Решение № 645 от 14.05.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 645 гр. Русе, 14.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Ст. Стефанов при участието на секретаря Милена Й. Симеонова като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело № 20234520104115 по описа за 2023 година

Предявеният иск за развод е с правно основание чл.49, ал.1 от СК, обективно съединен с визираните в чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК искове.

Производството е образувано по искова молба от И. Г. К. с ЕГН:**********, против А. Т. К. с ЕГН:**********, в която са предявени, в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване конститутивен иск, с правно основание чл.49, ал.1 от СК, за прекратяване на гражданския брак между страните, поради дълбокото и непоправимо разстройство настъпило след сключването му, ведно с иск по чл.49, ал.3 от СК за обявяване, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответника, както и небрачен иск, по който на основание чл.322, ал.2, изр.2 от ГПК за предоставяне на родителските права върху малолетното дете – В.А.

К. с ЕГН:**********, за режим на лични отношения, издръжка, за които съдът дължи задължително произнасяне.

Моли съда да постанови след развода да носи предбрачното си фамилно име – Д..

Ищцата обосновава исковата си претенция твърдейки, че на 17.11.2014г. в гр.Русе сключили с ответника граждански брак, който бил 1 първи и за двамата.

От брака си имат едно родено дете В.А. К. с ЕГН:**********.

Твърди, че още от сключването на брака съпрузите не успели да създадат хармонични отношения. Опитите да изградя т такива в годините се оказали неуспешни, като кризисните моменти не били рядкост. В сичко това довело до пълното им отчуждение, като фактически през последните няколко години не поддържали отношения като съпрузи и нямали никаква общност.

Ищцата твърди, че освен пълното отчуждение в отношенията им, последните години били наситени с множество скандали породени от честата употреба на алкохол от страна на ответника, липсата на достатъчно средства за нормално съществуване и унизителното отношение на ответника към нея, изразяващо се в обиди, говорене на цинизми, демонстрации на превъзходство и потъпкване на собствената й воля и всичко това се случвало пред очите на детето им, което било принудено да търпи изстъпленията на ответника.

Твърди, че предвид настъпилата нетърпимост в отношенията и м и честите напомняния от страна на ответника да си събира багажа и да напусн е дома на майка му, при поредния такъв инцидент на 22.07.2023г., ищцата взела найнеобходимите вещи и заедно с детето напуснала семейното жилище. Към настоящия момент ищцата наела апартамент в град Русе, в който устроили бита си и в който има всичко необходимо за детето. Твърди, че работи и реализира доход в размер на 1300 лева месечно, което й позволява да задоволява своите и на детето потребности. Счита, че ответникът следва да допълва нуждата от средства за издръжка на детето със сумата от 300 лева месечно, начиная от фактическата им раздяла - 22.07.2023г.

- Моли съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника.

- Да предостави родителските права върху детето В.А. К. с ЕГН:********** на нея майката, с местоживеене на детето при нея.

- Да осъди ответника да плаща ежемесечна издръжка за детето, чрез майката, в размер на 300,00 лева, считано от 22.07.2023г. до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.

- Да определи на бащата подходящ режим на лични отношения с детето.

- Да възстанови предбрачното й фамилно име – Д..

2

Претендират се разноски по делото.

В срока и по реда на чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва исковете за негова брачна вина. Направени са насрещни искания за предоставяне на родителските права върху детето, за определяне на режима на лични отношение с майката и присъждане на издръжка в размер на 300 лева, която майката да заплаща за своето дете.

В открито съдебно заседание представител поддържа исковата молба. ищцата, чрез процесуалния си

Съдът, след като взе предвид допуснатите и приети по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните са съпрузи по силата на сключения между тях граждански брак на 17.11.2014г., за което обстоятелство е съставен Акт за граждански брак №0613/17.11.2014г. от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Русе.

От брака си страните имат едно ненавършило пълнолетие дете – В.А. К. с ЕГН:**********.

От ангажираните по делото гласни доказателства посредством разпит на свидетели, кредитирани, при условията на чл.172 о т ГПК, с оглед евентуално заинтересованост от изхода на делото, се установява, че в момента ищцата живее със своето дете в жилище под наем находящо се в гр.Русе, ул.“П.“ 20.

Установява се от разпита на св.А. Д., че ответникът не желалел да започне работа и често употребявал алкохол. Установява, че ответникът вдигал скандали на ищцата по повод приготвената от нея храна, тъй като не я харесвал. Установява, че ответникът използвал груби думи пред външни хора по отношение на своята съпруга. Когато малолетните деца на техни приятелски семейства били заедно, ответникът отивал при тях и казвал „ Искате ли да си купим биричка и да поиграем и да се напием …“.

Установява се от разпита на св.М. Г. Д., че ответникът тормозел и заплашвал неговата сестра. Така например една вечер, през есента на 2023г. тя му се обадила и казала „ Избягах, С. ме тормози, заплашва ме по телефона, ела да ме прибереш ….“. Свидетелят установява, че е бил свидетел на психически тотмоз над сестра си, а знае от нея че е била и удряна от 3 ответника.

