Решение № 115 от 30.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Бургас, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Ст. Пенева

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Албена Янч. Зъбова Кочовска при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20262000500145 по описа за 2026 година

Производството по делото е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК образувано по жалбата на Т. Е. Г. ЕГН ********** и Т. И. Г. ЕГН **********-двамата ответници по гр.д.

№221/24г. по описа на Ямболски окръжен съд, чрез процесуален представител адв. Ат.Т. със съдебен адрес за връчване на книжа – гр.Б.,ул.“Г. В. В.“ №*/*/, ет.*,офис- *, против Решение №10/03.02.26г., постановено по горното дело.

В жалбата решението е посочено за неправилно, поради което се моли за отмяната му, както и за произнасяне с ново от въззивния съд, с което заявените срещу жалбоподателите претенции за заплащане на парични суми като възнаграждение по осем анекса към договор за СМР от 20.02.23г. да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Изложени са следните конкретни възражения:

За неправилност на извода на първата инстанция, че договорното основание, на което са заявени претенциите е доказано по делото.

Анексите към договора не са двустранно подписани според страната, но съдът се е позовал на изслушани в тази връзка свидетелски показания, които в случая са недопустими, т.к.договорите са на стойност над 5000лв. и за тях важи забраната за установяване с гласни доказателства, съгласно чл.164, ал.1,т.3 от ГПК;

Извън това се оспорва правилната преценка на така събраните гласни доказателстваспоред страната с тях не се установява нито един от съществените елементи на договора за СМР- договорено заплащане за допълнително възложената работа и постигнато съгласие за заплащане на оферираната цена от възложителя. Така поради липса на предмет на договаряне, поради липсата въобще на договор, извършването на допълнителните СМР може да обоснове само евентуални претенции за неоснователно обогатяване. Свидетелите на ищеца установят също така за „възложител“ на работата ответницата, но представените от ответната страна документи определят за такъв ответника.Следва да се съобрази обаче, че в 1 случая солидарната отговорност на ответницата е ангажирана само заради това, че строителните работи касаят имот в СИО, а не защото произтича от закона или договора.Оспорва се и договарянето на ответницата с работниците на ищеца за възлагане на работа да ангажира дружеството, доколкото работниците не го представляват.Пространно се обяснява, че по делото липсват доказателства за точния предмет на договаряне на СМР, както и за дължимата за това цена.Твърденията за параметри на ценообразуване на допълнителните работи представлява съгласие по критериите за формиране на печалбата на строителя при евентуално бъдещо възлагане на допълнителни СМР, но не и че цената е възприета за окончателна и няма да се промени.Оспорва представените по делото актове обр.19 и анекси да доказват наличието на сключен договор за допълнителни СМР- те не са подписани от ответниците, а само от страната, която ги е съставила и черпи от тях благоприятни правни последици, т.е. нямат доказателствена стойност. Те не доказват и основанието, на което са извършени, нито има данни да са представяни на ответната страна за потвърждение, липсват и количествено стойностни сметки, които да потвърдят реалното им изпълнение;

За неправилна се сочи и преценката на експертното заключение по назначената в първа инстанция СТЕ, данните по която според страната ведно с останалия доказателствен материал практически опровергавали доказването на ищцовата претенция.

Страната поддържа, че ако барбекюто и верандата се приемат за част от къщата, изградена по проект, значи те следва да се счетат също за част от цялостното договаряне за изграждането, а т.к. няма спор, че всичко уговорено с първоначалния договор е платенозначи за тях не се дължи допълнително заплащане.

Следвало е според страната да се прецени също, че липсват съставени и подписани актове за извършените в имота скрити работи, поради което не може със сигурност да се установи точният им обем. Липсвал според експерта и геоложки доклад, така че вещото лице не можело да установи къде точно е било копано, а и каква е дълбочината на основите, нито пък можело да установи, че представените от ищцовата страна разходооправдателни документи за материали са вложени именно в процесния обект.

Според страната съдът не е обсъдил в тяхната съвкупност и всички събрани по делото доказателства.

Жалбоподателят поддържа също, че съдът не се е произнесъл по направеното от него възражение за ненадлежно изпълнение на договорните задължения на ищеца, съобразно чл.260 от ЗЗД. Неправилно според страната е било разбрано от съда и възражението й за липсата на проект в смисъл, че ищецът трябвало да изготви такъв, но не бил, което не произтичало от закона. Доводите са били други- в контекста на неизпълненото задължение на изпълнителя да предупреди възложителя, че при липсата на такъв проект построеното ще е незаконно, което обезсмисля изграждането му и в това, че е приел да изгради незаконна постройка.

Липсвали доказателства и за това дали изкопа на допълнителните 70 кв.м. към къщата е осъществен като т.нар. „масов изкоп“ или става дума за ивични основи, респективно за стъпки за колони. Това не се изяснило от показанията на св. Иванов.

Въззивникът се позовава на противоречия между показанията на свидетелите на ищцовата страна и между тях и свидетеля на ответниците и извежда като краен резултат липсата на данни , които да установят основателността на заявените претенции по делото.

Възразява се също срещу изводите на първата инстанция, че първоначалният договор включва уговорки за основи и зидарии.Поддържа се, че ако това е така, то значи страните са уговорили още изначално в същия договор да правят допълнителни основи, т.к. старата къща е съществувала, а свидетелите твърдели, че основите касаят разширението, т.е. включените в договора основи за цена от 53 000лв. включват и допълнителните, които вече са заплатени 2 и не следва да се дирят като допълнително възложени и изпълнени СМР.

Възразява се и срещу довода, че ако самият ищец твърди, че 30 кв.м. постройка струва 31 000лв. и старата къща е била 30 кв.м., то тогава е неоснователно от ответниците да се иска заплащането на цена от 152 000лв.

Не се ангажират нови доказателства. Дирят се деловодни разноски за двете съдебни инстанции.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия ищец „АллП Билдинг“ ЕООД ЕИК 206634910, представлявано от управител И.И, със седалище и адрес на управление: гр.Я., ул.“П.“ №*чрез адв. Г. Д. – АК-Сливен, със съдебен адрес за връчване на книжа: гр.С., ул.“Н. К.“ №*,офис *.

В горния се изразява становище за неоснователност на жалбата и заявените с нея оплаквания. Решението на първата инстанция се сочи за валидно, допустимо и правилно.

Според страната доводите на въззивника и обсъждането на доказателствата по делото са едностранчиви и обслужващи само неговия интерес, така че не са обективни.

Позовавайки се на съдебна практика въззиваемият приема, че след като ответниците са във владение на извършените в имота им СМР, значи са ги приели с конклудентни действия.Счита вследствие на това, че след като правните последици от приемането вече са настъпили, те не могат да бъдат ревизирани от страните, следователно възложителят не може да иска по-късно поправка на работата, заплащане на разходите, необходими за това намаление на възнаграждението или обезщетение за вреди, породени от пълното или неточно изпълнение. Следователно нямало основание да откаже заплащането на приетата работа.

По отношение доводите за липсата на актове обр.12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, се сочи, че такива се съставят, когато има строителни книжа(за да се докаже съответствието на извършеното с предвиденото по проект), какъвто случаят не е. Сочи също, че ответницата е присъствала на извършването на скритите работи, а и както вече е посочено, приемането на извършените СМР е осъществено от възложителите.

Въззиваемият изразява солидарност и с мотивите на обжалвания съдебен акт.

Останалите доводи на жалбоподателя се сочат за ирелевантни за въззивното разглеждане на жалбата и разрешаването на спора, поради което не се обсъждат от страната.

Моли се в заключение за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение.

Не се ангажират нови доказателства. Дирят се деловодни разноски.

Проверката на съда по чл.267 от ГПК е посочила въззивната жалба за редовна и допустима, а тази по чл.269 от ГПК определя съдебното решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивника оплаквания за неправилност на съдебното решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано пред първата инстанция по исковата молба на „АллП БИЛДИНГ“ ЕООД гр.Я. чрез адв.Г. Д. от АК-Сливен, против Т. Е. Г. и Т. И. Г.двамата съпрузи, живущи в гр.Ямбол, като се иска да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца: сумата от 13 541.10 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 1 от 20.04.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани СМР - земни работи за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 28 536.40 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 2 от 25.04.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за 3 извършени от ищеца подробно описани СМР за изграждане на барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 5384.65лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 3 от 15.06.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани по СМР - част ВИК работи за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 33 059.42лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 4 от 01.07.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани СМР по част електрическа за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 16114.97лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 5 от 10.07.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР за барбекю и веранда - вътрешни замазки и шпакловки, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 35 813.42лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 6 от 01.08.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР за барбекю и веранда и допълнителни постройки - допълнителна изолация за барбекю и веранда, ведно със законната лихва от предявяването на иска- 06.02.2024г. до окончателното изплащане; сумата от 31 183.37лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 7 от 01.09.2023 г. към Договор от 20.02.2023 г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР по изграждане на допълнителни постройки - бунгало, газ, склад за газ, ведно със законната лихва от предявяването на иска06.02.2024 г. до окончателното изплащане; сумата от 33 849.50лв., представляваща неизплатено възнаграждение по Анекс № 8 от 20.09.2023 г. към Договор от 20.02.2023г. за извършени от ищеца подробно описани допълнително възложени СМР- вертикална планировка за всички сгради, ведно със законната лихва от предявяването на иска06.02.2024 г. до окончателното изплащане, както и присъждане на направените по делото разноски.

Твърденията, обосноваващи горните претенции са следните: на 20.02.2023 г. ищецът като изпълнител и ответникът Т. Е. Г. в качеството му на възложител, са сключили Договор за изпълнение на обект „Жилищна сграда" в с.Л., община С., обл.Я.. Имотът бил собственост на двамата ответници, тъй като Г. бил в брак с ответницата Т. Г. – това е и основанието претенцията да е насочена против двамата ответници солидарно, съгласно допълнителната молба на ищеца вх.№ 1081/24.02.2025г.Твърди се, че имотът е строен за задоволяване на нужди на семейството.