Решение № 12028 от 18.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№028 гр. С..., 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110134110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК.

Предявен е от ищеца П. П. иск за осъждане на ответника Д. Т. да заплати на ищеца сумата от 7 190 лв., представляваща предоставена на ответника без правно основание сума, с която последната се е обогатила, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, инкорпорирана в отговор на искова молба по гр.д. № 13710 по описа за 2021 г. на СРС, 37 с-в от 15.11.2021 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че е извършил ремонтни дейности в собствен на ответника имот на стойност 7 190 лв., които претендира да са дадени без основание, тъй като бракът между страните бил прекратен. Твърди се, че ответницата неоснователно се е обогатила, като с тази стойност се е увеличила стойността на наследствения й апартамент, за сметка на което е намаляло имуществото на ищеца. Сочи, че ремонтните дейности са извършени в апартамент, находящ се в гр. С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, бл вх ап, който бил изключителна собственост на ответника. Поддържа да е предоставил повече от 30 000 лв. – за строителни материали, обзавеждане и личен труд, но разполагал с доказателства за сторени разходи само в размер на 7 190 лв. както следва: плот за вграждане – 119 лв., строителни материали – 460, 18 лв., плафони и вентилатор – 156, 90 лв., ламиниран паркет – 1 955 лв. и фаянс 2 бани и мрамор на коридор – 4 499 лв. Претендира сумата от 7 190 лв. като дадена без основание, като твърди, че уговорката между страните, имотът след ремонта да се дава под наем, от което двете страни да получават доход, не се е реализирала, тъй като страните се развели и ответницата живеела сама в имота. Претендира сторените разноски.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищецът да е вложил повече от 30 000 лв. в ремонтни дейности.

Поддържа, че ищецът не е участвал в ремонта, включително с личен труд. Оспорва да е едноличен собственик на процесния имот – твърди, че притежава само ¼ ид.ч.

1

Посочва, че ремонтът е извършен изцяло със собствени средства и с помощ от другите съсобственици на имота – сестрата и лелята на ответника. Оспорва посочените от ищеца стойности на отделните извършени ремонтни работи. Моли за отхвърляне на предявения иск и претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл. 211, ал. 1 вр. чл. 131 ГПК и след уточнение от 07.08.2023 г. ответникът предявява насрещен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 284 лв., от която 2 650 лв., представляваща платена по договор от 10.04.2019 г. сума за покупко-продажба на лек автомобил „Х...“, и 634 лв., представляваща разноски по гр.д. № 14483 по описа за 2021 г. на СРС, 41 с-в, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск с отговора на исковата молба – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

По отношение на сумата оет 650 лв. твърди, че с нея се е обогатил първоначалният ищец, тъй като автомобилът бил закупен по време на брака, но при продажбата му последният задържал цялата продажна цена от 5 300 лв. Твърди, че по гр.д. № 14483 по описа на СРС за 2021 г., 41 с-в, е била осъдена да заплати сумата от 3 284 лв., представляваща половината продажна цена за автомобила и разноски в размер на 634 лв. Моли съдът да уважи предявения иск и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на насрещния иск, с които се оспорват насрещните искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че всички автомобили по време на брака му с ответницата са закупувани от него и при продажбите им всички средства са постъпвали в семейния бюджет. Моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са главен и насрещен иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД.

Според твърденията в исковата молба ищецът П. П. се домогва да установи, че имуществото му без основание е намаляло, тъй като е извършил ремонтни дейности в собствен на ответника имот на стойност 7 190 лв. като имало уговорка между страните имотът след ремонта да се дава под наем, от което двете страни да получават доход, но тя не се е реализирала, тъй като страните се развели и ответницата останала да живее сама в имота. Въз основа на тези фактически твърдения е претендирано да се осъди ответницата Д. Т. да заплати исковата сума, с която ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил за негова сметка.

При така въведеното основание и петитум безспорно се касае до предявяване на главен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, а не както е посочено в определението по чл. 140 ГПК оет4.01.2024 г. (иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД). Въпреки това, при разпределянето на доказателствената тежест, съдът е обхванал и хипотезата на субсидиарния иск, тъй като е разяснил на страните (вкл. и ищеца), че следва да се установят относимите факти, в това число плащане на исковата сума, покриваща извършените ремонтни дейности и обогатяването на ответницата със сумата от 7190 лева. В този смисъл правото на защита на страната не е било ограничено и няма пречка с решението, съдът да преквалифицира искът от чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на чл. 59 ЗЗД.

Съгласно запазилото действието си Постановление № 1 оет8.05.1979 г. на Пленум на ВС, когато не са налице елементите на някой от трите фактически състава на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и когато въобще липсва друга възможност за правна защита, а е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго лице, 2 обеднелият разполага с иска по чл. 59 ЗЗД (т. 1 от соченото ППВС). Както бе посочено - по своя характер искът е субсидиарен, като съгласно т. 8 и т. 10 от цитираното ППВС и приложното му поле е само когато неоснователно обеднелия въобще не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито с друг иск.

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: 1. обогатяване на един правен субект за чужда сметка, 2. обедняването на друг субект, 3. липса на правно основание за това обогатяване, 4. пряка връзка между обогатяването и обедняването (която обаче не следва да е причинно-следствена, тъй като не е необходимо обогатяването да е следствие на обедняването или обедняването – на обогатяването, а е необходимо да произтичат от един общ факт или група факти) и 5. липсата на друга правна възможност за защита на обеднелия.

