Решение № 957 от 25.07.2025, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 957 гр. Пазарджик, 25.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20245220104401 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 124 от ГПК за признаване за установено, че ищците (12 физически лица) са собственици на общо 4/5 идеални части от поземлен имот в с. Ч. с площ 10217 кв.м., възстановена собственост на наследниците на техен общ и на двамата ответници Д. Р. Г. и И. Р. Г. наследодател по реда на ЗСПЗЗ. В исковата молба се твърди, че след възстановяването на собствеността на имота страните се разбрали кой от тях коя реална част от него ще ползва и обработва, като онези от тях, които живеели извън селото, имали уговорка с други да обработват и техните части (описват се уговорките). В ползваната от нея част една от съсобствениците - Д. А. Б. - заедно със своя съпруг прекарала той и сондаж. През 2023 г. обаче тя установила, че кабелът за електричеството за помпата е срязан и издърпан, което попречило не само на нея да обработва през този сезон ползваната си част, а по-късно, през февруари 2024 г., ищците получили уведомление от СГКК, че като собственици на имота са вписани само ответниците, които обаче притежават по наследство само 1/5 идеална част общо.

Установили, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по давност. Към момента ответниците владеят целия имот и не дават достъп на ищците, но това положение не е траело 10 години и ответниците не са могли да станат собственици.

Иска се и отмяна на нотариалния акт за собственост по давност на основание чл. 537 от ГПК до размера на правата на ищците.

Не се иска осъждане на ответниците да предадат имота, т.е. предявен е само установителен иск за собственост при твърдение, че имотът се владее от ответниците, и възможност да се 1 предяви осъдителен, като това отговаря на приетото в ТР 8/2012 на ОСГТК на ВКС, което приема, че правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост и други вещни права е налице и когато ищецът разполага с възможността да предяви осъдителен иск за същото право, тъй като той е свободен да прецени дали по-малката по обем защита не му е достатъчна.

Ответниците не са представили отговор. В съдебно заседание за пръв път чрез упълномощения си адвокат изразяват становище по иска, като го оспорват и правят доказателствени искания. Оспорването се основава единствено на владение на имота и изтекла придобивна давност, т.е. на същия факт, който вече се твърди и съответно оспорва от ищците в исковата молба и с който е свързан нотариалният акт, станал повод за завеждането на иска. Тъй като този факт вече е въведен в процеса, не би трябвало да е недопустимо заявяването му от ответниците изрично едва след пропускането на срока за отговор.

В хода на делото и в писмени защити страните поддържат становищата си.

Ищцовата страна в писмената си защита излага оценката си за убедителността на показанията на свидетелите, доведени от тази страна, и сочи, че свидетелите на насрещната са всъщност тези, които са били свидетели и в нотариалното производство, освен това от показанията им се вижда, че нямат пълни впечатления. Х. П. – роднина по сватовство, твърди, че ответниците са обработвали само 2/3 от имота и че не знае кой е въртял другата помпа, нито е виждал пипер и люцерна, тъй като не бил любопитствал, което според ищците е индиция, че не е ходил в другия край на имота. Твърденията на С. П., че е орал около 10 декара, също според тях установяват, че не е орал целия имот, а през 2024 г. явно синът му вече при оранта е навлязъл в мястото на Б. и тогава „някакви хора“ предявили претенции; освен това заявява, че не знае дали е имало дини, тъй като не е минавал оттам. Показанията на С. П. изобщо не трябва според ищцовата страна да се кредитират, тъй като е житейски нелогично твърдението му, че е работил, без да му се плаща, а освен това е признал, че 9 години е работил в чужбина. Техният пълномощник счита, че не следва да се кредитират снимките, приети като доказателство, за които още в открито заседание са заялвили, че оспорват да са снимки на същия имот. Обръща внимание и на това, че в заседанието от 6 юни свидетелят е споменал снимките като правени преди „2-3-5 месеца“, а в заседанието от 11 април пъномощникът на ответниците е заявил, че са правени предходния ден.

В писмената защита на ответниците чрез упълномощения от тях адвокат, обратно, се излагат доводи за еднопосочност и убедителност на показанията в насока, че целият имот е владян от братята Г.и. Напротив, не се споменало изобщо от никого от свидетелите останалите ищци освен Д. Б. да са обработвали имота – единствено Б. довела свидетели, но техните показания са противоречиви и неверни и плод на заинтересованост. Противоречие има между исковата молба и показанията на Л. К. – в исковата молба се твърди, че кабелът на помпата е срязан „преди година и половина“ спрямо подаването на иска, което означава през 2023 г., а според свидетелката още през 2019-2020 г., когато тя работела за Б., кабелът вече бил срязан и се ползвала бензинова помпа. Г. Б. твърди, че кабелът е срязан от 3-4 години.

2

Показанията на К. не съответстват и на мотивите в представеното постановление на прокуратурата, както и на показанията на свидетеля С. П., който твърди, че тя не е садила пипер никога в този имот.

По делото са представени писмени доказателства – решение на поземлената комисия от 1993 г. за възстановяване на собствеността върху нива с площ 10,936 дка на наследниците на Д.

А. Г. и удостоверение за наследници, от което се вижда, че страните са негови наследници.

Както възстановяването, така и кръгът на наследниците не са спорни.

Към момента имотът се намира в регулация и около дворните места около него са застроени.

По действащата кадастрална карта той е с площ 10217 кв.м.

Представено е копие от нотариалното дело, по което е издаден констативен нотариален акт от 13.12.2023 г., удостоверяващ, че И. и Д. Г.и са придобили по давност собствеността на имота. По нотариалното дело са разпитани двама от свидетелите, разпитани и по настоящото дело – С. П. и тъстът на И. Г. - Х. П.. Третият свидетел по нотариалното дело е П. Д.. Според изложеното в молбата до нотариуса двамата братя владеят имота от смъртта на баща си през 1995 г. насам, а преди това имотът е владян от техния баща.

