Решение № 216 от 01.06.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Стара Загора, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Т. Минов при участието на секретаря Д.а Ив. Генова като разгледа докладваното от Т. Минов Административно наказателно дело № 20265530200992 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е Наказателно постановление № 9841/02.03.2026 година на Началника на отдел „Оперативен контрол и контрол по Републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, оправомощен със Заповед № РД-11-1279/10.10.2025 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на С. В. Д., ЕГН **********, на основание чл. 177, ал.3, т.1, предложение 3 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1533,88 евро /3000,00 лева/ за извършено административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваният електронен фиш и се моли съда същият да бъде отменен.

Въззиваемият, взема становище, че издаденият електронен фиш е правилен и законосъобразен и моли съда същият да бъде потвърден .

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията изложени в жалбата, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

На жалбоподателя С. В. Д. е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 0010889/03.02.2026 година за това, че на 03.02.2026 година, в 14.08 часа, на път II-66, в посока: град Чирпан – град Стара Загора, на 50 метра преди село Богомилово управлява и извършва превоз на фракция с МПС с 4 оси, с две управляеми оси, марка ****, 1 с регистрационен номер ***. При проверката е извършено измерване с електронна везна PW – 10, сериен номер К0200011i и ролетка №1301 и са установени надвишени максимално допустими норми на Наредба №11/2001 г. на МРРБ, както следва: При измерено разстояние между осите 1,40 метра, сумата от натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е 30.300 тона при максимално допустимо натоварване на двойната ос от 19 тона, съгласно чл.

7, ал.1, т. 5, б. „в“ от Наредбата. Тази фактическа обстановка, актосъставителят е възприел като административно нарушение по чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, във връзка с което е съставил и цитирания АУАН.

В обжалваното Наказателно постановление, административно наказващият орган е възприел идентична фактическа обстановка. На основание чл. 177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 3000 лева.

При анализ на събраните по делото доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението. Съгласно чл. 177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата от друга страна се наказва се с глоба 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството;

На първо място, съдът намира за безспорно установено, че на процесната дата именно жалбоподателят е управлявал процесния автомобил **** с регистрационен номер ***. Това обстоятелство се установява както от представените по делото писмени доказателства / протокол за измерване на превозно средство №4/2026 година, така и от показанията на свидетелите М. и М.. По същество това не се оспорва и от жалбоподателя.

Установява се безспорно и посоченото в АУАН и НП, че към момента на проверката натоварването на двойната задвижваща ос на МПС е било 30.300 тона. Това обстоятелство е видно от представения по делото Протокол за измерване на превозно средство № 4/03.02.2026 година, предявено и подписано от водача. Не се установяват конкретни факти, сочещи на неизправност на електронната везна, с която е извършено претеглянето, нито че последното е било извършено по неправилен или нерегламентиран начин. Представен е и протокол от 11.07.2019 г., от който е видно, че актосъставителят е преминал обучение за работа с мобилни везни за поосово измерване на ППС, от вида, с който е било извършено измерването, установило разглежданото административно нарушение.

При така установените факти, съдът намира, че към момента на проверката действително натоварването на двойната задвижваща ос на ППС е превишавало 2 стойностите, посочени в чл.7, ал.1, т.5, б. „в“ от от Наредба №11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства. По този начин процесното товарно МПС е представлявало тежко ППС, съгласно чл. 3, т.2 от Наредба №11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Фактическият състав на чл. 177, ал.3, т.1, във връзка с чл. 139, ал.1, т.2 от Закона за движение по пътищата e уреден бланкетно, като за конкретните размери на допустимите максимална маса и натоварване на оси препраща към Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ. От анализа на разпоредбите на чл. 3, т.2 и чл. 14, ал.3 от същата наредба се налага извод, че движението на „тежки“ МПС по републиканската пътна мрежа не е изначално и безусловно забранено, а точно обратното – позволено е, но е поставено под разрешителен режим, като вид специално ползване на пътищата. Така и съгласно чл. 8, ал.2 от Закона за пътищата, Извънгабаритните и/или тежки ППС могат да се движат с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, издадено от администрацията, управляваща пътя. По аргумент от чл. 14, ал.3 от Наредбата, разрешителният режим, конкретно при тежките МПС, с тегло надхвърлящо максимално допустимото, зависи от конкретния тонаж на МПС като в случай, че теглото на МПС надхвърля 45 тона за движението му по пътищата се изисква разрешение, издадено от администрацията, стопанисваща пътя, а ако теглото на МПС надхвърля максимално допустимото, съгласно чл.6 от Наредбата, но не е повече от 45 тона, за движението му по пътищата не е необходимо издаване на разрешение, а е достатъчно заплащане на такса в определен размер. От изложеното следва, че управлението на „тежко“ по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата МПС само по себе си не е забранено и не представлява съставомерно Д.ие, реализиращо състав на административно нарушение. За да се ангажира административно наказателната отговорност на субекта в този случай, освен да управлява „тежко“, по смисъла на чл. 3, т.2 от Наредбата МПС, това следва и да се осъществява без да спазва установения за това ред, т.е. ако масата на МПС е над 45 тона – управлението на МПС да не е надлежно съпроводена с разрешително, а ако масата е под 45 тона – да не е заплатена съответната пътна такса.

