Решение № 47 от 27.01.2026, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Пазарджик, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря Соня Захариева като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20255220200960 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. М. К., с ЕГН- **********, с адрес: гр.

Пазарджик, ул. „***“ №***, чрез пълномощника адв. К. У. от ПзАК, против Наказателно постановление № 25-1006-000509 от 24.04.2025 г. издадено от Началник Група в ОД на МВР- Пазарджик, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и за нарушение на чл.123 ал.1 т.3 бук.“б“ от ЗДвП на основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца.

Релевираните в жалбата оплаквания обобщено се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на НП, чиято отмяна се иска, като се претендира присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага аргументи в подкрепа на искането за отмяна на НП като незаконосъобразно, подкрепено с представяне на допълнителни писмени бележки.

Прави искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

1

Въззиваемата страна- АНО не се явява, но се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който не участва в съдебните заседания, но представя писмено становище по същество, в което излага съображения за законосъобразност на НП, поради което иска неговото потвърждаване и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна.

Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателят е санкциониран за това, че на 06.04.2025 г. в 23:35 часа, в Община Пазарджик, на общински път без номер, между с. Дебръщица и местност „Мечето“ към посока местността на км 8+000, е управлявал лек автомобил „***“ с рег. № ***, лична собственост, като не се е съобразил с атмосферните условия, а именно- снеговалеж и заснежена пътна настилка и с релефа на местността, а именно хоризонтална крива с надлъжен наклон (завой наляво), вследствие на което е загубил контрол над управляваното МПС, като се отклонява вдясно и блъска в задна дясна врата спрелия за престой лек автомобил „***“ с рег. № *** с водач В. Т.

К.. Настъпва ПТП с материални щети. Санкциониран е и затова, че в качеството си на участник в ПТП, при което има причинени само имуществени вреди, не е изпълнил задължението си да попълни своите данни в двустранен протокол за ПТП, когато между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него без да напуска произшествието.

За така констатираното св. Т. Б., мл. автоконтрольор в Сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР- Пазарджик съставил срещу жалбоподателя К. АУАН с бл. № 3919659/07.01.2025 г., в негово присъствие и в присъствието на свидетел, след което му го предявил и връчил екземпляр срещу подпис. При предявяване на АУАН нарушителят не направил възражения за отразените констатации, което било отбелязано в акта.

Въз основа на съставения АУАН на 24.04.2025 г. било издадено атакуваното НП. То било връчено лично на нарушителя на 17.06.2025 г. срещу подпис, видно от разписката към санкционния акт. Жалбата против НП била подадена от надлежно упълномощен от наказаното лице адвокат чрез АНО и регистрирана в деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 30.06.2025 г., видно от отразеното върху 2 нея, поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.

Фактическата обстановка по делото съдът възприе въз основа на приетите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, както и от показанията на свидетелите Т. Б., Д. С., В. К. и А. Б.. Съдът кредитира изцяло събраните доказателства, т.к. те са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, поради следното:

Съдът действайки в рамките на цялостния контрол за законосъобразност на НП, намира, че са налице съществени процесуални пороци на същото.

По отношение на нарушението по пункт 1 на НП- по чл.20 ал.2 от ЗДвП.

На първо място в НП е посочено, че датата на извършване на нарушението, за което е наказан жалбоподателя е 06.04.2025 г. В АУАН, с който е повдигнато адм. обвинение, обаче датата на нарушението е 06.01.2025 г. По този начин е налице противоречие между АУАН и НП досежно датата на нарушението, тъй като с акта на жалбоподателя му се вменява, че е извършил на нарушението на една дата, а с НП- на друга. Датата на нарушението е съществен елемент от състава му и обстоятелство срещу което наказаното лице се защитава. По този начин драстично се нарушава правото му на защита, тъй като той не може да разбере какво всъщност нарушение му е вменено, за да може да организира правилно своята защита.

На следващо място, съгласно описаната в наказателното постановление фактическа обстановка, а и в АУАН, на посочените в постановлението дата, час и място, жалбоподателят е управлявал лек автомобил, като е прието, че при движението си не се е съобразил с атмосферните условия и релефа, като е посочено какви са били те към инкриминирания момент, като по този начин загубил контрола над управляваното МПС, отклонил се вдясно и блъснал в задна дясна врата спрелия за престой лек автомобил, описан по марка, модел, рег. номер и посочен водач на същия. Така било причинено ПТП с материални щети.

Според актосъставителя и наказващият орган с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП, като е посочено буквално в АУАН и в НП в квалификацията на нарушението „водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на видимост, 3 интензивността на движение и други обстоятелства, за да спрат пред предвидимо препятствие или при създадена опасност за движението. ПТП.”. По този начин актосъставителят в АУАН и АНО в НП са възпроизвели посочената законова норма в двете й хипотези- изр.1-во и изр. 2-ро.

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, която разпоредба предвижда, че се наказва водач „който поради движение с несъобразена скорост…причини пътнотранспортно произшествие…, ако деянието не съставлява престъпление.”

По този начин издаденото НП нарушава разпоредбата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, която разписва описание на законовите разпоредби, които са нарушени. В НП е посочена словесно и цифрово за нарушена разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП ( в редакцията и към 06.01.2025 г.). Тази норма както се посочи обаче предвижда две взаимно изключващи се хипотези, като възможни причини налагащи принудително спиране на МПС. Изр.1 на чл.20 ал.2 от ЗДвП изисква съобразяване на скоростта с изброените обстоятелства, за да бъде в състояние водачът да спре пред всяко предвидимо препятствие, а изр.2- да намалят и при необходимост да спрат при възникване на опасност на пътя. Или иначе казано първата хипотеза предвижда наличие на предвидимо препятствие, а вторатаопасност, възникнала на пътя, т.е. опасност, която не попада в обхвата на предвидимо препятствие по смисъла на неговата легална дефиниция, дадена в §6 т.37 от ДР на ЗДвП. В случая не е ясно в коя от двете хипотези е реализирана отговорността на водача- дали поради несъобразената скорост, поради която жалбоподателят не е успял да спре пред предвидимото препятствие и съответно кое е това предвидимо препятствие предвид неговата легална дефиниция, дадена в §6 т.37 от ДР на ЗДвП или поради възникване на опасност на пътя, пред която не е намалил и спрял.

Така както е описано нарушението в обстоятелствената част на НП не става ясно, дали наказващият орган счита, че спрелият за престой лек автомобил „***“ с рег. *** е предвидимо препятствие или пък е счел, че то представлява възникнала опасност за движението. Ако се приеме, че е първото, то тогава липсва описание в нарушението затова, че жалбоподателят като водач не е избрал скоростта на движение на управляваното от него МПС, съобразена с посочените атмосферни условия, т.е. че той се е движил с несъобразена скорост и тогава блъснатият спрял за престой лек автомобил се явява предвидимо препятствие, т.е. потенциално възможно такова, поради характеристиките на този клас пътища, на които е възникнало ПТП. Ако спрелият автомобил пък е представлявал възникнала 4 опасност за движението, то тогава не е посочено какви действия е следвало да предприеме жалбоподателят, за да не допусне ПТП, респ. какво не е направил.

Както се посочи вече, жалбоподателят е санкциониран заради това, че е управлявал автомобила с несъобразена скорост. Посочената за нарушена разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка. Казано с други думи същият се е движил с разрешената по закон (за движение по републикански път извън населено място- до 90км/час- бел. моя) скорост, но според конкретната пътна обстановка в конкретния пътен участък, се е налагало да се движи с по-ниска скорост на движение. Дали обаче скоростта, с която жалбоподателят е управлявал процесното МПС е била разрешена или не, респ. дали е била съобразена или не, е следвало да стане чрез нейното измерване или изчисляване, което не е било сторено в АНП. Това пък от своя страна драстично засяга правото защита на жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да научи каква е била скоростта на управляваното от него МПС преди инцидента, съответно каква е трябвало да бъде, за да се предотврати настъпилото автопроизшествие.

По-нататък противоречието се задълбочава, защото в описанието на нарушението макар да не е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС с не съобразена със сочените атмосферни условия скорост, а че само не се е съобразил със същите при управлението на МПС (въпреки че такова самостоятелно нарушение в ЗДвП няма) и едновременно с това е посочено, че той е загубил контрол над управляваното МПС. Или казано с други думи актосъставителят и АНО са посочили обстоятелства и са вменили в нарушение на жалбоподателя друго нарушение, а именно на чл.20 ал.1 от ЗДвП, която норма задължава водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Тоест жалбоподателят е обвинен едновременно за това, че не е съобразил скоростта на движение на управляваното от него МПС с конкретни атмосферни условия в пътния участък и с това, че не е контролирал непрекъснато управляваното МПС.

Имайки предвид всичко изложено по-горе санкционираното лице, а и съдът са поставени в ситуация да гадаят какво всъщност нарушение е извършил и за какво нарушение е наказан жалбоподателя. Така правото на защита на последния е накърнено драстично.

Не на последно място следва да се отрази и това, че в описанието на нарушението е посочено единствено, че в резултат на извършеното нарушение е 5 настъпило ПТП с материални щети. Щетите обаче нито са описани, нито е посочено по кой от двата автомобила са причинени или ако е и по двата автомобила- по кое МПС какви щети са настъпили. Обстоятелството, че щетите са „маркирани“ в съставения Протокол за ПТП, не може да санира липсата на обстоятелства в тази насока при описанието на нарушението. Така за поред път е накърнено правото на защита на санкционираното лице, при положение че непосочените обстоятелства са елементи от състава на нарушението, за което жалбоподателят е наказан.