Спорът между страните е само фактически и е свързан с владението на имота.

За доказване на владението са представени от страна на ищците копие от постановление за отказ да се образува наказателно производство по жалба от Д. Б., а от страна на ответниците – снимки по реда на чл. 204 от ГПК (в протокола погрешно е отразено „писмено доказателство“), за които обаче ищците осповат да са автентични и да изобразяват действително този имот. На снимките се вижда незастроен поземлен имот, намиращ се в съседство с къщи и разделен на няколко участъка, обработвани по различен начин. Няма причина да се счита, че снимките са обработвани или изцяло изкуствено генерирани, но не са представени доказателства за съответствието на имота от изображенията с процесния имот, а не може и да се направи такъв категоричен извод въз основа на скицата или документите по делото. По тази причина на представените снимки не може да се основе самостоятелен извод за който и да било факт, а и не е ясно кое точно свое твърдение ответниците доказват с тях – видът на имота, дори да се приеме, че става дума за същия имот, съответства и на твърденията на ищците, че е бил разделен на участъци, в които са отглеждани различни култури, както и че към момента от около две години насам целият имот е във фактическата власт на ответниците. Колкото до постановлението на прокурора, в мотивите му са отразени много малко фактически констатации, а именно – издаденият констативен нотариален акт, оспорването му от останалите наследници и това, че Д. Б. и останалите сънаследници са искали към момента на подадената жалба до прокурора (2024 г.) И. и Д. Г.и да не ползват имота и сондата, изгадена в него.

Няма противоречия между показанията на Л. К. и Г. Б.. И двамата заявяват, че „преди малко повече от 5-6 години“ (Б.) и около 2019-2020 г. (К.) бил прерязан кабелът на помпата, с който Д. и нейният съпруг „теглеха ток от И.“. След това за кратък период според Б. теглели ток от 3 друг съсед, а преди 4-5 години купили бензинова помпа. За бензинова помпа споменава и К., а периодът преди 4-5 години съвпада с обхванатата от нейните показания 2020 г. Нищо повече не изяснява и прокурорското постановление – в него не се споменава какъв вид е помпата на сондата, срязван ли е кабел някога и т.н. Противоречие може да се установи единствено с твърденията в самата искова молба – в нея действително се говори за кабел, прерязан преди година и половина. Това обаче може да се обясни с неточно първоначално излагане на фактите от ищците пред наетия от тях адвокат, който е изготвил исковата молба, или с неточно запомняне от самия адвокат.

Третата свидетелка на ищцовата страна, В. Р., не излага впечатления по обработването на имота от Д. в последните години, а говори за по-ранен период – до 2012 г., и за участък, държан от друг ищец – С. С. – в Ч., до който имало къщи, както и други имоти и в единия от съседните имоти се садяли домати. Показанията на свидетелката не съдържат еднозначно индивидуализиращи имота признаци, освен обстоятелството, че имотът на С., в който и се позволявало да коси сено за животните си, се намирал до къщи и бил с площ декар и нещо, което съответства приблизително на 1/5, колкото трябва да е бил делът на С. и сестрите му.

Не е изразено обаче съмнение тя да описва друг имот на С. – съмненията на другата страна засягат единствено точността на показанията и. Поради това може да се приеме за установено, че имотът, за който говори свидетелката, е именно този.

Показанията на С. П. съдът намира за недостатъчно убедителни, като споделя мнението на пълномощника на ищците, че е житейски неправдоподобно свидетелят да е работил често и редовно на имот на Г.и без заплащане – дори и при условие, че става дума за взаимна помощ; освен това свидетелят сам признава, че за дълъг период от време до 2020 г. е бил в чужбина. Няма съществено противоречие между разстоянието април-юни и „2-3-5 месеца“, също така само по себе си твърдението на С. П., че е орал около 10 декара, не показва, че извън тези 10 декара е площта, ползвана от Д. – напротив, той изрично говори, че друго освен ораното от него в имота нямало, а разликата между 10 и 10,217 или 10,936 декара е несъществена. Останалите обстоятелства обаче разколебават убедителността на показанията на Х. П. и П.. И. е заинтересован в някаква степен от изхода на делото като баща на съпругата на един от двамата братя, и както той, така и П., а възможно и Пелнезов, вероятно са помагали в различни периоди за дейности в част от имота – не е спорно, че поне участък от него наистина е ползван от братята. При това положение те лесно биха могли в показанията си да увеличат площта, ползвана от двамата, до 10-11 декара. Възможно е и И. да е чувал, както казва, от своя сват (бащата на двамата братя) твърдения, че този имот по желание на общите наследодатели е трябвало да остане за него, тъй като той е гледал старите. Така показанията им, че ответниците са ползвали не част, а целия имот от близо 11 декара (или 2/3 от него, без заетата от храсти, дървета и бурени площ), могат да се обяснят с предубеденост или желание да помогнат на своите близки за резултата, който виждат като справедлив. Няма според този състав на съда достатъчно основания показанията на двамата по отношение на цялата площ от 11 декара да се кредитират, независимо, че помежду си те също съвпадат. По-правдоподобни и без никакви будещи съмнение места изглеждат 4 показанията на тримата свидетели, доведени от ищците. Незнанието на Х. П. кой е "въртял" сондата в другия край на имота също е индиция, че не само този свидетел не е участвал в стопански дейности в този край, но оттам - че и самият този край вероятно не се е ползвал от неговия зет и брат му.