кредиторите на несъстоятелността, нито е имало как да има знание/намерение да се направи, още по-малко-за увреждане на кредиторите.

В хипотезата на апорт нямало и увреждане на кредиторите, тъй като срещу непаричната вноска апортиращото дружество получава дял в дружествотоприобретател, който съответствал на стойността на направената вноска, т.е. налице е еквивалентност между стойността на апортираното имущество и получения срещу неимуществената вноска дял от капитала на дружествотоприобретател. Не били обсъдени от съда и доводите относно липсата на знание у „Велттед Асет Мениджмънт“ ЕООД за твърдяното увреждане, не бил обсъден и фактът, че това дружество и несъстоятелния длъжник се управлявали и представлявали съвместно от двама управители, което означавало, че волята на всяко едно то тези две дружества, съответнознанието по смисъла на чл.135 от ЗЗД се формирало съвестно от две физически лица. „Велттед инвест“ ОООД не бил кредитополучател, за да черпи ОББ права на кредитор спрямо него. Неправилно ОС-Габрово приел, че 2 с иска по чл.135 от ЗЗД е приложим по отношение на апорта. Моли въззивния съд да обезсили обжалваното решение като недопустимо и да прекрати производството по делото, а ако счете, че същото е допустимо-да отмени изцяло решението като неправилно, вместо което-да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Обединена българска банка“ АД-гр. София, чрез юриск.Т.П.. В същия се излага, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение допустимо, правилно и законосъобразно по изложени за това доводи. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.Претендира разноски.

Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становището на ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :

След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Доводите на жалбоподателя „Велттед Инвест“ ООД (н) за недопустимост на съдебния акт са несъстоятелни. Иск по чл. 645, чл. 646 и чл. 647 от ТЗ, иск по чл. 135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ (чл. 649, ал. 1 от ТЗ). При предявен иск от кредитор, съдът служебно конституира синдика като съищец. При предявен от кредитор иск по чл. 649, ал. 1 от ТЗ друг кредитор няма право да предяви същия иск, но може да встъпи като съищец не по-късно от първото по делото заседание (чл.

649, ал. 3 от ТЗ). Влязлото в сила решение има действие за длъжника, синдика и всички кредитори (чл. 649, ал. 5 от ТЗ). В случая „Обединена българска банка“ АД е кредитор с приети вземания в производството по несъстоятелност за „Велттед инвест“ ООД-в несъстоятелност. Законодателят изрично е регламентирал възможност за кумулиране на предявени от синдика и от кредитор в производството по несъстоятелност искове по чл. 135 от ЗЗД.

Становището на жалбоподателя, че в случая не били представени 3 доказателства, че синдикът бездействал, поради което не били налице предпоставките за предявяване на иска от кредитор, е несъстоятелно.

Очевидно е, че след като синдикът не е предявил този иск, то той бездействаконкретно по отношение предявяване на този иск, поради което законосъобразно, в съответствие с разпоредбата на чл.649 ал.1 от ТЗ кредиторът „ОББ“ АД е предявил иска по чл.135 от ЗЗД. Несъстоятелни са и доводите за порочност на представителната власт на процесуалния представител на ОББ, тъй като в случая не било доказано, че исковата молба е подписана от лице, което е юрисконсулт. Съгласно чл.33 ГПК пълномощниците се легитимират с пълномощно, подписано от страната или от нейния представител. В случая е налице пълномощно, с което е упълномощена юрисконсулт Т.П. да предявява искове, което е нотариално заверено, т.е. налице е редовно учредена представителна власт на Т.П.. Освен това, по делото е приложена декларация на законните представители на банката от 14.02.2020г., с която са потвърдили, че Т.П. работи по трудов договор на длъжността юрисконсулт в „ОББ“ АД, като са и потвърдени всички извършени от нея действия. Доводите за недопустимост на иска, респ.на решението, основани на тезата на жалбоподателя, че с иска по чл.135 от ЗЗД не може да се иска обявяване на апорт за относително недействителен, тъй като същият не е действие на длъжника по смисъла на чл.135 ЗЗД, а представлявал сложен фактически състав, който съдържал и административни елементи, е довод по същество, а не по допустимост на предявения иск.

По същество решението е правилно и законосъобразно.

Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради което не я възпроизвежда отново.

