Решение № 212 от 17.06.2019, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 212 гр. Перник, 17.06.2019 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА

ДАСКАЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ

КОВАЧКА

2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова в.гр.д. № 238 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение №

1426/23.11.2018 г., постановено по гр.д. № 3153 по описа на РС – гр. Перник за 2018 г., първоинстанционният съд е прекратил производството по делото в частта за сумата от 109.46 лева, представляваща главница за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 21.16 лева, представляваща лихва върху тази главница за периода от 08.01.2015 г. до 15.12.2017 г., като е обявил за влязла в сила издадената по ч.гр.д. № 8760/2017 г. по описа на РС – гр. Перник заповед за изпълнение № 7171 от 21.12.2017 г. за така посочените суми и периоди, както и относно дължимостта на законната лихва за забава от датата на заявлението до окончателното изплащане на главницата.

Със същото решение е признато за установено по отношение на Ц.И.Й., ЕГН: **********, че дължи на „Топлофикация Перник“ АД, ЕИК: *********: 1) сумата от 19.84 лева (главница), представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, за периода от 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г., 2) лихва за забава на месечните плащания в размер на 4.23 лева за периода от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане, като за разликата до пълния претендиран размер от 242.55 лева – главница за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. вкл. и за разликата до пълния претендиран размер от 70.51 лева – обезщетение за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г. установителните искове са отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Предвид изхода на делото Ц.И.Й. е осъдена да заплати на „Топлофикация Перник“ АД сумата от общо 355.62 лева – разноски в исковото и в заповедното производство, а „Топлофикация Перник“ АД е осъдена да заплати на Ц.И.Й. сумата от общо 181.61 лева – също представляваща разноски в исковото и в заповедното производство.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба с вх.

№ 32/02.01.2019 г. от Ц.И.Й., с която същото се оспорва само в частта, с която по предявените от „Топлофикация Перник“ АД срещу жалбоподателката искове по реда на чл. 415 ГПК е признато за установено, че същата дължи на топлопреносното дружество: 1) сумата от 19,84 лева – незаплатена стойност на доставена топлинна енергия за периода 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане; 2) сумата 4,23 лева – лихви за забава върху главницата, считано от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г.

В жалбата се поддържа оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част, тъй като с молба от 31.12.2018 г. ответницата е заявила частично оттегляне на възражението си по чл. 414 ГПК – за сумата от 19,84 лева, представляваща главница за периода от 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г., както и за сумата от 4,23 лева, представляваща лихви за забава върху главницата, считано от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г. – преди влизане в сила на първоинстанционното решение, а именно в срока за въззивно обжалване, което обуславя недопустимост на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се и че исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК. Прави се искане въззивният съд да обезсили решението в частта на оттеглените размери и периоди и да прекрати производството по делото. Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от насрещната страна. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от насрещната страна – „Топлофикация Перник“ АД не е подаден писмен отговор на жалбата.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателката Ц.Й., не се явява. Вместо нея се явява адв. В., която поддържа жалбата и иска същата да бъде уважена.

Счита първоинстанционното решение за недопустимо. В тази връзка акцентира върху обстоятелството, че установителният иск е предявен след изтичане на законоустановения срок. Не прави доказателствени искания.

Насрещната страна „Топлофикация-Перник“ АД, редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание пред въззивния съд.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд – гр.

Перник от 11.05.2018 г., подадена от „Топлофикация-Перник“ АД. Със същата са предявени установителни искове съгласно чл. 422, вр. чл. 415 ГПК като се иска съдът да признае за установено, че Ц.Й. дължи на дружеството сумата от общо 443.68 лева, представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в ***, от която сума 352.01 лева представляват главница за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. вкл., а 91.67 лева представляват лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (20.12.2017 г.) до окончателното плащане.

Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.

150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответницата за доставена топлинна енергия за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед № 7171 от 21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 8760/2017 г. на ПРС за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Срещу издадената заповед за изпълнение, в законоустановения двуседмичен срок, Ц.Й. като длъжник е подала възражение, с което е оспорила претендираните от „Топлофикация-Перник“ АД суми по основание и размер, като заедно с това е направила и възражение за погасяване на част от вземанията по давност. В тази връзка и в нормативно установения срок кредиторът е предявил посочените установителни искове като целта им е издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.

