Решение № 113 от 15.09.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ловеч , 15.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно гражданско дело № 20214300500406 по описа за 2021 година

, за да се произнесе, взе предвид :

Производството по реда на чл.437, ал.1 от ГПК.

Подадена е жалба от П. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес : гр.

Ловеч, ж.к. ***, бл.***, вх.А, ет.5, ап.14 чрез адв. ИВ. ХР. от ВТАК, със съдебен адрес : гр. Ловеч, пл. „***“ № 1, к-с „***“, вх.Б, ет.1, ап.4, срещу Постановление от 29.07.2021 г., постановено от ЧСИ Велислав Петров, с peг.

№ 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч по изп. дело № 20148790400620, с което е отказано да се прекрати горецитираното изпълнително дело.

Сочи, че в законоустановения срок обжалва визираното постановление и моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, при липса на фактически и правни основания за неговото издаване. Твърди, че в постановлението няма нито един изложен мотив, обосноваващ отказа да се прекрати изпълнителното дело. В този смисъл, счита същото за неправилно и 1 незаконосъобразно, тъй като липсват мотиви и правни основания за издаването му, поради което моли съда да го отмени и да върне делото на ЧСИ В. Петров с указания да прекрати същото в частта за довернтелката й П.П., съобразявайки удостоверение с изх. № 1443/15.07.2021 г., издадено от РС - Ловеч, удостоверяващо вписания отказ от наследство, направен от доверителката й, като им бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Твърди, че с искане вх. № 33040/20.07.2021 г. по горецитираното изп. дело са представили удостоверение с изх. № 1443/15.07.2021 г., издадено от Районен съд - Ловеч, удостоверяващо вписания отказ от наследство, направен от доверителката й, поради което са поискали да се прекрати изпълнителното производство по отношение на нея, като бъдат вдигнати всички наложени й запори, тъй като отказът е породил предвиденото в чл.53 от ЗН действие и доверителката й не се счита за наследник на Ц.С.К. и то с обратна сила - от момента на откриване на наследството.

Твърди, че вследствие на наложения запор върху възнаграждението за труд при работодателя „***“ ЕООД, ЧСИ е получил удръжки от трудовото възнаграждение на доверителката й за периода от месец април 2021 г. до юли 2021 г., включително в общ размер на 550,84 лева, която сума следва да се възстанови обратно по следната банкова сметка : BG64BPBI79281065047301, за което са приложили и служебна бележка за банковата сметка на доверителката й от Юробанк България АД. Изтъква, че тъй като една част от сумата вече е била разпределена по сметка на ЧСИ, а друга на взискателя, са помолили да се препрати искането им до взискателя, с което са отправили към взискателя покана в 7 - дневен срок от получаването й да върнете обратно сумите получени от наложения запор върху възнаграждението за труд при работодателя на доверителката й по посочената банкова сметка.

Счита, че след заявяването на отказа от наследството, П.П. е загубила качеството си на наследник на Ц.С.К. и то с обратна сила, поради което срещу нея не могат да бъдат извършвани действия по принудително изпълнение във връзка с удовлетворяване на кредитора на починалия длъжник. Счита, че именно поради това и след като дори е конституирана като длъжник в изпълнителното производство, направения от нея отказ от наследство, надлежно вписан в книгите на съда, е противопоставим на взискателя в 2 настоящото изпълнително производство. Твърди, че като не се съобразил с нормата на чл.429, ал. 2 от ГПК в светлината на извършения от П.П. отказ от наследството на Цецка Колева, съдебният изпълнител е допуснал да постанови едно незаконосъобразно постановление, което страда от визираните от тях пороци и е без мотиви, излага съображения в тази връзка.

