Решение № 1827 от 22.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1827 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМ.ТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осМ. април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110204984 по описа за 2026 година

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № УРИ 433200-29022 от 10.03.2026г. по описа на ОПП СДВР от В. И. И. с ЕГН ********** и адрес в гр.***, чрез АК“Атанасов и И., чрез адв.

И. И. с адрес в *** срещу Наказателно постановление N 26-4332-000492 от 17.02.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 51,13 евро(100 лева) за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 11от ЗДвП - "глоба" в размер на 25,56 евро(49,99 лева) за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП .

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Представлява се от адв. И. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последният от името на доверителя си иска отмяна на процесното наказателно постановление, като сочи , че са допуснати съществени процесуални нарушения, които са подробно изложени в жалбата.

Наред с това се сочи, че в съдебно заседание актосъставителят не е успял да конкретизира местоизвършването на нарушението,за което е ангажирана

1 административнонаказателната отговорност на доверителя му.

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява.

Представлява се от юр.М. с пълномощно по делото.

В хода на съдебните прения, последната иска жалбата да останебез уважение.

В подкрепа на искането си юрк.М.а сочи , че от доказателствената съвкупност се установяват , извършените две нарушения.

Сочи, че водачите на МПС са длъжни по ЗДВП да управляват МПС-та си с поддържани и чисти табели, противното се явява еквивалентно или липсващо.

Препраща към писмено становище, депозирано по делото.

Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на В. И. И. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 26-4332000492 от 17.02.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“ е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

На 04.02.2026г. св. И. Ц. в присъствието на Д. Н. (двамата, служители в ОПП СДВР), съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GА , №

4833803/04.02.2026г. срещу В. И. И. с ЕГН ********** за това, че:'' на 04.02.2026г. около 10:50ч. в гр.София , по бул. Владимир Вазов с посока на движение от бул.Данаил Николаев към ул.Александър Екзарх, управлявал л.а.''Дачия Сандеро' с рег.№ ***, собственост на И.

И.а и на кръстовището с ул.''Тодорини кукли'' се установи, че водачът не използва обезопасителен колан по време на движение, с какъвто е оборудван заводски автомобила , заден рег.номер на МПС е не четлив(мръсен).Водачът е сам в автомобила.МПС заснето с техническо средство РСОД''

Контролният орган квалифицирал описаното като нарушения на чл.137А, ал. 1 и чл.

100, ал. 4 , т. 1 , пр. 1 от ЗДвП.

Актът бил предявен на В. И., който го подписал без въражения.

Възражения не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 26-4332-000492 от 17.02.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 51,13 евро(100 лева) за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 4, т.

11от ЗДвП - "глоба" в размер на 25,56 евро(49,99 лева) за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП .

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови решението си 2 съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.

В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция .

Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.

Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.

Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти не се установиха в хода на съдебното следствие.

Съдът служебно допусна до разпит по делото актосъставителят Ц. – служител на АНО , който заяви, че няма никакви спомени за процесната проверка.

Съдът с разпореждането си за насрочване на делото е изискал от АНО да представи по делото доказателства за механизма на установяване на твърдените нарушения, като следва да се отбелеи, че никой не е длъжен да знае какво е ''РОСД'', но такива не са постъпили.

Следва да се посочи, че е ноторно известна и законоустановена доказателствената тежест по делото , а именно за АНО.Последният е длъжен да докаже , изложените в НП факти и всякога, когато не стори това, НП подлежи на отмяна.

Предвид извода за недоказаност на нарушението , съдът не намира за нужно да обсъжда законосъобразността на процедурите по съставяне на АУАН и НП, компетентността на контролния и наказващия орган и вида и размера на наложените наказания.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото производство, но тъй като такива не са поискани, съдът не дължи произнасяне.

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.2, т. 1 от ЗАНН съдът, 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 26-4332-000492 от 17.02.2026г. , издадено от началник група към СДВР, Отдел „ПП“, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 51,13 евро(100 лева) за нарушение на чл. 137А, ал. 1 от ЗДвП и 2. на основание чл. 183, ал. 4, т. 11от ЗДвП - "глоба" в размер на 25,56 евро(49,99 лева) за нарушение на чл. 100, ал. 4, т. 1 от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4