При съобразяване с посочените по-горе разяснения, настоящият състав приема, че предявената в случая претенция по чл. 59 ЗЗД е допустима – твърденията на ищеца са основани на тезата му, че извършил ремонт на стойност 7190 лева в апартамент собственост на ответницата, като тази стойност е платена от него без основание. Съдът обаче намира, че искът следва да се отхвърли поради липса на елемент от фактическия състав, по следните съображения:

Не е спорно по делото, че бракът между страните е прекратен с решение, постановено по гр.дело № 64914/2019 г. по описа на СРС.

Първият спорен по делото въпрос е извършени ли са (заплатени ли са) процесните разходи на обща стойност от 7 190 лв., както следва: плот за вграждане – 119 лв., строителни материали – 460, 18 лв., плафони и вентилатор – 156, 90 лв., ламиниран паркет – 1 955 лв. и фаянс 2 бани и мрамор на коридор – 4 499 лв. от ответника, съответно вложени ли са тези материали в собствен на ответницата апартамент, находящ се в гр. С..., ж.к. „ХХ.Д.р“, бл вх ап.

От представените по делото договор за продажба на недвижим имот и удостоверение за наследници (л. 64-65) се установява, че ответницата не е изключителен собственик на имота, а притежава по наследство ¼ ид.част от него.

Приети като писмени доказателства по делото ( л. 99-101 ) са представени от ищеца касови бонове за закупуване на плот за вграждане - 119 лева, строителни материали – 460, 18 лв., плафони и вентилатор – 156, 90 лв. От тях обаче не може да се направи извод, че закупените материали са вложени именно в имота, собственост на ответницата, нито пък че сумите са заплатени от ищеца. За останалите разходи (ламиниран паркет – 1 955 лв. и фаянс 2 бани и мрамор на коридор – 4 499 лв.) не са представени писмени доказателства. От страна на ответницата бе проведено обратно доказване, посредством разпитания по делото свид. В.Н, чийто показания съдът кредитира като достоверни, логични и последователни. Свидетелят Н.. разказва, че бил поканен от ответницата Т. да извърши ремонт в жилището й в жк. ХХ.Д.р през 2018 г.

Поставил гранит на пода в кухнята, фаянс и теракот в двете бани, аксесоарите в баните, душовете и тоалетните. Ремонтът продължил около година и приключил в кр. на 2018 г. Плочките, теракота и гранита били подарък от фирмата, в която Д. работела като брокер, а всички останали материали необходими за ремонта били закупени със средства на Д.. По време на ремонта е виждал ищецът П. П. само веднъж. Твърди, че той не е участвал в ремонта, не е носел материали и не е закупувал такива. Всичко било направено и заплатено от Д.. По делото бе допусната СТЕ по искане на ищеца.

Същият не внесе определения от съда депозит за изготвянето й, а в проведеното на 3

29.05.2024 г. открито съдебно заседание, процесуалния представител на ищеца заяви, че не поддържа искането си за изготвяне на СТЕ.

Поради изложеното, съдът намира, че по делото не се доказа да е налице обогатяване на ответница за сметка на ищеца и предявеният от ищеца П. П. иск за сумата от 7 190 лв. като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По насрещния иск с пр. осн. чл. 59 ЗЗД предявен от ответницата Д. Т. съдът намира следното:

Ищцата Т. предявява иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3 284 лв., от която 2 650 лв., представляваща платена от купувача по договор от 10.04.2019 г. сума за покупко-продажба на лек автомобил „Х...“, с която ответника се е обогатил без основание и сумата от 634 лв., представляваща разноски по гр.д. № 14483 по описа за 2021 г. на СРС, 41 с-в, ведно със законна лихва от датата на предявяване на насрещния иск с отговора на исковата молба – 07.04.2022 г., до окончателното изплащане на сумата.

От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС (л.51 по делото) се установява, че на 10.04.2019 г. между ЦЦ.С ППв, в качеството на купувач, и П. Л. П. и Д. Т. Т., в качеството на продавачи, бил сключен договор за покупко – продажба с нотариална заверка на подписите на лек автомобил марка „Х...“, модел „..“, рег. № ..., рама№ ..., двигател № .... Не е спорно по делото, че към момента на подписването му ищцата по насрещния иск Д. Т. и ответника П. П. са имали сключен помежду им граждански брак. Не е спорно и че бракът помежду им е прекратен на 20.10.2020 г. В договора изрично е вписано, че вещта била придобита от купувачите при условията на съпружеска имуществена общност. Отразена е в договора покупна цена от 5 300 лв., отговаряща на застрахователната оценка (чл.3), която продавачите декларирали, че изцяло са получили преди подписване на контракта (чл.1).

Не е спорно между страните, че с влязло в сила решение, постановено по гр. дело № 14483/2021 г. по описа на СРС, 41-с-в ищцата Д. Т. Т. е осъдена да заплати на ЦЦ.С ППв, на основание чл.189, ал.1 вр.чл.87, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2 650 лева, представляваща платената по договор от 10.04.2019 г. за покупко – продажба на лек автомобил марка „Х...“, модел „..“, рег. № ..., рама№ ..., двигател № ... покупна цена и сумата от 154,89 лева, представляваща разноски по договора за заплатени нотариални такси за придобиване на автомобила, сумата от 69,94 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.12.2020 г. – 10.03.2021 г. върху покупната цена от 2 650 лева и сумата от 4,09 лева, представляваща лихва за забава за периода 06.12.2020 г. – 10.03.2021 г. върху сумата от 154,89 лева за разноски по договора за заплатени нотариални такси за придобиване на автомобила и сумата от 124,30 лева разноски по делото за тази съдебна инстанция.