Решение № 790 от 17.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 790 гр. София, 17.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина Иванова

Мила П. Лазарова при участието на секретаря Красимира Й. Динева в присъствието на прокурора М. В. З. като разгледа докладваното от Ани Захариева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100604150 по описа за 2025 година С присъда от 20.11.2024 по НОХД № 4448/2023 на СРС, НО 8 състав, подсъдимият Б. С. А. е признат за виновен в това, че на 02.10.202 в гр. София, ж.к. Студентски град пред денонощен магазин, на ул. “******** чрез нанасяне на удар с ясна ръка, с юмрук в областта на устатата на В. А. А. му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на коронката на първи горен десен зъб на нивото на венеца с локално кръвонасядане на зъбния венец, което реализирало медико-биологичния квалифициращ признак, “избиване на зъб, без което се затруднява дъвченето и говореното”, поради което и на основание чл.54 вр. чл.129,ал.2 вр. ал.1 от НК е осъден на наказание “Лишаване от свобода” за срок от десет месеца, като на основание чл.57,ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието.

На основание чл.25,ал.2 от НК съдът е зачел времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК по настоящото наказателно производство.

На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието, 1 наложено на подсъдимия А., по нохд № 5102/2021 по описа на СРС, НО , 22 състав, като на основание чл.57, ал.1 т.3 от ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяването му.

На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият Б. С. А. е осъден да заплати на гражданския ищец В. А. А. сумата от 7 000 лева, представляваща обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди ведно с законната лихва от 12.10.2021г до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлен предявения граждански иск за сумата от 33 000 лв, представляваща горницата до пълния предявен размер.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият А. е осъден да заплати разноските по делото, направени в хода на наказателното производство На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият е осъден да заплати сумата от 280 лв в полза на СРС, представляваща 4 % държана такса от размера на уважение граждански иск и сумата от 1000лв на В. А. представляваща разноски за адвокатско възнаграждения, направени от частния обвинител и граждански ищец по делото, както и по 5 лв държавна такса при служебно издаване на изпълнителни листове.

Срещу присъдата, в срока по чл. 319, ал.1 от НПК, е постъпила жалба от подсъдимия А. чрез защитника му адв. С., с искане същата да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, постановена в нарушение на материални и процесуален закон. След запознаване с мотивите към присъдата е постъпило допълнение на жалбата, с развити подробно доводи в подкрепа на искането за отмяна. Оплакване за нарушения на процесуалните правила, изразяващо се в нарушение на чл.277 от НПК, тъй като председателят на съдебния състав не е дал възможност на подсъдимото лице да даде обяснения, нарушения на чл.287 от НПК, изразяващо се в отказа на съда да призове, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, свидетели - М. и Б..

Твърди се наличие съществено противоречие в обвинителния акт, а именно в обстоятелствената част на същия било посочено, че пострадалият А. и неговият приятел са били в магазина, като обаче показанията на свидетелите установяват, че лицата се излезли от намиращата се в близост дискотека и са се насочили директно към групата момчета, в която е бил и подсъдимият, 2 намираща се в близост до магазина. Защитата прави оплакване за несъответствие на обвинителния акт с изискванията на закона, довело до нарушаване на правата на подсъдимото лице и защитата. Навеждат се доводи, че по отношение на възражението относно правната квалификация, съдът също не е взел отношение в разпоредително заседание. Не е даде отговор според защитата на въпроса защо два дни по-късно пострадалият е отишъл на зъболекар, като липсват обосноваване в мотиви и относно субективния елемент и анализ на фактите, установяващи формата на вината. Защитата твърди, че мотивите не отговарят на изискванията на чл.305 от НПК, като липсват отговори на поставените от нея въпроси. Твърди се, че съдът е ограничил съдебните прения, не е съобразил решение на СЕС по С 348/2021 относно кредитиране на показания на свидетел, прочетени по реда на чл.281 от НПК. В мотивите към присъдата, не е уважена молба за допълване на протокол от 20.11.2024г. Допуснат е граждански иск за съвместно разглеждане без да бъде съобразено, че същият ще затрудни процеса, допуснати се въпроси на повереника, които са насочващи. Навеждат се оплаквания за приети неправилни фактически положения от съда и съответно неправилни и необосновани правни изводи. В този смисъл е налице превратно тълкуване на доказателствата. Конкретно не е съобразено, че СМЕ е извършена по документи, едностранно са преценявани показанията на свидетелите, аргументите на съда не са въз основа на фактите, а от споделени впечатления от свидетели. Анализират се конкретно показанията на свидетелите.

Констатацията на съда за противоречиви показания на Г., Г. и Р. е неправилна.

Защитата счита, че не е установено безспорно, че счупването на зъба е станало на инкриминираната дата нито от СМЕ, нито от приложената ВТЕ. Твърди се , че съдебният акт е постановен без да бъде съобразен института на неизбежна отбран като от друга страна не са преценени характера и степента на увреждането. Развиват се доводи, че липсва умисъл, както и причинно следствена връзка между удара и нанесената увреда на пострадалото лице.

Акцентира се на това, че А. е предизвикал подсъдимия и последният е действал при “афект“. Защитата намира, че подсъдимият следва да бъде оправдан, като алтернативно взема становище и по определеното му наказание и изразява мнение, че същото е несправедливо, така както и размера на уважения граждански иск.