Изтъква, че отказът от наследство е дефинитивен акт, окончателно и формално волеизявление, което се счита за извършено от момента на вписването му в особената книга на съда по чл.52 от Закона за наследството и което не може да бъде оттеглено. Твърди, че отказът от наследство има обратно действие, което се изразява в отпадането с обратна сила - от момента на откриване на наследството - на качеството наследник на отреклото се лице, което означава, че отреклият се наследник никога не е придобивал и притежавал права от наследството и не отговаря за задълженията в наследството, считано от момента на откриването му – в тази връзка TP № 148/10.12.1986 г. на ОСГК. Счита, че по тези съображения, дори когато е извършен след конституирането на наследниците на длъжника в изпълнителния процес, отказът от наследство е противопоставим на взискателя и присъединените кредитори, така, както би бил противопоставим на ищците в исковия процес, вписали молбата си преди това. Твърди, че като не е зачел нормата на чл. 429, ал.2 от ГПК и не е прекратил изпълнителното производство против наследника на длъжника, отказал наследството надлежно, съдебният изпълнител е издал незаконосъобразно постановление, което страда от визираните в жалбата пороци. Счита, че действителността на отказа от наследство не може да бъде предмет на изследване и установяване нито от съдебния изпълнител, нито от съда в настоящото производство по обжалване на неговите действия, навежда доводи в този смисъл.

В заключение моли съда да отмени обжалваното постановление като неправилно и незаконосъобразно, да върне делото на ЧСИ с указания да прекрати същото в частта за доверителката й П. Г. П. и вдигне всички запори, съобразявайки удостоверение с изх. № 1443/15.07.2021 г.. издадено от Районен съд - Ловеч, удостоверяващо вписания отказ от наследство, направен от доверителката й, като им бъдат присъдени и сторените по делото разноски.

Взискателят „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с ЕИК ***, представлявано от Р.

3

ИВ. М. - Тодорова, в качеството й на управител, чрез пълномощника си юрисконсулт В. Й. излага доводи, че така депозираната жалба е неоснователна, а изложените в нея твърдения са ирелевантни. Счита, че направеният от жалбоподателя П. Г. П. отказ от наследството на Ц.С.К. е нищожен, тъй като е налице конклудентно приемане на наследството преди датата на отказа от наследство (15.07.2021 г.), а именно разпоредителна сделка с наследствен имот, за която прилага нотариален акт от 28.12.2016 г., с който е отчужден наследствен имот - жилище 62.23 кв.м. с адрес : гр.Ловеч, кв. ***, бл. ***, вход „А“, ет.5, ап.14. Твърди, че и от самия нотариален акт е видно, че сделката е изповядана след доказване собствеността върху целия имот - чрез представяне на удостоверение за наследници, което ясно и недвусмислено засвидетелства приемането на наследството, както и разпореждането с него. Прилага и извършена справка по изпълнителното дело в Дирекция „Местни приходи“ към Община Ловеч, откъдето е видно, че Ц.С.К. е притежавала 1/2 идеални части от този имот.

С оглед на представените документи счита, че отказът от наследство, извършен от П.П. е нищожен по смисъла на закона, не е породил ефект в правния мир, а извършването му представлява опит за злоупотреба с право във вреда на кредитор.

В заключение предлага на съда да остави частната жалба на П.П., срещу отказа на ЧСИ Велислав Любомиров Петров да прекрати изпълнително дело № 620/2014 спрямо нея, без уважение, тъй като е явно неоснователна.

Писмени мотиви по обжалваните действия на основание чл.436, ал.3 от ГПК е изложил ЧСИ Велислав Петров, който счита, че в случая жалбоподателят е приел наследството чрез конклудентно действие, а именно извършване на разпоредителна сделка с наследствен имот, а след като наследството е прието веднъж, последващ отказ от същото е недействителен.

Предвид изложеното счита жалбата за неоснователна поради недействителност на обективирания в Удостоверение с изх. № 1443/15.07.2021 г., издадено от Районен съд - Ловеч отказ от наследство и предлага на съда да остави същата без уважение.

Настоящата инстанция като съобрази постъпилата жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното :

4

Изпълнително дело № 20148790400620 по описа на ЧСИ Велислав Петров, с peг. № 879, с район на действие Окръжен съд - Ловеч е образувано на 29.04.2014 г. по молба на „Обединена Българска Банка“ АД, с адрес гр.

