Решение № 5439 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5439 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100506412 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 1048/21.01.2025 г. по гр. д. № 42290/2024 г. по описа на СРС, 154 състав, при участието на трето лице помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. , предл. 1 от ЗЗД, вр. чл.149 и сл. ЗЕ и чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че К. И. Д. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: 2096,82 лева – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, 255,73 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 06.03.2024 г., 45,08 лева представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането и 8,71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г., които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. ****, абонатен № 1

45146 и за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 10.05.2024 г. по ч.гр.д. № 22666/2024 г. по описа на СРС, 154 състав.

Против решението, в частта, с която предявените искове за суми за дялово разпределение и обезщетение за забава са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 56168/17.02.2025 г., подадена от К. И. Д., в който са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че по делото не били ангажирани доказателства относно датата на публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин, поради което и ответникът не бил изпаднал в забава. Неоснователен бил и искът за заплащане на суми за дялово разпределение, тъй като ответникът не бил уведомен за размера. С оглед неснователността на главния иск неоснователен бил и този за лихва. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 170981/16.05.2025 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 42290/2024 г. по описа на СРС, 154 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. И. Д. по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл.

79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден имот. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към 2

Министерски съвет.

С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Твърди, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, услугата дялово разпределение на топлинна енергия се осъществява от „Техем Сървисис“ ЕООД. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.

05.2021 г. - м. 04.2023 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2096,82 лева - главница за топлинна енергия, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2022-06.03.2024 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 255,73 лева. Дължими били и суми за услуга дялово разпределение в размер на 45,08 лева – главница за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., както и мораторна лихва в размер на 8,71 лева за периода от 16.07.2021-06.03.2024 г. Моли да бъде признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал възражение.

Претендира направените по делото разноски юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от К. И. Д., с който заявява, че оспорва основанието за дължимост на сумите, но не оспорва доставката на енергия до имота. Оспорва дължимостта на лихва за забава, тъй като не била настъпила изискуемостта й, както и дължимостта на сумата за дялово разпредлеение. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че между страните 3 съществува облигационно правоотношение. Приема за установено, че до имота, собственост на ответника, е доставена топлинна енергия в установеното количество. С решението си районният съд е приел, че предявеният иск за обезщетение за забава са изцяло основателен и го е уважил.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 22666/2024 г. по описа на СРС, 154 състав. По заявление от 16.04.2024 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на К. И. Д. да заплати на заявителя сумата от 2096,82 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 255,73 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022-06.03.2024 г., 45,08 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва за период от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 8,71 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до 06.03.2024 г., както и направените в заповедното производство разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и 4 изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 22666/2024 г. по описа на СРС, 154 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.

2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.

36, ал. 3. Между страните в първоинстанционното производство няма спор, че ответникът К. И. Д. е собственик на топлоснабдения имот, както и че до този имот е доставена топлинна енергия.

С отговора на исковата молба и с въззивната жалба въззивникът е оспорил дължимостта на суми за дялово разпределение и мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и върху сумата за дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че дяловото разпределение в сградата, в която се намира апартамент № 4, в гр.

****, се извършва от „Техем Сървисис“ ЕООД, което дружество е вписано в публичния регистър към Министерство на енергетиката.

В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на 5 което е възложена тази дейност те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.

139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл.

139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение. В чл. 36 от Общите условия на ищеца е предвидено, че дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Следователно възнаграждението за услугата дялово разпределение е дължима от клиента на продавача на топлинна енергия.

Неоснователни са доводите на въззивника, че поради неизпълнение на разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия – необявяване на клиентите по подходящ начин на редът и начинът на заплащане на стойността на услугата „дялово разпределение, не е дължима претендираната сума от 45,08 лева за исковия период. Неизпълнение на това задължение не може да се отрази върху дължимостта на сумата, доколкото то не е част от фактическия състав на възникване на задължението. На обявяване по смисъла на чл. 36, ал.