Решение № 120 от 16.06.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 113/2025
- Вид
- Решение № 120
- Подписан
- 16.06.2025
- Състав
- Петя Иванова Петрова, Мария Кръстева Маринова, Юлия Русева Бажлекова
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.172 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280, ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.336 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.134 · Закон за задълженията и договорите
- чл.135 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31 · Закон за задълженията и договорите
- чл.31, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.32, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.33, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.5 · Закон за лицата и семейството
- чл.11 · Закон за наследството
- чл.5-9 · Закон за наследството
- чл.5-9 · Закон за наследството
- чл.66, ал.2 · Закон за наследството
- чл.5-9 · Закон за наследството
- чл.5-9 · Закон за наследството
- чл.5-9 · Закон за наследството
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл.142 · Наказателен кодекс
- чл.142а · Наказателен кодекс
- чл.143 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.214 · Наказателен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 120 гр. Варна, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: П. Ив. Петрова
Членове:
Мария Кр. Маринова
Юлия Р. Бажлекова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20253000500113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от „Мбилдинг“ЕООД, гр.Варна, представлявано от управителя М. В. Н., чрез процесуалния представител адв.Д.Д., против решение №1433/18.12.2024г., постановено по гр.д.№1790/22г. по описа на ВОС, гр.о., с което: 1/ е отхвърлен предявеният от „Мбилдинг“ЕООД, действащ като процесуален субституент на община Варна, против А. К. Б. иск за приемане за установено правото на собственост на общината върху недвижим имот, представляващ апартамент №12, находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, ул.“*“№*, вх.“*“, ет.*, състоящ се от три стаи, кухненска ниша, килер, баня, тоалет, със застроена площ 79, 52 кв.м. и общоползваема площ от 8, 14 кв.м., заедно с избено помещение №6, с площ от 8, 14 кв.м. и общоползваема избена площ 5, 85 кв.м., както и 5, 2153% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя в кв.110 А по плана 7-ми м.р. на гр.Варна, самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение от 16.11.2022г., основан на твърдение за придобиване по наследяване от Ст. Д. Ст., починал на *г., а от него - чрез дарение с нотариален акт №184, том I, peг. №2209, дело №184 от 2004г. ВН №213, на осн. чл.124 ГПК; 2/ „Мбилдинг“ЕООД е осъдено да заплати на А. К.
Б. сумата от 3 500лв., разноски по списък, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с 1 материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна А. К. Б. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.П.У., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Община Варна, съищец на ищеца процесуален субституент „Мбилдинг“ЕООД, въззивник в настоящото производство, редовно уведомена, не е депозирала становище по въззивната жалба.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 27.09.2022г. ищецът „Мбилдинг“ЕООД излага, че е кредитор на длъжника Ст. Д. Ст. с вземания, произтичащи от запис на заповед на стойност 60 000лв., издаден на 08.03.2010г., с падеж, настъпил на 08.10.2015г., за който е издаден изп.лист №138/05.01.2018г. в заповедно производство по ч.гр.д.№105/18г. по описа на ВРС, с влязла в сила заповед за изпълнение, както и от запис на заповед на стойност 80 000лв., издаден на 12.02.2017г., с падеж, настъпил на 05.10.2017г., за който е издаден изп.лист №2299/15.03.2018г. в заповедно производство по ч.гр.д.№3608/18г. по описа на ВРС, с влязла в сила заповед за изпълнение.Въз основа на издадените изп.листи били образувани изп.д.№56/18г. и изп.д.
