Решение № 260707 от 26.05.2021, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260707 гр.Пловдив, 26.05.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно заседание на 12.05.2021г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

ИВАН

АНАСТАСОВ при участието на секретаря: Валентина Василева като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело № 638/2021г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Д.И.В. против решение № 260027/05.01.2021г. по гр.д.№ 4358/2020г. на ПдРС, І гр.с., с което са отхвърлени предявените от нея искове по чл.344, ал.1, т.т. 1, 2 и 3 от КТ против „Лукойл България“ЕООД, за това да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 013- ЧР/17.03.2020г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“, да бъде възстановена на предишната й работа и да й бъде заплатено обезщетение за времето, през което е останала без работа, а именно за времето от 17.03.2020г. до 08.05.2020г., в размер от 2401,52 лева. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и по-конкретно, че не е съобразено със събраните доказателства. Твърди се също така, че доколкото въобще е извършено някакво дисциплинарно нарушение от жалбоподателката, то същото не било с такава тежест, че да обуславя налагането на най- тежкото наказание „уволнение“. Иска се цялостна отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете.

От „Лукойл- България“ЕООД е подаден отговор на въззивната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна, поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и е постановено в съответствие със събраните доказателства и установените на база на същите обстоятелства.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 4358/2020г. на ПдРС, І гр.с. е образувано по искова молба от Д.В. против „Лукойл България“ЕООД, с която са предявени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ за това да бъде признато за незаконно уволнението й, извършено със Заповед № 013-ЧР/17.03.2020 г., с която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовото правоотношение с работодателя е прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, да бъде възстановена на предишната й работа и да й бъде заплатено обезщетение за времето през което е останала без работа. В исковата молба се сочи, че ищцата- жалбоподателка по настоящето дело, е работила във въззиваемото дружество по трудов договор на длъжността „****“. Твърди се, че наложеното с горепосочената заповед наказание е незаконосъобразно, понеже В. била принудена под натиск, заплаха и стрес да даде обяснения, като освен това твърди, че не е извършила присвоявания на средства от работодателя, както и че установените при ревизията липси били наполовина по- малко от посочените в заповедта. В резултат от незаконното уволнение през периода от 17.03.2020г. до 08.05.2020г. тя останала без работа, поради което претендира обезщетение в размер от 2401,52 лева.

С подадения от „Лукойл България“ЕООД отговор на исковата молба се поддържа, че уволнението е законосъобразно.

Спазена била процедурата по изискване на обяснения от служителя преди налагане на наказанието. Същото било наложено с мотивирана писмена заповед в преклузивния срок за това Поддържа се също така, че наказанието съответства на тежестта на констатираните нарушения. Описаните в заповедта действия съставлявали тежки нарушения на трудовата дисциплина, като освен това с тях се нарушавала както Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, така и утвърдените в длъжностната характеристика основни задължения на Д.В. в качеството й на ****. Тя не била дала обясненията под натиск, а доброволно, което се установявало от адекватните отговори в обясненията.

Безспорно е, а и от събраните по първоинстанционното дело писмени доказателства се установява, че жалбоподателката е работила по трудов договор с въззиваемото дружество на длъжността „****“, с място на работа бензиностанция, находяща се в гр.**** /К. ш./. В заповед № 013-ЧР/17.03.2020г. е отразено, че при извършена проверка на 04.02.2020г. в бензиностанцията били установени извършени от В. следните нарушения през периода 24.11.2019г.- 27.01.2020г.: неправомерно отмаркиране на стоки, след заплащането им от клиенти, съпроведено с неиздаване на касови бележки, като тези нарушения представлявали злоупотреба с доверието на работодателя и същите били извършени с цел присвояване на средствата, получени от клиентите като цени за стоките.

В обясненията си по чл.193 от КТ, дадени от жалбоподателката пред работодателя й, тя признава за едно отмаркирано кафе „три в едно“, като парите от продажбата му не били присвоени, а били предназначени за покриване стойността на липсващи стоки в бензиностанцията. В обяснението се сочи също така, че отмаркиране се налагало след проверка на цената на стоката или поради това, че клиентът се е отказал от закупуването й.

По първоинстанционното дело са разпитани свидетелите Н. П., А. Д., Я. Е. и Г. М. Свидетелят П. сочи, че е работил с жалбоподателката в бензиностанцията на „Лукойл България“ЕАД на К. ш. около година и половина. Той бил управител на бензиностнацията. Жалбоподателката работила като ****ка. Той сочи, че отмаркирането на стоки на касите не е забранена процедура, като за извършването на това действие са налице няколко възможни причини- отказ на клиента от стоката преди да е издаден касов бон; заприходяване в системата на грешен брой различни артикули спрямо действителния брой на наличните артикули. По отношение на втората причина свидетелят уточнява, че, когато в наличност са повече стоки от даден артикул спрямо бройката въведена в системата при продажба на бройка над въведената се съставял протокол и едва след това можело да се издаде фискален бон. До издаване на фискалния бон парите от продажбата се съхранявали извън касата. Свидетелката Д. сочи, че е уволнена от работа във въззиваемото дружество по същите причини, както и жалбоподателката. На 12.03.2020г. тя била на смяна, а Д.В. била в отпуск. В бензиностанцията дошъл р. м. Г. М. Управителят се обадил на Д. да дойде в бензиностанцията. Регионалният мениджър представил на свидетелката, на жалбоподателката и на ****ката К. Б. листове с отмаркирани стоки / л.23 и сл. по първоинстанционното дело/, в които фигарирали имената им. Изискал от тях да напишат обяснения относно причините за отмаркирането. Настоявал обясненията да бъдат написани незабавно, защото щял да пътува до гр. ****. Отмаркиране се правело, когато клиентът си е избрал някаква стока, но впоследствие се откаже от нея. Свидетелката Я. Е. сочи, че е работила като ****ка в „Лукойл България“ЕАД през периода от м.юни 2019г. до м.юни 2020г.. На 12.03.2020г. в бензиностанцията дошъл регионалният мениджър и поискал да се срещне с жалбоподателката и останалите ****ки. Тя пристигнала към 16 часа. Регионалният мениджър разговарял с нея и с друга една ****ка. Свидетелката работела на касата и не чула за какво разговарят, но видяла, че им показал някаква справка и разбрала, че им иска обяснения. Докато те пишели обясненията си, той не бил до тях. Свидетелката сочи, че е отмаркирала стоки, когато например е сбъркала кода на стоката или когато клиентът се откаже от стоката. Случвало се, клиенти, които много бързат, да не изчакат да им се издаде касов бон. Свидетелят Г. М. е работил на длъжността „****“ в „Лукойл България“ЕАД. От управителя на дружеството бил пуснат доклад до него с указание да прегледа видео камерите в бензиностанцията на К. ш. Свидетелят получил и справка за отмаркирани стоки.

