Определение № 22449 от 20.10.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10348/2026
- Вид
- Определение № 22449
- Подписан
- 20.10.2026
- В сила
- 20.10.2026
- Състав
- Любомир Луканов, Михаела Петева Михова, Клаудия Рангелова Митова
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 126 · Семеен кодекс
- чл. 126, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 127 · Семеен кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59 и 127 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 22449 гр. София, 20.10.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Любомир Луканов
Членове:
Клаудия Р. Митова
Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20261100510348 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 130 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. № 292037 от 24.09.2026г. по описа на Софийския районен съд (СРС), подадена от ищеца В. С. С., чрез упълномощената адв.
Й. Б. от САК, с която се обжалва определение № 32294 от 04.09.2026г., постановено по гр. д. № 23303 по описа за 2026г. на Софийски районен съд, 83-ти състав, с което е прекратено производството.
В частната жалба се излагат съображения за неправилност на определението поради неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия пред сезирания съд.
Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е приел, че производството по чл. 126 от СК е недопустимо, тъй като спорът относно местоживеенето на детето бил между неговите родители, а не с трети лица, поради което при липса на съгласие спорът следвало да бъде разрешен по исков ред по чл. 127, ал. 2 от СК, а не по реда на чл. 126 от СК. Счита, че съдът се е позовал и на съдебна практика, постановена при предходната нормативна уредба. Поддържа, че се касае за едностранно преместване на детето от гр. София в гр. Казанлък, което представлява промяна на местоживеенето и води до промяна на центъра на социалния и семейния живот на детето. Сочи, че наличието на съдебно решение по чл. 127 от СК относно упражняването на родителските права, както и постановяването на привременни мерки в рамките на висящо производство, не предоставят на единия родител неограничено право едностранно да променя местоживеенето на детето по начин, който води до съществена промяна на неговия социален и семеен център. Излага, че съдът е приложил логика, която може да се извлече към предходната редакция на СК, но не е 1 съобразил настъпилата от 30.12.2025 г. законодателна промяна. Моли да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и постановено при неправилно приложение на материалния закон, а именно действащата редакция на чл. 126 от Семейния кодекс и неправилен извод за недопустимост на производството.
Жалбоподателят не сочи доказателства и не претендира разноски.
Производството пред СРС е образувано по молба от В. С. С. срещу С.И. С.а, с която е направено искане по реда на чл. 126 от СК да се постанови връщане на детето С.В. С.а в гр. София. В молбата са изложени твърдения, че детето е било неправомерно отклонено от настоящия си адрес в гр. София и е било отведено от ответницата, майка на детето, в гр. Казанлък, за което липсвало съгласие от бащата. С уточнителна молба с вх. № 272431/02.09.2026 г. по описа на СРС, В. С. С. е изложил твърдения, че детето С.В. С.а пребивава в гр. Казанлък с майка си, баба си и дядо си по майчина линия.
С обжалваното определение СРС е приел, че спорът за местоживеенето на детето С.В. С.а е между неговите родители, а не с трети лица, а при липса на постигнато съгласие между родителите относно местоживеенето на детето спорът се решава по исков път (арг. от чл. 127, ал. 2 от СК), а не по административен ред.
Позовал се е на съдебна практика на ВКС.
Софийски градски съд, в настоящия въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, достигна до следните правни изводи:
Частна жалба с вх. № 292037 от 24.09.2026г. по описа на СРС, изходяща от ищеца, е депозирана преди изтичането на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.
Предявена е от лице имащо правен интерес. Насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е дължимата държавна такса по сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Нормата на чл. 126, ал. 1 от СК (Доп. – ДВ, бр. 115 от 2025 г., в сила от 30.12.2025г.) в приложимата редакция постановява, че родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини налагат да живеят отделно.
За промяна на местоживеене на детето, която води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот, е необходимо съгласие на двамата родители, включително при постановено решение по чл. 59 и 127 от СК.
С добавянето на изр. 2 от цитираната разпоредба следва да се приеме, че законодателят изрично е допуснал и при постановено съдебно решение, с което е разрешен правен спор по чл. 127 от СК, всеки от родителите и страни по спора, да има процесуалната възможност и правен интерес да предяви искане за връщане на детето, когато настъпилата промяна на местоживеенето на детето води до съществена промяна на центъра на неговия социален и семеен живот.
Въззивният състав приема, че В. С. С. надлежно е упражнил правото си да иска от съда да постанови връщане на детето С.В. С.а в гр. София, за което е отразено при социалното проучване на компетентната социална служба, че пребивава в гр. Казанлък с майка си, баба си и дядо си по майчина линия.
Цитираната от първата инстанция съдебна практика не е актуална след настъпилите промени в правната уредба на приложимата норма (в сила от 30.12.2025г.), доколкото производството по гр. д. № 23303/2026г. по описа на Софийски районен съд, 83-ти състав е инициирано на 12.08.2026г., видно от входящия регистър на съда.
2
По изложените съображения съдът приема, че частната жалба е основателна, а обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като неправилен поради неправилно приложение на материалния закон. Делото следва да се върне на същия състав на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Жалбоподателят не претендира разноски и съдът не дължи произнасяне.
Така мотивиран, на основание чл. 278 от ГПК, Софийски градски съд, ЧЖ-І-Н състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 32294 от 04.09.2026г., постановено по гр. дело № 23303/2026г. по описа на Софийски районен съд, 83 състав, с което е прекратено производството и
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 83 състав за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3