№433/18г., двете по описа на ЧСИ Л.Ст., рег.№895, район на действие ОСВарна, впоследствие двете обединени в изп.д.№56/18г.Длъжникът Ст. Д. Ст. починал на *г.След отказите от наследство на всички лица по чл.5-9 от ЗН, призовани към наследяването му, като правоприемник на изп.д. на осн. чл.11 от ЗН е конституирана община Варна, придобила наследството по опис, съгласно решение №3997/02.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№6425/19г. по описа на ВРС.Ищцовото дружество установило, че Ст. Д. Ст. е бил собственик на недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“*“№*, вх.“*“, ет.*, ап.12, представляващ по КККР, одобрени 2008г., самостоятелен обект с идентификатор ***, придобит с договор за дарение, обективиран в н.а.№184/04г., върху който може да насочи принудително изпълнение за удовлетворяване на вземанията си.Впоследствие установило, че ответницата А. К. Б. упражнява фактическа власт върху този имот, заявявайки собственост върху него, отричайки правото на собственост на починалия длъжник.С това си поведение същата препятства реализиране на вземанията на ищеца по изп.дело, понастоящем в общ размер от 296 482, 45лв., които не могат да бъдат удовлетворени от останалото имущество на починалия длъжник.Въпреки наличието на горните обстоятелства община Варна, бездейства и не предприема действия за реализиране на правото си да претендира установяване на собствеността си върху недвижимия имот, като правоприемник по чл.11 от ЗН на С.Д., което бездействие накърнява интересите на ищеца като кредитор.Предвид изложеното претендира на осн.
2 чл.134 от ЗЗД, в качеството си на процесуален субституент на община Варна, да бъде прието за установено по отношение на А. К. Б., че община Варна е собственик на горепосочения недвижим имот, наследен в качеството й на правоприемник по чл.11 от ЗН на това имущество на Ст. Д. Ст., поч. на *г., на осн. чл.124, ал.1 от ГПК.
Конституираната на осн. чл.26, ал.4 от ГПК като съищец община Варна, в качеството й на лице, чието право е предявено от процесуалния субституент, поддържа становище за неоснователност на иска.Твърди, че процесният недвижим имот е бил продаден от Ст. Д. Ст. на А. К. Б. с договор за покупкопродажба, обективиран в н.а.№138/17.11.2017г., за сумата от 80 000лв., съответно не е бил част от наследството на починалия длъжник, поради което и не е придобит в собственост от нея.Вещите, които са били собственост на С.Ст. към момента на откриване на наследството, са единствено л.а. с рег.№* и ½ ид.ч. от недвижим имот с адм.адрес гр.Варна, ул.“* *“№*, ет.*, ап.*, описани в цитираното от ищеца решение по ч.гр.д.№6425/19г. по описа на ВРС.Ищецът „Мбилдинг“ЕООД е предявил иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД против Ст. Д. Ст., починал в хода на процеса и заместен от община Варна, като правоприемник на правата му по чл.11 от ЗН, и А. К. Б. за обявяване за недействителен по отношение на него на сключения между тях договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№138/17.11.2017г., като увреждащ правата му на кредитор, който иск е отхвърлен с влязло в сила на 14.07.2022г. съдебно решение, постановено по в.гр.д.№486/20г. по описа на ВАпС.
Ответницата А. К. Б. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор по исковата молба и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен по идентични като гореизложените съображения от община Варна.Поддържа и, че ищецът няма вземане, произтичащи от запис на заповед на стойност 60 000лв., издаден на 08.03.2010г., защото същият обезпечава каузална сделка-договор за извършване на СМР/ремонтни дейности/ в процесния недвижим имот, каквито ремонтни дейности не са извършвани, поради което и С.Ст. не е дължал на ищеца заплащане на възнаграждение по този договор.
