Решение № 1247 от 26.02.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. София, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира И.а

Членове:

Василена Дранчовска

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Евгени Ст. Станоев Въззивно гражданско дело № 20241100503965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 2767/16.02.2024 г. по гр.д. № 69434/2022 г. по описа на СРС, 43 състав, са отхвърлени обективно евентуално съединени осъдителни искове, предявени от Д. Й. З., ЕГН **********, срещу Е. Н. Н., ЕГН **********, както следва: главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 258 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща част от стойността на изработени мебели и интериорни врати на обща стойност 9000 лв. във връзка със сключен между страните неформален договор за ремонт в жилището на ответника, която сума е заплатена от ищеца от името и за сметка на ответника, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2022 г., до окончателното изплащане; евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 1

21.12.2022 г., до окончателното изплащане.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на ответника сумата от 800 лв.

Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство – Д. З..

Във въззивната жалба са изложени съображения както относно недопустимостта на обжалваното решение, така и относно неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Въззивникът счита, че дадената от съда правна квалификация на предявения иск по чл. 258 ЗЗД е неправилна, тъй като претенцията не била за изпълнение на договор за изработка. Уговорката между двете страни не била ищецът да изработи мебели и да получи възнаграждение за това, а била ищецът да заплати на изпълнителя вместо ответника стойността на въпросните мебели, като наличието на тази уговорка се установявала от събраните доказателства. Независимо от това, ищецът обеднял с плащането на сумата, а ответницата се обогатила с получаването на процесните мебели. От свидетелските показания се установявало, че въззивникът е заплатил на третото лице стойността на изработените мебели.

Неправилно районният съд приел, че офертата за изработка нямала достоверна дата, а освен това неправилно не била обсъдена представената по делото разписка за плащане от ищеца към третото лице. Изразено е несъгласие с изключването на преписа от посочената разписка от доказателствата по делото, тъй като същата била заверена от самия издател поради нейното загубване. В този случай, когато оригиналът на частен документ е загубен и представеният препис от него е заверен от издателя, то този препис имал силата на оригинал и следвало да се цени като такъв. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявените искове – уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна. Счита, че решението на районния съд е правилно и моли да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна 2 следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от 21.12.2022 г., уточнена с молба от 01.03.2023 г., депозирана от ищеца Д. Й. З., с която са предявени срещу ответника Е. Н. Н. обективно евентуално съединени осъдителни искове, както следва: главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 285 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., представляваща заплатена от ищеца сума от името и за сметка на ответника по договор от 2018 г. между страните за възлагане на изработката и заплащане на стойността на интериорни врати и облицовка пералня сушилня в апартамент, собственост на ответника, с адрес гр.

София, р-н „Оборище“, бул. **** по Оферта за изработка на мебели от изпълнител – „Мебелна къща Алди“ ООД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2022 г., до окончателното изплащане; евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 21.12.2022 г., до окончателното изплащане.

Ищецът извежда субективните си права от твърдения, че през август и септември 2018 г. е ангажиран от ответника устно да организира и извърши ремонт на имота на последния. На 27.12.2018 г. е следвало да бъде направено междинно плащане за произведените и монтирани на място мебели и интериорни врати, които ищецът възложил от името и за сметка на ответника на „Мебелна къща АЛДИ“ ООД. На 28.12.2018 г. ищецът заплатил сумата от 5000 лв. – стойността на междинното плащане, вместо ответника. Парите не били възстановени.

С уточнение на исковата молба от 01.03.2023 г. ищецът е посочил, че е заплатил сумата от името и за сметка на ответника.

В законоустановения срок за отговор на исковата молба ответникът е възразил срещу предявените искове. Оспорени са всички твърдения на ищеца, както и представените по делото оферта и разписка от В.Б..

3

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 87, том I-А, рег. № 10318, дело № 78 от 28 юни 2018 г. на Р.Б., нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че ответникът Е. Н. е собственик на имот, представляващ самостоятелен обект в сграда, идентификатор ***, представляващ апартамент с адрес: гр.

София, р-н „Оборище“, бул. ****.

По делото е представено Пълномощно от 23.10.2018 г., по силата на което Е. Н. е упълномощила ищеца Д. З. да я представлява пред администрацията на СО, р-н „Оборище, и доставчици на комунално-битови услуги във връзка със заявяване на услуги, прехвърляне на партиди, сключване на договори, касаещи имот, собствен на упълномощителя, находящ се в гр. ****, като от името и за сметка на упълномощителя подписва, подава и заверява молби, заявления, удостоверения и всички необходими документи; получава издадени от компетентни органи документи; внася такси и извършва всички необходими действия. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа на упълномощителя – Е. Н..

По делото е представена Схема на апартамент.

По делото е представена Разписка за получаване на сумата от 5000 лв., подписана от В.Б.. Разписката е изключена от доказателствата по делото по реда на чл. 183 ГПК.