Предявен е иск с правно основание чл. 649, ал. 1 ТЗ вр.чл.135 ал.1 ЗЗД.

Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната 4 инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и доказаността на предявения иск.

По направените оплаквания от страна на жалбоподателя: съдът намира същите за неоснователни.

Оплакването, че с иска по чл.135 от ЗЗД не може да се иска обявяване на апорт за относително недействителен, тъй като същият не е действие на длъжника по смисъла на чл.135 ЗЗД, а представлявал сложен фактически състав, който съдържал и административни елементи, е неоснователно.

Фактът, че за настъпване на вещно прехвърлителния ефект на апорта е необходимо вписването му в ТР, не променя същността му-правно действие, представляващо особен вид отчуждение, имащо едностранен характер, чрез което се отчуждават движими и недвижими вещи от едно търговско дружество в друго /в случая от дружеството-длъжник в друго дружество/.

Като такова правно действие, същото попада в хипотезата на чл.135 от ЗЗД, за което може да се иска да бъде обявено за недействително спрямо кредитора, при наличието и на другите предвидени за това предпоставки-увреждане на кредитора и знание за същото у длъжника, както и знание на лицето, с което длъжникът е договарял, ако действието е възмездно /в случая предвид едностранния характер на апорта като особен вид отчуждаване не се изисква наличието на тази предпоставка/.

Оплакването, че не било доказано, че ищецът притежавал качеството на кредитор с прието вземане по смисъла на ТЗ и предвид на това-не притежавал активна процесуална легитимация в настоящото производство, е неоснователно. Безспорно е установено от приложените по делото доказателства-списък на приетите вземания по т.д. № 68/ 2018г. по описа на ОС-Габрово, обявен в ТР на 22.07.2019г./, че „ОББ“ АД е кредитор с прието вземане по смисъла на ТЗ в производството по несъстоятелност на дружеството-длъжник, т.е. е кредитор на несъстоятелността по смисъла на чл.649 ал1 ТЗ. Следва да се отбележи и че освен това част от приетите вземания са установени и със сила на пресъдено нещо /макар и в това 5 производство да не е необходимо досежно установяване качеството на кредитор/-решения по т.д. № 32/ 2017г. на ОС-Габрово и решение по т.д. № 2682/ 2017г. по описа на СГС.

Оплакването, че неправилен бил изводът на съда, че не са налице предпоставките за уважаване на иска, тъй като апортът е извършен на 23.01.2015г., а началната дата на неплатежоспособност на „Велттед инвест“ ООД е 31.12.2017г., съответно твърдяните от ОББ вземания са станали изискуеми най –рано на 30.03.2016г., и предвид на това, към датата на апорта не е имало увреждане на кредиторите на несъстоятелността, нито е имало как да има знание/намерение да се направи, още по-малко-за увреждане на кредиторите, е неоснователно. Правото на кредитора да иска обявяване на недействителни спрямо него на увреждащите действия на длъжника по реда на чл.135 от ЗЗД е предпоставено от наличието на действително вземане, което може да не е ликвидно и изискуемо /ТР № 2/ 09.07.2019г. на ОСГТК на ВКС/. Видно от приложените по делото доказателства /вкл. списъка на приетите вземания по т.д. № 68/ 2018г. на ОС-Габрово/, вземанията на „ОББ“ АД са възникнали преди датата на апорта /, вписан на 23.01.2015г. Времевия момент на настъпване на изискуемостта на вземанията на кредиторите на несъстоятелността-преди или след извършване на атакуваното действие, както и началната дата на неплатежосбособност, са ирелевантни обстоягтелства досежно наличието на увреждане на същите. Релевантен е фактът на възникване на задължението към кредитора, респ.-неговото вземане, в случая-преди извършване на апорта: 30.07.2010г. със сключване на договора за кредитна линия, по който „Велттед инвест“ ООД е съдлъжник, обезпечил кредита с договорна ипотека, и 04.06.2007г. със сключване на договора за инвестиционен кредит, по който „Велттед инвест“ е съдлъжник, с учредена от него договорна ипотека. Съгласно трайната съдебна практика, увреждане по смисъла на чл.135 от ЗЗД има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество, вкл. и когато възможността на кредитора да се удовлетвори намалява.