Решение № 4595 от 22.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4595 гр. София, 21.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора Иванова при участието на секретаря Нина Св. Гърманлиева като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514806 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 20169410 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 30285/2020 г. на Софийски районен съд е признато за установено на основание чл. 422 от ГПК, че „М.” ЕООД, представлявано от управителя Н.Н., дължи на Г. Б. М. сумата 20 400 лева, представляваща незаплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 3696/14.03.2017 г. от кочан № 22, серия № 03969, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК /22.01.2020 г./ по ч.гр.д. № 3001/2020 г. на СРС. Ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1720,50 лева.

Решението е обжалвано от ответника като неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост. Излага се възражение срещу извода на районния съд за наличието на вземане на ищеца за неплатено адвокатско възнаграждение в предявения размер по сключения договор за правна защита и съдействие. Сочи се, че по делото не било доказано при условията на пълно и главно доказване изпълнението на поетите с този договор задължения от страна на ищеца. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд неправилно и определил предмета на договора, което е довело до неправилно 1 приложение на материалния закон. Сочи, че с процесния договор на ищеца е било възложено да заведе и води дело до приключването му във всички съдебни инстанции, като извършва всички необходими съдопроизводствени действия, включително с правото да се снабди с изпълнителен лист, но ищецът изобщо не е извършвал процесуално представителство, защита и съдействие, т.е. налице е пълно неизпълнение от негова страна, което изключва заплащане на уговореното възнаграждение. В жалбата се въвеждат твърдения за причините, поради което т.д. № 1028/2017 г. на СГС, за образуването и воденето на което е бил упълномощен ищецът, не е било продължено. Сочи се, че ищецът е извършил по това дело едно единствено действие – подаване на формален, необоснован и нередовен иск, и с ясното съзнание както за нередовността, така и липсата на нужните доказателства, за да бъде приет за основателен, също и с ясното съзнание за лошото финансово състояние на „М.” ЕООД, които обстоятелства се установявали от дадените от съда указания от показанията на разпитания свидетел Д. М.. Излага се и възражение, че договореното възнаграждение е прекомерно – в несправедлив и необоснован размер, несъответстващ на действащата към момента на сключването му Наредба № 1/09.07.2004 г. Поддържа се, че и минималният по Наредбата размер на възнаграждението не е дължим, тъй като не са извършени всички необходими правни действия от страна на процесуалния представител по заведеното дело. Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли изцяло предявения иск, евентуално – за частично отхвърляне на иска над размера, отговарящ на действително извършените от ищеца процесуални действия, а именно – изготвяне на изначално нередовна искова молба и депозирането й пред СГС.

С писмения си отговор възиваемият оспорва жалбата.

За да де произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Г. Б. М. е предявил срещу „М.” ЕООД иск за признаване съществуването на негово вземане за сумата 20 400 лв., представляваща договорено, но неизплатено възнаграждение по сключен между страните договор за правна защита и съдействие от 14.03.2017 г., за която сума в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК по ч.гр.д. № 3004/2020 г. по описа на СРС.

В исковата молба ищецът твърди, че в качеството си на адвокат извършвал правни услуги на ответното дружество. В началото на 2017 г. управителите на дружеството му заявили, че желаят да го упълномощят да ги представлява във връзка с получаването на дължими суми по сключени с Министерство на отбраната договори за охрана на обекти на дружеството, с оглед на което между страните бил сключен договор за правна защита и съдействие № 03969/14.03.2017 г. Съобразно клаузите на този договор на ищеца било възложено да изготви съответните покани за плащане до Министерство на отбраната, а при отказ от плащане – да изготви искова молба и да 2 организира защитата по заведеното дело от „М.” ЕООД срещу МО. Ищецът твърди, че в изпълнение на договора изготвил съответните покани и впоследствие изготвил и искова молба, която депозирал в деловодството на СГС с вх. № 36033/17.03.2017 г., по която било образувано т.д. № 1028/2017 г. В договора страните уговорили адвокатско възнаграждение в размер на 20 400 лв., което следвало да бъде заплатено от ответника по специална сметка, открита по реда на чл. 39 от ЗА. Исковата молба била оставена от съда без движение с указания за уточняване на исковете и за заплащане на дължимата държавна такса по исковете. Ищецът подал уточнителна молба и двукратно искал от съда да удължи срока за внасяне на държавната такса, като уведомил ответника за указанието за заплащане на държавна такса. Поради невнасяне на държавната такса производството по делото било прекратено. Ищецът твърди, че ответникът не му заплатил уговореното възнаграждение по сключения договор за правна защита и съдействие, като ищецът три пъти му отправял покани за това, но плащане не било извършено. За претендираната сума ищецът подал заявление по чл.

