Решение № 54 от 07.05.2024, Районен съд - Несебър

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. гр.Н., 07.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: В.Вл.С. при участието на секретаря М.Р.Д. като разгледа докладваното от В.Вл.С. Административно наказателно дело № 20242150200101 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Д. Т. С., срещу наказателно постановление № 68/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 162, ал.

1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП. Акцентира се върху посочването в текста на НП на две отделни нарушени норми. Обръща се внимание, че липсва посочване на период, в който е извършено нарушението. Излагат се доводи, че уведомленията се подават за определени обекти, сред които не е посочено строителството на огради. С тези доводи от съда се иска НП да бъде отменено. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган - директора на РИОСВ Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата страна.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 11.08.2023г. от служители в РИОСВ (отдел „Атмосферен въздух, вредни физични фактори, води, опасни вещества и КПКЗ“), сред които св. Х. – главен експерт „Опазване на водите“, била извършена проверка на поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на с. Е., община Н.. За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол № 024098/К-8-54/11.08.2023г. (на л. 11 – л. 12 от делото). По 1 отношение на имот с идентификатор *** било установено, че е собственост (по силата на нотариален акт от 04.12.2018г.) на Д. Т. С. . Проверяващите констатирали на място в имота (по източната му граница) изграждането на плътна масивна бетонова стена/ограда (без отвори) с дължина 16-17 метра и надземна част с височина около 1,20 метра, която била надградена с метален тръбно-решетъчен парапет по цялата й дължина. При тези констатации св. Х. съставила АУАН № 68 от 14.08.2023г. за извършено нарушение от жалбоподателя на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Фактически нарушението било описано като липса на проведена процедура с издаден краен административен акт от компетентен орган по реда на глава VI от ЗООС и чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). От жалбоподателя било отправено предложение за сключване на споразумение по чл. 58 „г“ от ЗАНН, но същото не било прието от наказващия орган и въз основа на АУАН било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива (АУАН № 68 от 14.08.2023г., становище по АУАН, предложение за сключване на споразумение, констативен протокол № 024098/К-854/11.08.2023г., решение № БС-105-П от 18.12.2018г. на директора на РИОСВ). Установената по делото фактическа обстановка се потвърждава и от показанията на актосъставителя Х., като не се оспорва от жалбоподателя. Възраженията му касаят допуснати съществени нарушения в хода на производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Видно от текста на АУАН и НП, описаните в тях факти, касаещи вмененото на жалбоподателя нарушение, се свеждат до следното: реализиране в собствения на жалбоподателя имот на строителство (плътна масивна бетонова стена/ограда (без отвори) с дължина 16-17 метра и надземна част с височина около 1,20 метра, която била надградена с метален тръбно-решетъчен парапет по цялата й дължина), без проведена процедура с издаден краен административен акт от компетентния орган по реда на глава VI от ЗООС и чл. 31 от ЗБР. Цитирани са и нарушените разпоредби – чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗООС възложителят на инвестиционно предложение информира писмено компетентния орган и обявява своето предложение на интернет страницата си, ако има такава, и чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин . По арг. от пар. 1, т. 17 от ДР на ЗООС „Инвестиционно предложение“ може да бъде предложение за извършване на строителни работи . С оглед систематичното място на чл. 95, ал. 1 от ЗООС обаче (в рамките на глава VI от ЗООС, както е цитирано и в текста на АУАН и НП) задължението за информиране на компетентния орган от възложителя на инвестиционно предложение възниква в посочените в тази глава хипотези. В случая е препратено към чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, според която норма оценка на въздействието върху околната среда се извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и 2 технологии съгласно приложения № 1 и 2. Т.е. самата норма на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС също е препращаща – към приложения № 1 и 2 от ЗООС. От своя страна приложение № 1 е прието на основание чл. 92, т. 1 от ЗООС, а приложение № 2 – на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС.

Следователно е налице още едно препращане – към чл. 92, т. 1 и чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗООС.

