Решение № 6282 от 19.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6282 гр. София, 19.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

П. Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова при участието на секретаря Виктория С. И.а Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20251100505962 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

С решение № 3463 / 28.02.2025г., постановено по Гражданско дело № 20231110147529 по описа за 2023 година на СРС, 23 с-в ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, е осъден да заплати на „Мегатакси 2000“ ЕООД, ЕИК 202317033, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, на основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 477, ал.

1 КЗ сумата от 1932,41 лв., представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди – щети, причинени по собствения му лек автомобил марка „Киа“ модел „К5“, с рег. № ****, вследствие на ПТП, настъпило на 18.07.2023 г. в гр. София, ул. ****, по вина на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.08.2023 г., до окончателното плащане на вземането, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над 1932,41 лв. до пълния заявен размер от 2637,47 лв., представляващ част от вземане в общ размер на 3000 лв.

Срещу решението в осъдителната му част е депозирана въззивна жалба от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК 200299615, в която се твърди, че решението на СРС е 1 неправилно, необосновано и немотивирано, както и постановено при нарушение на процесуалните правила. Поддържа, че районният съд, въпреки коректното определяне на механизма на настъпване на процесното ПТП, не е отчел, че като е спрял по средата на пътното платно и е престоявал на място, където управляваното от него МПС е представлявало пречка за движение, водачът на л.а. КИА е нарушил правната норма на чл.93, ал.1 от ЗДвП и е обусловил настъпването на удар между двете МПС и на щетите по таксиметровия автомобил. Водачът на застрахованото при ответника МПС нямал никаква вина за настъпването на ПТП и вредоносния резултат, т.к. обективно не е могъл да възприеме намерението на пътника на задната седалка да отвори вратата и да излезе от таксиметровия автомобил. Последното налагало извода, че за застрахования при ответника водач събитието се явявало случайно деяние, като първоинстанционния съд дори не бил обсъдил факта, че на пътника било издадено наказателно постановление, с което му била наложена глоба и което било влязло в законна сила. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да отхвърли предявения иск, а при условията на евентуалност – да намали размера на обезщетението, като съобрази същото с доказаното възражение за съпричиняване на ПТП в значителна степен от водача на таксиметровия автомобил и пътника в него. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Мегатакси 2000“ ЕООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към същите. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките 2 кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна връзка между деянието и вредата и вина на причинителя.

За основателността на прекия иск с пр. осн. чл.432 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният вид и действителен размер. Вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

В тежест на ответника е да обори презумпцията за вина на деликвента, както и фактите, от които извежда възражението си за съпричиняване.

Наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и водача на л.а. Опел Зафира с рег. №**** към датата на процесния деликт – 18.07.2023г. не е спорно между страните. Доколкото във въззивната жалба се изразява становище за правилно установен по делото механизъм на ПТП от фактическа страна /жалбоподателят излага оплаквания по отношение на правната оценка на иначе вярно установени от СРС факти/, следва да се приеме, че същият не е спорен между страните, а и се установява от събраните по делото писмени и гласни доказателства /разпитаните свидетели Ц. и Н./, и от изслушаното заключение на САТЕ, което въззивният съд кредитира изцяло като компетентно изготвено и пълно. От съвкупната преценка на посочените доказателства е видно, че на 18.07.2023 г. около 21 ч. в гр. София, на ул. „проф. Христо Вакарелски“, водачът на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, с рег. № **** – такси – св. Н., е спрял до тротоара по посока на движението, срещу № 11, за да слезе клиента – св. Ц.. Улица е била еднопосочна, с една лента за движение, без хоризонтална и вертикална маркировка. От лявата страна на платното е имало паркирали автомобили. В същото време, зад таксиметровия автомобил с посока от бул. „Доктор Г. М. Димитров“ към ул. „21 век“ (бул.

„Симеоновско шосе“) с около 40 км./час се движел лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, с рег. № ****, който предприел маневра за заобикаляне отдясно на таксиметровия автомобил, намиращ се в спряло състояние на пътното платно, като с десните си гуми преминал през тротоара на улицата. В този момент, пътничката Ц. е отворила задната дясна врата на таксиметровия автомобил, при което водачът на лек автомобил Опел Зафира е реализирал ПТП, като осъществил съприкосновение между странично ляво огледало и предна лява врата на управлявания от него автомобил и задна дясна врата на лек автомобил Киа К5. Вещото лице е посочило, че причината за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка е поведението на водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, който при наличието на бордюр от дясната спрямо посоката му на движение страна предприема маневра за заобикаляне отдясно на намиращия се на пътното платно в спряло положение лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“. В причинна връзка с настъпилото ПТП било и поведението на пътника на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, който отворил задна дясна врата, която попаднала в траекторията на движение на лек автомобил марка „Опел“, модел „Зафира“, вследствие на което бил реализиран удар.

3

Спорно между страните пред въззивната инстанция е налице ли е противоправно поведение, осъществено от застрахования при ответника водач, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП или последното е причинено изцяло от другия водач и пътника, внезапно отворил задната дясна врата. По този въпрос съдът намира следното.

Според чл. 25, ал. 1 ЗДвП водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство, преди да започне маневрата трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат преди него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Съгласно чл. 91, ал. 2 и ал. 3 от ППЗДвП заобикалянето се извършва от лявата страна по посока на движението, а при невъзможност или при наличие на съответния пътен знак - и от дясната, като водачът на заобикалящото пътно превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, движещи се по пътната лента, която ще използва за заобикалянето. Според пар. 6, т. 2 ЗДвП „пътна лента“ представлява надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока едно след друго, а съгласно пар. 6, т. 6 ЗДвП „тротоар“ е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци.

При процесното ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, която презумпция не беше оборена по делото, са налице всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. Противоправни са действията на водача на увреждащия автомобил Опел Зафира, осъществени чрез заобикаляне на намиращия се пред него на пътното платно в състояние на престой лек автомобил Киа К5, от дясната му страна по посока на движението, застъпвайки голяма част от тротоара /по данни на св. Ц. – ¾ от автомобила са се намирали върху тротоара, като в същия смисъл са и показанията на св. Н./, намиращ се от дясната страна на пътното платно, без да изчака лекият автомобил Киа да продължи движението си и без да съобрази, че пътното платно се състои само от една еднопосочна пътна лента, от лявата страна на която се намират паркирани превозни средства, а от дясната – тротоар, предназначен за движение само на пешеходци, а не за автомобили. При липса на свободно пространство на пътната лента за извършване на планираната маневра, водачът е бил длъжен да изчака потеглянето на таксиметровият автомобил и като не е направил това, същият е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1 ЗДвП.

Презумпцията за неговата вина не е оборена, а за случайно деяние не може да става на въпрос, доколкото водачът сам се е поставил в позиция да не може да предотврати настъпилото произшествие, предпремайки маневрата заобикаляне по забранен от закона начин – отдясно през тротоара. Ето защо, налице всички предпоставки за ангажиране на неговата отговорност по отношение на причинените вреди от процесното ПТП, като оплакванията във въззивната жаба за необоснованост на изводите на районния съд и необсъждане на относимите доказателства са изцяло неоснователни.

Между страните не е формиран спор относно това, че по този повод при ответника е 4 образувана щета, като застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение.

От приетото по делото заключение на САТЕ, се установява, че увредени вследствие на процесното ПТП части на лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, са задна дясна врата, заден десен панел и фолио - задна дясна врата. Според заключението на вещото лице стойността, необходима за възстановяване на увредените детайли по лек автомобил марка „Киа“, модел „К5“, по средни пазарни цени към датата на ПТП – 18.07.2023 г., е в размер на 2 760,59 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д.