По делото е представена Оферта за изработка на мебели от изпълнител – „Мебелна къща Алди“ ООД, консултант – В.Б.. Офертата не е подписана и се отнася до изработка на мебели, доставка в рамките на гр. София и монтаж на 3 бр. врати с пет отвора за стъкла с р-р 970х2450 мм, врата баня без отвори с р-р 710х2450 мм и облицовка пералня сушилня с р-р 690х680х2450 мм на обща стойност 9000 лв. без ДДС или 10 800 лв. с ДДС. Като аванс са посочени 5000 лв.

По делото са допуснати обяснения на ответника по реда на чл. 176 ГПК.

Е. Н. посочва, че: не е възлагала на ищеца да заплати със свои средства сумата от 5000 лв. на „Мебелна къща Алди“ за интериорни врати и други мебели; ищецът не е уведомил Н. за извършено от първия плащане със собствени средства на сумата от 5000 лв. на „Мебелна къща Алди“; ответникът 4 пояснява, че с ищеца са работили на „честна дума“, като му давал на ръка суми, за които последният не представял документ; не е имало разговор за предоставяне на картина вместо плащане, вкл. със съпруга на ответника – г-н Л.М.; ищецът се занимава с ремонта на собствения на ответника апартамент от 2018 г., който продължил и следващата година, тъй като ищецът не си вършел работата; през 2018 г. за Нова година не е пътувала извън София.

По делото са разпитани свидетели.

Свидетелят В.В.Б., управител на „Мебелна къща Алди“, посочва, че познава ищеца, правили са офисно студио заедно. Изработили и поръчка на клиент на ищеца, когото свидетелят не познава. Поръчката била за интериорни врати и облицовка на пералня в мокро помещение. Не си спомня детайли по поръчката. Размерите са снемани на място в жилището. Поръчката била възложена от ищеца. Св. Б. не помни да се е запознавала със собственичката.

Нямало сключен писмен договор, уговорката била устна, плащането – на части – аванс и доплащане. Няма спомен кога е била тази поръчка – сезон, година. При предявяване на офертата за изработка на мебели, писмено доказателство по делото, св. Б. потвърждава, че офертата е издадена от нейното дружество. Вратите били изработени, доставени и монтирани в жилището. Издавала е разписка за 5000 лв. на ищеца, без да помни как е извършено плащането. Преди известно време ищецът поискал заверено копие от разписката. Св. Б. няма спомен дали завереното копие е това, което е издала в оригинал. Няма спомен да са издавани фактура или касова бележка, нямало писмени документи във връзка с поръчката. Принципно плащането се извършвало през банка и се издавали фактура или касова бележка, но в случая ищецът пожелал да е без документи. Св. Б. само взела размерите, не ръководела монтажа на вратите.

Свидетелят К.а Б.К.-З.а, съпруга на ищеца, посочва, че съпругът е извършвал ремонт през есента на 2018 г. на апартамент на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, приключил през февруари 2019 г. Виждала е веднъж ответника Н. при посещение в техния офис по повод ремонта. Работи заедно със съпруга си и е в течение на поръчката, но не в детайли. Заявява, че не е имало писмени договори за ремонта – работели на доверие. През месец 5 декември 2018 г. станало ясно, че ще бъдат монтирани мебели в апартамента на ответника, като последният казал на ищеца, че ще плати след празниците.

Ищецът изтеглил пари от фирмена сметка и платил сумата – 5000 лв. в брой срещу разписка на 28.12.2018 г. Свидетелят не знае какви са били действителните уговорки между ищеца и ответника. Знае, че последният е помолил ищеца да изчака, без да уточни срок. Впоследствие Е. Н. и съпругът предложили да дадат на ищеца картини, които да бъдат продадени и да бъдат възстановени дължимите суми. Разписката била изготвена от св. З.а, като била дадена на св. Б. за подпис. Разписката била при тях, но след преместване на офиса се оказало, че не разполагат с оригинала, а само с копие.

Св. Б. не е присъствала на срещата между ищеца и ответника във връзка с плащането на тези 5000 лв. За уговорката знае от ищеца, от него знае също, че ответникът е щял да пътува по празниците.

Свидетелят С.А.Д. посочва, че познава и двете страни. Познава ищеца от повече от 20 години. С ответника били съседи в гр. ****. Св. Д. свързала страните във връзка с ремонта, ответникът бил доволен. Между Коледа и Нова година 2018 г. ищецът се обадил, за да я попита дали може да се има доверие на ответника и съпруга . От разговора свидетелят разбрал, че плащанията трябвало да стават чрез ищеца с пари на ответника, в последния момент е трябвало да има плащане от 5000 лв., но ответникът казал, че ще плати след празниците. Свидетелят гарантирал, че ответникът ще върне парите на ищеца, ако последният плати тази сума. През пролетта на 2019 г. св.

Д. се видяла с ищеца и той споделил, ответникът не отрича дълга си, но не го плаща, като иска разсрочване. През декември същата година ищецът споделил, че семейството на ответника му предложило да му даде картини вместо пари, на което било отказано. Впоследствие – на 12.10.2023 г., случайно чула разговор между ищеца и В.Б. – управителя на мебелната къща, в който ищецът каза, че ответникът отрича задължението, а вкъщи не можел да намери разписката. Ищецът извадил копие от разписката и помолил Б. да го завери. Заверката била с черен химикал.