Текстът на чл. 92, т. 1 от ЗООС предвижда задължително извършване на оценка на въздействието върху околната среда, а този на чл. 93, ал. 1 от ЗООС – преценка за необходимост от такава проверка. Налага се извод, че направеното в текста на АУАН и НП препращане към конкретни нарушени норми е недостатъчно за пълно описание на нарушението. Нещо повече – нарушението е непълно описано и от към факти. Както се посочи задължението по чл. 95, ал. 1 от ЗООС може да възникне в хипотезите на чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, но само във връзка с конкретен от цитираните текстове (чл. 92, т. 1 и чл. 93, ал. 1 от ЗООС) и обвързването му с конкретен вид строителство от изключително изчерпателно изброените в приложение № 1 и приложение № 2 към ЗООС. В тази връзка наказващият орган е следвало да посочи дали констатираният строеж е изисквал задължително извършване на оценка по смисъла на чл. 92, т. 1 от ЗООС и ако да – в коя от хипотезите по приложение № 1 попада, респ. дали е изисквал необходимост от преценка за извършването на проверка по чл. 93, ал. 1 от ЗООС и ако да – в коя от хипотезите по приложение № 2 попада. В текста на АУАН и НП тези обстоятелства не са посочени нито в текстов вид – като описание на факти и обстоятелства, нито чрез препращане към посочените разпоредби и съответните приложения. Следва да се обърне внимание, че приложение № 1 са налични 25 отделни подточки (част от които със свои подточки), а в приложение № 2 – 12 отделни подточки, всяка от които с множество свои подточки. Липсата на обвързване на установените факти с конкретен вид строителство по смисъла на чл. 92, т. 1 от ЗООС или чл. 93, ал. 1 от ЗООС (респ. приложенията, към които се препраща в тези текстове) представлява изключително общо и неконкретно описание на нарушение и на практика води до невъзможност за наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява и представлява съществено нарушение на чл. 57, ал.

1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Липсата на съответните факти, респ. препращане към приложимите норми, е довела до съществено нарушение на процесуалните правила и по специално – на правото на наказаното лице да разбере какво конкретно извършено нарушение му се вменява.

Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено.

Нещо повече – начинът, по който е описано нарушението, води и до неговата несъставомерност.

Цитираните по-горе разпоредби налагат извод, че задължение по чл. 95, ал. 1 от ЗООС възниква за физическо лице – собственик на недвижим имот, единствено в случаите, когато е необходимо да се извърши оценка на въздействието върху околната среда на инвестиционни предложения (в разглеждания случай – на извършеното строителство). Тези случаи са изчерпателно изброени в текстовете на приложение № 1 и приложение № 2 към ЗООС и въпреки подробното изброяване, сред посочените хипотези липсва такава, която да е свързана с изграждането на бетонова стена – ограда. Следователно не е доказано да е извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от ЗООС, тъй като посочената норма не обвързва всеки възможен строеж с изискване за извършване на оценка на въздействието върху околната среда, а единствено строежите, изброени в приложение № 1 и 2 към ЗООС. Сред тези строежи липсва такъв, който да отговаря на параметрите, констатирани от проверяващите.

Всички изложени съображения водят до извод, че НП следва да бъде отменено като издадено в противоречие с процесуалните правила и материалния закон.

При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него 3 разноски – 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 32 от делото, играещ ролята на разписка). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като от адвоката са изложени множество доводи за допуснати нарушения (а както се установява от правна страна – процесуални и материални нарушения действително са допуснати при издаване на НП).

Освен това заплатеното възнаграждение е близо до минимума по смисъла на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при констатираната фактическа и правна сложност на делото липсват основания да бъде намалявано допълнително. За разноски следва да бъде осъдена Р. Б. – арг. от чл.

2, ал. 2 от Правилник за устройството и дейността на регионалните инспекции по околната среда и водите вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 1 и т. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 68/10.01.2024г. на директора на РИОСВ Бургас, с което на жалбоподателя Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул. „Д.Ч.“ № *** , на основание чл. 162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 вр. чл. 81, ал. 1, т. 2 от ЗООС, е наложено наказание „глоба” в размер на 2000 лв.

ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на Д. Т. С., ЕГН **********, с адрес в гр. П., ул.

„Д.Ч.“ № ***, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, сумата от 400 лв., представляваща направени по делото разноски - възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Н.: _______________________

4