Софийски градски съд в разпоредително заседание на 30.06.2025г., 3 проведено по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелства по делото, не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели или изслушване на вещи лица.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитата пледира акта на първоинстанционния съд да бъде отменен и да бъде постановена нова присъдата, с която подсъдимият А. да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитата излага съображенията си в подкрепа на искането, изложени в допълнението към жалбата срещу присъдата. Твърди наличие на съществени процесуални нарушения, изразяващи се в несъответствие на обвинителния акт и мотивите към присъдата с изискванията на закона, ограничаване на правото на защита, липса на доказателства, установяващи състав на престъпление от обективна и от субективна страна. Навежда доводи за осъществено деяние при условията на неизбежна отбрана, алтернативно при “афект”. Прави се оплакване за несправедливо определено наказание и обезщетение. Изложеното дава основание на защитата да поддържа жалбата с искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подзащитния й, алтернативно за отмяна на съдебния акт и връщане за нова разглеждане на първоинстанционния съд.

Подсъдимият поддържа изложеното от своя защитник. В предоставената му от съда последна дума иска да бъде оправдан.

Представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и съответно атакуваната присъда да правилна и законосъобразна. Становището му е, че приетата от първата инстанция фактология се опира на събраните по делото доказателства. Изложените от защитата доводи, включително и дадените от подсъдимия обяснения във въззивното производство несъответстват на интензитета на удара, както и на обстоятелството, че същият е бил насочен към лицето на пострадалия. Прокурорът счита, че в мотивите на СРС са обсъдени всички доказателства относими към предмета на доказване по делото, с оглед на което иска потвърждаване на обжалваната присъда.

Повереникът на частния обвинител и граждански ищец пледира за потвърждаване на присъдата, като посочва, че постановеният съдебен акт е обоснован и правилен. Счита, че доказателствата по делото установяват, че подсъдимият е нанесъл удар в лицето на пострадалия и му е причинил телесна повреда. Неоснователно е претенцията на защита за различна правна 4 квалификация на деянието. Справедливо е присъдено и поисканото обезщетение, поради което присъдата е правилна и законосъобразна, а доводите на защитата, изложени в съдебно заседание са неоснователни .

Частният обвинител и граждански ищец иска потвърждаване на присъдата.

Софийски градски съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, взе предвид разпоредбите в закона и извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл.314 от НПК, намери, че не са налице основания за нейната отмяна или изменение, поради следните съображения :

Въздържанията на защитата за наличие на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на досъдебното и първоинстанционното съдебното производство са неоснователни. И настоящата инстанция се съгласява с констатацията на СРС, изразена в протоколно определение, произнесено в разпоредително заседание относно съответствието на внесения за разглеждане в съда обвинителен акт с изискванията на чл.246 от НПК.

Твърдяното от защитата противоречия в обстоятелствената част на обвинителни акт с установените факти в хода на делото, конкретно , изразяващи се в това дали свидетелите А. и М. преди инкриминираното деяние са излизали от магазина или от дискотеката, не са съществени за предмета на доказване по делото, тъй като не са част от фактите и обстоятелствата, които рамкират обвинението от обективна и субективна страна, в какъвто смисъл се е произнесла и първата инстанция с определение постановено в разпоредително заседание на 17.10.2023г, което освен това не е било атакувано от защитата

По отношение оплакването на защитата относно приемането от съда на предявения граждански иск, без да бъде съобразено, че същият ще затрудни наказателното производство, следва да бъде отбелязано, че преценката по този процесуален въпрос се прави от съда, след изслушване на страните и той не подлежи на проверка отделно от присъдата. В конкретния случай приетия граждански иск не е довел до неоснователно забавяне на наказателното производството.

Не са основателни и възраженията на защитата относно допуснати процесуални нарушения, ограничили правата на подсъдимия. Действително в 5 съдебни заседание на 21.11.2023г и на 28.05.2024г подсъдимият заявява, че жалае да даде обяснения накрая / имайки предвид вероятно в края на съдебното следствие/, това обаче не е направил в последното заседание по делото, проведено на 20.11.2024г. Същевременно в протокола е отразена позицията на страните по делото, преди да приключи съдебното следствие, а именно, че делото е изяснено от фактическа страна и не се правят други доказателствени искания. От същият протокол се установява че подсъдимият А. е бил в съдебното заседание със своя защитник адв.С. и не е било направено искане за изслушването му. В протокола не е отразено нарочно приканване от съда към подсъдимия да се възползва от правото си да даде обяснение, но същото дори и да бъде прието за нарушение, е санирано от въззивната инстанция с оглед предоставената възможност на подсъдимия да даде обяснение.

Не са налице и посочените от защитата нарушение на чл.287 от НПК, изразяващи се в твърдение, че съдът не е призовал в качеството на свидетели, посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт свидетели А. М. и С. Б.. Следва да се отбележи, че тези лица са посочени единствено в частта на обвинителния акт, касаеща, от които доказателства прокурорът е формирал извода си да повдигне обвинение и да го внесе в съда. Установява се безспорно, че свидетели с такива имена не са установени и разпитани в хода на досъдебното производство. Тези свидетели не са посочени и при излагане на фактите в обвинителния акт, както и в списъка за призоваване. Същите фигурират в посочения по-горе абзац и е изяснено, че това се дължи на допусната техническа грешка в обвинителния акт, вероятно останали имена на свидетели от друг обвинителен акт. Изложеното не води до изводи за процесуални нарушения. Не е обосновано, при условия, че страните са запознати със събрания и представен в съда доказателствен материал да се иска да бъдат установявани и разпитани лица, които нямат отношение към предмета на доказване по настоящото дело.