Решение № 756 от 23.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 756 гр. Варна, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20263110200044 по описа за 2026 година установи следното:

Производството е образувано на основание чл.58д. и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от "*********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к. **********, бл. **, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от З. П. Л. – управител, против НП № *******/********* г., на ******* Отдел "**********" – Варна в ГД "***********" на ****, с което на "*********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к. **********, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от З. П. Л. – управител е наложена

"ИМУЩЕСТЕВНА САНКЦИЯ" в размер на 6 000.00 лв. на осн. чл. 185, ал.

2 от ЗДДС.

В жалбата си въззивното дружество обжалва наказателното постановление като незаконосъобразно, необосновано, съставено при допуснати съществени процесуални нарушения, допуснати при установяване на административното нарушение, оспорва фактическата обстановка

1 възприета, и отразена от АНО при издаване на процесното наказателно постановление, моли да се отмени санкцията в НП, както и да бъдат присъдени направените разноски по делото.

В съдебно заседание въззивното се представлява от адв.В., ВАК.В пледоарията си по същество моли съда да отмени атакуваното НП и за присъждане на направените разноски по делото.

Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител ю.к. Н., оспорва жалбата като неоснователна и моли съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление. Прави искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ****** Отдел в ЦУ на НАП.

След преценка на доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 25.09.2025 г. св.Й. Т. и св.Х. Х., инспектори в НАП – Варна, извършил проверка на търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС - фризьорски салон, находащ се в гр.Варна, ул. "********" № **, стопанисван от "*********" ЕООД, ЕИК *********** . Същия ден в часовия 2 диапазон от 11.00 ч. до 16.00 ч. била извършена 1 бр. фризьорска услуга – изплитане и поставяне на афро къдрици на стойност от 250.00 лв., заплатени в брой с 2 бр. банкноти от по 100.00 лв. и 1 бр. банкнота от 50.00 лв. Услугата била извършена от З. П. Л. – управител и представляващ "*********" ЕООД, ЕИК ***********. Не бил издаден ФКБ, поради липса на монтирано и въведено в експлоятация за обекта ФУ, или бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговарящи на изискванията на Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

За извършената проверка бил съставен ПИП № 0439771/25.09.2055 г., който бил подписан лично от представителя на дружеството-жалбоподател.

При проверката било констатирано, че дружеството няма регистриран и въведен в експлоатация ФУ. След това управителката на дружествотожалбоподател била призована да се яви в сградата на ТД на НАП- Варна за предоставяне на документи относно ЕКАФП, както и други писмени документи, описани подробно в ПИП от 25.09.2025 г.

Във връзка с така констатираните нарушения, св. Т. и св.Х. в присъствието на представителя на дружеството съставил АУАН сер. АN № F851885/30.09.2055 г. за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил предявен лично в деня на съставянето му на управителката на дружеството, която го подписала, като посочила, че има възражения.

Такива са постъпили на 07.10.2025 г. в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, от управителката на дружеството-жалбоподател .

Въз основа на така издадения АУАН впоследствие било изданено и обжалваното понастоящем НП № *******/********* г., с което за нарушението на чл. 7, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на дружеството-жалбоподател, на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС била наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лв.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства, обективирани в гласните – без 3 противоречивите и незаинтересовани относно горните факти и обстоятелства, показания на св. Т., св.Х. и в писмените доказателствени средства. При изграждане на своите фактически изводи, съдът не взе предвид показанията на св.З.Н. и св.А. Н.. Съдът намира, че техните показания са тенденциозни с оглед сочените от тях приятелски отношения между тях и управителката на дружеството-жалбоподател, поради което посредством тях се цели да бъде избегната административно наказателната отговорност от "*********" ЕООД, ЕИК ***********.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в качеството си на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗАНН , вр. с чл. 314, ал. 1 НПК, намира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентнтите за това органи. Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административнонаказателното производство срещу нарушителя и нарушаване на правото му на защита.

В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички реквизити, предвидени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН е предявен и е връчено копие от него на представителя на дружеството, сочено като нарушител. Следователно представителят на дружеството е бил запознат с неговото съдържание и е могъл да реализира правото на защита на дружеството като направи писмени възражения по акта и представи доказателства преди издаването на НП.