410 от ГПК и му била издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът подал възражение.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска по основание и по размер. Не оспорва, че е сключил с ищеца договор за правна защита и съдействие № 3969/14.03.2017 г. с предмет изготвяне на искова молба и защита срещу Министерство на отбраната. Твърди, че в тази връзка упълномощил ищеца да води дело до приключването му пред всички съдебни инстанции, като извършва всички необходими съодопроизводствени действия, включително снабдяване с изпълнителен лист. Твърди, че ищецът не е извършил в цялост всички поети с договора задължения – не е осъществил процесуално представителство, тъй като делото било прекратено в още в началния етап на производството, а единствените предприети от ищеца действия било изготвяне на искова молба и образуване на делото. С оглед на това ответникът счита, че не дължи заплащане на уговореното възнаграждение, тъй като то било уговорено за извършване на процесуални действия до приключване на делото пред всички съдебни инстанции, а не само за едно единствено правно действие. Като допълнителен аргумент за неоснователността на иска ответникът въвежда и обстоятелството, че ищецът е извършил правни действия по изцяло формален и необоснован иск и с предварително ясен за страните изход. В условията на евентуалност ответникът излага възражение за прекомерност на претендирания размер на адвокатското възнаграждение по процесния договор за правна защита и съдействие.

Възивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД, вр. чл. 286 от ЗЗД и чл. 36 и чл. 37 от ЗА – за установяване съществуването на вземане за сумата 20 400 лв., представляваща договорено, но неизплатено възнаграждение по сключен 3 между ищеца – адвокат и ответника договор за правна защита и съдействие.

Договорът за правна защита и съдействие с адвокат е разновидност на договора за поръчка, при който едно лице - адвокат се задължава да извърши определени действия /правни консултации, изготвяне на договори и други документи и/или процесуално представителство/ срещу възнаграждение. Към уредбата на тези правоотношения е приложима общата уредба на договора за поръчка по чл. 280 и сл. ЗЗД, но и специалните правила на Закона за адвокатурата. В отклонение на общото правило, установено в чл. 286 ЗЗД, възнаграждението по договор за процесуално представителство, сключен с адвокат, се дължи винаги съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

По делото се установява от представения неоспорен договор за правна защита и съдействие от 14.03.2017 г., че ответникът е възложил на ищеца в качеството му на адвокат да оказва правна защита и съдействие, изразяваща се изготвяне на искова молба и защита срещу Министерство на отбраната, срещу уговорено възнаграждение от 20 400 лева, платими от възложителя по посочена банкова сметка на адвоката.

В изпълнение на договора ищецът изготвил искова молба, с която „М.” ЕООД предявява срещу Министерство на отбраната иск за заплащане на дължими суми по договори за охрана, по която било образувано т.д. № 1028/2017 г. по описа на СГС.

Исковата молба е оставена без движение с разпореждане на съда от 23.03.2017 г. с указание за уточняване на размерите на вредата по всеки от посочените договори, както и за внасяне на дължимата държавна такса.

С уточняваща молба от 11.05.2017 г. в изпълнение на указанията на съда пълномощникът на ищеца адв. Г. М. е изложил твърдения във връзка с уточняване размера на вредата.

С разпореждане от 12.06.2017 г. исковата молба е върната от съда на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК – поради неизпълнение на указанието за внасяне на дължимата държавна такса по предявения иск.

Не се спори, че уговорената в договора за правна защита и съдействие сума за адвокатско възнаграждение не е заплатена на ищеца.

По общо правило изпълнение на договор може да иска само изправната страна по него. При договора за поръчка в разновидността му на договор за предоставяне на адвокатски услуги правото на изпълнителя - адвокат да получи възнаграждение за полагане на труд по договор за правна услуга възниква тогава, когато е налице положен труд. Когато адвокатски услуги не са предоставени, възнаграждение не се дължи. Изводът дали е налице положен труд по възмездния договор за поръчка следва да се направи с оглед предмета на договора – какви конкретни правни действия са възложени на изпълнителя по договора.

4

В случая предмет на сключения между страните договор за правна защита и съдействие е изготвяне на искова молба и защита срещу Министерство на отбраната.

Видно от съдържанието на договора е, че негов предмет е извършване на процесуално представителство по образуване на съдебно дело, изразяващо се в изготвяне на искова молба и защита в образуваното по нея производството. От съдържанието на договора не се установява възнаграждението да е уговорено като дължимо при постигане на определен резултат в полза на клиента по иницираното съдебно производство.

Ищецът в изпълнение на договора е изготвил и депозирал искова молба срещу Министерство на отбраната, по която е образувано т.д. № 1028/2017 г. на СГС. В хода на делото той е депозирал уточняваща молба в изпълнение на дадените от съда указания, но производството е било прекратено поради невнасяне на дължимата от ищеца държавна такса. Възложените на ищеца правни действия са били изпълнени от него – същият е изготвил и депозирал искова молба съобразно поръчката, както и е изготвил и депозирал уточнителна молба съобразно дадените указания. Процесуално представителство в съдебно заседание не е било осъществено поради прекратяване на производството.

Като специален вид договор за поръчка договорът за правна защита и съдействие се подчинява на специални правила на Закона за адвокатурата. В него не е предвидена възможност за лишаване на адвоката от правото му да получи уговореното възнаграждение, нито намаляването на това възнаграждение при частично или некачествено изпълнение на задължението на адвоката. Единствената допусната от закона хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на възнаграждение се съдържа в разпоредбата на чл. 35, ал. 4 от ЗА, когато съдебното производство бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи, какъвто не е настоящият случай. Производството е било прекратено не по вина на ищеца, а поради невнасяне на държавната такса от възложителя – ищец. Възможност за редуциране на адвокатското възнаграждение до размера на положения труд е предвидена в чл. 26, ал. 2 от ЗА – само, когато е налице основателно оттегляне на пълномощията от възложителя, като при неоснователно оттегляне адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер.