Решение № 101 от 04.05.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. Елин Пелин, 04.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ

ДЕЛА, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Цветанка Анг. Николова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело № 20221820100026 по описа за 2022 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във вр. чл. 415 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД, ЕИК...... със седалище и адрес на управление: гр. С., п. к. 1421, ул. „Д. Х.” № , срещу К. Й. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: с. Е.П. Г., общ. Елин Пелин, ул. „М.“ № .., с която се иска признаването за установено, че дължи сумата от: 4667,37 лв. главница по договор за потребителски кредит № 7000860384/ 23.10.2018 г.; 934,55 лв., договорна лихва за периода 25.12.2019 г. до 27.10.2020 г.; 295,24 лв., обезщетение за забава за периода 25.12.2019 г. до 22.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението по чл.

417 ГПК (23.02.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението. Твърди се, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 7000860384/ 23.10.2018 г., въз основа на който ищецът-кредитор предоставил на ответника К. Й. С.-потребител сумата от 6794,55 лева. В чл. 7 ал. 1 от договора е посочен размера на предоставения кредит- 5000 лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 727,99 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Предвид заявеното желание от потребителя еднократната такса за оценка на риска в размер на 727,99 лв. се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съгласно чл. 7, ал.2 от договора, потребителския кредит за общо 1 ползване, средствата по кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка потребителя.

В случаите, когато потребителят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В настоящия случай потребителят е пожелал да сключи застраховка „Живот“ в размер на 528 лв. и застраховка „Безработица“ в размер на 538,56 лв.

Общото крайно задължение по договора (чл.10 от Договора) възлиза на 10007,19 лв., която сума е разсрочена на 32 погасителни месечни вноски- 31 по 312,73 лв., ведно с последна изравнителна в размер на 312,56 лв. УговоР.ят между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на 30.48 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума. кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Длъжникът е преустановил плащанията, като не са погасени вноски с падежи 25.12.2019 г., 25.01.2020 г. 25.02.2020 г. Изпратили уведомление за предсрочна изискуемост на задължението по договора, което е получено лично от ответника на 27.10.2020 г., след което цялото задължение на кредитополучателя е станало незабавно и предсрочно изискуемо, а договорната (възнаградителна) лихва не се претендира за целия период на договора, а за периода до получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост.

Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника, като в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК e постъпил писмен отговор, в които се твърди, че исковете са неоснователни. Твърди се, че клаузите на договора за потребителски кредит не са индивидуално уговоР., като има неравноправност по арг. от чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Договорът е недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК (непосочен лихвен процент), вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК (непосочен ГПР), вр. чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК (не съдържа условия за издължаване), не отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК (размер шрифт), както и на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, има заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с уговорката за застрахователна премия. Твърди се, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите нрави по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД с оглед размера на уговорената възнаградителна лихва. Твърди се, че договорът е изцяло недействителен, а чл. 26, ал. 4 ЗЗД е неприложима.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител юрисконсулт Недков поддържа исковете и моли за уважаването им. В съдебно заседание е допуснато изменение на основание чл. 214 ГПК в частта за претендираната сума от 295,24 лв., обезщетение за забава за периода 25.12.2019 г. до 22.02.2021 г.

В съдебно заседание ответницата К. Й. С. не се представлява.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч. гр. д. № 166/2021 г. на РС Елин Пелин, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 165/ 26.02.2021 г., с която е разпоредено длъжникът К. Й. С. да заплати на кредитора „ТИ 2

БИ АЙ Банк” ЕАД сумата от: 4667,37 лв. главница; 934,55 лв., договорна лихва за периода 25.12.2019 г. до 27.10.2020 г.; 521,92 лв., обезщетение за забава за периода 25.12.2019 г. до 11.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 23.02.2021 г., както и разноските по делото. Допуснато е незабавно изпълнение по издадената заповед и е издаден изпълнителен лист от 26.02.2021 г. На 28.09.2021 г. е подадено писмено възражение от К. Й. С. срещу заповедта. На 15.12.2021 г. заявителят е уведомен с указания по чл. 415, ал. 1 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си. На 14.01.2022 г. в РС Елин Пелин е постъпила исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

С определение № 130/22.02.2022 г. по ВЧГД 15/2022 г. на СОС е потвърдено разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 165/ 26.02.2021 г. по ч. гр. д.