Спазени са всички срокове, посочени в чл. 34 ЗАНН. Следва да се посочи, че в АУАН като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от 4

Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Въпреки това обаче, това по своето естество не е съществено процесуално нарушение, тъй като жалбоподателят се защитава срещу фактите, а не срещу правната квалификация.

Освен това в случая следва да намери приложение правилото на чл.

53, ал.2 от ЗАНН, тъй като по делото по безспорен начин е установено нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че към датата на извършване на проверката – 25.09.2025 г., дружествотожалбоподател – като търговец и данъчно-задължено лице по смисъла на ЗДДС и на Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ не е монтирало, въвело в експлоатация и използвало регистриран в ******** ФУ, а в същото време в обекта /фризьорски салон/ се е осъществявала дейност по предоставяне на фризьорски услуги. С оглед това обстоятелство, както актосъставителя, така и АНО правилно са квалифицирали извършеното нарушение като такова по чл.

7, ал. 1 Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, и с обжалваното НП за това нарушение дружеството е било санкционирано на основание санкционната норма на чл. 185, ал. 2 ЗДДС. Нарушението е установено по несъмнен начин – чрез проверка от св.Д., осъществена в самия обект, както и проверка на документацията на дружеството-жалбоподател, в частност относно регистриран ФУ, като поради това обстоятелство и поради липсата на документация у дружеството и в ******** за въведен в експлоатация и регистриран от дружеството ФУ към 25.09.2025 г., данъчните органи правилно са стигнали до извода, че дружеството не е регистрирало и въвело такъв в експлоатация, който извод се споделя изцяло и от настоящия съдебен състав.

За извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение, нормата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС предвижда за юридическо лице имуществена санкция в размер от 3000 до 10 000 лв. Наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция в случая е определено в минималния, предвиден в закона размер, поради което и не може да бъде намалена, като същевременно с оглед относително високата степен на обществена опасност на деянието (предвид естеството му и евентуалните негови вредоносни последици, 5 засягащи фискалния интерес на държавата), съдът счита, че това деяние не може да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по см. на чл. 28 ЗАНН.

Наказателното постановление е обосновано, правилно, като при определяне размерът на санкцията, АНО се е съобразил със степента на обществена опасност на деянието. В НП е налична мотивация поради каква причина е определена санкция в обжалвания размер.

АНО се е произнесъл по въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, като съдът намира, че правилно е прието, че настоящото нарушение не следва да се квалифицира като маловажен случай.

Съдът намира, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и размера на наложената санкция е правилно определен, поради което и го потвърди изцяло.

Съдът счита, че е ирелевантен факт, какви са причините поради които е допуснато нарушението. Безспорно по делото е установено, кой, къде, кога, какво нарушение е допуснал.

След проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

По разноските.

С оглед изхода на делото и предвид искането, съдържащо се в изготвеното от пълномощника на въззиваемата страна писмено становище, на основание чл. 63д, ал. 4, вр. ал. 1 от ЗАНН , вр. чл. 143, ал. 4 от АПК , вр. чл.

144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК на ОД МВР - Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63д, ал. 5 от 6

ЗАНН.

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела по ЗАНН чл. 27е. от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80.00 до 150.00 лева.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. Случаят не се отличава с фактическа или правна сложност, като е проведено едно съдебно заседание, поради което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80.00 лева, /40.90 евро/.

Предвид изхода на делото искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА НП № *******/********* г.на ******* Отдел "**********" – Варна в ГД "***********" на НАП, с което за нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, на "*********" ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.Варна, ж.к.

**********, бл.**, вх.**, ет.**, ап.**, представлявано от З. П. Л. – управител , на осн. чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000.00 /шест хиляди/ лева, /3 067.75 евро/.

ОСЪЖДА "*********" ЕООД, ЕИК *********** да заплати на ЦУ на ***** сумата от 80.00 лева /40.90 евро/ - юрисконсултско възнаграждение по АНД № 44/2026 г. на ВРС.

7

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати по компетентност на Наказващия орган.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 8