В исковата молба се твърди, че съгласно действащите към процесния период общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ АД между ищеца и ответницата е налице облигационна връзка относно продажбата на топлинна енергия. Посочва се, че доколкото ответната страна не е изразила несъгласието си с тези общи условия по нормативно установения за това ред, тя е обвързана от тях и следва да се счита за абонат на топлопреносното дружество. Уточнява се, че с оглед действащата правна уредба на съществуващото между страните отношение не е необходимо сключването на индивидуален договор. Твърди се, че през процесния период ищецът е изпълнил нормативно установеното си задължение да доставя топлинна енергия, но същата не е заплатена от ответницата.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата е оспорила предявените искове като е направила и възражение за погасяване по давност на част от претендираните суми.

В изрично изявление, обективирано в протокол от о.с.з., проведено на 20.11.2018 г. процесуалният представител на ответницата – адв. В. е заявил оттегляне на възражението си срещу заповедта за изпълнение на парично задължение за сумата от 109.46 лева, представляваща част от непогасена главница за периода от 01.11.2014 г. до 30.04.2017 г. и за сумата от 21.16 лева, представляваща част от непогасена лихва за периода от 08.01.2015 г. до 15.12.2017 г.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: извлечение от сметка за абонат Ц.И.Й., общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация-Перник“ ЕАД на потребители в гр. Перник, заверено копие от декларация по чл. 14 от Закона за местните данъци и такси с вх. № 117/09.01.2012 г. относно имот, деклариран от Ц.Й., нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и удостоверение за наследници на И.И.Г.. По делото са извършени и приети и две експертизи: съдебно икономическа експертиза (СИЕ) и съдебно техническа експертиза (СТЕ).

Към гр.д. №

3153/2018 г. по описа на ПРС е приложено ч.гр.д. № 8760/2017 г. по описа на ПРС.

Въз основа на събраните доказателства и твърденията на страните първоинстанционният съд е уважил частично предявените искове като е приел за установено, че ответницата Ц.Й. дължи на ищеца „Топлофикация-Перник“ ЕАД сумата от 19.84 лева (главница) – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г. за посочения в исковата молба топлофициран имот, и сумата от 4.23 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане. За разликата до 242.55 лева – претендирана като главница за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2017 г. и за разликата до 70.51 лева – претендирана като обезщетение за забава за периода от 08.07.2013 г. до 15.12.2017 г. исковете са отхвърлени като неоснователни. В тази връзка районният съд е изложил доводи, че част от посочените вземания са погасени по давност, а в останалата си част същите не са дължими от ответницата, доколкото последната е собственик само на ½ идеална част от процесния топлоснабден имот, за който се претендират сумите.

Първоинстанционното решение е постановено на 23.11.2018 г. като с молба с вх.

№ 35339/31.12.2018 г. жалбоподателката е направила изявление, основано на чл. 416 от ГПК, за оттегляне на възражението си срещу издадената Заповед за изпълнение в частта относно дължимостта на сумата от 19.84 лева (главница) – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 20.12.2014 г. до 30.04.2017 г. и на сумата от 4.23 лева – лихва за забава на месечните плащания за периода от 08.02.2015 г. до 15.12.2017 г.

Съгласно чл.

269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните части, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е постановено от съдия от РС-гр. Перник в предвидената от закона форма и в кръга на неговата компетентност, поради което същото е валидно.

По отношение на допустимостта обаче настоящият състав на въззивния съд намира постановения първоинстанционен акт за недопустим в обжалваните части като съображенията за това са следните:

Възражението по чл. 414 ГПК е абсолютна процесуална предпоставка за наличието на правото на иск по чл. 415, ал. 1, респ. чл. 422 ГПК. В съответствие със задължителните разяснения в т.5а от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тази предпоставка съдът е длъжен да следи служебно във всеки един момент от развитието на производството до приключване на делото във всички инстанции. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 416 ГПК това възражение е оттегляемо, като за настъпване на последиците от оттеглянето е без правно значение кога същото е било предприето или дали е доведено до знанието на заявителя-ищец, доколкото становището на последния относно оттеглянето е без правно значение (в този смисъл е и трайната съдебна практика – напр.