Решение № 484 от 01.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 484 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Стоян Михов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20261100601324 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ НПК.

С присъда № 77 от 23.02.2023 г., постановена по НЧХД № 13319/2021 г., CPC, НО, 5-ти състав, е признал подсъдимия И. А. П. /с установена самоличност/ за ВИНОВЕН в това, че на 24.08.2017 г. в часовия диапазон от около 16.30 часа до 17.00 часа в партерното помещение на офис - сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, чрез изразите „ще те смачкам“, „ще те смажа“, „ще те намеря и ще те пребия“ , се е заканил на Л. В. П., ЕГН **********, с престъпление, изразяващо се в нанасяне на телесни повреди против личността му и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за престъпление по чл.144, ал.1, пр.1 НК и му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000.00 лв. /две хиляди лева/.

На осн. чл. 45 ЗЗД подс. И. А. П. е осъден да заплати на Л. В. П. / с установена самоличност/ сумата от 2000.00лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки и страдание, за това, че на 24.08.2017 г., в часовия диапазон от около 16.30 часа 1 до 17.00 часа, в партерното помещение на офис сграда, находяща се в гр.

София, ул. „********, чрез стискане и дърпане на дясната ръка на Л. В. П., ритане на десния крак и блъскане с ръце в тялото, И. А. П. е причинил на Л. В.

П. множество мораво синкави кръгловати кръвонасядания с размери от 1/1 см.

До 1.5/1 см по предната повърхност на дясната мишница в средната и долна трети; мораво синкаво кръгловато кръвонасядане с диаметър 1 см. по предната повърхност на дясната предмишница в горната й трета; червеникаво бледо синкаво кръвонасядане на площ 2/1 см. в областта на гърба, вдясно между задна мишична и лопатъчна линия. Бледо синкаво кръвонасядане на площ 1/1 см.по вътрешната повърхност на дясната подбедрица към коляното, ведно със законната лихва, считано от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част над 2000.00 лева до 4000.00 лева, като неоснователен.

На осн. чл. 45 ЗЗД подс. И. А. П. е осъден да заплати на Л. В. П. / установена самоличност/ сумата от 1000.00лв. /хиляда лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевно страдание, за това, че чрез извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 , предл. 1 НК, на 24.08.2017 г., в часовия диапазон от около 16.30 часа до 17.00 часа, в партерното помещение на офис сграда, находяща се в гр. София, ул.

„********, чрез изразите „ще те смачкам“, „ще те смажа“, „ще те намеря и ще те пребия“, се е заканил на Л. В. П., ЕГН: **********, с престъпление, изразяващо се в нанасяне на телесни повреди против личността му и тези закани биха могли да възбудят основателен страх за осъществяването им, ведно със законна лихва, считано от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част над 1000.00 лева до 4000.00 лева, като неоснователен.

На осн. чл. 45 ЗЗД подс. И. А. П. е осъден да заплати на Л. В. П. сумата от 2000.00лв. /две хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - душевно страдание, за това, че на 24.08.2017 г., в часовия диапазон от около 16.30 часа до 17.00 часа, в партерното помещение на офис сграда, находяща се в гр. София, ул. „********, И. А. П. в качеството си на длъжностно лице, на което е възложено да изпълнява със заплата постоянно работа, свързана с пазене на чуждо имущество на юридическо лице, при и по повод службата му като охранител в „Стар Сити“ ЕООД чрез 2 обидни изрази е казал нещо унизително за честта и достойнството на Л. В. П., ведно със законната лихва, считано от 24.08.2017 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в останалата част над 2000.00 лева до 4000.00 лева, като неоснователен.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подс. И. А. П. е осъден да заплати на Л. В. П. сумата от 4162.00 лв. /четири хиляди сто и шестдесет и два лева/, представляваща съдебни разноски за повереник в производството.

На осн. чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият И. А. П. е осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданките искове.

Срещу присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на подсъдимия, с която се претендира отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 1, пр. 1 НК, а гражданските искове да бъде отхвърлени. Поддържа се, че присъдата е неправилна, като обвиненията се явяват недоказани. Постъпила е и жалба от подсъдимия, съдържаща същите искания и оплаквания за неправилност на първоинстанционната присъда. В допълнение към жалбата са развити подробни съображения за необоснованост и неправилна интерпретация на доказателствените средства-показанията на свидетелите П., К. и И.ова, чиито показания според жалбоподателя са избирателно възприети, въпреки че не са очевидци на твърдяните престъпление, като се акцентира и на близките им отношения с пострадалия. Не били взети предвид показанията на св. К., както и заключенията на СТЕ и възпроизведените в тях начин на протичане на събитията. Акцентира се на заключенията на СППЕ на тъжителя, включително и лошите негативни данни за личността му от гледна точка на поведението му в учебна среда. Твърди се, че на инкриминираната дата тъжителят отправил обидни изрази към подсъдимия, поради което последният го извел от офис помещенията, без да му е нанасял удари или да го е ритал, което е видно от приложените записи. Поддържа се недоказаност на обвинението, както и гражданските искове, отправя се искане за прекратяване на наказателното производство поради изтекла абсолютна давност за наказателно преследване по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1, пр. 1 НК.