Той показал справката на ****ките в обекта, включително и на жалбоподателката, и им поискал писмени обяснения. След като били дадени обясненията, била извършена ревизия на бензиностанцията и била констатирана липса над търговския риск. И този свидетел сочи, че отмаркиране е допустимо, когато клиентът се е отказал от стоката, но това не било възможно при закупуването на кафе например, защото то нямало как да се върне. На управителя по заместване му било направило впечатление, че има много отмаркирани стоки и в това число и кафета. На видео камерите се виждало как клиенти си поръчват кафе, вода, кола, получават поръчките си, плащат, но не им се издава касов бон. Парите се оставяли настрана, не в касата. Виждало се също така, как след продажбата ****ките натискат бутон Ф8 на клавиатурата и отмаркират стоката. В резултат от отмаркирането във фискалната памет липсвала информация за продажбата и получените по същата пари не се отчитали.

В о.з. на 16.12.2020г. по гр.д.№

4358/2020г. на ПдРС, І гр.с. е извършен оглед на представен от „Лукойл България“ЕАД видеозапис, като в протокола е отразено какво се вижда на записа.

В Глава ХІV от ГПК са уредени допустимите в гражданския процес доказателства, като същите са свидетелски показания, обяснения на страните, писмени доказателства, заключения на вещи лица и оглед и освидетелстване. Снимковият материал и видеозаписите не са уредени като доказателства. Огледът на вещ се извършва относно състоянието на самата вещ, но не и относно съдържаща се в нея информация, която да се възпроизвежда и възприема като самостоятелно доказателство. Разпоредбата на чл.184, ал.2 от ГПК допуска възпроизвеждане на електронен документ да бъде възпроизведен от електронния му носител в публично съдебно заседание, но само при наличие на техническа възможност за надлежна проверка на електронния подпис. Недопустимо е, предвид липсата на изрична уредба на видеозаписите като доказателствено средство, същите да бъдат възприемани като електронни документи по смисъла на чл.184 от ГПК, вр. чл.3 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, вр. чл.3, т.35 от Регламент /ЕС/ № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година. При това по аргумент от разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК електронният документ следва да може да бъде представен на хартиен носител. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че извършения от първоинстанционния съд оглед на видеозаписи не може да се цени като годно доказателство.

По първоинстанционното дело е приета и упоменатата от вторите двама свидетели справка за отмаркирани стоки от дата 24.11.2019г. до дата 27.01.2020г.. От съдържанието на справката не става ясно, кой е неин автор, на какъв носител се съдържат отразените в нея данни и съответно- как са въведени тези данни. Съгласно т.12 от Приложение № 29 към Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, при анулиране /пълно или частично/ на открита, но неприключена продажба, софтуерът задължително съхранява в базата данни пълна информация за анулираната продажба – анулирани стоки/услуги, количество, стойност, оператор и др.. Нито в самата справка, нито в отговора на исковата молба обаче не се сочи, дали справката съставлява разпечатка на съдържащата се в софтуера на фискалното устройство, с което е работила жалбоподателката, информация относно анулирани продажби. Ето защо въпросната справка не може да се възприеме като годно доказателство относно посочените в същата като отмаркирани от жалбоподателката продажби.

В мотивната част на заповедта за дисциплинарно уволнение- т.1 и т.2, е записано, че през периода 24.11.2019г.- 27.01.2020г. Д.В. неправомерно е отмаркирала стоки, вече заплатени от клиентите, без да издаде касова бележка и с цел присвояване на средства, като е ощетила работодателя си със сума в размер от около 774 лева.

Посочено е също така, че с неиздаването на касови бележки е създала предпоставки за затваряне на бензиностанцията от НАП. Тези констатации се базират на проверка на системата за видеонаблюдение. Посоченият период на извършване на нарушенията съвпада с този по справката, но не е ясно как този период е формиран в самата справка. Така или иначе остават недоказани както посоченият период, така и броят и датите на отразените в справката отмаркирания на продажби, а и сочената в заповедта причина за отмаркиранията- „присвояване на средства, получени от клиента като цена за отмаркирани стоки“. Установява се единствено- както на база на свидетелските показания, така и на база на обясненията, дадени от жалбоподателката пред работодателя й, че тя е извършвала такива операции- отмаркиране или анулиране, но липсват преки и категорични доказателства за това колко са случаите, в които отмаркирането е извършено след приключване на продажбата, какви стоки са били продадени, какви пари са получени и дали същите са присвоени.