№ 166/2021 г. на РС Елин Пелин.

Установява се от договор за потребителски кредит, че е сключен на 23.10.2018 г. и въз основа на него ищецът предоставил на ответницата К. Й. С. потребителски кредит в размер 5000 лева, банк комбо живот 528 лева, банк комбо безработица 538,56 лева, еднократна такса оценка на риска от 727,99 лева, като в чл. 11.2 е уговорено задълженията да се погасят съгласно погасителен план с вноска от 312,73 лева в периода от 25.11.2018 г. до 25.06.2021 г. (последна вноска 312,56 лева), при годишен лихвен процент 30.48 % (чл. 9.1) и годишен процент на разходите (ГПР) 48.52 % (чл. 10) и или общо да върне сумата 10007,19 лева. В чл.

9.1, чл. 9.2 и чл. 9.3 от договора са посочени конкретният годишен лихвен процент по кредита (30.48 %) и начина на формирането му-лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината, като за ден се изчислява като 1/360 част от лихвения процент.

Представени са искане за откриване на банкова сметка на физическо лице от 23.10.2018 г., декларация от 23.10.2018 г., преддоговорна информация за програма „Защита живот безработица/ хоспитализация от 23.10.2018 г., застрахователна полица, потвърждение за приемане и съгласие от 23.10.2018 г., заявление-декларация от 23.10.2018 г., подписани от ответницата К. Й. С..

Представено уведомление за предсрочна изискуемост от 11.09.2020 г. и обратна разписка, според която писмото е получено от ответницата К. Й. С. на 26.10.2020 г.

Установява се от изслушаното и прието заключение на вещото лице Р. К. С. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно, че платените суми от потребителя - К. Й. С. към „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД за погасяване на кредита са в общ размер на 4183,51 лева, платени в периода от 03.12.2018 г. до 19.02.2020 г.

(последно плащане), като с тях в системата на кредитора са погасени задължения в общ размер на 4183,51 лева, от които: главница - 2127,18 лева; договорна лихва - 2018,58 лева; лихва/обезщетение за забава - 37,75 лева. Размерът на непогасените задължения от потребителя К. Й. С. по Договор за потребителски кредит № 7000860384 от 23.08.2018 г. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 23.02.2021 г., са в общ размер на 5897,16 лв. от които: главница- 4667,37 лева; възнаградителна лихва 3 934,55 лева; обезщетение за забава (25.12.2019-26.10.2020) - 140,96 лева и законна лихва за забава (27.10.2020-22.02.2021) - 154,28 лева. Сумата от 6794,55 лева по Договор за потребителски кредит № 7000860384 от 23 08.2018 г. е усвоена от потребителя и е преведена по банкова сметка с титуляр К. Й. С., с IBAN BG22 TBIB 9310 1015 5654 01 на 23.10.2018 година. Дължимата сума към застрахователя ЗК УНИКА ЖИВОТ АД по застрахователен сертификат 81001NLB201170008603842018 застраховка „Живот“ - К. Й. С. е платена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД на 20.11.2018 година. На 19.11.2018 г. е платена от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, дължимата сума към застрахователя ЗК УНИКА АД по застрахователен сертификат № 1300586А00170008603842018 застраховка „Безработица“ - К. Й. С..

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство на оснoвание чл. 417 от ГПК. Против заповедта е депозирано възражение в заповедното производство. В законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящите установителни искове за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК. Заповедта за изпълнение на парично задължение е издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК извлечение от счетоводните книги на банката. Извлечението удостоверява изгодни за издателя си факти, не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила, затова, в исковото производство ищецът-кредитор следва да установява при условията на пълно и главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземането си към датата на подаване на заявлението до заповедния съд.

Договорът за потребителски кредит, сключен между страните, се подчинява на специалната уредба в ЗПК, както и ЗЗП, доколкото кредитополучателят е потребител по смисъла на този закон. Според разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. Договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (чл. 10, ал. 1 ЗПК). Посочените разпоредби на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 предвиждат, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); стоката или услугата и нейната цена в брой - когато кредитът е под формата на разсрочено плащане за стока или услуга или при свързани договори за кредит (т.

8); лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти (т. 9); методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а (т. 9а); годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като 4 се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (т. 10); условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването (т. 11); информация за правото на потребителя при погасяване на главницата (т. 12); наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6, както и за размера на лихвения процент на ден (т.20).