В разпоредително заседание въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е 3 преценил, че на този етап за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

Пред въззивния съд защитникът и подсъдимият молят да се приложи института на абсолютната погасителна давност за наказателно преследване и да се прекрати наказателното производство по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 1, пр. 1 НК. Извън посоченото процесуално изявление защитникът акцентира и развива подробно доводите, посочени в допълнението към въззивната жалба. Счита че и трите обвинения категорично не били доказани. Фактическата обстановка, твърдяна с тъжбата не се подкрепяла от събраните по делото доказателства. Моли да се прецени дали поведението на П. не е провокативно, както и да се вземат предвид данните по делото и справката от Инспектората към Министерство на образованието, от която можело да се извадят достатъчно характеристични данни за личността на частния тъжител и граждански ищец П.. Счита, че по отношение на обвинението по чл. 144, ал. 1, т. 1 НК е изтекла абсолютната погасителна давност. Моли да се отхвърлят предявените граждански искове и да бъдат възстановени направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Повереника на ЧТ и ГИ в съдебно заседание моли да се потвърди присъдата. Намира, че по безспорен и несъмнен начин са доказани както отправените заплахи, така и обиди. Без значение за обективната и субективната съставомерност на престъплението „закана“ било дали пострадалото лице реално се е уплашило или не, важното според повереника е тази закана да е годна да възбуди основателен страх. В този смисъл каквато и закана да изрече едно здраво, пълнолетно лице в разцвета на силите си към едно дете, тази закана била годна да възбуди у него основателен страх. Що се отнася до обидите, те били доказани по безспорен и несъмнен начин.

Представената характеристика от учебните заведения по никакъв начин не спомогнала за решаване на основната задача на конкретното наказателно производство. Каквито и характеристични данни да е имал частният тъжител, в случая се касаело до дете и това не означавало, че всеки чужд пълнолетен гражданин може да го бие и да му се заканва.

В право на реплика защитникът сочи, че насрещната страна е представила видеозапис, от който се виждал, че липсват инкриминираните 4 действия От другата експертиза, едното вещо лице установявало, че между двата файла кадрите са разделени и нямали нищо общо.

В правото на дуплика повереникът отново взема отношение по характеристичната справка на пострадалия.

Подсъдимият в съдебно заседание се присъединява към защитника си.

В последната си дума моли наказателното производство да бъде прекратено, а гражданските искове да бъдат отменени. Счита, че забележката не може да бъде нарушение

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правоимащ субект, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Съобразил е събраните пред него относими доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите И.И., Т. К., В.

П. и К.К.; заключенията на съдебно психиатрична и психологична експертиза, съдебно-техническа експертиза, съдебномедицинска експертиза по писмени данни, съдебно компютърно-техническа експертиза, един брой оптичен носител CD-диск; флашпамет и приобщените по делото писмени доказателства.

Въз основа на верен, пълен и съответен на процесуалните норми доказателствен анализ първоистанционният съд е формирал правилни изводи за фактите по случая и обстановката такава, каквато е протекла в обективната действителност. В тази насока въззивната инстанция не немери каквито и да е основания да внесе промяна във фактите по случая, като обосновано е прието от първата инстанция следната фактология, с която въззивният състав се съгласява:

Подсъдимият И. А. П. е роден на ******** г. в с. Гайтаниново, обл.

Благоевград, българин, български гражданин, висше образувание, неосъждан, с адрес гр. София, ж. к. „********, ЕГН **********.

Към 24.08.2017 г. подсъдимият И. А. П. работел като охранител в офис 5 сграда, намираща се в гр. София, ул. „********. В същата офис сграда бащата на частния тъжител и граждански ищец Л. В. П. - свидетелят В. Л.ов П., ползвал офис, нает на неговата търговска фирма - „Global Brand Distribution”.

Съвместно със свидетеля В. Л.ов П. работила и свидетелката И.А.И. - майка на частния тъжител и граждански ищец Л. В. П.. В същата сграда работел и свидетелят К., който бил колега на подсъдимия П..

На партерния етаж от офис сградата, находяща се гр. София, ул.

„********, където се намирало работното място на подсъдимия И. П., било поставено техническо устройство на видеокамера от охранителната система на офис сградата. Видеокамерата не записвала звук, а само видеообрази и кадри. Пред автоматично отварящата и затварящата се врата на партерното помещение, водеща в офис сградата, били поставени две видеокамери, които също записвали само видеообрази и кадри, но не и звук.

На 24.08.2017 г. във времевия период от 16:00 часа до 17:00 часа подсъдимият И. П. се намирал на работното си място в офис сградата, находяща се в гр. София, ул. „********, и изпълнявал работните си задължения.

Около 16:00 часа на 24.08.2017 г. подсъдимият И. П. се намирал на рецепцията, находяща се на партерното помещение. Около 16:15 часа пред рецепцията застанала свидетелката Т. М. К., която към 24.08.2017 г. работела във фирмата на бащата на частния тъжител и граждански ищец - свидетелят В.