София, община „Възраждане“, ***, чрез адв. Десислава Стоянова Попова от САК, с адрес: гр. София, ПК 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 36 А, ет.4, ап.21, и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 09.04.2014 г., по гр.д. № 606/2014 г. по описа на РС - Ловеч, въз основа на заповед за изпълнение от 09.04.2014 г. срещу Ц.С.К., ЕГН **********, за заплащане на парична сума. Тъй като на 08.11.2016 г. длъжникът Ц.С.К. починала (у-ние за наследници – л.126), впоследствие по делото са били конституирани като длъжници нейните наследници, а именно дъщерите й М.Г. Х., ЕГН ********** и П. Г. П., ЕГН ********** (л.125-126).

На 31.01.2018 г. е била извършена цесия между „Обединена Българска Банка“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД (л.134-146), като на 22.02.2018 г. „Еос Матрикс“ ЕООД е конституиран като взискател по настоящото изп. дело (л.130). С молба от 29.08.2018 г. (л.160) „Еос Матрикс“ ЕООД са приложили обратната разписка удостоверяваща приемането на уведомлението за цесия адресирано до длъжника, като доказателство, че последният е уведомен за извършената между „ОББ“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД цесия (л.161).

По молба на взискателя „Еос Матрикс“ ЕООД (л.223) е бил наложен запор върху възнаграждението за труд на длъжника П.П. при работодателя „***“ ЕООД, като за периода от 08.04.2021 г. до 08.07.2021 г., последният е превел по сметката на ЧСИ сумата от 550,84 лева (л.222, л.229-234).

На 20.07.2021 г. в кантората на ЧСИ Велислав Петров е постъпило искане за частично прекратяване (л.240) на изп. дело № 20148790400620 депозирано от П.П., като към него е приложено удостоверение с изх. № 1443/15.07.2021 г., издадено от РС - Ловеч, с което П.П. се отказва от наследството останало след смъртта на Ц.С.К.. Според искането сумите постъпили в резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на П. следва да й бъдат възстановени, тъй като отказът от наследство действа с обратна сила - от момента на откриване на наследството. Искането за прекратяване на делото не е било уважено от ЧСИ, като на 29.07.2021 г. последният е постановил отказ за прекратяване на изпълнителното дело 5

(л.258) по отношение на П. Г. П., който отказ е предмет на процесната жалба.

Жалбата е подадена от длъжника в законоустановения срок, с правно основание чл.435, ал.2, т.6, предл. 2- ро от ГПК, във вр. с чл.429, ал.2 от ГПК, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.

Настоящият състав не приема становището на жалбоподателя, че в конкретния случай отказът от наследство, направен от П.П., съгласно приложеното по делото удостоверение с изх. № 1443/15.07. 2021 г., издадено от РС - Ловеч, с което П.П. се отказва от наследството останало след смъртта на Ц.С.К. е противопоставим на взискателя и присъединените кредитори, съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2 от ГПК. Направеният от жалбоподателя П.П. отказ от наследството на Ц.С.К. е нищожен, тъй като е налице конклудентно приемане на наследството преди датата на отказа от наследство (15.07.2021 г.), а именно разпоредителна сделка с наследствен имот. Видно от приложения на л.253-254 от изпълнителното дело Нотариален акт № 183, том VІІІ, рег. № 9626, дело № 964 от 28.12.2016 г., налице е разпоредителна сделка с наследствен имот от Ц.С.К. и Горан Петров Колев (баща на наследниците), а именно : Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** /четири три девет пет две точка пет едно едно точка шест едно точка две точка едно четири/, с адрес: гр.Ловеч, ж.к. ***, бл. ***, вх.А, ет.5, ап.14, площ по документ 62.23 кв. м., който на 28.12.2016 г. е бил продаден от наследниците на длъжника Ц.С.К. - П. Г. П. и М.Г. Х.. Видно от съдържанието на посочения нотариален акт, сделката е изповядана след доказване собствеността върху целия имот - чрез представяне на удостоверение за наследници, което ясно и недвусмислено засвидетелства приемането на наследството, както и разпореждането с него. В случая жалбоподателката П.П. е приела наследството чрез конклудентно действие, а именно чрез извършване на разпоредителна сделка с наследствен имот, а след като наследството е прието веднъж, последващ отказ от същото е недействителен. Според разпоредбата на чл.49, ал.2 от Закона за наследството : „Приемане има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество“, какъвто е и конкретния случай.