Установява се от разпита на св.П. С. П., че отношенията в семейството им не са „ кой знае колко лоши …“ Бил на гости в семейството два, три пъти и видял ищцата да се кара на съпруга си и на детето защо му е купил чипс и безалкохолно. Свидетелят установява привързаност на детето към своя баща.

Установява се от разпита на св.Б. С.а Ф., майка на ответника, че докато синът й пътувал с камиони в чужбина и носел пари, всичко вървяло, а когато се върнал и здравето му се влошило и парите свършили, проблемите между двамата съпрузи започнали. Твърди, че ищцата постоянно му се карала, казвала, че ходи по проститутки и пиел хапчета. Говорела му – „ Само те хрантутя, нищо не даваш, ти си пияница ….“.

От изготвения социален доклад по отношение на непълнолетното детет – се установява, че към настоящия момент основни грижи за детето полага майката. Същата не ограничава контактите на детето с неговия баща.

Установява се от доклада, че ищцата и детето живеят в жилище под наем, което е обзаведено, електрифицирано, водоснабдено и има всички мебели и електроуреди необходими за едно семейство.

Установява се от доклада и доказателствата по делото, че ищцата към момента работи на трудов договор като „Техник – химик“ към лаборатория Рамус в гр.Русе.

Установява се от доказателствата по делото и доклада, че ответникът работи като помощник оператор на кантираща машина в мебелна фабрика „Ирим“. Двамата родители с а информирали, че имат достатъчно финансови средства, за да задоволяват потребностите на детето си.

От извършената беседа с детето се установило, че поддържа контакти със своите роднини и близки, както по бащина, така и по майчина линия.

Детето споделило, че често контактува с баща си. Чувствала се спокойна както в дома на майка си, така и в дома на баща си.

Установява се от доклада, че детето е било записано в трети клас на ОУ „Олимпи Панов „ в гр.Русе.

Социалните работници установили, че между майката и детето има изградена силна емоционална връзка.

4

Съдът, въз основа на установеното, като съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, преценени поотделно и в съвкупност, извежда следните правни изводи:

От показанията на разпитанит е свидетели, а и между страните няма спор, че от 22.07.2023г. са разделени и не живеят съвместно, като след раздялата им жената се е установила да живее заедно с детето си в жилище под наем в гр.Русе, ул.“П.“ 20.

Действително фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака (ППВС №10/1971 г., т. 3), както и че не всяка фактическа раздяла между съпрузите води до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, но в настоящия случай раздялата, е с не малка давност, през което време бракът им е съществувал само формално. През този период съпрузите не са се събирали да живеят заедно, не са поддържали общо домакинство, не са имали отношения като съпрузи, като всеки от тях в личен план е установил свой собствен начин на живот, изключващ изцяло другия.

През този период, двамата не са били отдадени на обща грижа и единомислие за съществуването и просперитета на семейството. Всякакви контакти между тях са прекъснати и те са отчуждени един от друг, а помежду им трайно са се настанили неразбирателството, липсата на обич и взаимно уважение.

Изхождайки от установената по делото фактическа обстановка и поведението на страните, съдът приема за установено, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, а брачната връзка няма предписаното от закона и добрите нрави съдържание. Помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, лишили са се от чувство за дом, общност и единство, както и желание за полагане на общи грижи, уважение и подкрепа между членовете на семейството.

Предвид всичко изложено, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като е изпразнен от съдържание, това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което следва да бъде прекратен.

Съгласно чл.49, ал.2 от СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от 5 съпрузите е поискал това. По делото такова искане е направено от ищцата, поради което е необходимо съдът да изследва този въпрос.

Законовата уредба не дефинира понятието „вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака“. Съдът приема това понятие като компилация от обективно и субективно отношение на всеки от съпрузите към брачната връзка, неизпълнение на поетите брачни задължения за взаимност, разпределение на отговорностите, свързани със съвместното съжителство и грижите за семейството. За отношенията на страните през последните години, разпитаните по делото свидетели дават конкретни сведения за това кое точно е провокирало неразбирателството между съпрузите – лошото отношение на ответника, който не зачитал личността на своята съпруга, употребявал алкохол, предлагал на малолетното си детет бира и не осигурявал финанси за издъжка на семейството си, постоянно вдигал скандали, обиждал и заплашвал съпругата си.

Особено смущаващо за съда е личното изявление на ответника в с.з. от 06.03.2024г.( л.62 от делото), когато заявява следното: „ Пия по два литра и половина бира на ден, галон бира на ден пия …“, както и обстоятелството, че същият намира това за напълно нормално.

От така събраните по делото доказателства, съдът намира, че с поведението си ответникът е допринесъл в значителна степен за разстройството на брачните отношения и следва да понесе отговорността за разтрогването на брака.

В хода на производството не се събраха доказателства за виновно поведение на съпругата, с което последната да е съпричинила дълбокото и непоправимо разстройство на брака, което дава основание на съда да формулира извод и обяви, че вина за разстройството на брачните отношения има съпругът.

Съгласно разпоредбата на чл.326 о т ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. Или, законодателят е допуснал и служебно произнасяне по този въпрос. От страна на жената, по отношение на която по безспорен начин се установява, че при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа, е поискала след развода да носи предбрачното си фамилно име – Д.. Ето защо, следва да бъде постановено, 6 след прекратяване на брака жената да възстанови предбрачното си фамилно име – Д..