В конкретния случай, от една страна, в АУАН и в НП изобщо не са изложени обстоятелства в тази насока – дали за конкретният превоз има или няма издадено разрешение или заплатена такса, нито АНО е ангажирал каквито и да е доказателства в тази насока.

От една страна това представлява формално нарушение на чл. 42 т.4, респ. чл.

57 т.5 ЗАНН, тъй като в тези актове не е посочен елемент от обективния фактически състав на нарушението, а от друга – нарушението се явява и недоказано, тъй като доказателства в насока на това дали за конкретния курс е налице издадено разрешение от администрацията, стопанисваща пътя, или дали е заплатена такса за това. Иначе казано – административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за Д.ие, невъздигнато в административно нарушение в съответен нормативен акт.

Отделно от изложеното, при преценка на наложеното административно 3 наказание, обаче, съдът намери, че приложените санкционни правни норми не съответстват на относимото към казуса право на ЕС, доколкото в случая разпоредбата на чл.177, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата е поставена в противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип обществени отношения и по-конкретно със задължителната практика на Съда на ЕС.

Видно от §5 от заключителните разпоредби на Наредба №11/03.07.2001 година за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, с последната се въвеждат изисквания на Директива (ЕС) 2015/719 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2015 г. за изменение на Директива 96/53/ЕО на Съвета относно максимално допустимите размери в националния и международния трафик на някои пътни превозни средства, които се движат на територията на Общността, както и максимално допустимите маси в международния трафик. Посоченото обуславя приложението на общия принцип на правото на съюза за „пропорционалност“ на наказанието при нарушения на посочените обществени отношения. Същият принцип на съразмерност е уреден и в българското законодателство, като разпоредбата на чл. 12 ЗАНН предвижда, че административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на държавата - то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.

35, ал. 3 НК, според който наказанието трябва да е съответно на извършеното престъпление, т. е. по аргумент от чл. 11 ЗАНН и административното наказание, респ. имуществената санкция трябва да са съобразени със степента на засягане на обществените отношения от извършеното административно нарушение.

От значение в случая е съдебната практика, обективирана в Решение от 21.11.2024 година по дело С-61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково. В Решението си, СЕС приема, че член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 година, трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер. Посоченият чл.9а от Директивата въвежда задължение за държавите-членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, както и да предприемат всички необходими мерки, за да гарантират 4 изпълнението на тези национални разпоредби. Установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Действително, това конкретно преюдициално запитване касае друг комплекс от обществени отношения, но според въззивния съд то следва да намери приложение и в настоящия случай , доколкото застъпваните в решението на СЕС общи постановки са приложими и в конкретния случай. Това е така поради следното: на първо място, до 07.09.2025 година, санкцията за това конкретно административно нарушение е била глоба от 500 до 3000 лева, като в съдебната практика не е имало каквото и да е съмнение, че диференциран по този начин, размерът на наказанието е позволявал адекватна индивидуализация, с оглед особеностите на всеки конкретен случай. Към момента на извършване на административното нарушение, обаче, за водача на МПС е предвидена абсолютно определена глоба в размер на 3000,00 лева, който дори се явява по-висок от случая, разгледан в преюдициалния казус. Както в последния, така и в настоящия казус, санкцията в абсолютно определен размер не е обвързана по никакъв начин със степента на обществена опасност на Д.ието. Така наказанието остава едно и също, независимо дали превишението на натоварването е 1 килограм или няколко тона, независимо колко точно разстояние е изминало „тежкото“ ППС, независимо дали ППС попада в хипотезата на дължима такса или необходимост от издаване на административно разрешение. По делото С61/23 на СЕС е прието, че санкцията в по-нисък размер е непропорционална, въпреки възможността за освобождаването от отговорност чрез заплащане на компенсаторна такса, каквато в процесния случай липсва.