В депозираното становище по отговора на исковата молба ищецът е въвел твърдения за недействителност на представения договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№138/17.11.2017г., както следва: договорът е нищожен на осн. чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, като сключен в нарушение на добрите нрави, поради нееквивалентността на престациите по сделката - продажната цена е изключително занижена, в пъти по-малка дори от данъчната оценка на недвижимия имот, като и съвкупно с горното купувачът се е възползвал от здравословното, психично и финансово състояние на С.Ст..Евентуално сделката е унищожаема на осн. чл.31, ал.1 от ЗЗД, т.к. към момента на сключването й прехвърлителят не е бил в състояние да разбира или ръководи действията си.Същият е страдал от БАР/биполярно афективно разстройство/, сегашен хипоманиен синдром, маниен епизод без психотични симптоми, което му е попречило да разбира и ръководи действията си.Предвид 3 състоянието му е било образувано по предявен от сина му Вл. Ст. Ст. иск с пр.осн. чл.5 от ЗЛС, вр. чл.336 от ГПК дело за поставянето на С.Ст. под запрещение - гр.д.№2151/17г. по описа на ВОС, прекратено предвид смъртта му.Евентуално сделката е унищожаема на осн. чл.33, ал.1 от ЗЗД като сключена при крайна нужда при явно неизгодни условия.Прехвърлителят С.Ст. е бил в изключително затруднено финансово положение към датата на сделката поради заболяването си.Не е имал средства за издръжка, лекарства, храна и облекло, вкл. често нощувал по улиците, по пейки.Това е било така и защото единственият човек, който се грижил за него - неговата майка, е починала на *г.Условията на сделката са крайно неизгодни, доколкото продажната цена е в пъти по-малка дори от данъчната оценка на недвижимия имот.Евентуално сделката е унищожаема на осн. чл.30 от ЗЗД като сключена при заплашване.Самият С.Ст. е посочил в отговора по исковата молба по предявения иск с пр.осн. чл.135 от ЗЗД, че е сключил сделката след като преди това е бил заплашван и насилван.Наред с това е подавал сигнали до МВРГДБОП, главния прокурор на РБ, комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС, омбудсмана на РБ, председателите на различни политически партии и РП-Провадия, където е образувана пр.пр.
№98/18г.Възразява и, че ответницата не е легитимирана да възразява от името на починалия длъжник за наличие на каузално правоотношение по повод което да е издаден записът на заповед от 08.03.2010г., отделно е налице влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, по която съответно не е било подадено в срок възражение, в което да е сочено подобно каузално правоотношениедоговор за СМР от 08.03.2010г., нито пък в представения такъв е посочено, че за обезпечаването му ще бъде издаден менителничен ефект.
В депозираното в дадения от съда едноседмичен срок от ответницата становище по горецитираното становище на ищеца ответницата А. К. Б. поддържа становище за неоснователност на възраженията на ищеца.Твърди, че не е познавала продавача преди сделката и не е била запозната тогава нито с материалното, нито със здравословното му състояние, за които узнала едва от твърденията на ищеца в настоящото производство.Оспорва твърденията за нееквивалентност на престациите, както и тези за упражнено заплашване и принуда, твърди, че изявленията на С.Ст. следва да се преценяват с оглед данните за маниакални епизоди в заболяването му.Възразява за изтекла погасителна давност по всички направени възражения за унищожаване на сделката.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с пр.осн. чл.134 от ЗЗД, вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Видно от представените удостоверения, издадени от ЧСИ Л. Ст. по изп.д.
№20188950400056, е, че по същото се изпълняват изпълнителен лист от 05.01.2018г. за сумата от 60 000лв., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№105/18г. по описа на ВРС въз основа на запис на заповед, 4 изпълнителен лист от 15.01.2018г. за сумата от 80 000лв., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№277/18г. по описа на ВРС въз основа на запис на заповед, и изпълнителен лист от 15.03.2018г. за сумата от 80 000лв., издаден в заповедно производство по ч.гр.д.№3608/18г. по описа на ВРС въз основа на запис на заповед, по всички които длъжник е бил Ст. Д. Ст., починал в хода на производството, като понастоящем/след вписани откази от наследството му на всички призовани да го наследят лица по чл.5-9 от ЗН/ като длъжник ЧСИ е конституирал в изп. производство община Варна, приела наследството по опис, с общ размер на дълга/главници, лихви, разноски/ 313 786, 44лв.Взискател понастоящем в изп. производство е „Мбилдинг“ЕООД, като цесионер на вземанията с договор за цесия от 27.05.2020г.По изп.дело са обединени: 1/ изп.д.№20188950400056, образувано на 16.01.2018г. по първия ИЛ, по което първоначален взискател е било "Кълектор"ЕООД, придобило вземането с цесия от кредитора по изпълнителния лист „Мбилдинг“ЕООД, после цедирало го на „Жалби“ЕООД, а то цедирало го на „Мбилдинг“ЕООД;
Разпечатката съдържа 25 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d1ce3467-fe9b-40a3-8687-af154e25edc1