Решение № 473 от 11.11.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 473 гр. Пловдив, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20225001000389 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за започването му е изходяща от П. П. П., ЕГН **********, **** и Н. Е. Н., ЕГН **********, **** въззивна жалба против постановеното от П.о.с. по т. дело № 751/2021 г. решение № 176 от 11.05.2022 г.

Решението от страна на П. се обжалва в частта, с която се отхвърля претенцията му за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да му заплати сумата от 40 000 лв. за обезщетяване на претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените му телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08. 05.

2020 г., на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л., която сума се равнява на разликата между претендираните пред ПОС 55 000 лв. и присъдените с решението 15 000 лв.

Решението от страна на Н. се обжалва в частта, с която се отхвърля претенцията й за осъждането на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, **** да й заплати сумата от 10 000 лв. за обезщетяване на претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания вследствие причинените й телесни увреждания при ПТП, осъществило се на 08. 05. 2020 1 г., на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л., която сума се равнява на разликата между претендираните пред ПОС 15 000 лв. и присъдените с решението 5 000 лв.

Те обжалват решението и в частта за разноските с оглед на това, че същите са определени по съразмерност съобразно присъдените от ПОС суми.

В жалбата са изложени подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваните части, иска се отмяната им и постановяване на друго уважаващо исковете им в пълните предявени размери.

Насрещната страна намира жалбата за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 21.10.2021 г. в ПОС е постъпила изходяща П. П. П., ЕГН **********, **** и Н. Е. Н., ЕГН **********, **** искова молба против ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С.

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 08. 05. 2020 г. на път 1-6 между гр.К. и с. В.Л. настъпило ПТП. То било виновно причинено от П. К. Д., който управлявал лек автомобил „М.****“, рег. № ** **** ** с висока скорост, поради което при навлизане в десен завой на пътя изгубил управление и преминал в насрещната лента за движение. В нея се движел управлявания от П. П. лек автомобил „Ф.Р.“ , рег. № ** **** **. С оглед на това последвал сблъсък между двете превозни средства.

Произшествието довело до образувано ДП № 213/ 2020 г. на РУ на МВР гр.

К.. То обаче приключило с Постановление на ОП. - гр.П. от 22.07.2021 г. за прекратяване на наказателното производство поради смъртта на дееца.

Следствие на същия П. получил травма на интраабдоминални органи, без открита рана в корема, множество счупвания на ребра, контузия на гръден кош, контузия на коремна стена, травма на долни крайници изразяващи се в разкъсно контузни рани на същите. Последните наложили хирургична обработка на лявата подбедрица, поради което и към настоящия момент ищецът имал голям белег на същата. Той съответно го загрозявал, създавал му неудобство и притеснения.

В управлявания от П. автомобил пътувала и Н. Н.. Тя в следствие на удара получила травма на интраабдоминални органи, без открита рана в 2 корема, повърхностна травма на гръден кош, повърхностна травма на долни крайници. Последната станала причина дай й остане белег на десния долен крайник, причиняващ загрозяване и създаващ притеснения и срам.

Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от ищците неимуществени вреди от страна на виновния за инцидента водач. Те се определят на 55 000 лв. за П. и на 15 000 лв. за Н..

В тази връзка е посочено, че към момента на произшествието за лекия автомобил „М.****“ имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, което ангажирало отговорността на застрахователя за описаните по-горе неимуществени вреди.

Ищците в тази връзка предявили претенция на 22.04.2021 г., но до предявяване на исковата молба плащане не било извършено.

На таза база се излагат доводи, че за тях е налице интерес от претендиране на обезщетението по съдебен път. Отправено е искане за осъждане на застрахователя да заплати на П. сумата от 55 000 лв., а на Н. сумата от 15 000 лв. ведно със законната лихва от 21.07.2021 г. - деня на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията.

В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подало такъв.

С него не се оспорват направените с ИМ твърдения досежно механизма на настъпване на ПТП-то и получените при същото увреждания от страна на ищците. Не се оспорва и това, че за лекия автомобил „М.****“ е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Предмет на оспорване са претърпените от ищците болки и страдания и размерът на дължимото им се за тях обезщетение. Така е изложено становище, че на П. се дължи сумата от 15 000 лв. , а на Н. тази от 5 000 лв.

ДИМ, респ. отговор на същата не са подавани.

Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства съдът е постановил решението предмет на обжалване.

С него след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.

3

Направен е анализ на уврежданията, които те твърдят да са им причинили неимуществени вреди и на база съпоставка на същите със събрания по делото доказателствен материал относно изживяванията им и периода на възстановяване е прието, че на П. се дължи обезщетение от 15 000 лв., а на Н. такова от 5 000 лв.

По отношение на претенцията за присъждане на лихва е казано, че такава се дължи от по-ранната от двете дати-тази на уведомяване на застрахователя от застрахования за настъпване на застрахователното събитие или тази на предявяване на застрахователната претенция от пострадалите.

В случая е посочено, че няма данни за същите, но било безспорно, че претендирания с ИМ начален момент за присъждане на лихва е последващ този на изпращане на искането на пострадалите за изплащане на обезщетение.

Това станало приина лихвата да се присъди от 22.07.2022 г.

Недоволни от решението са останали двамата ищци и са обжалвали същото в отхвърлителните му части.

В жалбата си те излагат подробни съображения за неправилност на същото по отношение на определения размер за обезщетяване на неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като в тази връзка е направен подробен анализ на получените от двамата жалбоподатели увреждания и техните преживявания.

С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед посоченото в жалбата.

По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.

В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се говори.

4

По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.

В случая съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.

В тази законова разпоредба е казано, че у вреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.

В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл. 380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.

В случая по делото не са представени доказателства установяващи предявяването претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.

Представени са обаче две на брой писма от 12.05.2021 г. , които изхождат от 5 ответника и са адресирани до всеки от ищците. С тях те се уведомяват, че не е налице основание за изплащане на обезщетение поради липсата на акт установяващ виновността на водача управлявал застрахованото при ответника МПС. Те съответно е достатъчно да се направи извод, че са били отправени застрахователни претенции и за отказ за изплащане на обезщетения по повод на същите.

Това съобразено с липсата на оспорване на тези обстоятелства от ответника обуславя интересът от търсене на обезщетенията по съдебен ред.

В случая съдът е разгледал тези искови претенции, като предмет на преценка са били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във връзка с тях. Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е следвало да разглежда настоящия правен спор, т.е. следва извод за допустимост на същото.

Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл.

271 от ГПК следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди по същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за неправилност на съдебното решение.

От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното застрахователно дружество.

По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.

В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число 6 пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт.